- 61. Това не е живот!
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Ама как съм се изтупала само! Лъщящата рокля така ме е прискрипала, че мязам на човечето Michelin. Обущата ми тропат кат` конски копита по паважа. Герданът с големите топки подскача гордо върху едрата ми гръд. Добре че се метнах поне на нея, на мама, ми не на татя ми. От него всичко друго взех – т`ва шкембе, гърбица, мустак. Всичко! Колкото и да съм хубава, моят върви крачка пред мен и все него гледат. Аз го догоня, изпъча се, раздрънкам топките над пазвата и тамъъън някой да ме забележи, виждат го и пак към него се втурват. А аз все отзад. Като ми се затръшкат жените с техните проблеми. Като кокошки си скубят перата и рият в краката си. Ревнували били ония техните. Да дойдат те на мойто, та да видят! Това цял живот се мъчиш, топорчиш коси, приглаждаш мустак, пъчиш гърди, гълташ корем. И те пак само него гледат, бе! Как се не намери един нормален човек в тоя град да види веднъж и мен?! Ненагледаха се пусто! И то да беше само гледането. Ми искат да го заговорят, да ...
- Добавен на 28 Април 2018
- 62. Децата на планината и „Златната българска младеж“
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Селото се дипли по хълбока на планината като пъстра наметка. Зеленото се е плиснало навсякъде. Червени покриви се вплитат в нишките на каменната тъкан. Синьото на реката се точи като ширит в края на дрехата. Върху ѝ са пръснати многоцветни копчета – иглики, лалета, нарциси, лютиче, люляци и ароматни билки. Вдъхваш ги и разкопчаваш тайни. Въздъхва селото в планинския скут рано сутрин, надипля плохите си и започва приглушеното си клокочене. Каруци пеят, животни се наговарят, птици се надпяват. Хората запъплят по работите си и тихо се поздравяват, че да не надвикат природата. А ти – изтръгнал се рязко от градския шум – си мислиш, че внезапно си оглушал. Невъзможна е тази тишина за сетивата ти. Толкова е тихо, че чак душата те боли. Вместо клаксони чуваш отмерения крясък на орела. Вместо свистене на гуми – плясък на криле. Вместо неизменния ремонт в събота сутрин – шепот на вода. С мъка преодоляваш онова тревожно очакване - все пак нещо да се случи и хаосът на делника ...
- Добавен на 19 Април 2018
- 63. Как едно 15-годишно момче разби сърцето ми
- (Истории)
- Автор: Анелия Зарева Пътувам. Не надалеч, но относително често. На командировка, не че се разхождам безцелно, както ми се иска. Та тръгвам сутринта, пътят ми е познат, но пък движението е зверски натоварено заради ужасен инцидент. Приближавам село, намалявам скоростта и виждам момче, стои до пътя, погледът му забит в земята, раменете уморено отпуснати, само палецът на едната му ръка едва забележимо сочи нагоре. Инстинктивно набих спирачки и отбих встрани, детето се обърна след мен, но сякаш не можеше да повярва, че съм спряла заради него. Пътят там е адски тесен и въпреки че бях отбила встрани, камионите зад мен не можеха да минат, започна се една жестока симфония за 15 клаксона и 5 псувни. Отворих вратата и извиках: - Ей, приятел, идвай бързо, че чичковците са прекарали дълга и самотна нощ и искат да си го изкарат на нас! – момчето вдигна раницата си и се затича към колата, отвори вратата и се стовари отзад с всичка сила. - Извинявай, лельо, аз не разбрах, че заради мен спря, не ...
