... Генов на 14 г.
Силвия Станева, родител на Стефани Цветкова -12г.
Тергюзел Исмаилова, родител на Едис Айдънов-7 г.
Радослав Милушев, родител на Благовеста Милушева 15 г.
Цветелина Йорданова, родител на Крисия Станева - 6г.
Лидия Николова, родител на Рая Николова на 15 г.
Елена Нейкова, родител на Мариян Нейков -13г.
Ангел Кочев, родител на Ния Кочева - 11 г.
Нела Павленкова, родител на Наталия Павленкова на 14 г.
Елена Делчева, родител на Николета Делчева 12 г.
Мюжгян Рюстем, родител на Шейда Айдън на 8г.
Марио Александров, родител на Магдалена Александрова на 6г.
Стоян Николов, родител на Симона Николова 4.5 г.
Зорница Тончева, родител на Ралица Риждова дете на 3 г.
Анелия Алексиева, родител на Ивайло Алексиев 11г
Габриела Монова, родител на Михаела Монова на 16 г.
Минчо Пинтев, родител на Галин Пинтев на 6 г.
Ани Чепилова, родител на Йоана Чепилова 13 г.
Анна Гакова, родител на Андрей Гаков на 6г
Владимир Бишков, родител на Георги Бишков 14 год.
Красен ...
Автор: ЙоанаБоянова
Много си мисля напоследък кое е важно в живота. Да вдигнеш къща, да засадиш дърво, да пътуваш, да си добър човек или всичко това. Животът е като един пясъчен часовник, чака да свърши даден момент, за да обърнеш и да започне следващия, изпуснеш ли го, тече на празен ход. Дълго време само гледах часовника и не го обръщах, седеше си ей така прашасал на скрина, без да бъде докоснат. Дълго време обвинявах съдбата за нищото. Да, за нищото, което ми се случваше в живота. А хората са го казали, не знам точно кой, но няма как да се случва нещо, когато правиш едно и също.
И така един ден се събудих с желанието да си отрежа косата. Странно, нали? Промяната понякога се случва отвън навътре. С новата коса сякаш дойдоха новите сили за нови неща. Обърнах часовника, нова енергия, ново време за нови неща.
За времето искам да говоря и за оценките. За уюта и за малките неща. Не съм хипи, никога не съм била. Обаче установих, че изгревът, залезът, запалената свещ или мисълта за ...
Автор: ЙоанаБоянова
Стояна хич не обичаше да не знае всичко. В главата й се въртеше мисълта, че нещо не знае. Има някаква тайна, ама каква. Не, не ставаше така. Трябваше да разбере тайната, която мислеше, че не знае.
Стояна живееше в китно село до София, ама в София не одеше, оти е много шумно. Имаше си къща, подредена, на три етажа, кой от кой по-добре обзаведен. Стояна си изучи децата, дъщеря - адвокат, син - лекар. И при нея си живеят. Всеки на свой етаж. Ама Стояна готвеше за всички.
Стана, пи кафе, и чувството, че има нещо тайно от нея, не я оставяше. Беше накиснала череши да прави сладко. Изми ги, заля ги със захар и си рече: Ще ида за хляб! Гинчето ще ми каже точно каквото не знам.
Обу си чехлите, некви нови, леки, Коркове ли бяха, забрави, ма се едно е без обувки. Тая новата мода е нещо страшно. Телевизоро на стената, телефоно у джобо. Ей свето се извърте. Па и телефоно става на камера. Па предава и от Америка.
Тамън тръгна по улицата и зад гърба й тайно в къщата на Стефан ...
Има жени, които владеят всички типично мъжки умения - могат и гумата на колата да сменят, и ремонт у дома да спретнат. В групата ни ЙоанаБоянова, която отдавна познавате от веселите й истории, се оплака, че често й се налага да ходя в магазини за резервни части и не разбира защо мъжете я гледат снизходително.
А една друга майка от групата ни, Костадинка Илиева й обясни защо. Смяхме се много с историята й и с нейно позволение я споделям с вас.
Сега ще ти разкажа история защо мъжете се държат така. Заради такива като мен. Не чули, не разбрали, не видели. Когато се нанасяхме в апартамента ни преди година, се оказа, че една външна тръба тече. Викнах майстори, огледаха, казаха - бързо ще стане. Докато режат старата, аз отивам за нова. Магазинът е близо. Даже съм си записала на листче - тръба Ф16 (примерно), силикон, уплътнение. И защото съм много умна, тръгнах с дълга черна рокля (килограмите не ми позволяват да нося къса такава). Доволна и предоволна влизам в магазина, защото няма какво ...
