- 201. Кървава луна
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева В този разказ действително става дума за кървава луна и дори за голи рускини, но всъщност си е една съвсем обикновена семейна история. Доколкото нашите истории са обикновени. За мен са, но тъй като вече няколко пъти ме обвинявате, че си ги съчинявам и украсявам, започнах да си мисля, че може би не са чак толкова обикновени. Вие ще кажете. Миналата седмица тържествено се сбогувахме с морето. С всичките му там ритуали - хвърляне на камъчета, събиране на мидички, пеене на пиянски моряшки песни (последното си го измислих, признавам). Прибрахме се в София, пуснах 17 перални, грижливо сгънах и прибрах кърпите за плажа, че даже и лавандулов ароматизатор им сложих против молци. Както се казва, зазимих морския багаж. При което моят половин в четвъртък ми съобщи, че на следващия ден има пътуване до Благоевград. След като така и така ще ходи в тази посока, искаме ли да дойдем с него. Може и малко по-натам да се разходим - до Гърция. Нямало къде да спим, ама да намеря нещо ...
- Добавен на 29 Юли 2018
- 202. Защо искам да съм “ненужен” родител?
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева “Родителството е единствената работа, в която, ако си наистина добър, един ден ставаш ненужен.” Не знам къде прочетох тази мисъл, но в първия миг се шокирах от нея. Също както и някои от вас се шокираха, когато я прочетоха на стената ми. Кой нормален човек, кой любящ родител, би искал да стане ненужен и излишен в живота на детето си? Та ние всички инвестираме толкова много време, чувства, средства и грижи в тях. Усещането да си потребен, да си важен за някого, да си необходим, е единствената награда, която някога ще получим. Нормално ли е да се откажем от нея? Що за родител би предпочел да е излишен в живота на детето си? Може би… мъдрият родител. Ще ви кажа защо мисля така. Децата идват в нашия живот и го осмислят до степен, каквато човек не може да си въобрази дори смътно, докато не стане родител. Дават ни цел, посока, променят темповете и начина ни на живот, променят дори характера ни. И докато са съвсем малки, е почти невъзможно да си представим, че един ...
- Добавен на 24 Юли 2018
- 203. Интернет хигиена
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Моят тийнейджър, както и много други хлапета на неговата възраст и по-малки, е постоянно с телефон в ръцете. Ако не си чати с приятелите, то чете нещо или гледа клипче, или играе. Телефонът е в ръцете му от мига, в който отвори очи, докато заспи. Оставя го за малко, но бърза да се върне към него. Мисля, че е пристрастен и мисля, че не е единствен. Срещаме се с няколко семейства това лято, сред които и семейства с деца на неговата възраст, включително негови приятели. Дори когато са заедно на почивка, на плажа или вечер, те са постоянно с телефоните. Говорят си, а междувременно си пращат видеа за споделяне или си показват мемета. Баща му предложи да се обзаложат, че няма да издържи 24 часа без телефон. На втория час басът се видоизмени в “По две минути на час, само защото следя футболните трансфери и трябва да съм информиран”. След още два чaса двете минути станаха на десет. На шестия час тийнът ми се отказа от залога. Истината е, че не мога да се боря с това. ...
- Добавен на 20 Юли 2018
- 204. “Днес бяхме в един Кавал и се научихме да свирим”
- (Развлечения)
- Автор: Мария Пеева Когато си за цял месец на море, дори в слънчева Гърция, все ще случиш няколко мрачни, хладни или дори дъждовни дни. А ако ви кажа, че момчетата им се радваха и ги чакаха с нетърпение? Не защото ще стоят в къщи и ще играят на плейстейшъна. Моля ви се, да не си помислите, че и това го нямаше, напротив, още на втората седмица татко им донесе проклетата машинка, но така или иначе човек не може да играе цял ден на плейстейшън, защото мозъкът му ще гръмне, както убедено обяснява Коко на Алекс. Така че плейстейшънът се употребява умерено, а забавното на мрачните дни са приключенията и пътешествията. И така, в поредния хладен ден, плажната шапка остава на масата, пия едно кафе в “офиса ми”, който представлява сенчеста веранда сред розови храсти, лавандула и всякакви непознати за мен шубраци, поработвам малко, но момчетата не спират да ме дърпат, докато накрая се предавам и скачаме в колата, за да потеглим към Кавала. Там винаги има какво да се разглежда, а предния път ...
