- 21. Седем смърти на един простосмъртен мъж
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Той е на 4. Изсипва купчинка монети от изпотената си шепа и посочва с пръстче най-пъстрото цвете. В него са цветовете на всичките му моливи. Взима го бързо и сграбчва ръката на майка си. За първи път в малкото му сърце се боричкат такива усещания – хем е горд, хем е засрамен. Хем няма търпение, хем нещо го дърпа назад. Това тръпнещо нещо, което скача в гърдите му прилича на чакането на Коледа. Обаче е по-хубаво и по-силно. Ето я оградата на детската градина, ето ги пързалките, ето я и нея. Опашките ѝ се веят като знамена на крепост. Той поглежда въпросително майка си. Тя го целува и казва, че се гордее с него. Той хуква напред, догонва плитките, поема дълбоко въздух, както когато се гмурка под водата, и ръчичката му изстрелва пъстрото цвете напред към нейните ръце. Тя го взима. Оглежда го внимателно. После впива красивите си очи в неговите и без да откъсва поглед смачква цветето така грубо, че го превръща в безформена каша и го хвърля в коша. После се разсмива и плитките ...
- Добавен на 27 Март 2019
- 22. Еманципацията на карамфилите
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Осми март. Осемдесетте години. Жените стоят под космическите каски в салоните, така съсредоточени, като че наистина ще хващат пътя. Млечния. Мъжете пъшкат под отеснели костюми, наточени за вечерните банкети. „Работническо дело“ публикува традиционното си приветствие. Всички жени са на голяма почит, но най-ухажваните са тези зад щанда - да заделят някоя дефицитна стока за посестримите. Та да блеснат другарките вечерта пред началството, да го поканят на танц, че да издействат някоя екскурзийка. На 10 съм. Банкетът кипи като септемврийско вино. Танцувам между големите и се чувствам и аз жена! Оглеждам прави ръбове на бежови панталони. На черни панталони. На сиви панталони. Чорапогащници с бримки и без бримки, потъващи задължително в остри токчета. Рокли на огромни цветя. Косите, излезли от космическите каски, са съвсем автентични - като при липса на гравитация. Сини сенки за очи. Ярки червила. Много руж. Облаци от полски парфюм, крем „Кеч“ и „Каро“. Цигари „БТ“ и коняк ...
- Добавен на 08 Март 2019
- 23. <span class="highlight">Ина</span> Маринова за борбата със системата, доносите и бездушието ...
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Вече забравихме мрачните протести на почернените майки, борещи се за малко светлина в живота на децата си. Подкрепяхме ги, колкото можехме, плакахме с техните сълзи и самите ние се превърнахме в „кресливи“. После ликувахме с тяхната победа и се върнахме обратно към животите си – нашият добре подреден и обичаен; техният -вече по-спокоен и сигурен. Спокоен ли? Не съвсем. Далече от виковете на площада, от камерите и светлините, една майка търпи наказанието си, затова че е такава каквато е – борбена, непримирима и категорична в грижата към детето си. Ина е майка на прекрасната Вики. Вики е на 17 и не може да види колко е прекрасна, защото има: тотална слепота, поради отлепени ретини на двете очи, напълно мътни роговици и туморно образувание в едното око. Има и още: детска церебрална парализа тежка степен, квадрипареза, двустранна луксация на тазобедрени стави; както и епилепсия с тежки гранд-мал генерализирани припадъци през 10 дни по 3-4 в серия. Но Вики има и много ...
- Добавен на 06 Март 2019
- 24. Късче обич
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Намерих писмо от баба. Бях на 8, когато детството ми трябваше да се напъха от безкрайните поляни, уютния скут на планината и бездънното небе в малка панелна кутийка, насред сив, облачен и тесен в огромността си град. Тогава баба и дядо започнаха да ми пишат, аз им отговарях с дълги писма, които допълвах във всяко междучасие. В това писмо пишеше, че кучето било добре, слушало и пазело двора. Станало доста студено тези дни и затова баба му оплела пуловерче. Дядо ме чакал да си дочетем заедно онази книга и да се разходим в гората. Добре били, пиели си лекарствата и ме обичали много. Аз да не се притеснявам прекалено за математиката, ще се справя с класното, колко пък да са сложни тези задачи. И пак да не забравям, че ме обичат. Дядо го няма от 20 години, баба – от 2. Държах листа, разделен на две – отгоре писала тя, отдолу – той, и можех отново да се почувствам в прегръдките им, да вдъхна ръцете им, събрали цялото слънце на света, да усетя топлината на лято, на ваканция ...