Автор: ЙоанаБоянова
Преди десетина години, на прага на тридесетте, с мъжа ми - тогавашно гадже решихме, че е време да излетим от семейните гнезда и да си направи наше си такова.
В един студен мартенски ден горди, напети и премръзнали, се озовахме пред панелен блок от шейсетте години на миналия век. Ще спестя, че съседите са само пенсионери и входът е поддържан, за което брокерката отдели минимум час и ни държа още толкова време в общите части. Возихме се в асансьора няколко пъти по нейна инициатива, за да се убедим, че не засяда. Ох, не мога да не ви кажа, че общите щрангове са сменени, просто няма как да пропусна този факт. Имам и още една изненада. Ще помоля обаче да не завиждате. Разбрахме се, нали! И...Та дааааа в апартамента е живял министър на нещо си от 79 година. Не завиждайтее ей, живея в апартамент на известни...
След почти час и половина ходене по етажите и возене в асансьора, две премръзнали и изморени души влязоха в най-топлия и слънчев апартамент на света. Не ме питайте ...
Автор: ЙоанаБоянова
Когато бях малка ми казваха Йоанка калпазанка, на вид бях добро дете, а все белята си търсех. Мама и тати рано-рано са се събрали, макар че за онова си време точно навреме е било, тя на 18, а той на цели 22 години. А аз да си призная, на 18 още имах нещо като вечерен час, за гаджета, семейство и деца направо дума не би могло да се издума. Както и да е.
Та мама и тати, млади неопитни родители, са ме захранили с боб и шкембе чорба. Баба ми веднъж дошла на гости, баща ми ми приготвя обяда. Как ли? Пасира шкембе, слага го в шише с биберон и в момента, в който прибавя оцет и чесън, баба ми си е тръгнала с гръм и трясък. Още няколко пъти така е изпадала в ужас от действията на младите родители. Мама ме е къпала на чешмата. Няма корито, няма специална подготовка. Пуска чешмата и готово. Ужас на ужасите е бил това. Добре, че тогава норвежците ги е нямало.
Но и аз не съм останала длъжна на родителското тяло. В резултат на това закаляващо отглеждане, станах калпазанка ...
Похвалих се (или се оплаках, зависи от гледната точка) на моята любима ЙоанаБоянова, че за празниците ще посрещам цифром и словом 14 души на трапезата. За Бъдни вечер сватовете всяка година пристигат с огромни тави с постни ястия, от вкусни по-вкусни. Но на Коледа отговарям аз и винаги правя стандартните гозби, които вече са ми поомръзнали. Като истинска приятелка Йо веднага ми прати няколко чудесни и лесни рецепти за предястия, които бързам да споделя и с вас. Харесаха ми, защото са малко по-различни, не са твърде екзотични - тоест и децата ще ги хапват. И най-вече защото не изискват никакви усилия и сложни за намиране продукти, което ги прави идеални за големи компании. Надявам се да са полезни и за вас. Нямат точни мерки, Йоана действа на око, така ще пробвам и аз. Няма и какво да сбъркаме. Споделям рецептите с нейните препоръки за продукти, както ми ги е пратила, но те изобщо не са задължителни, може да си ползвате вашите любими марки.
Крема сирене с печени чушки (нарязани ...
Или как си смених фабричните настройки
Човек си мисли, че е пораснал, че се е изградил като характер и вече няма кой знае колко да се променя. И после този човек вземе, че стане родител и изведнъж открие, че изобщо не е същата личност, която е бил преди. Ето какво споделя ЙоанаБоянова за родителството и как то неусетно я превърна в съвсем друг човек (мисля, че и преди е била забавна нашата Йоана, а сега още повече).
• Спя навсякъде, може и в асансьора, стига да се качва на по-горен етаж!
• Преди да се роди детето, за да заспя, трябваше да ми е тихо, проветрено, тъмно. Сега спя върху трохи, круши, играчки и на светната лампа, докато по телевизията върви концерт на Веселин Маринов.
• Правя забележка на хората. Примерно: "Дъвчи със затворена уста!" При това на шефа го казвам.
• Думата “Не" я използвам, дори и да не съм чула въпроса.”Не" плавно преминава в по-благото "Ще видим".
