- 1. Вълнени чорапи
- (Истории)
- Автор: Бени Хюбнер Сгодих се, бабо, сватба ще вдигам. Готви се, идваме да те вземем. Вече седмица в главата й само тия думи се смееха. Отпървом реши, че няма да ходи. Стара е вече, краката не я държат, пък и то младите нежели за нея са примрели. Василче, бабе, ела, бабе, да ви видим, да ви се порадвам, сине, ама болна съм, знаеш, къде по градо да идвам, само да ви срамим, сине. Пресече я насред думата. Да й се разсърдел щял, та тя ако не дойдела, то сватбата сватба нямало да е, празникът празник нямало да е. Майка му и баща му от пустата чужбина не щели да си дойдат, тя майка и баща ще му е, както досега. Засмя се Василка, изпъна гръб, зашета из гардеробите, занаизважда одеала, чаршафи, ленени покривки, две ръчно тъкани черги, една пътека, която от нейната си майка пазеше, ръчно багрена и редена, три метра дълга. Жал й беше да я реже, дъщеря й я не поиска, за Василчо остана. Ще си я сложат, що да си я не сложат. Ще им грейне в коридора, ще им е топло на краката. То сега апартаментите ...
- Добавен на 26 Ноември 2021
- 2. Глава на семейство
- (Забавно)
- Автор: Бени Хюбнер Звъни една приятелка рано рано и вика: - Муци, край, развеждам се! Ти ще си ми свидетел! Малеее, шашнах се, мандибулата ми увисна, загубих ума и дума, а след като все пак се освестих, осъзнах, че заеквам. - Ама к-как б-бе, Муцка, та аз се к-кълнях във вас, и-идеал ми бя-аа-хте, съв-в-вършени!!!???? Гаджета са от деца. Израснаха заедно и все за ръка, и все - Муцка, Муцане, писенце, гълъбче, съкровище, цун, мун, гун. Очи от очи не изпускаха. - Развеждам се! Ако си ми приятелка, ще ме подкрепиш! - отсече муцката и аз усетих как ме обливат студени вълни - Ма, Муцинка, студени вълни ме обляха, толкова съм шашната, ти помисли ли добре? - пробвах се да протестирам нежно аз - Студените вълни са ти от критическата - сряза ме тя - след час те искам у нас да обсъдим показанията ти. И тряс телефона. Студените ми вълни се смениха с горещи. Направо започнах да се топя. Показания...значи работата е сериозна. Знам си я аз Муцата - няма пет-шест при нея, като си ...
- Добавен на 30 Септември 2021
- 3. „Миша“ – роман, който счупва рамката на очакванията
- (Ревюта)
- Автор: Бени Хюбнер/Artcvartal Има книги, през които преминаваш с лекота, думите им вървят бързо, историята те интригува, затваряш последната страница и… ги забравяш. Има книги, които минават в очакване и в очакване. „Миша“ не е нито от първия, нито от втория вид. Всъщност дебютният роман на Надя Брайт не може да бъде квалифициран просто така – леко и отведнъж. Признавам – аз положих доста усилия да му сложа етикет, да го поставя в жанрова рамка, да го определя като литература. И докато търсех точните определения, си дадох сметка, че това е РОМАН – ПРЕЖИВЯВАНЕ От онези, които зачиташ и забравяш всичките си добре структурирани планове, забравяш приоритизираните си задачи и намеренията, които си имал. Защото си погълнат от героинята и нейната история. Всъщност – част от тази история си и ти още преди да се усетиш. Но не като воайор, макар между страниците да има и страстен секс, и страстни чувства, и тайни, и болка. Като съпреживяващ. Изненадан съпреживяващ. Миша е красива. Миша е ...