- Добавен на 11 Юли 2018
- 205. Как във Франция ни взеха за измамници
- (Истории)
- Или по-скоро как да се грижим за парите си при пътуване в чужбина :) Автор: Мария Пеева Слава богу, досега не са ни обирали в чужбина, но имаме две забавни случки, които ми се иска да споделя с вас. (На момента не бяха толкова забавни, по-скоро неприятни). Първата беше преди десетина години, когато решихме да отидем на екскурзия до Дисниленд Париж. Тъй като по онова време пътувахме по-рядко, не знаех какво да очаквам. Някой ми каза, че кредитните карти, издадени в България, не важат навсякъде. Представих си ужасната картина, в която оставаме без пари с децата в чужда държава и реших, че задължително трябва да си носим парите в брой, въпреки протестите на Пеев, който винаги е бил здравият финансов разум в нашето семейство. Естествено, можеше просто да се обадя в банката и да попитам, но… Пусто неудобство да не се изложа. С годините го преодолях и сега звъня да питам за всякакви дреболии, но тогава не исках да се покажа некомпетентна. И така, ден преди да заминем, се изтъпанчих в близкия ...
- Добавен на 10 Юли 2018
- 206. Момиче в беда
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Прочетох следната история на стената на Боян Юруков във фейсбук. В метрото U4 във Франкфурт преди малко. Момиче говореше по телефона. Доста меко, някъде от източна България беше: "...да бе ама тоя поне не вонеше. Ок беше. Не ме би." "..." "Как да си тръгна бе? Ако се върна ще ме убие. То, ако мама разбере, тя ще ме убие." "..." "...братовчедка... тя па кога..." "..." "Сервитьорка, сервитьорка, ама гледай какво стана.." "..." "Еми... вика 10 хиляди още иска. Ама де да знам - той все ги дига... Да вчера..." "..." "Да бе, сякаш някой му пука. Сами ще се ..." "..." "Да, знам, ще ти кажа. Звънни ми после, че те мисля." "..." "Не утре съм в..." (тук слезе) Ужасно, нали? А най-ужасното е, че повечето момичета в такава ситуация дори не знаят къде да потърсят помощ. Съответно, повечето хора, които случайно срещнат момиче в подобна ситуация също не знаят какво да го посъветват. Тази пролет самата аз изпаднах в подобно положение. Не, не на ...
- Добавен на 09 Юли 2018
- 207. С какво искам да ме запомнят децата ми
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Коко, моят 10-годишен син, поиска да му разкажа за майка ми. Поради болестта си тя е много различна от жената, която беше преди две години, но въпреки това той би трябвало да си я спомня добре от времето, когато идваше в София да го погледа, когато пътувахме заедно или им гостувахме в Пловдив. - Нима не си спомняш баба, когато беше здрава и ви носеше курабийки, и толкова много ви се радваше? - го попитах. Тъжно ми стана. - О, не, спомням си я. - отговори ми той. - Спомням си много неща. Но искам да ми разкажеш как си я спомняш ти. Разказах му, разбира се. И докато разказвах, осъзнах, че колкото и да ме обичаше мама, колкото и да се грижеше за мен, хубавите истории, които са останали в главата ми са твърде малко. Тя прекалено много трепереше за мен - да не се разболея, да не ме разглези. Повечето ми хубави, весели спомени са свързани с татко. Мама в повечето случаи беше “лошото ченге” в моето детство. И въпреки това си я спомням с радост такава, каквато беше ...
- Добавен на 08 Юли 2018
- 208. Жалко за морето…
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Спокойно мога да кажа, че сме редовни курортисти в Гърция. Всяка година сме тук поне за няколко дни, а това лято съвсем се застояхме, тъй като наехме една симпатична къщичка за цял месец близо до малко курортно селце. Финансово ни излиза колкото седмица ол инклузив за цялото ни семейство от осем души. Освен това подобна ваканция е много удобна за човек, който и без това работи от дома си. Преди време наемах апартамент по същия начин, дори и за цяло лято, на българското Черноморие, но след един кошмарен престой, се отказахме. Последното лято всъщност едва изкарахме две седмици там. Коко стигна до болница от ентеровирус, който според мен се дължеше на изключително мръсната вода. Тогава просто се изнесохме и апартаментът така и си остана неизползван до края на сезона. Сравнявайки морските ни почивки в България с тези в Гърция, съм убедена, че основният проблем се корени в отношението на българския бизнес към туристите, независимо дали са българи или чужденци. Оставам ...