- Добавен на 04 Март 2019
- 25. Срещи на клуб „Не си сама“ в българските училища по темата за домашното насилие
- (Отношения)
- Автор: Христина Зарева На фона на поддържащата статистика за загинали жени, убити от техни настоящи или бивши партньори, на фона и на силно агресивното поведение, което се наблюдава сред младежите, ние от Клуб „Не си Сама“ решихме да стартираме информационни срещи в училищата по темата за домашното насилие. Концепцията ни е - по-малко статистика - повече примери и диалог с младежите. Основно се насочихме към таргет групата младежи от 10-ти до 12- ти клас. Не че пропускаме другите подрастващи, но много ни се искаше да има осъзнатост по проблема сред тази възрастова група. И някак да се получи диалог, да можем да зададем своите въпроси към тях и те към нас, за да остане поне нещо в съзнанието им, а не да им четем просто една лекция. Не си сама Стартирахме нашите информационни срещи в 12 СУ „Цар Иван Асен II“- гр. София. Колективът на училището приветства нашата идея и успя да организира младежи от 10-ти и 11-ти клас на училището. Когато застанеш пред тези младежи и вперените им ...
- Добавен на 27 Февруари 2019
- 26. Кодекс на Нинджата
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева 1. Нинджата никога не пие, тя си сипва; нинджата не живее, за да си сипва, тя си сипва, за да живее. 2. Нинджата никога не страда от главоболие, само го предизвиква. Така поддържа идеален баланс в семейството и броя на децата си. 3. Нинджата винаги е идеално епилирана. Ако виждате нещо друго – то е камуфлаж. 4. Как се пристъпва в дома на нинджата – обути или не? Има само един правилен ход – не стъпвайте никак и никъде – летете! 5. Нинджата винаги осигурява най-добрата храна на своето семейство – дори когато изглежда, мирише или се движи странно. Дали животът ви е в опасност? Само ако не ядете! 6. Нинджата не си купува космически кораби. Тя готви във високотехнологични уреди за доброто на семейството си (виж т. 5) 7. Нинджата никога не се излага. Тя участва в мисии. 8. Нинджата не допуска никаква форма на насилие над живо същество. Хлебарките не се броят. 9. Нинджата обича всички и всичко, което прави е от любов! Изяж тези корени веднага! 10. Нинджата ...
- Добавен на 10 Февруари 2019
- 27. Как похитих гълъб или за влюбването като психично отклонение
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Бях влюбена. Клепките ми пърхаха като криле на колибри, а погледът ми се точеше като горещ карамел по любимия. Толкова влюбена бях, че мислите ми течаха с бързината на стогодишно блато, а сърцето ми препускаше като същински Юсейн Болт след трамвай. Изживявах се като рефер на мача „сърце срещу разум - 100 000 000:0“ и нищо друго не виждах, освен него – единственият. На лицето ми бе застинала усмивка, която свързваше ушите ми като панамски канал, а по него плуваха любовни стихове или заклинания, в зависимост от ситуацията. Любимият не само стоически понасяше цялата моя течаща, лепкава, задушаваща, оглупяваща любов, но и угаждаше на всичките ми психотичности. Освен изключително търпелив, той беше и затрогващо грижовен – непрекъснато приютяваше бедстващи животни и изоставени приятели или в обратен ред. Привързваше се към тях и когато се случеше някой внезапно да изчезне от живота му, го приемаше философски и помагаше на следващия бедстващ. Не, не, не! Аз не бях по ...
- Добавен на 25 Януари 2019
- 28. История, която не е за разказване
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева - Тази история не е за разказване - каза Веси. - Не искам да ме афишираш и да ме знаят хората. И нищо кой знае какво не съм направила. Около празниците е пълно с такива случки. - Тази история е като другите, но не съвсем. Тя е прозаична и необикновена. Тя събира злочестието с красотата. Нека я напиша, а хората после ще решат дали е трябвало или не – убеждавам със сетни сили Веси и тя накрая вдига ръце. Виждаме ги, но ни е трудно да задържим погледа си. Заобикаляме с погнуса картонените им легла. Внимаваме да не докоснем дрипите и да не доближим пещерните им лица. Всеки ден ги срещаме на едни и същи места. Свикнали сме с присъствието им, както свикваме със стара сграда или незнаен паметник. Понякога крещят несвързано. Друг път се карат помежду си. Могат и да са така застинали в мълчанието си, като че ли са мъртви. И много често са. Едно нещо е винаги неизменно с тях – гнетящата, непосилна за сетивата, миризма. Миризма на липса, на обреченост, на нямане. Миризма ...
