Автор: Ина Зарева

- Ще ми напишеш ли любовно писмо? – мъркащо го пита тя.

- Знаеш, че не си падам по глупости. – изръмжава той.

- Нали твърдиш, че ме обичаш?

- Разбира се, че те обичам!

- И тогава няма ли да направиш всичко за мен?

- Бих се борил с мечка заради теб, бих ти дарил орган от тялото си, бих влязъл в огън и вулкан заради теб!

- Обаче едно писмо не можеш да напишеш?!

- Аз ти казвам, че за теб ще се бия, горя и ще си режа тялото, ти го сравняваш с няк`ва си хартия – много ядосан е той.

 - Ама аз не искам да правиш нищо от това за мен, а само едно писмо! – вече истински плаче тя.

Завеса и… последвала раздяла след няколко седмици.

- Хайде да се видим тези дни! – чат с приятелка.

- Болна съм цяла седмица, ужасен грип.

- Имаш ли нужда от нещо? Да дойда ли?

- Не, благодаря ти. Любимият се грижи за всичко. Чак не мога да повярвам! Прави ми чай, супа, дори изчисти и пусна пералня.

- Браво на него! Ти сега да не боледуваш нарочно по-дълго?

- Гледам го как прави твърде много за мен и си мисля, че наистина ме обича. И сигурно не трябва да се сърдя, като не се сеща едно цвете да ми купи иначе? Но всъщност едното няма нищо общо с другото, нали?

- Естествено, че няма! Едното е грижа за обичан човек, другото е жест към любима. – пишат едновременно и двете.

Завеса. Следва оздравяване и скандал защо той не прави никога никакви жестове за нея.

Много ли искаме ние жените? Наистина ли никога не ни стигат романтиката и вниманието? Или мъжете са виновни, задето сливат всички цветове, нюанси и форми на любовта в нещо безцветно, безвкусно и безформено, което изглежда като: "Е, как да не те обичам? Нали ти смених маслото на колата!"

Според проучване, проведено през този месец във Великобритания, романтиката представа да бъде на дневен ред за мъжете след 6-ия месец от връзката. Анкетата е обхванала 1500 жени в дългосрочни връзки, които е трябвало да отговарят на въпроси за романтичните нагласи на партньорите си.

70% от анкетираните жени си обясняват липсата на романтика у партньора си с примера, който е получил от своя баща.

10% от жените разкриват, че партньорите им избягват да правят романтични жестове от страх, че приятелите им ще разберат и ще им се подиграват.

Внушителен процент от представителките на нежния пол споделят, че никога не са получавали любовно писмо, прочувствена поема, закуска в леглото или дори романтично съобщение от своя партньор в живота.

20% от участничките споделят, че мъжете на приятелките им се проявяват като по-големи романтици от техните собствени (анкета на ДарикНюз).

Ахаа! Значи все пак има такива мъже, които са по-големи романтици от всички останали. И, разбира се, вината е тяхна, защото дават лош пример на приятелките на жените си и нямат никаква мъжка колегиалност!

Трябва ли да спрем да искаме?

Трябва ли да сме благодарни, че не пие, не бие и тези три неща?

Трябва ли да изтрием цветовете от деня си и да свикнем със сивотата?

Без изненади.

Без тръпки.

Без лиготии.

Полуусмивка, получувства, полуживот.

Знаем, че никога няма да е същото, както в началото. Никога няма да са само цветя, само целувки и само любов. Колкото по-напред се движим с човека до нас, толкова повече борби, болки, сълзи и разминавания ще се трупат като сплав помежду ни. И точно затова са ни животворно важни и музиката, и цветето, и пътуването, и събота вечер, и кафето сутрин, и закачливият смс, и прошепнатите думи, и свещите върху старата покривка, и шепата миди, и обелените зърна от грозде, и непохватната вечеря, и смяната на маслото на колата ни, разбира се!

- Заедно сте от 24 години, а продължавате да се изненадвате и да си подарявате красиви жестове! Каква е тайната? – въпрос към съпругата

- Когато бяхме най-силно и пламенно влюбени, аз го попитах какво ще правим, когато това свърши и се изморим един от друг? Той се засмя, прегърна ме и с хлапашка безгрижност даде своето мъжко обещание: „Когато това стане, ще те заведа на околосветско пътешествие! Ще се преоткрием и всичко ще започне отначало!“  Сега сме с две деца, куче и кредит. Не можем да си позволим никакво околосветско пътешествие, затова много внимаваме да не се докараме дотам. – бурен смях.

Знаем, че сме трудни за разбиране, за понасяне и за угаждане. Знаем, че ние също често забравяме да бъдем вашите момичета. Знаем, че битовизмът е мухълът на всяка връзка.

Но не са напразни жестовете ви, момчета. Важни са ни! Ценим ги и пазим грижливо като имане.

Ще го завещаем на децата си заедно с вашето несбъднато околосветско пътешествие.

Препоръчваме ви още:

За него

Царят на комплиментите

„Искаш ли да ходиш с мен?“