- Добавен на 16 Април 2018
- 64. Сатурнова дупка на 36
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Имам десетина дни до 36-ия си рожден ден и Сатурновата дупка ме изсмука от нормалното ми състояние абсолютно неочаквано - месец и половина по-рано, причинявайки ми изненадваща ситуационна депресия, неуместна еуфория и тотален физически срив от рода на лека форма на полиорганна (главно мозъчна) недостатъчност, състояния, с които учените току-що се сблъскват. Или не... Вие ще кажете. Аз съм жалостива натура по принцип. Мъчно ми е за децата в Африка, липсата на елементарни условия за живот на възрастните хора, жестокото отношение към животните, нелечими заболявания... Обаче взе да ми става странно, като се разплаках на реклама на банка. Сега, или тия яко са надобряли, което силно ме съмнява, или хормоните и Сатурновата дупка са влезли в жесток съюз и подкопават устоите на една иначе лъчезарна жена, която всички описват с фразата "Ти си силна, ще се справиш, нищо не може да те спре" , а съседите като "тая истеричка от петия, как па не млъкна". След като нисколихвените ...
- Добавен на 07 Април 2018
- 65. Благовещение
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева - Благовесте, Благовестееее, само името ти благо, а ти – жив дявол! – изстена достолепният учител, когато задъханото момче влетя в клас. Половината час вече беше минал. Децата, до този момент съсредоточени върху контролното, вдигнаха очи, разшумяха се, разсмяха се и започваха да подвикват различни шеги към съученика си. - Сядай, Благовесте, и да не си гъкнал! – строго нареди класният. - Слушам, господине! – комично козирува ученикът и с гръм и трясък се стовари на празния първи чин. Седеше там, за да не пречи на останалите и да е под пряк контрол на учителите. Нямаше по-своенравно и неконтролируемо дете от него в цялото училище. Как ли не го увещаваха преподавателите му да идва редовно в часовете и поне една тетрадка да носи в тая негова парцалива мешка. Той се смееше, клатеше глава и после бясно хукваше по дългите коридори. Когато все пак присъстваше на някой урок и благоволеше да слуша, запомняше всяка дума от него. На другия ден рецитираше чутото и през смях казваше: ...
- Добавен на 24 Март 2018
- 66. Не го искаме!
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Така казваха родителите. Не го искаме този! Махнете го от класа, за да не махнем ние децата си! Той няма място в нашето училище! В нашия клас! Никъде няма място за него! Такива лозунги се развяваха. Категорични, режещи, скалпиращи разума направо. Трупаха се един върху друг. Закани, епитети, присъди. Майката слушаше и се свиваше като пеперуда в обратната си трансформация – отсякоха ѝ крилата, стъпкаха ги, напъхаха я обратно в пашкула, заедно с нейния нежелан син – да си стоят в утробата и двамата и да не се раждат повече. Не го искаме! Защото покрай него виждаме собствената си родителска немощ, виждаме колко крехко сме възпитали децата си, виждаме задушаващите си страхове, че няма да се справим, че ще изпуснем децата си при най-малкото сътресение, че ще се провалим с гръм и трясък. Това всъщност искаха да кажат родителите, но вместо него трупаха лозунгите си и смазваха пашкула с майката и детето под себе си. Родителите отидоха при непогрешимите си рожби и ги ...
- Добавен на 16 Март 2018
- 67. Да се посмеем на празника
- (Забавно)
- ... случай 8-и март. Изведнъж, насред празника, едно момченце заревава с глас. - Какво става, защо си толкова разстроен? - Дядо Коледа не дойде! *** - Господине, мога ли да Ви помогна? - Да, търся подарък за 8-и март. - Нужно Ви е нещо по-скъпичко, предполагам? - Защо решихте така? - Като имаме предвид, че днес е 24-и… *** Дете поздравява баба си: - Бабо, честит 8-и март! – пауза… Бабата подсказва: - Желая… - Желая крем супичка с крутони. - Знаеш ли кой е измислил да се празнува 8-и март? - Не бяха ли Клара Цеткин и Роза Люксембург? - И защо им е било нужно? - Сигурно са били в бизнеса с цветята. *** Сутрин. Дъщерята мие чиниите от закуската. - Тате, днес е 8-и март, защо аз трябва да мия чиниите? - Ти още не си пораснала за този празник. - Добре, тогава защо мама приготвя празничен обяд? Бащата се замисля: - Ами тя вече го е надраснала. *** Съпруг размишлява: „С какво да я зарадвам за 8-и март? Не мога да готвя, нямам пари за подарък… ...
