Автор: Траяна Кайракова
„Мамо, болен съм!“ Това сигурно е най-страшната реплика за една майка. Пък за мене, дето съм пратила в земи тилилейски детето си, че да се учи на труд и сполука, е направо ужас! Не, че не мога да подпаля колата и да хукна, ама е през нощтта и вече съвсем окьоравях, та не ми е вариант. Споделя ми остъйманашеснайсетсъм, че кашля като магаре и има хрема. Не му е добре, обаче бачка на умрляо, щото не му се пада почивен ден. Само дето не умрях. Раздигнах цял Балчик и намерих кой да му занесе антибиотик, щото другите лекарства съм му ги пратила, ама той ги е почти изпил. Баш антибиотик не съм сложила, щото избягвам да давам.Бе те хубаво ще му занесат лекарства, ама сутринта чак. А да се обади това дете, а да се обади, няма и няма! В 10:00 сутринта го чух и до посред нощ се изприщих. Към 00:30 ми звъни.
Мам, ...куху- буху...ко пр?
Ще ти кажа аз „ко пр?“! Къде бля досега, че не ми звънна?!
Куху- куху, буху- буху, играхме белот досега...
Ми нали си болен! Какъв ...
... 9 г
Виолета Маркова, родител на Валентин Марков - 17 г
Биргюл Салиф, родител на Селин Салиф 15г.
Нели Христева, родител на Ирина Благова на 2 г..
Атанаска Костадинова, родител на Костадин Костадинов -3г.
Ваня Андреева, родител на Лили Проктер 12г.
Мария Караиванова, родител на Павел Караиванов 12г.
Теофана Манева, родител на Леда Игнатович на 9г
Евгения Рангелова, родител на Лора Рангелова на 6г.
Пенуш Павлов, родител на Андрей Павлов 15 г.
Цветелина Тенева, родител на Петромира Тенева - 12г.
Ирена Гонкова, родител на Деян Гонков, 11 г.
Таня Начева, родител на Иван Начев 12 г.
Женя Шулекова, родител на Теодора Шулекова, 8г.
Антония Желязкова, родител на Дария Димитрова - 16 г.
Станимира Василева и Десислав Василев, родители на Бранимир Василев на 5 г.
Ирина Семова, родител на Иво Маринов 11 г.
Миглена Манолова, родител на Траяна Йорданова 14 г..
Албена Георгиева, родител на Антоан - Андрес Принов 7г.
Десислава Мирчева, родител на Кристиян Христов - ...
Автор: Траяна Кайракова
Сядаме оня ден с дружки, та да се почерпим. Няма телефони по масата, щото ние сме прости. Седнали сме да се видим, не да мажем по разни екрани. По едно време обаче на едната й звънна свекърва й. Говориха, каквото говориха и тя почна да се жалва.
- Значи, момичета, откакто й дадохме телефон в ръцете на тази жена, направо се побъркахме. Бе преди терлици за всички плетеше, сега маже и пушек се вдига. Налага се да търся баби от пазара, че зимата ни измръзнаха краката. Да вземе онзи ден да си направи нов профил във Фейсбук. Мене да ме питаш, аз ще се озоря да го направя, тя обаче тук натискала, там ръгала, че и снимка си сложила. Че като почнаха да звънят – на мене, на мъжа, на децата. Тревожи се тоя народ да не би да й е станало нещо, профилът й да не е хакнат, не е истина. „Бе, майко, за какво ти е тоя профил?“. „Че де да знам. Натисках, натисках и ми излезе“. „Махай го, че цял ден работа не мога да подхвана от разговори!“. „Аааааа, нека си стои!“. Ма какво да стои ...
