Автор: МарияПеева
Миналият понеделник беше тежък ден за мен. Всяка майка на тийнейджър ще ме разбере. Или ако не всяка, то поне тези от нас, чиито синове държат много на “ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО” (защо по мое време нямаше такива фрази, не знам) и не пускат майките си да им чистят и подреждат стаите.
И тъй като съм уважаваща личното пространство майка, дълго устоявах на изкушението да наруша границите на тийн стаята. Помогна факта и че почти цяло лято не бяхме в града. Но септември дойде, софиянци се върнаха от море, планина и родни места, и се захванаха с подготовка за новата учебна година. След като грижливо изпрах и изгладих новите дрехи на порасналия младеж, събрах смелост и пристъпих прага на стаята му, не за друго, а за да ги сложа в гардероба. Нищо повече не исках, кълна ви се, освен да отворя два шкафа и да прибера три тениски, някой суетшърт и дънки.
Защо ли ми трябваше!
4 часа по-късно една изтощена клета майка на прага на силите си, написа следния статус във фейсбук:
На ...
...
Родителят /настойникът/попечителят на участника в конкурса трябва да изпрати неговата творба – сканирана или снимана цветно и в пълен размер, на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в срока на Конкурса по т. II, заедно с попълнена ръкописно и сканирана декларацията за съгласие от страна на родителите за участие на тяхното дете в конкурса. (Декларацията изтеглете тук).
Всички получени детски творби, които отговарят на горепосочените условия, ще бъдат разгледани и оценени от петчленно жури от изявени творци и доказани специалисти в състав: Радостина Николова, Станислава Цалова, Иван Раденков, Милена Радева и МарияПеева. Те ще имат задачата да отличат по няколко критерия - оригиналност на идеята, послание, креативност и съответствие с поставената тема, 10-те най-открояващи се творби, които да бъдат наградени.
Участниците, изработили 10-те най-високо оценени рисунки, ще получат грамота и пакет специални награди, включващ плюшена играчка Зеленко Зеленков, ключодържател с лика на талисмана на инициативата, ...
Автор: МарияПеева
В майчинскате групи обсъждаме всяка година първия учебен ден, а сега темата има и нов аспект - мерките за безопасност в настоящата ситуация, тържествата или по-точно липсата им. Признавам си, че училищните празници ще ми липсват. Всъщност би трябвало да са ми поомръзнали - всичката тази суматоха, вълнения, глъчката на стотици деца, струпани в училищния двор. Въпреки това ни се иска да изживеем тази радост, може би най-много на нас, майките на първокласници. Сред тях съм и аз, както и Христина Хаджийска.
Дори да не я познавате, вероятно сте забелязали усмихнатото й семейство на брошурата на ЛИДЛ за септември - майка, татко, момче и момиче, и четиримата красиви, стройни и усмихнати като модели. А не са. Съвсем обикновено семейство от Пловдив са, и двамата военни. Не знам дали е от професията й или просто си е такава, но много ме впечатли как дисциплинирано и оптимистично се справя Христина с положението. Обадих й се за интервюто и обсъдихме с нея новата учебна ...
Автор: МарияПеева
Нали знаете как има едни добри и разумни деца, които те гледат с големи очи и се вслушват в това, което им казваш, и внимават, и се пазят, и ти правят живота една идея по-лесен и спокоен?
Е, Алекс не е от тях.
Всъщност той е толкова своенравен и упорит, че след един особено весел уикенд баща му ми каза:
- Мерче, да ти призная, ако Алекс се беше случил да ни е първото дете, не знам дали щяхме да имаме повече.
Но Алекс си обича братята и затова явно е избрал да се роди четвърти.
Сега да не си помислите, че се оплаквам? Боже опази. Отдавна съм разбрала, че децата са такива каквито са и можем само да сме благодарни, че са живи и здрави. А всичко останало е чудесен повод за смях. Ето например моите момчета всички имат забележки към мен. Най-големият, програмистът, смята, че не съм достатъчно технологична. Вторият, атлетичният, е на мнение, че не живея достатъчно здравословно. Третият, артистът, не ме намира за достатъчно "еко", най-вече защото не обичам ...