- Добавен на 16 Юни 2021
- 4. Аз, шофьорката
- (Забавно)
- Автор: Бени Хюбнер Тъмно като в рог - беше изразът, в който тази вечер се беше облякла. Луната, гушнала се с два облака, хич и нямаше намерение да върши работата си на осветително тяло. Земята тънеше в абсолютен, тотален, непрогледен мрак. Дори уличните лампи не нарушаваха мрачното й вглъбение. Е...може би не Цялата Земя, но северната отсечка на Околовръстния път на столицата - със сигурност. Зад волана съм аз, шофьорката, а на задната седалка - тя, навигаторката. Слънцето, светлината... дъщеря ми, самата прелест и такт : - Мамо, извинявай, ама влачиш се като бабичка, е…гати. - Стига си ме разсейвала, и без това нищо не виждам. Едно че няма лампи по тъпото... извинявам се, исках да кажа - по тъмното околовръстно. Второ - тези фарове определено не са читави. Чудя му се на баща ти как вижда. Детето изсумтява някъде зад врата ми и аз усещам проницанието на погледа й да дълбае насмешлива дупка по пети прешлен. - Нищо не виждам, честно – продължавам монолога, като се старая да не изляза ...
- Добавен на 06 Юни 2021
- 5. Преобразяване
- (Истории)
- Автор: Бени Хюбнер, откъс от книгата "Преобразяване", вторият роман на Бени след "Игра на маски". Лейн и приятелите й научават, че съученичката им Женевиев е изчезнала безследно на Колоомауне -малък и красив хавайски остров, несъществуващ на туристическата карта. Решението да участват в издирването й им се струва едновременно екзотично и авантюристично, но то ще се окаже много повече от това. Мистика, приключения, любов и надникване отвъд видимото ще са част от преживяванията, с които ще се сблъскат там, а легендите на Колоомауне ще оживеят, превръщайки обикновеното в необикновено. Островът ще накара момичетата и момчетата от големия град да се изправят пред страховете си и да преборят не само демоните на острова, но и своите собствени. Думите са рана и оръжие Не помнеше кога са ѝ сменили дрехата. Сега бе облечена в дълга роба от прозирна фина материя, изтъкана сякаш от златни нишки и обсипана с дребни разноцветни камъни, образуващи различни по големина цветя. През кръста минаваше ...
- Добавен на 23 Май 2021
- 6. Пълните нямат шанс
- (Добра форма)
- Автор: Бени Хюбнер Пълните нямат шанс – твърди една моя позната. Самата тя винаги се е борела с няколкото килограма в повече. Животът й всъщност минава под егидата - тяло мое - враг мой. На няколкото килограма в повече са вменявани всякакви вини. Като почнеш от неуспехите с интимните партньори, минеш през прогнозата за времето и стигнеш до професионалния й застой. Всичко, ще речеш като я слушаш, опира до паласките в талията. Ония, които старателно оглежда в огледалото час по час и дълбоко възненавижда. Не ги нарича любовни дръжки, защото поради тях, според нея, любовта я отбягвала. Периодично взима решението да се разделят. Тя и виновните за личната й драма няколко килограма в повече. Подлага се на всякакви, както тя твърди - жестоки диети. Намалява шоколадите от два на един на ден, взима си такси от ъгъла, вместо от стоянката пред офиса, дори, когато асансьорът се повреди не чака техниците да го поправят, а смело щурмува етажите. Обаче - орисия, проклятието на няколкото килограма ...
- Добавен на 27 Април 2021
- 7. Марта
- (Приказки)
- Автор: Бени Хюбнер В едно малко селце, сгушено между четири планини, живеела чудно красива девойка на име Марта. Косите й били по-златни от слънцето, кожата й – по-бяла от заснежените планински върхове, страните й – по-нежни от нежни розови пъпки, а очите й, очите й били толкова наситено синьо-виолетови, че дивите теменужки й завиждали. Красива била Марта, но и много своенравна. В селцето от години не се било раждало друго момиче, освен нея, затова местните я обожавали и се влияели от настроенията й. Когато Марта се усмихнела, птичките запявали в клоните на дърветата и цветята разцъфвали в градините. Когато се намръщела, духвал такъв вятър, че хората бързали да се приберат по къщите и да затворят плътно прозорците и вратите. – Недей , Марте, не бъди такава – говорела й загрижено майка й Пролет. Не приляга на момиче да бъде диво и зло. Девойките трябва да бъдат деликатни и мили, фини и изискани. – Остави детето на мира, жено! – сопвал се бащата на Марта – Сняг. ...