Автор: Траяна Кайракова
Вълнува се тоя народ за новата учебна година, че се вълнува. Аз се кръстя, че преживях два пъти първолаци, два пъти седмокласници, два пъти НВО( не е военно обучение, а национално външно оценяване), един път ДЗИ( матури в 12. клас) и един път кандидат-студентски прием в чужденеция. Не само се кръстя, ами ми иде да правя курбан през три дена. И аз се вълнувам, ама само отстрани. Днес пред банкоматите беше панаир. Бе няма пенсии, няма кой знае какви прИмоции, какво е туй чудо? Свивам към пазара и виждам една хубава опашка пред кварталната книжарница. Ааааааа....ей го дей ключът за палатката. Тъй се завъртях, иначе се завъртях, не намалява пустият му народ, ами се и увеличава. Пошматках се, понапазарувах и пак се върнах. Шмугнах се с половин око и половин крак:
- Аз...такова, ученически карти дали имате?
- Дааааа!
- Добре.
Наредих се зад всичките 125 човека да чакам. Не ми беше дошло времето за лягане, тъй че реших да убия малко часове. След две минути продавачът ...
Автор: Траяна Кайракова
Ден първи
- Ало, мамо! От три часа висим в задръстване! Има катастрофа по магистралата!
По-късно вечерта
- Как е, майче? ( сякаш не знам пък аз, ама възпитана съм, нека да попитам)
- Голям лукс! Имам легло и ток! Няма да влизам в морето, знаеш, че не обичам, аз искам басейн! Познай тука има ли?!
Ден втори
- Тука се запознах с всички! Големи маймуни са, бееееееееееее! Ай, че нямам време!
По –късно вечерта
- Изгорял съм зверски! Заради тебе!
- Ааааа, да си се мазал.
- Мазах се! Ще умра, бе!
- Да те мисли леля ти Хари. ( Това е медицинското лице на лагера и, разбира, се голяма моя приятелка. Всичко е под контрол ☺)
- Тя вече ме мисли жената! Ако чакам на тебе...Ай, чао!
Ден трети
- Защо ме накара да дойда?! Ти си виновна! Винаги ми проваляш живота, винаги! Ходим до Созопол. Пеша! Пеша!
- Еми...летете, ако можете...
- Не ме дразни! Крака нямам! Ужасно е! Ужасно!
Ден четвърти
- Правихме си барбекю! Ама...пържолите паднаха в пясъка ...
Траяна Кайракова
Наскоро попаднах на много интересен пост в една от хилядите майчински групи, дето съм навряна. Що съм навряна и аз не знам, като е видно що за майка съм, ама карай. Та постът беше за нещо от сорта как синът ми/дъщеря ми нищо не прави, не мога да го/я накарам боклук да изхвърли, стая да оправи, не чете, иска само да излиза и пари. То си е така за 90 процента от новото поколение, ама кой се нави да си го признае, хич не помня. Очаквах един голям хейт...обаче! Оказа се, че всички споделят едно и също, отчитат всичко това за своя грешка, ама кво да се прави пък и неизменно завършват с думите“Абе, да са ни живи и здрави!“. Бе то да са живи и здрави, ми утре, като я няма мама, от глад ще изпукат. У нас не е много по-различно дереджето с #остъйманашеснайсетсъм, ама и не е съвсем така. От това онлайн образование така вече забрави мъжкото ми чедо що е туй тетрадка, химикалка, тъй спряха всякакви мозъчни процеси освен ако не са нужни за компютър, че свят ми се зави. На всичкото ...
Автор: Траяна Кайракова
Като се тръшнах три деня да мра, ама не е истина. Умирам, а че умирам, ви казвам! Кръвното ми ниско-ниско, таман до два метра под земята, накъдето се бях запътила. Бе ха шоколад, бе ха захар, бе ха нес кафе – няма и няма. Какво ли си вика оня отгоре:“Я, почини си, Траяно, полежи си, преди да хукнеш по кърищата, че сетне пак да те тръшна, като се върнеш към септември!“. Лежа и пъшкам драматично, пак лежа и пак пъшкам, още по-драматично. Мога и да не пъшкам, ама някак си по-изискано се получава, смятам.
- Нали ще ме гледате, като одъртея, майка?
- Мене не ме брой! – #остъйманашеснайсетсъм е категоричен. Той и без това ми е сърдит, щото го записах да почне работа още на 1-ви юли, тъй че от него съчувствие не чакам.
