- 121. Летни истории
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Днес водата на нашия плаж за първи път не ме прегърна ласкаво и топло. Не само беше охладняла към мен, а и ми плисна една вълна в лицето, все едно вече иска да ме отпрати. Лятото си отива, казах си, а аз не съм готова да се разделя с него. Искам още. Когато се прибрахме вкъщи, седнах и си прерових летните истории и снимки във фейсбук. И ми стана едно такова весело. Надявам се да усмихна и вас с нашите смешки. Сексуална дискриминация: В моето семейство всички плуват по-добре от мен, но никой освен мен не плува добре по гръб. Аз мога да лежа с часове по гръб във водата, мога даже и да заспя. Пеев много го е яд, защото той не издържа по гръб и пет минути. Днес докато ми натякваха колко по-добре плуват от мен, аз му напомних този дребен факт, а той ме отряза: - Това е, защото имаш шамандури. Алекс веднага: - Къде, къде са шамандурите? Баща му: - Ами виж как шамандурите я държат над водата. Алекс: - Абе, тате, не се казват шамандури! Това са сиски! ...
- Добавен на 06 Септември 2019
- 122. Митичният чичо Митко
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева През годините семейството ми се е сдобивало с много нови членове, от всякакъв вид. През 5-10 години се сдобиваме с бебета, от време на време с кучета, даже и с котарак. Преди седмица в живота ни се случи невероятно събитие. Сдобихме се с едно митично създание, което децата не бяха срещали на живо до този момент. С чичо. Митичният чичо Митко. Чичо Митко е братът на съпруга ми, който преди трийсетина години замина за Канада и оттогава си е идвал веднъж до България преди петнайсет години. Срещахме се веднъж-дваж, когато беше на екскурзия в Европа и разбира се, поддържаме интернет връзка, но на живо децата не го бяха виждали. Какъв огромен пропуск от наша страна. И от негова. За Митака мога да разказвам с часове. Без преувеличение той е най-авантюристичният тип, когото познавам. Не просто защото е обиколил целия свят и е пребродил джунгли и нечувани острови, а и защото взима решения, които за обикновения средностатистически почтен гражданин биха изглеждали пълно ...
- Добавен на 01 Септември 2019
- 123. За кредитите или как да ги ползваме разумно
- (Дом)
- Автор: Мария Пеева Поколението на родителите ни е родено и отрасло във времената, когато всички бяха еднакво бедни, което ги караше да се чувстват еднакво богати. Капитализмът ги завари съвсем неподготвени, голяма част от тях изгубиха спестяванията си, като инвестираха в пирамиди или хиперинфлацията ги изненада и обезцени влоговете им. Неслучайно много възрастни хора в наше време едва оцеляват, съвсем на ръба на бедността, а от нашето поколение - техните деца - се очаква да се научи в движение как да се справя с парите и да се научи да борави със съвременните финансови инструменти. Част от тези финансови инструменти са кредитите. Въпреки ужаса от заеми и кредити, който родителите ми бяха успели да ми внушат, някак преодолях страховете си и първия си кредит теглих някъде около 22-23 годишна. Купихме си компютър с него. В онези времена, дръжте се да не паднете, сумата беше 1 милион лева. Така че без никакво преувеличение мога да кажа, че съм кредитен милионер. Просто преди толкова години ...
- Добавен на 23 Август 2019
- 124. Истанбул - столицата на света
- (Развлечения)
- Автор: Мария Пеева Събудих се в пет сутринта от молитвата на ходжата. Трябва много да обичаш своя Бог, за да го славиш неуморно преди да се зазори всяка нощ. И още няколко пъти през деня. В Истанбул сме. Къщата, която наехме, се намира в Юскюдар (не съм сигурна за произношението на имената, които ще срещнете в текста, опитах се да ги запиша, както ги чувам). Юскюдар е в азиатската част. Около нас са все имения с високи огради и изглед към Босфора. Пред едното има въоръжена охрана и полиция. Държат се любезно с нас и ни се усмихват, но погледите им са преценяващи. А ние упорито си минаваме покрай тях всеки ден на път към крайбрежнaта улица на километър по-надолу, по стръмната павирана улица покрай невероятно елегантните гробища и прекрасния ресторант, който открихме. Но за него след малко. Да се върна на нашата вила. Момчетата веднага я кръстиха Султанското имение. Не е чак султанско, но определено може да мине за везирско. Добре де, за адютанта на някой везир. Въпреки това със ...