- Добавен на 07 Март 2018
- 68. Романтиката, без която (не) можем
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева - Ще ми напишеш ли любовно писмо? – мъркащо го пита тя. - Знаеш, че не си падам по глупости. – изръмжава той. - Нали твърдиш, че ме обичаш? - Разбира се, че те обичам! - И тогава няма ли да направиш всичко за мен? - Бих се борил с мечка заради теб, бих ти дарил орган от тялото си, бих влязъл в огън и вулкан заради теб! - Обаче едно писмо не можеш да напишеш?! - Аз ти казвам, че за теб ще се бия, горя и ще си режа тялото, ти го сравняваш с няк`ва си хартия – много ядосан е той. - Ама аз не искам да правиш нищо от това за мен, а само едно писмо! – вече истински плаче тя. Завеса и… последвала раздяла след няколко седмици. - Хайде да се видим тези дни! – чат с приятелка. - Болна съм цяла седмица, ужасен грип. - Имаш ли нужда от нещо? Да дойда ли? - Не, благодаря ти. Любимият се грижи за всичко. Чак не мога да повярвам! Прави ми чай, супа, дори изчисти и пусна пералня. - Браво на него! Ти сега да не боледуваш нарочно по-дълго? - Гледам го как ...
- Добавен на 07 Март 2018
- 69. Има ли на кого да направиш кафе сутрин?
- (Истории)
- За жените, които се усмихват най-красиво, когато боли най-много Автор: Ина Зарева И най-шумният, голям и истеричен в препускането си град има своето тихо и съкровено безвремие. То се е сгушило някъде в покрайнините, потънало е в дълги спомени и кратки мисли, и търпеливо чака. Рано или късно дори най-страстните, пиещи от живота жадно и на големи глътки безсмъртници ще дойдат тук. Укротени и наситени или недоволни и гладни, те ще вплетат воплите и въздишките си в общия облак нега, обгърнал това място. Градското гробище. Мъдрост, любов и равносметки. Обич, забвение и вина. Болка, съгласие и непримиримост. В последния дом на хората има от всичко. Всеки гроб е история за живота на покойника и този на близките му. Някои са ужасяващи в показността си, други – в самотата си. Но тук, за разлика от кипящия, само на една улица разстояние, живот съревнование вече липсва. Въздишката на смъртта се усеща в ухото ти като шепот, който все не успяваш да чуеш добре. Не само твоите починали близки, ...
- Добавен на 02 Март 2018
- 70. Червено и бяло
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Бяло е вързопчето, което ми подават в родилното. Бели са думите на майка ми. Бели са момините сълзи в треперещите ръце на баща ми. Бели са брашнените ръце на баба. Бели са тебеширените пръстчета, които пишат „мама“. Бели са Снежанка и Коледа. Бели са първите паднали зъбчета. Пуканките, сладоледът и млякото. Бели са трошичките и гълъбите по перваза. Бяла е надеждата. И вярата е бяла. И прошката е бяла. Бяла е булката. И радостта ѝ е бяла. Бяло е спокойствието. И самотата. И покоят е бял. Бялото е пухкаво като козина на котарак, пъргаво като заек и нежно като пеперуда. То е пенливо като шампанско, твърдо като скала, нежно като перо. Червена е розата от него. Целувката от нея. Червени са лалетата на баба и плодовете в градината ѝ. Червени са пръстчетата, които чертаят сърце. Червени са прегръдките ми, в които децата ми потъват. Червен е смехът им. Червени са рисунките по стените. Балоните и носовете на клоуните. Червени са обещанията. Червени са мечтите. Червени ...