• Сънувам фразите: "Събери си играчките","Оправи си стаята". Сънувам, че ги крещя, понякога дори го ...
...
- МАМА ИМА МЪЖ. ("Тези неща е важно да се знаят, добре че детето каза" - после допълни Иван)
Този успех е на ЙоанаБоянова, която се погрижи за украсата, беше домакиня и посрещна всички гости, разпредели ги на хубави места и най-вече беше до мен през цялото време. Като сестричката, която бих искала да имам!
Този успех е на снаха ми Яна, сина ми Теди и приятелката ми Камелия, които се занимаваха с продажбите на премиерата. Благодаря на Ани Митева, която някак очарова Фреди и той през цялото време седя кротко в нея, така че успях да обърна внимание на гостите си.
Този успех е и на всички прекрасни гости днес, които отделиха време в неделния си ден и дойдоха, и си купиха книга и чакаха на опашка, за да им напиша посвещение. За мен беше чест всичко това! Чест, доверие, обич. Искам да знаете, че вие ми давате много повече отколкото аз на вас. Казвате, че аз ви зареждам, но всъщност вие зареждате мен. Или може би просто е взаимно.
И накрая, но не на последно място този успех е на всички ...
Автор: ЙоанаБоянова
Лято е. Топло е, направо си е жега. Напечените ни глави бленуват за плаж, риба, море. Неделно решаваме на риболов да ходим, при това с деца. Моят мъж е запален рибар. Ама запален ви казвам, като чуе “риба” и погледът му светва в тъмното и ток не ни трябва, огрява цялата стая. Подготовката трае дни, понякога седмици. Този кротък и мил мъж изведнъж се изпълва с ентусиазъм и запъва едни въдици из целия ни просторен апартамент от 56 кв.м и аз, чрез пълзене, прескачене и припълзяване, евентуално мога да стигна я до баня, я до кухня. Червеи пълзят из къщата и се носи ухание на ванилия, ягода, малина, защото шаранът много обичал аромати. И съм с късмет да знаете, че на баща ми, който също е запален рибар, му казали, че рибките обичат свински черен дроб, ама седял два дни на слънце. Е, този аромат не искам и да си го представям вече.
Идва заветният ден и една кола не стига за багажа, на море по-малко чанти носим, а отиваме за няколко часа все пак. На третия курс с багаж ...
... в опасност човешки живот или здраве, което видите - снимайте и подавайте сигнали. Не само в социалните мрежи, а и в съответните органи. Има смисъл от това. Ако нещо не се случва както трябва, от нас зависи да ИЗИСКАМЕ промяна. Не само нарушителят носи отговорност, а и този, който допуска това да се случва, без да се намеси или без да уведоми този, който би следвало да се намеси. Тогава свидетелят ще е поел своята част от отговорността, щафетата ще бъде предадена. И това не е малко, повярвайте ми. Това е едно добро начало. По-добре е отколкото да тъпчем на едно място - възмутени, недоволни и... бездействащи.
ЙоанаБоянова, която редовно ви разсмива с историите си, наскоро се сблъска с камъка на обществената БЕЗотговорност. Иначе казано, момченцето й се нарани на опасен камък на детска площадка, и то лошо, като за "Пирогов" се нарани. Оказа се, че за същия камък са подадени и предишни сигнали, но така и не е бил отстранен. Йоана обаче не се отказа, намери организацията за безопасни детски ...
Автор: ЙоанаБоянова
Със съпруга ми сме заедно от миналия век, даже от по-миналия, абе от много време. Аз съм си пернишко момиче и му се брои и за отбита военна служба, и за стаж в морската пехота даже. Когато се запознахме, аз бях на 18 години, първи курс студентка, той трети, аз не работех още, той нощем в едно магазинче. Пари няма, не че сега има, ама тогава съвсем. Заведе ме на село, неговото си село. Най-невероятното място в Северозападна България с още по-невероятни хора. Още с влизането във въпросното село започнаха щуротиите от моя страна.
Бързахме да купим хляб от едно малко магазинче преди да затвори. На площада млади хора и в разговора го питат искаш ли довечера на чай. Викам си - тука са някакви изискани тези, вечер чай пият, ние бира лющим в София. Хората са се объркали за тоя край, тук ракия не близват, пият чай. След като купихме хляба и си тръгнахме, питам мъжа ми къде го пият тоя чай, защо го пият и най-важното какъв е? Така не се беше смял моят човек отдавна. Дискотеката ...