- Добавен на 17 Август 2019
- 125. Страшна късметлийка
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Казвала ли съм ви, че съм страшна късметлийка? Едно време не вярвах в късмета особено. Даже обидно ми ставаше, когато някой тръгне да ми пожелава късмет. За какво ми е късмет, мислех си. Идеално се справям и без него. Важното е човек да положи достатъчно усилия, да не се пести. И във всичко ще успее. Късметът е измислица на мързеливите, си мислех също. Имах цяла теория как с липсата на късмет хората си намират оправдание за неуспехите, за пропуснатите шансове. Може би има нещо вярно в това, но донякъде само. Защото без късмет не става. Пораснах много тази година. С всяка година пораствам, но тази особено. Късметът ми удари голям шамар, изневери ми, както се казва, та белким взема да се освестя. През април моето щастливо и здраво внуче, дете на моите щастливи и обичащи се син и снаха, племенник на моите щастливи, здрави, успяващи във всичко, умни и добри момчета, взе, че се разболя. Тумор на Вилмс, казаха докторите, след всичките изследвания, скенери, ръчкания ...
- Добавен на 15 Август 2019
- 126. Милото
- (Дом)
- Автор: Мария Пеева Милото се появи у дома след две години колебание искаме ли го, или не. Може би нямаше и да се престраша, ако не се бяха обадили едни хора да кажат - предлагаме ви да пробвате нещо ново и да напишете после ревю, ако ви хареса. “А ако не ми хареса?”, попитах. Те се засмяха. “Вие го пробвайте, пък после ще си говорим.” Милото всъщност е едно роботче. Ей такова едно кръгличко, дребно, жужащо, с очички. Носи гръмкото име Miele Scout RX2 Home Vision. “Миеле? Обичам Миеле! Имам гладачна система и прахосмукачка.” възкликнах. “Всъщност се произнася Миле”, ме поправиха отсреща строго. И от “Миле” веднага го прекръстихме на Милото, както може да се досетите. Та да ви разкажа за Милото. За роботи-прахосмукачки много съм чела и много съм се чудила. Не е малка инвестиция, а вече имам скъпа прахосмукачка, имам и жена, която помага за почистването. “За какво ни е, Меро?” - убеждаваше ме мъжът ми, у когото вродената любов към реда и чистотата (прякорът му у дома е Монк) ...
- Добавен на 12 Август 2019
- 127. Национален конкурс за плакат "Добрият пример"
- (Общество)
- ... Цалова, и детският писател, популярен с трилогията за приключенията на Унки Марлюнки - Иван Раденков. Журито се допълва от Милена Радева, която има над 120 илюстрирани книги в цял свят и е създател на сайта „Българска илюстрация“, както и от Мария Пеева – главен редактор на любимия на хиляди български семейства сайт mamaninja.bg и щастлива майка на четирима синове. Те ще имат нелеката задача да отличат най-добрите плакати по няколко критерия, сред които оригиналност на идеята, послание, креативност и съответствие с поставената тема. Петнайсетте най-открояващи се творби ще получат пакет специални награди. Имената на наградените участници ще бъдат публикувани на сайта http://daizchistim.bg/ на 12.09.2019 г. Прочетете още за кампанията Да изчистим България #заедно. ...
- Добавен на 09 Август 2019
- 128. Битката за кърменето
- (Здраве)
- Автор: Мария Пеева Сред всички теми, за които майките обичат да спорят, има една, която не разбирам. Кърменето. Как може точно кърменето да е повод за безкрайни спорове и нападки? Преди 25 години родих първия ми син. Тогава майките се спасявахме поединично и се учехме на родителство в движение. Досещате се защо - просто нямаше форуми и майчински групи. Имаше книгата на д-р Спок, имаше педиатърка (една, в кварталната поликлиника - без право на избор), с която да се консултираш, и имаше баби - всички на различно мнение и с различен опит. Освен това имаше малки групи с колички в парковете и градинките, които намирахме случайно, с някои си допадахме, с някои - не. Но такива спорове и пререкания не е имало. Не само за кърменето, по никоя тема. Защото едно е да седнеш пред компютъра и да излееш тежки думи към невидим човек, някъде там в пространството, и съвсем друго да застанеш пред този човек, тази майка, със същите дълбоки кръгове под очите като теб, със същата притеснена усмивка, която ...
- Добавен на 06 Август 2019
- 129. Когато и ако...