Автор: МарияПеева
Знаете ли как родителството може да стане много по-лесно занимание? Като оставим децата да следват природата. Да, така е. Децата са естествени имитатори. Когато двегодишният палавник извади всички дрехи от шкафовете, той не прави беля, той ви помага да подредите. Когато тригодишното дете счупи скъпата си играчка, то просто я “ремонтира”, както е виждало да прави баща му. Те декорират тапетите с рисунки, за да стане дома ни по-красив и разсипват брашното, защото искат да сготвят. Винаги се радвам, когато ние, родителите, успеем да уловим момента и да канализираме енергията и стремежа на децата да придобият уменията на възрастните в полезни занимания. Понякога е трудно, понякога е бавно, но в никакъв случай не е невъзможно.
Пример за това е мини шеф Ивет, малката готвачка от семейство Трендафилови от Варна, които са посланиците на ЛИДЛ за август - месеца на сладоледа. Майката Габриела поощрява малката Ивет и двете заедно превръщат детските игри в интересни кулинарни ...
Автор: МарияПеева
Веднъж снаха ми Яна ми каза:
- Мими, довечера ще излизам и нямах време да сготвя. Може ли Теди и Борис да дойдат у вас?
- Да, казах. Дай децата, ще ги гледам.
Тя много се смя, но не е ли така? За мен са дете и внуче все пак, нищо че Теди е огромен мъжага, който чудесно може да се справи със сина си. А къде отива Яна, изобщо не попитах, защото знам. Отива на среща с “нейното племе”, както нарича женската си компания. Когато има среща с тях, се докарва, гримира и излиза с щастлива усмивка. А аз знам, че тя заслужава своето време с приятелките си и винаги се радвам за нея. Защото и аз си имам моето племе, което много обичам, и моите “женски партита”, на които безкрайно се забавлявам. Затова дойде ли нейната вечер, каня “децата” с най-голямо удоволствие, а тя разпуска и събира положителни емоции.
Сигурна съм, че мъжете тайно се чудят за какво си говорим, какво правим ние на нашите женски събирания с мъжки питиета. О, със сигурност много се смеем, разказваме си вицове ...
Автор: МарияПеева
Градско чедо съм аз, отраснала в апартамент. Когато най-после си сбъднахме мечтата за къща на село, накупих де що имаше препарати против насекоми - пълзящи, летящи, всякакви. Първият ми сблъсък със скакалец се чу и у съседите. Страшно беше. Но човек свиква и не само свиква, ами почва и да ги наблюдава тези буболечки, чак открива красота в тях. С Алекс сме проследили пътя на мравките, изучили сме мравуняците, гледаме дребните твари с лупа как си "говорят" и пренасят малките си товари напред-назад. Имаме една-две паяжини на оградата, които наблюдаваме внимателно. А у дома живее гущерче. Една съседка сподели преди време, че умишлено оставила едно да обитава дома й, за да яде паяците и молците. И така се сдобихме с малък зелен приятел, доста дискретен впрочем, щом даже котката не го е забелязала. Но най ми е интересно как Алекс опознава природата и заключенията, които прави.
- Мамо, пчелите как правят мед?
- Събират нектар от цветята, носят го в кошера и… така. (Ето ...
Автор: МарияПеева
С Алекс сме вече почти месец в малкото ни селце, Фреди и Фройд опознават местната флора, а останалите членове на голямата ни фамилия идват през уикендите в различен брой и формат. Прекарваме си добре двамата и много се разбираме, особено като няма други братя, с които да се конкурира за внимание. Алекс от както се е родил, е детето с най-твърд характер от моите момчета. Веднъж се оплаках на Люси Рикспуун, че е страшен инат и тогава тя ми каза: "Не забравяй, че другото название на инат е упорит. И това може да е много добро качество!" Запомних думите й и често си ги повтарям, когато съм на косъм да избухна (понякога не помагат). Но когато успея да се овладея и да не се развикам, когато съм твърда, без да съм гневна, нещата се получават много добре.
Ще ви разкажа една случка от вчера, от която съм много доволна. От него, но и от себе си. Ще видите защо.
Алекс има разни дребни домакински ангажименти тук, защото по къщата има доста работа и той ми помага общо-взето ...