- Добавен на 01 Март 2018
- 71. Живите се броят през пролетта
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Миналия януари семейство Дишеви умряха от студ. Мизерията се трупала като ръжда по тихия им живот и накрая ги разяла напълно. Никой не се интересувал през годините от това как се справят или по-скоро, как изобщо не се справят. Само съседите помагали, когато могат. Този февруари едни 3-годишни деца се оказаха изоставени в собствения си дом. Гладът, неглижирането, пренебрегването ги довело до опасно за живота им състояние. Вероятно и до необратими поведенчески изменения. Тези деца са се родили в българска болница, регистрирани са в българска община, записани са при педиатър, както повеляват процедурите при новородени. Три години никой лекар ли не ги е преглеждал? Никой служител ли не се е интересувал за здравния и социалния им статус? Тези деца са получавали детски надбавки. За тях, както всички знаем, освен многото документи е необходим и такъв за задължителни ваксини. Значи такива е имало, значи достъп до лекар е бил осъществен. Нищо ли не го е притеснило? Нищо ...
- Добавен на 23 Февруари 2018
- 72. Моля ви, тръгнете си!
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Малкото ми момиченце се е вкопчило с всички сили в мен, телцето му се тресе, гласът му е прегракнал от плач, но то продължава да крещи: - Не ме оставяй! Не ме оставяй! Не ме оставяй! Вратата се отваря и усмихната жена с майчинска нежност прегръща детето ми, прегръща и мен, казва някакви неща, които ужасеният ми, ридаещ мозък не може да разбере. Аз съм само един емоционален палач на детето си и не искам да чувам, да виждам, да знам. Нищо не искам, освен да не ми се налага да преживя това. Дъщеря ми обаче е чула казаното и избърсва сълзите си. Целува ме и влиза бързо навътре. Аз се свличам зад сградата и избухвам в неудържим плач. Усмихнатата жена ме вижда и идва при мен: - Всичко ще бъде наред! Обадете ми се днес, по което време на деня решите, ще оставя телефона отворен, за да чуете, че не плаче, забавлява се, смее се и се чувства добре. Правя го, дори няколко пъти през деня. Не издържам на угризенията и страховете си. Усмихнатата дама спазва обещанието си ...
- Добавен на 14 Февруари 2018
- 73. Някога си бях съвсем наред
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Ако сте чели мои неща, значи сте наясно с „историята на заболяването“. И въпреки че сега съм всичко останало, но не и нормална, имаше време, в което си бях съвсем наред – обичах нормални неща, хора, места. След това личността ми се изврати силно... и под „след това“ имам предвид всичките ми бременности, раждания, лежане по болници за задържане на деца, за изваждане на деца, за алергии, тежки вирусни инфекции, бъбречни инфекции, обикновени тъпи инфекции и два температурни гърча на малкия, които сложиха началото на нов, по-зрял период за косата ми. Майчинството ме направи истерична, мнителна, с ум, който може да планува от средно голяма терористична атака, през перфектно убийство, до непланувана екскурзия с 5 деца... за около 15 минути. Често проявявам симптоми на Алцхаймер – загуба на реч и познавателни способности - за хора, предмети и думи. Мога да говоря с някого на общи теми 20 минути и чак след 3 дни да се сетя кой беше този човек, ако изобщо се сетя... Заменям ...