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Моите родители са с деменция, и двамата. Разказвала съм ви за тях неведнъж. Споделяла съм и болката си, и чувството за вина, че не открихме заболяването им по-рано (не че може да се предотврати, но поне да се забави) и целия път, който изминахме ние, семейно, за да приемем тази диагноза като част от живота и да им осигурим правилните грижи. Един от въпросите, които лекарите винаги ми задаваха, беше дали имаме други роднини с деменция. Нямаше как да не се досетя, че рискът някой ден и аз да се разболея от това, е висок, по-висок от обичайния. Тази прогноза не ми харесва. Бих могла да й позволя да ме обсеби и да прекарам остатъка от живота си в ужас, че някой ден няма да помня децата си, съпруга си, приятелите си, няма да бъда аз. Бих могла също да я натикам някъде в подсъзнанието си и да не мисля за това никога повече. И двата варианта не ме устройват. Първият, защото, ако това е писано да се случи с мен, на практика няма какво да променя в живота си, за да предотвратя ...
- Добавен на 30 Юли 2019
- 130. Как уча децата да взимат решения
- (Образование)
- Автор: Мария Пеева Кое според вас е най-трудното умение, на което трябва да научим децата си? Да ходят? Да говорят? Да използват правилно нож и вилица? Да си подреждат стаята? Да четат? Да казват “извинявай, моля и благодаря”? Всъщност повечето от гореизброените те научават без особени усилия от наша и тяхна страна. Най-трудно според мен е да ги научим да взимат решения. А без преувеличение това е най-важното умение в този живот. Всеки ден ние взимаме стотици решения - някои от тях са съвсем незначителни - дали да си облека розовата рокля или бялата, а други променят живота ни - дали да уча висше или не, дали да започна тази работа или другата. Неминуемо децата ни ще се сблъскват с необходимостта да взимат решения всеки миг и всеки ден и стъпка по стъпка ние ги подготвяме за това. Само си спомнете колко е лесно, докато са бебета - ние решаваме всичко вместо тях: какво да облекат, с какво да се хранят, дори и кога да се хранят. После те порастват и пак ние решаваме ...
- Добавен на 19 Юли 2019
- 131. Любимите ни ЛИДЛ продукти!
- (Дом)
- Автор: Мария Пеева & Яна Пеева Вдъхнових се от толкова много коментари и любими продукти на участниците в нашата томбола за ваучери в ЛИДЛ. Хора, страхотни сте, та вие сте споделили цели готови списъци за пазаруване! И някои са ги направили точно като за моя съпруг, който обича да му изготвям списъка в точната последователност, в която стоките са подредени в магазина :) Много благодаря за чудесните препоръки, и си признавам, че някои продукти ги добавих в моя списък, защото досега дори не бях ги открила, а уж се мисля за много опитна в пазаруването. Затова, вдъхновена от вас, помолих Яна и Теодор да се огледат из магазина за нашите любими продукти, а защо и да не пробват нещо съвсем ново. След обстойно преглеждане на стотиците коментари, набързо си спретнахме един списък за неделното пазаруване. Гледам да пазарувам всеки ден или на два дни, за да имаме свежа храна вкъщи - а и след години нагаждане установих, че не се справям добре с планирането на седмични менюта и предпочитам ...
- Добавен на 08 Юли 2019
- 132. Уроците на Данчето
- (Възпитание)
- Aвтор: Мария Пеева Ярък спомен от моето детство е красивото Данче - същински ангел с руси къдрици и червена панделка, която ми удря шамар. Но това си има предистория. Аз съм дете, което не е ходило на градинка, гледана съм от любяща баба в прекрасен огромен двор с градина, заедно с куп много по-големи братовчеди, които всички до един ме обожаваха и глезеха. Съответно социалните ми умения в предучилищната се равняваха на нула. Просто очаквах от всички да са мили с мен и по подразбиране да ме харесват. Никой никога не ми беше причинявал болка - не физическа, а дори и от лоша дума. На първия ден в предучилищната се появих с широката си усмивка и също толкова широко отворените си очи, изпълнени с възхищение, че виждат толкова много прекрасни деца на моята възраст, с които ще играя и ще имам всякакви приключения. Учителката ни подреди в редичка по две, за да влезем в класната стая. Пред мен беше Данчето, чието име още не знаех, но русата й конска опашка ме заплени от пръв поглед. До нея ...