Автор: ЙоанаБоянова
Народът се стопи, качва летни снимки по бански, а аз… ами аз бухнах като тесто за мекици. Край. Точка. Решено е. На диета ще съм, хора. От сутрин до вечер, че даже и през нощта.
Обаче първите дни предимно мозъчно се отслабва, да си знаете. Може и само при мен да е, но вие ще кажете. Та наливам се аз с вода от сутрин до вечер, че даже и другите хора поливам. На мен магазините са ми любимо място, разказвала съм ви вече, ще каже човек, че там живея. Та магазин, опашка и аз - жадна. Ама газирана вода реших, че ще пия, малко да разнообразя. Ми като я отворих тая ми ти вода, като шампанско гръмна, хора. Полях цялата опашка напред и касата даже. Хора се шашкат, залягат. Казвам им: Спокойно,за здраве ръся. Що не ми се зарадваха, не знам. Само аз се смях.
Има няколко неписани правила когато си на диета. Решиш ли, че ще слабееш, се започва:
Мама е сготвила любимия сладкиш.
Тате ти е купил шоколад, щото си му любимото единствено дете.
Канят те на гости и намасата ...
Автор: ЙоанаБоянова
Нямам ги, ясно е. Ако не се бях запознала рано-рано със съпруга ми, вероятно щях да имам 100 начина как да се изложиш пред мъж.
Била съм на 12 години, много харесвах едно момче, няма да му споменавам името, не го помня, не за друго. Заведе ме в училищния двор, мислех си, че иска да ме целуне. Говорим си, дворът е празен, няма никого, само аз и той, и тишината. Би била страхотна романтична история вероятно, ако не бях пръднала. Такова ехо се чу, че от съседните блокове някой се изсмя. Не ме целуна, надявах се поне да не разкаже на всички останали, уви, грешах. Йоана пръдлата си ми казваха доста време.
На 16 години имах истинска среща с много готино момче, заведе ме в кварталната кръчма. Много ми се пишкаше, обясни ми тоалетната къде е, обаче как се озовах в кухнята на ресторанта - не разбрах! Реших да стискам, отказах се да търся тоалетната. И така, мили хора, щях да бъда целуната пред входа, ако по пътя не се бях напикала. Тичах със скоростта на светлината и пръсках ...
Автор: ЙоанаБоянова
Да си свекърва не е лесно, хич не е лесно, особено ако снахата съм аз. Горката жена е подложена на "терор" от моя страна при това от много години.
Ще започна от далеч, от миналия век направо. Много исках да ѝ се харесам, а по Коледа нали уж стават чудеса и недораслият ми тогава 18-годишен мозък се зае с тежката задача да ѝ купи най-подходящия подарък. Тогава много молове нямаше, да не кажа хич, та хоп на кварталния пазар ден преди Коледа аз, нагърбена с тежката задача да ѝ купя най-невероятния подарък. Признавам си не помня какво взех, помня само, че влизах в много магазини, за да се стопля. В един от тях си купих черни дантелени прашки. Многооо секси, защото и синът ѝ е човек, нали така?!
Та без да искам съм пъхнала пликчето с готините ГаЩе в подаръка ѝ. Сутринта след Коледа беше безценна, настоящият ми мъж, тогава гадже, влиза в стаята и със най-сериозния си тон ми казва:
- Кажи честно, че подари прашки на майка ми?!
Представяте ли си как се отваря земята ...
Автор: ЙоанаБоянова
И аз се правих на "умна" с лайфхакове, но те бързо бяха разбити на пух и прах. Вики е палаво момче, но аз не се плаша. Казвам си, че в интернет има всичко - от рецепта за домашен тест за бременност до това как да си направиш бомба, значи лесна работа - ще чета и ще намеря начин да се справя с лудориите му. Отварям и се почва с хилядите съвети!
1. Самостоятелност
Решено! Ще му дам цялата самостоятелност на света, аз киноа давам, та самостоятелност ли няма да дам беее!!! Ден едно: падна корнизът на щорите, съвсем самостоятелно го събори. Ден две: сам ще си мие ръцете, аз в хола да седя, такава сапунка ми спретна, че още има вода под кухненския шкаф. Ново решение: рано е, ще почакам още година, две, три...
2. Споделих за хака "Ти не можеш" обаче малката гадинка много бързо се ориентира и в резултат на това започна да ме работи с моите номера:
"Мамо, ти не можеш да идваш в хола." Разбира се, аз тичам натам презглава, за да получа следното предизвикателство: "Мамо, ...