Автор: МарияПеева
Мисля, че имаме проблем. Като общество имаме проблем и той е в главите ни.
Да, пак ще пиша за домашното насилие.
Млад, симпатичен водещ решава да се пошегува с темата, вярвам с цел да заклейми насилниците. Излиза на панаира на книгата с няколко измислени и несъществуващи заглавия, едно от друго по-провокативни, разбирайте забавни. Сред тях е и “Как да бием жена си без да засегнем важни органи”.
Хората се забавляват. Двама мъже, възрастни и не толкова симпатични като водещия, но все пак явно с чувство за хумор, обясняват как те сами могат да напишат книга по тази тема. И той се смее. Зрителите после също се смеят, всички са доволни. Интересно предаване. Откъде-накъде някаква женска организация ще се възмущава от шегички, какво става с този свят? Защо допускаме политическа коректност и цензура, не сме ли гледали “Борат”? Не сме ли чели “1984”? Хуморът не бива да бъде осъждан, той е оръжие, той е начин да променим света. Който се засяга, просто има горчив опит, ...
... да изслушва, поощрява и подкрепя детето си и същевременно, когато е нужно да критикува, изисква и дава личен пример.
Скоро изчетох текст на Мама Нинджа, в който тя разказваше как съпругът й винаги иска още малко от децата, а тя искрено им се радва на постиженията и успехите независимо колко малки са те. Това ме препрати към темата за обратната връзка и как в семейство, като тяхното (на МарияПеева), симбиозата между родителите има прекрасен градивен ефект върху децата им. Това не е никак лека задача – някои го носят в себе си, други трябва осъзнато да работят върху усъвършенстване на модела в името на децата си.
Като цяло едва ли има мъж, жена, дете, на когото би му било приятно да получи негативна оценка, но тя е полезна. Чрез отрицателната обратна връзка човек може да разбере, кои са слабите му страни и да работи върху тях. Ако обаче коментарите са единствено и само лоши и критични, то човек дали би намерил мотивация за анализ и усъвършенстване?!
Средностатистическият човек има ...
Автор: МарияПеева
Роси и Калоян Явашеви са двама твърде необикновени хора, както знаят всички, които са чели забавните истории на Татко Калоян. Но днес искам да ви разкажа малко повече за тях. Ще започна с Росито, защото тя е двигателят на семейството. Калоян е този, който бърбори много, децата вдигат големия шум и веселба, но душата на това весело племе е дребничката синеока жена с тих глас и мила усмивка.
Росица е майка на три деца, като първите две са близнаци - Микаела и Боримир. Роси говори открито за трудностите, които са преживели, затова ще си позволя да открехна леко тази тема и тук. Двамата близнаци са заченати инвитро след дълго чакане и безуспешни опити. Нито тя, нито Калоян са изгубили надежда и в крайна сметка съдбата ги е дарила с двама палави сладури, които са неизчерпаем източник на вдъхновение за забавни истории. Но голямата изненада идва няколко месеца по-късно, когато Роси открива, че е бременна отново, този път съвсем непланирано и неочаквано, и скоро на бял свят ...
Автор: МарияПеева
В края на учебната година ни сполетяват разнообразни ученически драми. Ако мислите, че когато човек има 4 деца, знае отговорите на всички въпроси, в грешка сте.
Браво или можеш още?
Теодор, най-големият ми син, който вече работи като софтуерен инженер, постоянно записва допълнителни курсове за квалификация - изкуствен интелект, нови компютърни езици. В моите очи на филолог това са свръхсложни неща, чието споменаване само по себе си ме изпълва с нямо възхищение. Преди време се оплака, че не е съвсем доволен от финалния си проект за поредния курс, защото през уикенда Бобчо беше на вилата при другата баба и двамата с Яна се отдали на живот. На следващия ден се похвали, че завършил курса с 5,70! Моята реакция беше: - Браво, маме, само където се тревожеше. На баща му реакцията: - Ако беше направил финалния проект както можеш, щеше да си пълен отличник.
Ей така сме ние двамата с баща му открай време. Аз винаги казвам “браво, супер си”, а той “можеш още”.