- Добавен на 13 Февруари 2018
- 74. Зависимост
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Здравейте! Аз съм Ина и съм в родителска абстиненция от 1 ден, 2 часа, 17 минути и 25 секунди. Децата ми хукнаха като отвързани през тази пуста грипна ваканция и дори не се обърнаха. Дъщеря ми се изнесе при приятелка, прати ми няколко снимки и идиотски клипчета в месинджър и дотам. Синът ми е на лагер за първи път. Цяла седмица преди заветната дата подскача и рапира: „Заминавааам! Без ваааас! Пълен цар ще бъда аз“ Това да го каже тийнестата му кака, разбирам. Но той?!? Потресена съм! „Аз съм готина майка.“; „Ние сме яки родители.“; „Това на нас няма да ни се случи.“; „Децата ни обичат и имат нужда от нас.“; „Само пренебрегваните деца се махат от вкъщи.“; „Има време за нашите, чак след няколко години ще се разщъкат из света.“ Какви наивници сме били! Родителският ми авторитет ридае тихо в ъгъла. А около мен е смазващо тихо. Каква ирония! Жадувах за този момент от раждането им досега. И какво? Какво да го правя сега този момент? Започвам да им подреждам стаята. ...
- Добавен на 10 Февруари 2018
- 75. Така, както всички мъже правят
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Тя притиска толкова силно ушите си с ръце, че пръстчетата ѝ побеляват, но въпреки това продължава да ги чува. Писъците на майка си. В спалнята са. Тъпи удари, плач, викове за помощ. Тя се е заключила в банята и не смее да помръдне, да диша, да съществува. Слива се с плочките. Знае ги наизуст – колко са на брой, къде имат пукнатини или начупвания, на какво приличат шарките им, накъде водят нишките им. Тя не просто се крие в банята, тя се е сраснала с нея. Пуска водата, заключва вратата, стиска до болка кранчетата, обляга челце в студения порцелан. Но не иска да е така. Не иска да се крие. Не иска да е тук. Малкото ѝ телце трепери от студ, от страх и от нещо, което за първи път изпитва – някакво хлъзгаво, задушаващо и ледено чувство за вина и предателство. Мама има нужда от помощ, а тя не смее да излезе от скривалището си. Но ако излезе какво да направи – та това е татко ѝ? Той я обича, носи я на конче, гъделичка я, приготвя ѝ закуска и е най-добрият баща на света. ...
- Добавен на 03 Февруари 2018
- 76. Изгубени в превода
- (Забавно)
- Или кратък пътеводител за разшифроване на тийнове Автор: Ина Зарева Тряскане на врата – в зависимост от нютоните, с които е упражнено насилието върху пострадалата, може да се направят прогнози за нивото на гадостта на деня в сантиметри. Опит за поздрав – всякакви нечленоразделни звуци, мученета и ръмженета са допустими. Звучността им съответства на степента на глад, който тийнът очаква да бъде задоволен на секундата. Цели фрази - "Ооо, баща!"; "Майка ми!"; "Здр."; "Ко стаа?"; "Оооо!" – демонстрират свръхгузно поведение. Проведете три кръстосани разпита, детектор на лъжата и екзорсизъм едновременно. Заключени в банята. Тийновете стоят в банята по три причини – когато са щастливи, когато са нещастни, когато не им пука. Дрехи – освен ако дрехите сами не изпълзят от тялото на тийнейджъра и не потърсят политическо убежище в пералнята, не очаквайте смяната им. Всеки опит да ги вземете се възприема като опит за скалпиране. И той реално - е. Прическа – ако косата на тийна като консистенция, ...
- Добавен на 31 Януари 2018
- 77. Благодаря
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Така се случи, че успях да допринеса с нещо за класа на детето ми. С нещо малко, незначително, което дори не ми представлява особена трудност. Нищо и никакво е. Обаче една майка ми изпрати картичка и бонбони, за да ми благодари. На мен!? Дето нито една прелестна сладка не успях да направя в този живот, нито един картонен замък не можах да сглобя, че и на родителските срещи едва сколасвам да отида. Точно на мен да благодари?! Реших, че е грешка. Прочетох пак картичката – моето име пише. И аз се разплаках. Седнах, прегърнах бонбоните и картичката и се разплаках като малко дете, на което са му подарили куче на Коледа. Не знаех да се радвам ли, да се срамувам ли, да го приема ли или не го заслужавам. Нищо не знаех. След като се наплаках, скрих грижливо бонбоните и картичката и реших, че няма да мисля за тях повече. Но не се получи. Пред очите ми танцуваше в алено думата „Благодаря!“ и аз дори започнах да я чувам. Преди изобщо не й обръщах внимание. Ходех си щастливо ...