- Добавен на 06 Януари 2019
- 29. Обещайте си
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Да изстискате всеки ден от тази година до последната му капка. Да запомните вкуса му и да се зарадвате, че го е имало или че вече си е отишъл. Да погледнете себе си с очите на дете. Да примижите на красивото, да не забележите странното, да се гмурнете в непознатото. Да измъкнете страховете си, изпод сърцебиенето. Да опънете косите им, да пришпорите сенките им и да ги оставите да препускат до пълно изтощение. Да няма нищо по-важно за вас от хората, които обичате. А сред тях да сте и самите вие. Да не хабите повече от 3 минути от живота си за нещо, което не би имало никакво значение за вас след 3 години. Да съберете мечтите си като скъпа зестра. Да ги разплетете от паяжините и да им дадете такъв заряд, че да се превърнат в пегаси. Да простите всичко и на всеки. Но най-вече на себе си. Да намерите 17-годишното си аз. Да го огледате внимателно, да го чуете и да си го спомните. Видяхте ли сега колко прекрасни са 17-годишните ви деца? Да сте толкова отдадени ...
- Добавен на 31 Декември 2018
- 30. Коледни екшън сладки
- (Дом)
- Автор: Ина Зарева Помните ли, като ви казвах, че декември е надут и се пръска по шевовете? Това е, защото през останалите месеци, годината само сменя пъстри тоалети и мързеливо мърка. Не бърза заникъде и се лее така лежерно, като че има на разположение сто и дванадесет месеца. И когато декември внезапно се поръси отгоре ѝ, тя изведнъж се забързва, скача в шепите му и започва да го командва, като гневна жена мъжа си, изпуснал отбивка за магистралата. И той какво да прави – надува се с нея и се забързва като гюле по нанадолнище. Ходѝ се моли за отсрочки или се опитай да избягаш, ако си нямаш работа! Нищо от планираното не постигам през никой декември, но и не спирам да опитвам. А тази година се предизвиках в такива подвизи и приключения, че не знаех изобщо кой ден, месец или година сме. Приключвах важен проект, внезапно започнах прекрасна, нова работа, през уикенда ходих на интензивен езиков курс, а между всичко това, усилено се готвих за една много плахо мечтана, но много голяма стъпка ...
- Добавен на 16 Декември 2018
- 31. Кръгът на любовта
- (Истории)
- ... на съседчето, подготовка за обяд, едновременно ядене и разглеждане на книжка с котенца/патенца, после сън, после следобеден ритуал, аналогичен на сутрешния, и накрая вечерен тоалет и пак сън. Очаквах, че моят предвидим 46-годишен живот ще бъде променен, но не подозирах, че ще бъде взривен в глинените си основи, обърнат с хастара навън, превзет и отнесен в света на едногодишно чернооко и вечно усмихнато дете. Което с интуицията и инстинкта на малко сървайвърче знаеше, че го вземаме за добро и завинаги, и не зарева нито веднъж по целия 350-километров път, изпълнен със завои, до София. Към 19 часа в началото на март „Цариградско шосе” беше осветено като никой друг път, рекламите на мола блестяха, колите фучаха, а от детското столче в нашия автомобил се носеше неспирно:”Ауууу, бусе, бусе (за автобусите), ауууу!” Така започна моят нов живот на самотна майка. Странно словосъчетание на родната бюрокрация, защото майката може да е всичко друго, но не и самотна. Не съм от жените, които години ...
- Добавен на 06 Декември 2018
- 32. Всичко, което ни свързва
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева - Ама вие като ученици все за ръце се държите – подсмихва се баба, докато налива леблебия в чашите ни – Същи Антон и Ана! Всеки път изчаква да изпием горчивите си кафета, вади медното джезве и казва: - Елате сега да ви покажа какво е кафе! Вкусно, здравословно и задължително със захар. А не като оная ваша горчилка. Подреждаме димящите, ароматни чаши на голямата маса с покривка на слънца, а в средата ѝ слагаме пълни чинии с усмихнати курабии и въздишащи кифлички. Децата дотичват със смях, за да откраднат по една вкуснотия и после пак хукват навън. - Кои са Антон и Ана? – усмихва се съпругът ми. - Едни прекрасни хора са те! Едни прекрасни хора! – повтаря унесено баба и очите ѝ потъват в корона от гъсти бръчици. - Двамката все заедно ходеха и станаха като нарицателно. Видим ли някой да не може без другия и така му казваме: „Заедно сте като Антон и Ана!“ Много млади се влюбили един в друг. Все усмихнати вървели и все хванати за ръце. Къщата им, потънала в гъсти, ...