- Добавен на 04 Юли 2018
- 209. Когато мама каже "Ще видим"
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Нашият татко и двете ми големи момчета заминаха за София и ни оставиха на море сам-самички - Яна с бебе Боби, Коко, Алекс и моя милост. На малките им е много тъжно за баща им и много добре знам защо. Не само защото толкова го обичат, но и защото е най-добрият плувец в семейството. Не съм им никак достатъчна на плажа. Момчетата искат да влизат много навътре във водата, а аз се дърпам, страх ме е, че не мога да се справя с тях на дълбокото и все настоявам да имаме дъно отдолу, макар че те плуват доста добре и със сигурност по-хубаво от мен. На всичкото отгоре настояват да вземем и водно колело. Значи водните колела са нещо, което пък съвсем не обичам, особено след като Яна ми разказа как майка й веднъж влязла навътре с такова и то взело, че потънало. Не малко допринесе и факта, че през дъждовните дни изгледахме няколко филма на морски теми, сред които беше "Перфектната буря". Обаче тъй като децата и без това са разстроени, че татко им си отиде, не отказах директно на ...
- Добавен на 01 Юли 2018
- 210. Спасете кожата си
- (Добра форма)
- Автор: Мария Пеева Ще ви призная нещо, което не е особено похвално. Преди трийсетина години изобщо не ползвах слънцезащитни кремове. Обожавах да отида на плажа и да се изпека като симпатичен розов домат, след което само за два дни да стана кафява и за седмица да се върна с шоколадовия тен на натурална туземка. Е, факт е, че този тен не издържаше дълго, защото почвах да се беля на парцали заради изгарянето. Но пък толкова се харесвах през краткия период, в който имах какаова кожа, на която сините ми очи красиво изпъкваха. Включително си купувах и мазила от рода на олио, които да ускорят изгарянето, за да може да хвана въпросния тен още по-бързо. В своя защита мога да кажа само, че тогава тепърва се заговаряше колко е важно да се пазим от слънцето, а на 15-16 години момичетата са безсмъртни, както всички знаем, и не се страхуват от слънцето, а от съвсем различни неща примерно, че готиният съученик Иван може повече да хареса Силвето от съседния клас. После обаче взех, че се омъжих за готиния ...
- Добавен на 30 Юни 2018
- 211. Пазете децата
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Коментарите по случая на Галя и Владислав са на двата полюса, но нека за малко оставим настрана тази история. От тях изникнаха две други теми, които много ми се иска да обсъдим. Темата за “превъзпитанието” и темата за децата. Стане ли дума за обвинение в домашно насилие, неминуемо някъде се появяват и такива изказвания: "А хубаво ли е жената да ти дудне на главата, постоянно да ти мрънка за нещо, докато ти писне и вземеш, че й удариш един шамар? И накрая ти излизаш виновен." "Тя постоянно го дразни и сама си го е изпросила." "Всеки мъж ще си изпусне нервите с такава жена." За домашното насилие няма да пиша сега, то не просто е морално недопустимо, то е и незаконно. Това, което ме провокира не по-малко, е идеята, че двама души живеят заедно като равноправни възрастни, зрели хора, по собствен избор, и единият от тях смята, че е нормално и правилно да “накаже” и “превъзпита” другия, да го промени, защото нещо в него не му харесва или го дразни. Семейството ...
- Добавен на 27 Юни 2018
- 212. Идеално време за море
- (Забавно)
- Автор: Мария Пеева От съвсем ранна детска възраст Теди намрази морето. Тоест не, не се изразих правилно. Теди обича да е НА море, но не обича да е ВЪТРЕ в него. Не обича лепкавия пясък, солената вода, водораслите и морските животинки, които евентуално могат да потърсят близостта му. Не обича също жегата и слънцето, от които няма спасение дори под най-огромния и плътен чадър. Най-вече, ако питате мен, упоритата му майка, която всяка година го мъкне по плажове, не обича да е далеч от компютъра си часове наред. Когато порасна и твърдо отказа да идва с нас, въздъхнах тежко и си казах, че жена му някой ден ще го отучи да мрази морето, ако не заради нея, поне заради детето. Обаче не познах. Теди вече си има съпруга, която е луда по морето и е способна да живее денонощно на плажа, също като майка му. (Не е случайна тази приказка, че мъжете си избират жени, които приличат на майките им). Но все така моето пораснало момче недолюбва плажа, само че този път по-често мрънка на нея, а не на мен. Е, ...