- Добавен на 07 Март 2021
- 8. Многото лица на любовта
- (Истории)
- Да обичаш някого Автор: Бени Хюбнер/Читателите препоръчват Сълзите й се стичаха по бузите и щипеха кожата й. Опитваше да ги спре, но резултатът беше плачевен. "Да обичаш някого означава понякога да го оставиш да вземе решение, което не одобряваш" - нещо такова каза героят в един филм. Пухкава и лъчезарна героиня. И също щастлива. И даже обичана. "Да обичаш някого означава да обожаваш дори несъвършенствата му", "Да обичаш означава да даваш, без да очакваш нещо в замяна", "Да обичаш означава да си готов на всичко за щастието на другия, дори това означава да се откажеш от собствените си желания", "Да обичаш някого означава, че си го приел такъв, какъвто е", "Да обичаш някого..." В главата й се блъскаха някакви шаблонни фрази. Художествена измислица. - Защо плачеш? - А не... настинала съм и очите ми сълзят. - Неприятна работа... - Ъхъ. Не помнеше кога точно беше спряла да се чувства обичана. Беше случило ...
- Добавен на 11 Февруари 2021
- 9. Ягодови безстрастия
- (Истории)
- Автор: Бени Хюбнер Горчеше. Трябваше да отиде до бара, за да си сложи захар. Откакто отказа цигарите, Кирил се забеляза, че пие кафето си невъобразимо сладко. Ира имаше навика да отпива глътка, минавайки покрай него. Вече не го правеше - Пфу, отвратително е – сбръчка възголемичкия си нос – нали знаеш, че захарта е бялата смърт? Кирил дори не я чу. Ако я беше чул, най-вероятно щеше да се усмихне иронично вътрешно. Външно отдавна вече не се усмихваше. Разбъркваше кафето бавно и методично, докато погледът му се рееше през прозореца. Строежът закриваше гледката му към Витоша. Тази гледка бе едно от предимствата да живееш на 14-ия етаж. Другото беше безплатният фитнес. Така наричаше редовното катерене пешком, защото по традиция от години асансьорът им през ден, през два се разваляше. Беше му свикнал. Беше свикнал и на мрънкането на Ира. - Омръзна ми! Писна ми! Не мога повече! Без крака останах! Идиоти! – гласът ѝ ставаше пискливо-пресекулчест и докато говореше двойната ѝ брадичка леко ...
- Добавен на 08 Юли 2020
- 10. Аз пазя теб, ти пазиш мен
- (Здраве)
- Автор: Бени Хюбнер Преди няколко дни гледах интервю с българин, прекарал карантината в Китай. Спокойно разказваше за взетите мерки там – проследяване чрез телефон, строги ограничения на периметъра и времето на придвижване, глоби за нарушителите, измерване на телесната температура при влизане и излизане от жилищния комплекс. Разбира се, попитаха го как населението е приемало всичко това. Спокойно, каза той. Спокойно и дисциплинирано. Носели маски, каза, но те по принцип си носели. И пак повтори – те са много дисциплинирани. „Дисциплинирано“ е определението, което винаги ми убягва в контекста на поведението на съвременния средностатистическия масов българин. Мисля, че думата дисциплина стана нелицеприятна в момента, в който се сдобихме с така лелеяната демокрация. Натовари се със значението на несвободност, на ограниченост, на нахлуване в личното, на отнемане на изконното право да правя, каквото си искам. Дисциплинирано, т.е. макаренковско. Дисциплинирано, т.е. соц. Дисциплинирано, т.е. ...