Автор: ЙоанаБоянова
Разказах ви за историите ми в магазина. Вече ви е ясно, че вероятно като ме видят момичетата за щанда и си казват "Тази милата не се отказва" . Но искам сега да ви разкажа за мъж в магазин. Трескаво, със списък в ръка, той обикаля по 100 пъти коридорите, втурва се напред, връща се назад, ще си каже човек ,че е в някоя ескейп стая и търси точния брой скрити съкровища, за да може да излезе навън и да въздъхне с облекчение.
Моят мъж е от обичащите да пазарува, стига да не му кажа някоя сложна дума като - спанак, зелен боб, царевица в кутия. В началото ми ставаше много мило. Моля го да вземе зелен боб, а той се връща победоносно с 2 килограма пресен спанак, целия потънал в кал и плевели, много сладко. Два часа на мивката после лист по лист почиствам, и само с любов го споменавам. Но вчера… вчера направо ме разби. Пратих го с три, подчертавам ТРИ неща в списъка за пазаруване. Телешко месо, кашкавал и течен сапун. И имам само една задача за него - да изпълни списъка ...
Автор: ЙоанаБоянова
Разказах ви вече как детето ме поставя в неудобни моменти. Изпълваме си ежедневието от сутрин до вечер с такива. Ако той не ме излага, аз сама се справям повече от добре. Спокойна съм, че в живота поне в едно съм перфектна и това е да се излагам навсякъде и по всяко време.
Аз съм от хората, правещи по няколко неща едновременно, не ми е достатъчно примерно да изляза, трябва да изхвърля боклука и то е задължително. И така облечена за разходка, обута, с боклук в ръка и хиляди мисли в главата, се сетих чак като се качих в тролея, че боклука не съм го хвърлила, а си го нося с мен. Заведох го тоз боклук и той свят да види, няма да го ограничавам само с кварталната кофа все пак.
Както казах, предимно на квартално ниво е излагането, а какво по-хубаво място от кварталния магазин? Лято е, жега е. Жените сме особен вид същества. Поели сме грижата за дома, домакинството и, разбира се, прехраната. До обяд работим каквото работим и настъпва моментът, в който си задаваме фундаменталния ...
Автор: ЙоанаБоянова
Една жена от къщата дом прави. С безброй усилия и енергия, с мечти за бъдеще и планове за всичко. Една жена в къщата музика създава, дори и в тишината на вечерта. Най-любимо ми е на вечеря, музика от тишина и само звука от преглъщане и тропота по чинията. Аромата в дома жената пак го прави. Тежи ми всичко - и готвенето, и прането, и чистенето, но всичко това има душа, мирис, звук. Много обичам моите хора да са спретнати, носи ми спокойствие, много обичам да ми мирише на чисто, на топла храна. Носи ми страхотно успокоение звукът на пералнята, мирисът на ютията и на чисто пране на простора.
Въжето се държи от двама
Съпругът ми дати не помни, важни събития също, първа целувка да не говорим, не се и сеща, но винаги ако имам торба в ръката, я взима, а това е всичко. Когато ходи до магазина, ми носи дезодорант, не знае какво да ми купи, а иска да ме зарадва. За това имам 5, 6 броя флакончета, чакащи своя ред.
От всичко най-много обичам да се изкъпя ...
Автор: ЙоанаБоянова
Имам чудно момченце с още „по-чуден“ характер. Има свое мнение за всичко и в повечето време го отстоява с тръшкане и отрицание. За да свършим ежедневните неща от сорта на миене на ръце, зъби, къпане, хранене, трябва да бъда много много изобретателна, просто защото иначе той ми отказва. Зъбите са една от най-трудните задачи за деня. Едно от нещата, които направих, е да купя електрическа четка, пастата е наситено синя (защото е голям мъж), правим състезание кой ще ги мие по-дълго. Естествено, той винаги печели. Понякога вземаме любима играчка и на нея мием „зъбите“. Ръцете също са в групата на така мразените задължения - затова му купих течен сапун, който като го натиснеш - пее. Невинаги помага, но е една идея по-лесно. Правим подобно състезание и за ръцете - „Кой ще стигне пръв до банята“. Не знам как става, но пак винаги той печели.
Относно храненето забелязах, че когато участва в приготвянето на храната, повече му харесва ястието. Включвам го и в пазаруването - ...