- Добавен на 23 Януари 2018
- 78. Родителите първи трябва да започнат разговора за наркотиците
- (Възпитание)
- ... за сериозни промени в поведението на децата, не толкова на настроенията им, колкото на навиците им и на средата им. Трябва да си имаме доверие, да ни усещат близки и така по-лесно ще разпознаем проблема. Какво казвате винаги на децата при срещите си с тях? Казвам им, че не трябва да позволяват на дилърите и на наркотиците да ги направят техни роби и да им унищожат бъдещето. Казвам им още, че животът им ще е по-добър и успешен, когато се борят за него, когато са на страната на доброто! А на собствените си деца? О, те са изложени на моето “облъчване“ денонощно! Много неща им казвам, както всеки родител, но най-често им казвам винаги да бъдат на страната на доброто и да не се доверяват на чужди хора! Интервюто взе Ина Зарева Един добър начин да обсъдите подобни теми с децата си е като гледате заедно филм по такава тема. Ето препоръките ни за подходящи заглавия. Прочетохте ли Мълчанието е златото на злото? Препоръчваме ви още: Пропуснатите моменти Опасните игри ...
- Добавен на 18 Януари 2018
- 79. Мълчанието е златото на злото
- (Възпитание)
- Автор: Ина Зарева 15-годишно момче е брутално убито посред бял ден. Съучениците разпознават убиеца от разпространените снимки и мълчат цели 20 месеца. Никой не посмява да свидетелства през цялото това време, докато родители, следователи и общество отчаяно се опитват да открият истината за жестокия инцидент. 16-годишно момче е намерено мъртво. „Свръхдоза“; „Всички знаехме, че взима“; „Той непрекъснато качваше снимки във Фейсбук“; „Да им е за урок на хората в компанията му – те прекалиха“. Съучениците му се надпреварват да кажат, каквото знаят. Сега. Сега, когато всичко е безвъзвратно късно. Шестокласнички се предизвикват в жестока саморазправа. Внушителна публика наблюдава зрелището, а след това бързо се включва в масовия бой. Отново всички знаят, защото са проследили нарастващата вражда и предизвикването на инцидента в социалните мрежи. Всички знаят. И всички мълчат. Страх? Типичното за възрастта им: „Дреме ми“? Лоялност към силните на деня? Цената да си феймъс? Или никой? На ...
- Добавен на 16 Януари 2018
- 80. Този много кратък и много сладък живот...
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Нека си го признаем. Умираме от страх! Всички козметични грижи, гладувания, спортувания, търсения, намирания, физически, душевни и духовни катарзис - цялото това надбягване с времето не е просто суета. Това е дълбок, ужасяващ страх, че един ден ще бъдем сами и непотребни на никого. Че това, от което сега не ни стига въздух и време, един ден ще е минало. Хората, на които държим, ще избледнеят един по един като стъпки в пясъка. Накрая ще дойде океанът от самота и ще заличи всичко, като че никога не го е имало. Да, умираме от страх да не останем сами, след всичко, което сме имали. Според Мария Станкова, Самотата и Старостта чакат търпеливо пред вратата, а Самотата е дълга като бримка – допълва Добромир Банев. Нали знаете как е в дълго чаканата събота - надуваме я с очаквания, напълваме я с планове, разтягаме я от желания. А когато се събудим и е събота, изпадаме в истински нервен срив – кое по-напред да направим. Да чистим ли, да сготвим ли, да се поиграем с децата ли, ...
- Добавен на 14 Януари 2018
