Автор: Мария Пеева

Светът се променя. Топят се ледници, морета и океани се затоплят и вдигат нивото си, а науката от години призовава хората към промяна. Не е чак толкова лесно. Хората от моето поколение и поколенията преди нас по-бавно реагираме. Ние, отрасналите по времето на Студената война и ядрената заплаха сякаш най-трудно осъзнаваме, че сега пред нас възниква нов и по-голям проблем. Всъщност добре че бяха децата ни да ни го посочат, а после и да повторят, да потретят и да настояват, докато не им обърнем внимание.

Единият ми син веднъж ми каза:

-  Мамо, вие мислите ли изобщо какъв свят ще ни оставите?

Признавам си, подейства ми като шамар. Но не обвинението, а примерът, добрият, постоянен пример на собствените ми синове малко по малко ме поведоха към промяна. Наскоро прочетох в сайта за климата на НАСА, че 1300 независими учени от цял свят, членове на панел на ООН, заключават, че над 95% е възможността точно човешката дейност през последните 50 години да е довела до затоплянето на планетата. Човешката дейност, а не естествени природни процеси. Промишлеността, от която зависи нашата цивилизация, е повишила  почти двойно нивата на въгледроден диоксид през последните 150 години. Над 95 % е вероятността въглеродният диоксид, метанът и другите газове, които водят до парниковия ефект и повишават земните температури, да са дело на човешката дейност.

Отговорността е наша. Това на пръв поглед е ужасно, но от друга страна означава, че ако приемем тази отговорност, ние можем да направим нужното, за да се променим. Хората все повече осъзнават това. Преди време си направих малък експеримент да проверя какви опаковки изхвърлям най-вече, какви отпадъци генерира моето семейство. Сред купчините боклук се оказа, че най-много са пластмасовите бутилки. У нас се пият огромни количества минерална и изворна вода и кошът ми за пластмасови изделия се оказа пълен най-вече с празни шишета. И то не защото нямаме шишета за многократна употреба. Просто са по-тежки от пластмасовите бутилки, а и ги губим и забравяме толкова често, че в един момент ми излиза твърде скъпо. Но добрата новина е, че големият бизнес все повече и повече инвестира в екологични проекти и търси щадящи природата решения. Бутилките на Девин могат да се рециклират на 100%, а един надпис върху етикета ни напомня с мило послание да върнем жеста на природата, като събираме разделно след консумация. Дори няма нужда да мием бутилката. За разлика от повечето опаковки на храни, напитки и козметика, бутилките от вода не се нуждаят от предварително измиване, преди да бъдат изхвърлени в контейнера за пластмаса. Това прави разделното събиране още по-леснo.

Нищо не ни струва да го направим.

Излиза, че да се грижим за природата, е по-лесно отколкото изглеждаше на пръв поглед. И винаги се започва с малки стъпки.

Ето какво правим ние у дома:

1. Събираме разделно пластмаса, хартия и метал. В началото ми се струваше трудно, но свикне ли веднъж човек, изобщо не обръща внимание. И не, не е вярно, че всичко отива на едно място, проверила съм. Рециклира се наистина, така че усилието си струва.
2. Старите дрехи и обувки даряваме вместо да изхвърлим. Писала съм подробно какво можем да направим с тях в тази статия.
3. Намалихме потреблението на вода по съвсем прост начин - спираме водата, когато не я използваме, докато си мием зъбите или взимаме душ. Това също е въпрос на навик.
4. Изгасяме осветлението, когато не е нужно.
5. Предпочитаме електроуреди с екологични програми.
6. Избираме рециклируеми и еко продукти, винаги когато има такава възможност.
7. Подпомагаме различни екологични проекти, интересуваме се от новостите в областта.
8. Стараем се да сме близо до природата и да я изучаваме при всяка възможност.
9. Отглеждаме растения и садим дръвчета и храсти.
10. Когато е възможно, се придвижваме пеш или с велосипед, вместо с кола. Големият ми син ходи с колело на училище почти целогодишно.

С времето списъкът расте и малките ни стъпки стават все по-големи. И докато светът се променя, се променяме и ние.

Надявам се, към добро.

Тази статия е част от кампанията на "Девин" за разделно събиране и популяризиране на философията за нулеви отпадъци.