- Добавен на 02 Декември 2018
- 33. Диабетът – тихият завоевател
- (Здраве)
- Автор: Ина Зарева Преживели сте най-големите си страхове по време на бременността и раждането. Преодолели сте първите стресиращи дни вкъщи. Неприятните спомени все по-бързо започват да избледняват и остава само радостта от майчинството, безметежието на мечтите и необятността на бъдещето. И точно тогава, в най-прекрасните и безоблачни моменти, връхлита той. Бил е безшумен, незабележим. Дебнел е и се е криел в нищото. Никаква следа, никакво подозрение, никакъв признак за съществуването му. Изведнъж животът спира да е живот, усмивките изсъхват, радостта е изтляла до въглен, очите са застинали в ужас. Мечтите спират рязко и със свирепо скърцане, плановете се оттеглят с пукот, а спокойствието изчезва зад облак страх. За да остане само той - диабетът. Започва внезапно с познатите симптоми: силна жажда; често уриниране; загуба на тегло; силен глад; раздразнителност; замъглено зрение. Силният стрес или тежката инфекция могат да провокират появата му. Превенция няма. Израстване няма. Билки и ...
- Добавен на 14 Ноември 2018
- 34. Ангела
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Никой не знаеше на колко години е точно. С младите беше млада, със старите – стара. В дома ѝ винаги бе пълно с хора. Кой за раздумка, кой за помощ. От ръцете ѝ се раждаха най-живите хлябове и пити, които красяха трапезите и в добро, и в лошо. Ако е сватба – ще отчупи някой дъхавото, още пулсиращо парче хляб, ще го остави да се разтопи в устата си, пък ще погледне вече поизхабения, поизносения си любим и ще се влюби наново в него, по-силно и от младоженец. Ако е за сбогуване – ще се изрони питата на трохи като сълзи в шепите, ще попие горчилката, ще обвие душата като топла пелена и ще я утеши. Всички искаха нейните хлябове, а тя никому не отказваше. Ставаше по тъмно, покриваше буйната си коса с чиста кърпа, вадеше нощвите, затананикваше и под ангелски облак от брашно, замесваше поредното си чудодейство. Едно чедо си имаше тя – Павел. Добро момче растеше. Здраво, силно, все с една глава над връстниците си стърчеше. Косата му миришеше на лято, шепите му все някоя ...
- Добавен на 08 Ноември 2018
- 35. Маргаритката и майсторите
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Влюбванията на дъщеря ми се равняват точно на броя на вдишванията ѝ. В деня, в който проходи, хукна по момчета. Всякакви момчета. На цвят, на ръст, на вид и на възраст от 0 до 100. В началото ги маркираше с шамари. Изплющи ли някого – неин е до живот. После реши да се прави на дама – спря да ги бие и само забърсваше небрежно всичкото им движимо и недвижимо имущество – това солети, вафли, топки, коли, оръжие... Вечер обикалях площадката да утешавам ридаещи малки мъже и да им връщам каквото съм успяла да спася след развода им с моята фурия. В училище се преоткри като орлица – закрилница и изхранваше избраниците си срок след срок. Бях акуратно инструктирана какви закуски и обеди да приготвям. Кой каква алергия има, какви вкусове и предпочитания. Еманацията на майчинството, готварството, домакинството и цялата ми женска сила изобщо, настъпи един следобед в училищния двор, в образа на високо, слабо момченце, което делово се изправи пред мен и предложи: - Дъщеря Ви редовно ...
- Добавен на 05 Ноември 2018
- 36. Колко е важно да не бъдем покорни
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Да си представим, че току-що сме срещнали любовта на живота си. Къпем се в розов прах, храним се с погледи, отпиваме от усмивки. Искаме да прекараме заедно целия си живот и да бъдем идеални за другия, защото той напълно го заслужава. Но откъде да знаем как да се превърнем в перфектните съпруг и съпруга? Разбира се, задаваме въпроса в Гугъл, потапяме се в море от съвети и четем напосоки следното: "Перфектната съпруга е: добра любовница; добра домакиня, която винаги иска да приготви нещо вкусно, за да поглези мъжа си; грижовна към съпруга и децата си; разбира, че мъжът ѝ има право на лични доходи и не се учудва, че той не ѝ дава цялата заплата; поддържа външния си вид и тяло; прощава грешките на мъжа си. Перфектният съпруг е: силен; честен; бори се за това, което смята за правилно; наясно е със себе си и целите си; осъзнава значението на „мъжката дума“; признава грешките си; не подценява романтиката." Какво разбираме? Съветите към съпрузите внушават: ти си мъж ...
- Добавен на 31 Октомври 2018
- 37. Ако ние спрем, светът спира!