- Добавен на 01 Април 2020
- 11. Съседката
- (Истории)
- Автор: Бени Хюбнер Имаше една мацка в квартала - когато минеше по улицата, оставяше аромат на изкушение и сладост. Косата ѝ се спускаше на прецизни къдрици до раменете, отразявайки всеки проклет слънчев лъч, дори когато имаше облаци. В каквото и да беше облечена, винаги изглеждаше неприлично. Дори и изтърканите ѝ прокъсани дънки бяха скандални. Момчета, мъжете, старците преглъщаха шумно и очите им ставаха на понички. Понички, пълни с мечти и обречени фантазии. Нали се сещате - като порнофилм, но от онези, в които главният герой е млад девственик, смутено пристъпващ пред поривите на природата. Майката и съседите Всъщност легендите бяха различни - от лека жена е, снима се в нечисти филмови продукции, компаньонка на повикване, любовница е на арабски шейх до обикновеното - долнаевтинак***а, която се продава по долнопробни хотели. Над нас живееше една леля Мими, по онова време на 35-6, хубава жена, винаги гримирана, фризирана. Тя особено яростно обсъждаше въпросното момиче. Казвам ...
- Добавен на 02 Февруари 2020
- 12. Ако парите са проблемът...
- (Отношения)
- Автор: Бени Хюбнер Големи планове правихме бебето да дойде в момент, когато сме си стъпили на краката. Изчаквахме, мислихме и родих баш в центъра на кризата, на прага на празните магазини, пред облещените стелажи за хляб и кисело мляко и накрая на опашката за нищо. Някои помнят последвалата зима като Виденовата, аз я помня като най-щастливото време от живота ми. Вечер слагахме диването да спи, аз вадех една потрошена машина и шиех някакви парцалки за бебето от парцалки. Мъжът ми сядаше срещу мен и си говорехме. Преди това бяхме вечеряли обилно шницели от витабел. (бел.ред. - за тези, които не знаят - витабел е евтин соев заместител на месото). Това беше периодът, в който, освен, че си въобразих, че съм нещо средно между Донна Карън и Долче и Габана за бебета, се научих да подквасвам кисело мляко и да правя пюрета. Значи - направо професионалист бях. Мъжът ми носеше провизии от някакви мили баби - аз разпределях, варях, пасирах, слагах по бурканчета, от остатъка - крем супа за нас. ...
- Добавен на 30 Август 2019
- 13. Пияни вещици обикалят улиците
- (Забавно)
- Автор: Бени Хюбнер Та начи, на хоризонта се задава Хелоуин. Онзи, хамериканският (дет не е и баш хамерикански, ма това е друга тема). Хелоуин, дето навличаш одежди, които те правят по-красив, по-грозен, по-страшен, по-приказен и за един ден от страшното си правиш страшен купон. Може би това е денят, в който ако ти кажат, че си голяма тиква, жив дявол или пък ужасна вещица, си е направо комплимент. Не е комплимент обаче, ако ти кажат, че си родоотстъпник, предател, тъпанар, тъпигьоз, и недай си Боже, не тропкаш хоро пред Лувъра. Всяка година по това време на годината, както и около 14 февруари, слушам как разни лелки и чички, набори демек, размахват пръсти по тивито и викат - "Хелоуин, Хелоуин, ама будителите, ами Левски и Раковски, защо ги забравихме?!? Де го Вазов, де го Пишурката... де и Караджата???" - За Багряна не питат, щото тя още е спорна, пък и прекалено хубава била - по на вещица го докарва. Та така наборите - размахват пръсти и знамена и крещят като изоглавени колко е ...
- Добавен на 31 Октомври 2018
- 14. История с български заек
- (Забавно)
- Автор: Бени Хюбнер Случи се в една от онези летни вечери, в които имаш усещането, че времето е спряло и нищо хубаво не е невъзможно. Въздухът миришеше на дъжд и асфалтът блестеше от ситните капчици. Милото взимаше плавно завоите, хвърляйки ми от време на време по една странична нежна усмивка. Все едно съм на 20, той е на 20 и живеем в безвремие и безгрижие. Почти бях забравила, че утре съм на работа, и че е време да се разделя с морето. Все още бяхме близо до него, толкова близо, че ми се искаше да кажа спонтанно: „Хайде да останем, какво като вали.“ Точно в този момент на лежерно блаженство и почти осъществена спонтанност се чу едно „бум“, после „тряс“, колата подскочи и спря. Милото буквално излетя от вратата и по начина, по който оглеждаше предницата на колата разбрах, че нещата не са никак лежерни. Ама никак. Заек камикадзе беше лупингирал от крайпътните храсти право в бронята. И за зла участ беше потрошил не само нея, но и радиатора. Часът беше 22:45. Пътят – крайградски, тесен ...