- Добавен на 26 Юни 2018
- 213. С крокодил на плажа
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Спомняте ли си историята на Нина за неочаквания гостенин - играчката, която детската градина дава на детето за няколко дни, заедно с дневник, в който да опише приключенията им? Е, оказа се, че учителките от детската градина на моя Алекс са я прочели и много са я харесали, след което незабавно са я приложили на практика. И ето че точно преди морето у дома пристигнаха крокодилът Гена и Чебурашка - двойка, добре позната на нашето поколение от любимата ни руска анимационна поредица. Защо са избрали точно тези герои и откъде са ги намерили, нямам никаква идея, но ми стана много мило, че връщат и нас, родителите, в детството. И така, ето какво биха разказали в дневника, ако можеха да пишат Гена и Чебурашка, малките приятели на Алекс, които бяха наши гости за няколко дни на морето. Най-после дойде ред да гостуваме у Алекс, който толкова отдавна ни очаква. Признаваме си, че малко се опасявахме от тази визита, защото у тях живеят двама хищни вълци, които се правят на кучета, ...
- Добавен на 24 Юни 2018
- 214. Татко ми дава джобни
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Големият ми син беше на 18, когато реши да си купи някакъв супер скъп телефон, при положение, че имаше предния модел, който му върши същата работа. Баща му отказа. Синът ми излезе с аргумента, че може да си го вземе на лизинг и да си го плаща с джобните. Баща му се съгласи. Искахме да видим какво ще се получи от този лизинг. И познайте. Отказаха му, разбира се. Та той нямаше никакви доходи освен джобните си. Смяхме се с глас, когато Теди ни разказа тази история - как влязъл в офиса, докаран в най-хубавите си дрехи, самоуверен, обяснил за какво идва. Човекът отсреща почнал да си пише нещо на компютъра, кимал с глава. И после дошъл този момент, в който го запитал какви са основните му приходи и Теди отговорил: - Татко ми дава джобни. А човекът му отвърнал: - Може би не е лоша идея тогава баща ви да дойде и да поиска лизинг. На него има далеч по-голяма вероятност да му отпуснем. Да, всички се смяхме, но си направихме и съответния извод. Бяхме допуснали огромен ...
- Добавен на 15 Юни 2018
- 215. За професиите, които работят с хора
- (Кариера)
- Автор: Мария Пеева Някои хора са способни да съчувстват, на други им липсва емпатия. Някои са готови да се разплачат, когато видят нечие страдание, други най-много да си кажат: “Добре, че не се случи на мен”. Хората са различни и не можем да очакваме всички да реагират еднакво на трудностите, които други преживяват, нито да са готови да откликнат и да се отзоват във всеки един момент на нуждите им. И все пак си мисля, че за някои професии е важно това качество - съпричастието. Как може да станеш учител, ако не обичаш деца? Как може да станеш лекар, ако ти е безразлична съдбата на пациента? Как може да станеш социален работник, ако не уважаваш хората, които следва да подкрепяш? Може би някои от вас ще кажат, че за да работиш добре с хора, независимо дали са пациенти, ученици или клиенти, трябва да си хладнокръвен, безпристрастен, да не позволяваш емоциите да вземат връх над трезвата ти преценка. И все пак нека правим разлика между дистанцираност и хладнокръвие, между безразличие ...
- Добавен на 13 Юни 2018
- 216. Майките, от които нищо не зависи
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Майките… Майките на деца с увреждания. Майките, които протестират. Майките, от чието мнение нищо не зависи, както каза г-н Симеонов. Може би от мнението им нищо не зависи, но от тях зависи животът на децата им. Осъзнавате ли какво означава това? Няма по-голяма сила на този свят от майката, която се бори за детето си. Опитайте се за миг да си представите какъв е техният живот. Първо е било очакването, това божествено усещане, че в теб се развива живот, радостта, с която се посреща новия човек - това е сравнително лесно да си го представим, защото много от нас са го преживели. После идва моментът, в който са разбрали, че нещо не е наред. Ужасът, неизвестността, вината - дали, Боже, аз не сбърках някъде, какво се случи? После идва объркването, протестът, отхвърлянето - защо точно на моето дете, с какво съм го заслужила, може би е грешка, може би лекарите са се заблудили, ще потърсим друго мнение. После идва сблъсъкът със системата. Безкрайното тичане ...