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Кресливите жени в историята: 1789 г. Парижки жени излизат на бунт срещу недостига и високата цена на хляба. Събира се многохилядна тълпа, която принуждава крал Луи ХVI да се върне в Париж. Походът към Версай е повратен момент в историята на Френската революция. 8 март 1857 г. Първата масова проява на жени работнички против лошите условия на труд и ниските заплати. Две години по-късно, те създават своя първи работнически синдикат. 1913 г. Една от най-големите активистки за правата на жените - Емили Дейвисън - е прегазена от коня на крал Джордж V. След смъртта ѝ се учредява мъжко движение, което подкрепя правото на жените да гласуват. Жените получават това право през 1918 г. Да не дава Господ! 1917 г. Февруарската революция в Санкт Петербург започва с протеста на жени срещу липсата на хляб, високите цени на продуктите и спекулата. В резултат на демонстрациите, царят е принуден да абдикира. 1955 г. Афроамериканката Роза Паркс отказва да освободи мястото ...
- Добавен на 23 Октомври 2018
- 38. Неделен разговор със себе си
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Аз1: Ставай! Аз2: Не! Неделя е! Ще спя до обяд! Аз1: Глупости! От миналия век не си ставала по-късно от 7! Аз2: Ами заради теб! Все нещо ми дуднеш, че имам да правя. Ето и сега ме събуди. Аз1: За първи път от години имаш цял ден само за себе си! Забрави ли? Или искаш да го пропилееш безвъзвратно? Аз2: Точно такъв беше планът – да спя цял ден, докато любимият и децата са някъде си и да ги посрещна напълно нов човек – отпочинал, щастлив и доволен от живота. Но с теб никога нищо не ми се получава. Аз1: Ха! Ти и доволство от живота?! Не ме разсмивай! Аз2: Ей сега ще видиш! Имам железен план за днес – ще си дочета книгата, ще изчистя, ще сготвя, ще си направя разкрасяващи процедури, ще се разходя безцелно навън, ще говоря поне 3 часа по телефона, ще... Аз1: Ха - ха - ха! Той денят да няма 365 часа, че да наваксаш цяла година в него?! Аз2: Аз ли няма да успея с всичко?! Това да не си ти, мързел такъв! Аз1: Изобщо не знаеш какво да правиш с живота си! Ще ...
- Добавен на 21 Октомври 2018
- 39. Красиви хора
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Една от онези есенни утрини, в които слънцето така силно е впило устни в прозореца ти, че няма как да не отговориш на целувката му и да не се усмихнеш. А навън е толкова студено, че лицето ти замръзва усмихнато и си стои така до залез. Срещаш намусени хора, припрени шофьори, сънени деца, безсънни майки и всички те така се спъват в тая твоя нелепа усмивка, че неволно се усмихват и те. Случва се и да изръмжиш през зъби на случаен мъж, давещ се в своята страхливост, който никак, ама никак не е разбрал какво представлява бащинството: - Аре бе, аре раздвижи се малко! Тромав си като баба си. Само плюскаш и се въргаляш вкъщи. Аре, че закъснях. После ще искаш нов телефон, ама отде кинти, като само ми се мъкнете с майка ти. Аре ти казвам, беее. Аре, живо! Тогава ти се иска да си някакво огромно нещо. Ама много огромно, примерно като Кинг Конг. И само с два пръста да го вдигнеш това малко мъжленце в тяло на голям баща и да го запокитиш поне през две улици, че докато лети ...
- Добавен на 17 Октомври 2018
- 40. Безизходица
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Бях на 19, когато я срещнах. Започнахме заедно работа в един магазин. Аз между лекциите, за да имам за цигари, тя – между малките си смърти, за да живее. Никога дотогава не бях виждала толкова красива жена с толкова тъжни очи. Някога се беше усмихвала – лицето ѝ пазеше следите от трапчинките, докато не се беше вкаменило. Изглеждаше точно като статуя на самата себе си – твърда, съсредоточена в безчувствието си и... мъртва. Работеше бързо и пъргаво, нищо не успяваше да отклони вниманието ѝ и да я извади от тази нейна категорична вцепененост. До един следобед, когато видях как статуята се разпада пред очите ми и твърдостта се срива до шепа пясък. Тогава се запознах с Мая. Бил първата ѝ любов и първият ѝ мъж. Била толкова щастлива, когато забременяла. Докато не започнали юмруците. По цялото ѝ тяло, но повечето попадали в корема. Не само я биел, но ѝ не позволял да се храни добре, а когато много го „ядосала“, я изхвърлял на снега по нощница. Тя лежала с часове в студа, ...
- Добавен на 07 Октомври 2018