- Добавен на 05 Юли 2018
- 15. Защо Албена означава красота
- (Истории)
- Автор: Бени Хюбнер Казват, че името на човека в голяма степен предопределя съдбата му, носи закодирани знаци за неговите таланти, силни черти и слабости. Името АЛБЕНА се смята за типично българско име, като за негов създател се сочи големият писател Йордан Йовков. Създателят на „Албена“ описва начина, по който му е „хрумнало“ името така : ”Колкото за името на Албена, аз го чух случайно: миналата година прочетох в един вестник, че при с. Надежда, Софийско, влакът блъснал една каруца, в която имало един поп и една жена на име Абленка. Името ми хареса. Отпосле научих, че има име Аблена. Но в тая си форма името не ми харесваше вече, не само че по-мъчно се изговаряше, но и поради друго: когато се създава един художествен образ, трябва да се намери име, което най-добре да изразява същността на лицето, да внушава най-пълно неговите духовни и физически черти. Албена не би била Албена, ако се наричаше Аблена. Такава, каквато е в пиесата, тя трябваше да си остане с името, с което е създадена ...
- Добавен на 28 Март 2018
- 16. Технологии на семейната идилия
- (Забавно)
- Автор: Бени Хюбнер У дома сме, почиваме си, ей така - спокойното бездействие на рутинна преднощ. Разпускаме след натоварения ден, опитвайки се да преборим стреса или както там му се казва онова нещо, което те кара да гледаш свирепо. Та... почиваме. Почти традиционно-стандартно, както са го правели поколения преди нас, ако изключим компютрите. Аз цъкам на единия, милото на другия, а детето (за кратко наричано от мен "тя") се прави, че спи, докато линква, лайква, тагва и шерва във фейса и инста. - Що не спиш? - пиша й аз. - spa - отговаря ми тя. - а... не ща на спа, айде на ски, набарах яката игра, четири де, може и слаломчета да си праим с жойстика - включва се идейно баща й. - izkam skok4eta sas skeit drugoto e shit - долита гласът на младостта. Баси, какво неграмотно поколение расте – си мисля, но понеже съм си кълчила крак в пети клас на мини ски, прекъсвам спортния устрем: - какви ски, бе, точно садя картофите - все пак, домакиня съм, мисля за семейството, за прехраната и ...
- Добавен на 11 Февруари 2018
- 17. Жената е странно животно и други не-нормални субекти
- (Ревюта)
- Автор: Бени Хюбнер Кучка съм, и овца, и свиня, и пеперуда съм – от онези редките, с огнените криле, които като замахнат и преобръщат живота ти, но преди това съм преобърнала своя… няколко пъти… по няколко начина… всичките неуспешни, абсурдни, катастрофални, но мои си. Женски. Значи… съм нормална! Ей така се чувствам – нормална, изключителна, съвършена, завършена, жена. Защото „Жената е странно животно“ и защото вчера гледах изумителната Яна, която е безапелационно, шизофренично убедителна. Само едно не можах да разбера – как съм допуснала жестоката грешка толкоз сезона да го пропусна това представление? Може би съдбата е имала план, специален план за женската ми същност и неслучайно стартира културната ми програма’2018 именно с този моноспектакъл. Няма нищо случайно в тоя живот, в тая съдба, в тая Вселена, в: „Жената е странно животно“ текст и режисура: Здрава Каменова в главната роля: Яна Огнянова в поддържащите роли(към 35): Яна Огнянова в спонтанните роли: Яна Огнянова ...
- Добавен на 17 Януари 2018