- Добавен на 04 Юли 2019
- 133. Луда
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Ако бях писала тези думи късно снощи, щяха да звучат по съвсем друг начин - много по-гневно. Даже си бях намислила как да започна - с онази стара приказка: Не се дръжте с хората така, както те се държат с вас. Ще вземат да се обидят. Но тъй като е ранно понеделнишко утро с дъх на роса и морето пред очите ми е гладко и красиво, и птичките наоколо чуруликат, все едно краят на света никога няма да дойде, колкото и да се опитвам, не мога да извикам и грам гняв в душата си. Чисто ми е едно такова, и ми ухае на изпрани чаршафи и кафе. Как да се ядосам? Имам си една приятелка, която също ухае на чисто. Душата й е като на дете. Храни бездомните котки пред блока и дава стотинка на всеки срещнат просяк. Наскоро тръгна да носи дрехи на една жена в нужда и “забрави” в джоба на дънките 50 лв. Ей такива неща прави. Може би е малко наивна, може би е твърде усмихната, твърде откровена, незлоблива и прощаваща? Такава е. Но аз затова си я обичам. Е, онзи ден някоя си майка от ...
- Добавен на 01 Юли 2019
- 134. Истински истории с феята на зъбките
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Вчера осъзнах, че вече съм извадила около 60 зъба на децата и ми предстоят още двайсетина. Вярно, че са млечни зъбки, но бройката е впечатляваща. Та аз съм почти зъболекар! Е, добре де, зъболекар може да не съм, но със сигурност съм една много успешна фея на зъбките. Със зъбките и феите имаме много истории. Спомените на най-големия ми син, за жалост, не са много приятни, а и той определено има афинитет към драмата. Ако някой го беше чул как разказа на следващия във веригата брат за ваденето на първото зъбче, можеше и да подаде сигнал в полицията за домашно насилие. - И като ме хвана в банята, и като ме натисна, и като ми изви врата, и като ми напъха едно въже в устата и като започна да дърпа, и като рукна една кръв, а аз пищя като заклан, и така два часа дърпа, докато накрая всичко свърши. Не знам как не умрях! Не й давай да ти пипа в устата! След тази зловеща история брат му, естествено, не позволи да му вадя зъбчето (със зъболекарски конец!), при което през ...
- Добавен на 25 Юни 2019
- 135. Внимавай да не си скъсаш панталонките
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Ако питате мъжа ми дали съм пестелива жена, ще се засмее. Харча за какви ли не щуротии извън нормалните разходи за дома. Обожавам да давам пари за книги, за хобита, за пътувания, за подаръци и за всякакви глезотии. Но има едно перо в бюджета, за което не обичам да давам купища пари, и това са детските дрешки. Навремето не беше така. Преди 25 години, когато първият ми син се роди, изобщо нямахме възможност и тогава си мечтаех как купувам скъпи парцалки и го докарвам като малък лорд Фаунтлерой. Впоследствие си стъпихме на краката и вече можех да си го позволя. В резултат на което втория ми син имаше някои доста впечатляващи марки в гардероба. Мъжът ми повдигаше вежди, а аз обяснявах: „Нищо, ще ги запазим за номер три.“ Опитът обаче ме научи на друго. Научи ме да съм практична. Повечето детски дрешки у нас просто не оцеляват за следващото дете. Колкото и да са маркови. Просто защото децата тичат, скачат, катерят се и не на последно място - губят дрешки. Само за ...
- Добавен на 14 Юни 2019
- 136. Дневник на котарака-беглец
- (Забавно)
- Автор: Мария Пеева Ден първи Моите хора изчезнаха. Вече трета нощ ги няма. Идва една добра женица, която ми оставя храна и почиства старателно, въпреки че упорито отказвам да й позволя да докосне височайшата ми особа. Но истинските ми хора се изгубиха. Взеха и кучетата ми. Тъжно ми е за тях най-вече, то няма кой да те ядоса в тая огромна, празна къща. Скучая. Излизам в градината и наглеждам съседите, но не е същото. Дали да не отида да ги потърся? Даже бебето ми го няма, надали са отишли много далеч с него, то не може да ходи, само пълзи напред-назад. Това е, защото иска да ходи като мен. И с право, на два крака е толкова по-трудно. Но хората винаги са били доста глуповати същества, добре че сме ние, котките, да се грижим за тях. Нощта на ден първи Край, настъпи най-хубавият час на деня, а аз няма дори кого да събудя. Излизам на разходка. Виж ти, колко е интересно нощем на улицата. Появиха се и други котки. Никоя не е красива, силна и умна колкото мен, разбира ...
- Добавен на 12 Юни 2019
- 137. Нова опасна игра?