Интересното ...
Автор: Светла Чимчимова
МарияПеева ми разказа, че я питали защо пише за разводи, като има дългогодишен брак само с един човек и цели четири деца, пак само от него. Защо, видиш ли, заблуждава читателя, че има личен опит в области, дето е само наблюдател. Олекна ми, че не критикуват само мен, че пиша за непреживени неща.
Дребнаво, ама човешко.
Иначе, Мими, скучно живееш, дано поне си сменяш цвета на косата и прическата. Обаче пък ме подсети за една от любимите ми истории, които доказват, че такива въпроси задават людете не само във Фейсбук, ами и в живия живот и там няма бутон блок.
Преди няколко години, моята колежка и приятелка ни записва на профилактични прегледи за рак на гърдата в хода на национална кампания по превенция на това заболяване. Прегледите се извършваха в рамките на пет дни в една болница. Отиваме двете, тя влиза в единият кабинет, аз в другия. Поздравявам доктора ( висок, елегантен, на моите години, мъж) любезно и с уважение, а той ме поглежда и ми вика:
- Покажи ...
Автор: МарияПеева
Кученцето беше толкова старо, че едва креташе зад собствениците - симпатична двойка на неопределена възраст, малко сънени в ранното утро. Жената с чаша кафе и цигара, а мъжът с каишка, чийто край се полюшваше свободно във въздуха. Обичаха ги тези сутрешни разходки, преди всеки да се гмурне в задачите на деня. Понякога бъбреха, в повечето случаи просто мълчаха. Разходките напоследък бяха кратки, защото животинката все по-бързо се уморяваше.
- Сложи му каишката. - подхвърли жената.
- Ох, сложи му я ти. - сопна се той. - Всичко го боли, какво да го мъчим с тази каишка. Виж, че няма жива душа, няма кой да ти направи забележка.
Сякаш повика дявола с тези думи. Той се появи в лицето на ядосаната жена, чиито спирачки изскърцаха на малката улица. Тя изскочи от колата и се развика:
- Не, това наистина е прекалено. Снощи ви видях, но си замълчах, защото беше късно и нямаше хора, но сега е ранна сутрин, а вие пак сте си пуснали кучето.
- Ама то… - мъжът се опита да ...
Автор: МарияПеева
Лора… Как си отива на името тази жена, едновременно крехка и силна, нежна и безстрашна.
Запознахме се покрай блога ми, но се срещнахме на живо, когато държеше едно чудно ресторантче в центъра. Отидохме с тайфа приятелки, нагости ни вкусно, разсмя ни, откарахме до късно в сладки приказки. Обичам да се срещам с такива жени и в живота ми винаги има място за тях.
Ако трябва да опиша Лора с една дума, тя ще бъде майсторица. Каквото подхване, отръки й идва, а най-любимият ми момент е, когато ни разказва за това. От устата й всичко звучи толкова лесно и приятно. Ще ви призная, че тя е човекът, заради когото реших, че ще си имам истинска зеленчукова градинка някой ден. Така интересно беше описала как се е научила сам-самичка, как с децата заедно са извървели целия път от посаждането на малкото семе до откъсването на зрелия плод, че си казах - защо да не опитам и аз.
Е, този проект малко се поотложи, но Лора продължава да ме вдъхновява за какво ли не. Например с превъзходните ...
Автор: МарияПеева
Преди две години сбъднахме една стара мечта и се сдобихме с къща на село. С хубавото се свиква бързо, затова и ние бързо се научихме да живеем на двора. За едно лято постигнахме много - засадихме плодни дръвчета, изчистихме плевелите, подравнихме храсти, окастрихме старите дървета, прекарахме напоителна система. Тази пролет трябваше да минем на ново ниво и да се захванем с истинска зеленчукова градинка.
В нашето семейство много обичаме да планираме, това е огромна част от удоволствието да постигаш нови успехи. Планирахме си градината с внимание и грижа, обмислихме всеки детайл, сдобихме се с книги и наръчници. Можете да си представите разочарованието ни, когато се оказа, че заради изолацията няма да можем да пътуваме, ще изпуснем сезона и хубавата ни градинка ще се отложи чак за другата пролет.