- Добавен на 13 Юни 2018
- 217. Защо не обичам вицове за изнасилване
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Един приятел ми прати смешен виц. “Умрях от смях и нямаше как да не ти го споделя. Ти ще го оцениш.” Вицът беше следният: На дело за изнасилване, съдията, за да установи тежестта на злодеянието пита потърпевшата: - В кой момент Ви беше най-тежко? - Най-тежко ми беше тогава, когато ми вдигна краката и всичката пръст от галошите ми се изсипа в очите! Някак не успях да го оценя. Сигурно е много забавен, с неочакван край и всичко, но не мога дори да му се усмихна. Също толкова ми е гаден колкото вица за бременната проститутка или вица за абаносовата табуретка. Момчета, крайно време е да разберете, че изнасилването не е тема, с която човек може да се шегува. Надали някоя от вашите колежки, приятелки, сестри, жени, майки и дъщери ще си признае, че някога е била заплашена от изнасилване. Или че го е преживяла. Защото да те изнасилят съвсем не е като да те ударят, оберат или измамят. Там не просто се чувстваш жертва. Там се чувстваш и унизена, и ужасно виновна. ...
- Добавен на 11 Юни 2018
- 218. За децата и техните приятели на четири крака
- (Ревюта)
- Автор: Мария Пеева Веднъж, преди доста години, моят малък математик беше объркал само една задача на голямо математическо състезание. Задачата беше да се сметнат крачетата на няколко зайчета и няколко кокошки. Е, имаше и закачка в нея, нещо подвеждащо. Интересното е, че закачката той я беше хванал, но познайте какво бе сгрешил? Крачетата на зайците. - Ама, мамо, - каза ми тогава - Те на картинка са винаги на два крака! Разбира се, много се смяхме, но също така осъзнахме, че децата ни, градските деца, имат съвсем бегла представа за истинските животни. Може би дори знаят повече за дивите животни, защото ги виждат в зоопарка, отколкото за обикновените животни на село. А животът във фермата може да е много забавен. Когато от Boomerang ми писаха за новия им сериал Five farmies, който стартира на 23 юни в 13,40 часа, веднага се сетих за историята със зайчетата и си казах - чудесно! Ето една програма, от която децата наистина ще научат полезни и забавни неща и ще се запознаят с истинския ...
- Добавен на 11 Юни 2018
- 219. Книжният ни списък за лято 2018
- (Ревюта)
- Автор: Мария Пеева Вие четете ли през лятото? Понякога имам чувството, че макар през този сезон да сме навън до късно вечер, успявам да прочета повече книги, отколкото през зимата. Питахте ме какво съм планирала да си напазарувам от пролетния книжен базар пред НДК - ето ви пълния списък, който дори надвиших. Хубавото е, че намаленията покриха разликата :) Поне така казах на мъжа ми. "Първите седем" на Боян Петров - за таткото ни и за тийнейджъра, които си падат по приключения "Около Африка с колело" на Риан Мансек - пак за тях "13 причини защо" на Джей Ашър - за тийна и за по-малкия, има хитов сериал по тази книга, което за тях си е сериозна препоръка "Нещата, които трябваше да знам" - Клер Лазебник - за Коко, който почва да се интересува от любовта и гаджетата, а тази книжка е много специална - главната героиня се опитва да помогне на сестра си, която е с аутизъм, да си хване гадже. "Едноетажна Америка" - Илф и Петров - за цялото семейство, тази книжка няма да се подарява, ...
- Добавен на 01 Юни 2018
- 220. Какво се случва в Норвегия
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Вчера се потресох от историята с отнетите деца в Норвегия и отделих няколко часа да направя малко лично разследване. Имам много добра приятелка, която от години живее там, там роди и си отгледа детето, при това е учителка, има контакт с много деца, говорих и с нея. Изчетох ВСИЧКИ коментари на групата на българите в Норвегия. Изчетох няколко статии в чуждата преса на хора, пострадали от същото (изобщо не са само българи). И мисля, че картинката горе-долу ми се изяснява. Позволявам си да споделя с вас мнението си, защото виждам как някаква масова истерия настава сред майките, а няма нужда от това. Норвегия очевидно е държава, в която детето е равнопоставено на родителя. В България, Италия, Испания, Гърция и много други страни по света не смятаме за посегателство над детето, ако му се разкрещим или ако го плеснем. Някои го правят, други - не, но като цяло не се смята за нарушаване на правата му. В Норвегия това е недопустимо и могат да ти вземат детето, ако го удариш. ...
- Добавен на 01 Юни 2018