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева В групата ни майки споделиха за нова притеснителна игра. Деца изскачат на улицата пред коли, правят смешни физиономии и бягат. Най-лошото е, че не е единичен случай. Ето какво разказаха три майки. Обърнете внимание - случките са от различни градове! "Прибирах се с колата и в една от кварталните ни улички, между колите видях, че нещо шава. Намалих, почти спрях и точно тогава две хлапета около 7-8 г. изскочиха съвсем преднамерено и притичаха пред колата... набих спирачки, но блокирах. Така се изплаших, че не отбих да потърся родител или поне да им кажа колко е опасно. А те се смееха и избягаха, докато аз се блещех. Само това повтарям на моите деца. Да не тичат, да се оглеждат, а сега онемях като мумия. Определено бяха доволни, че ме изплашиха, а и така бяха застанали - като в засада и изчакаха максимално да приближа, за да изскочат." "В понеделник вечерта отивам за нощна смяна. Чакам тролея. На спирката ученици от две близки училища. Един хлапак (6-7 клас) с развързани ...
- Добавен на 07 Юни 2019
- 138. Пустиняци на път за Мадрид
- (Развлечения)
- Автор: Мария Пеева Преди две седмици в пристъп на лудост и еуфория на бърза ръка купихме самолетни билети за Мадрид, за финала на Шампионска лига. Ливърпул срещу Тотнъм, ще бъде битка на титани, а Пееви (и още няколко хиляди фена) не могат да оставят своя отбор да върви сам, нали така? Оставаше само да резервирам спане за скромното ни семейство от осем души и съответно да намерим билети за финала. В тази история ще ви разкажа за къщата, която резервирах, защото билети за мача все още нямаме. Като проверих цените за престоя в Мадрид, оказа се, че и други фенове са побързали да резервират. Три нощувки щяха да ни струват има-няма пет хиляди евро. Нищо, каза Пеев, търси в околността, ще вземем коли под наем. Това значително разшири избора, но се оказа, че и в околността къщите са резервирани. След като точно бях харесала една и някой (сигурно фен на Тотнъм) ми я открадна под носа, се разбързах и без много-много да проверявам резервирах следващата къща в околностите на Мадрид, която ...
- Добавен на 31 Май 2019
- 139. Какво ще четем през лятото
- (Ревюта)
- Автор: Мария Пеева Виждате ли тези пълни чанти, кафето, лимонадата? На снимката отгоре липсва само уморената ми, но ужасно доволна физиономия. Доволна от какво ли? Ами защото бях на шопинг! Тук вътрешният ми глас се обажда: "Ех, тези чуждици, Меро, "на пазар" се казва!" - "Вярно е, но шопинг не звучи ли някак по... благородно"! Продължавам, преди някоя приятелка-психоложка да ме диагностицира с шизофрения. И така, коя жена не обича шопинг? Само че този път беше един по-различен шопинг - за книги. Книгите са едно от сериозните пера в семейния ни бюджет. Купувах книги, дори когато бяхме бедни студенти, а сега не купувам, а направо се оливам. Освен това разменям с приятелки и съседки, подарявам и разпращам, изобщо у дома се въртят едни книги, както, предполагам, у някои хора се въртят едни пари. Затова и пазаруването, и изборът на книги винаги ми е страхотна емоция. Тези дни започна големият книжен базар, където има много приятни намаления. Оттам се сдобих с повечето заглавия, които ...
- Добавен на 29 Май 2019
- 140. Денят, в който не умрях
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Тази история никога нямаше да бъде написана, ако преди 30 години в едно свежо априлско утро баща ми, този толкова мил и разсеян човек, не си беше забравил очилата. Какво нещо е случайността, нали? И до каква огромна степен животът ни (а явно и смъртта) се определя от случайности и дреболии, които на пръв поглед са толкова незначителни. Може би е добре да започна малко по-отдалеч. В началото ще кажа, че не обвинявам родителите си за нищо. Те винаги са ме обичали, единствено дете съм, дълго чакано и много желано. Просто си бяха от стария тип родители - онези със строгите изисквания и прекалените очаквания - мисля, че цялото им поколение беше такова. А аз бях едно доста добро дете - отличничка и всичко останало. Поне докато не влязох в пубертета, когато изведнъж открих, че имам своя воля и искам да правя разни неща, които те не одобряват. Но въпреки това аз толкова искам да ги направя, че съм готова да рискувам да ми се скарат. Ако ме хванат, разбира се. Тогава ...
- Добавен на 20 Май 2019