Решихме обаче, че вместо да оплакваме ситуация, която не можем да променим, по-добре да се огледаме и да направим нещо хубаво и конструктивно около себе си. А у дома винаги ...
Автор: МарияПеева
Напоследък много ми върви да си нарушавам принципите. Не знам от пролетта ли е, от извънредното положение ли е, но съм възмутена от себе си. Вчера ядох чийзкейк, преди да се охлади! Онзи ден споделих пост за конкурс, което никога не правя. А днес ще спомена имена на политици.
Замисляли ли сте се какво биха казали в наши дни разни видни образи от близкото и далечното минало? Какви ли бисери щяха те да родят по време на пандемия?
Нещо такова си представям.
Вместо за “За бога, братя, не купувайте” Димитър Попов би ни посъветвал
“За бога, братя, не излизайте.”
Тодор Живков би възкликнал жизнерадостно:
“Тази година КОРОНА вирус, а догодина - наш, социалистически”.
Младен Исаев щеше да добави:
“Националният оперативен щаб винаги е прав, дори когато греши.”
(Оригиналната мисъл на поета е "Българската комунистическа партия е винаги права, дори когато греши".)
На Хитлер цитатите няма нужда да ги осъвременявам, злото е винаги на мода:
“Ако изречете една ...
Автор: МарияПеева
Когато написах “Дайте ни избор”, много родители коментираха, че не биха пратили децата си на училище, дори ако училищата и градините отворят врати след 13 май. Сред тези късметлии съм и аз - работя у дома и момчетата се справят с дистанционното обучение.
Но това не променя факта, че има хора, които много скоро ще бъдат в крайна, подчертавам, крайна безизходица.
Първата група, която най-много ме притеснява, са самотните майки с малки деца. Много малка част от тях имат възможност да работят у дома. При положение, че ясли и детски градини не работят, тези хора остават без никакъв доход.
Надолу споделям това, което ми написа една учителка, която е и самотна майка на две деца.
“Проблемът е, че много родители вече са изчерпали правото си на платен отпуск за годината и сега трябва да излязат в неплатен, за да гледат дете в яслена и градинска възраст. И ако в семействата с двама родители може да има вариант единият да работи, а другият да гледа детето, все пак ще ...
Автор: МарияПеева
Вече ви разказах как оцеляваме у дома, как се забавляваме, как играем и как спортуваме. Време е да споделя и как работим у дома, защото би било прекрасно, ако карантината минава само в шеги и закачки, но, уви, не е така. Налага се и да работим, поне докато измислим начин да фотосинтезираме.
Преди много години, повече от 10 вече, след известни колебания останах да работя у дома. Професията на преводача дава възможност за това. Когато забременях с третото си дете, реших, че повече няма да се връщам в офиса. В началото ми се струваше страхотна идея, после се сблъсках с проблемите на това да си едновременно домакиня и работеща майка. И накрая, както се казва, му хванах цаката. Много е вероятно вие вече да сте открили собствените си решения през последните седмици, докато работите и гледате деца у дома. Ако ли не, може би моите ще ви помогнат. Всички са изпитани на личен гръб и вършат работа.
1. Организирайте програмите на всички и ги съобразете една с друга, като ...
Автор: МарияПеева
От два месеца насам се водят безкрайни спорове дали мерките за изолация са нужни, дали са прекалено тежки или твърде леки, трябва ли да бъдат отслабени и колко, кои модели са по-добри и дали са приложими у нас. Отговорът на всички тези въпроси ще го разберем някой ден, когато всичко това отмине и статистиката покаже как сме се справили спрямо другите държави. Сега само едно е сигурно и то е следното.
Сложните проблеми рядко имат прости решения.
Идеята за връщане на седмокласници и дванадесетокласници в училище не се посрещна с радост от много родители. В същото време други родители, особено работещите с малки деца, са притеснени как ще се справят, ако училищата и детските градини не отворят.
И двете страни имат сериозни аргументи.
Аргументите за отваряне на училищата и детските градини са следните:
Дистанционното обучение не работи добре навсякъде.
Децата губят социални контакти.
Родителите на малки деца нямат възможност да работят.
Така или иначе ...