Сестра му е по-деликатна:
- Аз къде съм се записвала за такова нещо? Документ ми покажи, документ!
- Ми, майка, нали децата гледат родителите си!
- Ако смяташ тъй да се плющиш по креватите, хич не се и надявай!
- Рекох, че памперси ще ми сменяте, ...
Автор: Траяна Кайракова
Ма що да не се наканя да ида нейде за 3 дена и да не стане нещо! Питам ви! Какво да ви питам, чакай аз да ви кажа. Тръгват остъйманашеснайсетсъм за МОЛ-а със сестра си.
- Я хвърли боклука! Не се оглеждай, сина ми, на тебе говоря.
- Оф, бееееееееееееееее!
- Оф – моф, действай!
Няма и две минути и сестра му ми звъни. Викам си, че тия пак забравиха нещо.
- Майко! Синът ти се набучи през един пирон на крака. Кърви. Какво да правя?
- Карай го в Спешното, не знаеш ли какво се прави?
- Знам аз, ама знам и ти какво ще кажеш.
- Че какво ще кажа?
- Цитирам:“Ай стига лиготии, нищо му няма!“
- Ами лъжа лий? Аман от вашите лиготии! Айде, карай го!
Закарала го тя. То хубаво го закарала, ама що го върна! Боли го, ама го боли, все едно, че ражда без епидурална упойка. Аз се чудя багаж ли да събирам, манджи за три дена ли да готвя, педикюр и маникюр ли да си правя. Човекът мрънка, а че мрънка! Умира, казвам ви! Умира!
- Майка ми, сега и гърло ме боли.
- ...
Автор: Траяна Кайракова
Най-хубавото на тая събота беше кафето, после спането. И тъй като се поуспах, както всеки уикенд, кафето отиде до 14 часа по пладня. Голяма грешка, ви казвам, голяма, да не река генерална! Вече ме е напекло, пък вкъщи всичко е на вили и могили, Хирошима и Нагасаки едновременно. Чистенето, което по принцип извършвам преди кафето с приятелки, сега се оказва мисия невъзможна. Целокупният домашен добитък се е излюпил и нетърпеливо изскача из всички прегради на семейния обор. Таман забършеш нейде и някой идва, яде, капе, пуска косми и трохи, тътри копита, заема баня или тоалетна, естествено пили ти по нервите, търси ядене, дрехи, джапанки, пари, ключове и т.н. Идва ти да ги застреляш или най-малкото да ги закачиш на простира за ушите и да чакат, докато ти оближеш идеално кочината, която максимум до час пак е в същото състояние, но ти си с чиста съвест, че поне си опитал да спасиш планетата от глобално замърсяване.
В стаята на #остъйманашеснайсетсъм вече почти не влизам. ...
Автор: Траяна Кайракова
Ако си мислите, че след книгата ще спра да пиша, ама жИстоко се лъжете, ши знайте! „Простотията почивен ден няма“, че и при мен така.
Днес бях на трето ДЗИ по желание. И не кво да е, ами по немски език. Най-хубавото беше, че е следобед, та се наспах, както аз си знам. Спринтирах до училището. Насадихме се 100 човека да чакаме две деца, заявили желание за таз ми ти матура. Поразгледах се тук и там и опрях до тоалетната. Лелееееееееее, и аз си мислех, че нашето училище е ремонтирано! Тука да видиш! Само с чешмите не можах да се оправя. Въобще не разбрах как да си измия точно ръцете. Слагах ги под чучура, натисках едно копче, мятах ги отгоре, сетне отдолу, над глава, зад гърба, пред огледалото – не ще, а Чи НЕ ЩЕ! Накрая излязох и си омазах ръцете с дезинфектанкт, че да не ме вземат тия хора съвсем за проста. Макар че то нямаше и нужда. От туй махане до чешмата като стюардеса преди полет смятам, че разгоних всички бацили и бактерии около мен.
Сетне зачакахме. ...
Автор: Траяна Кайракова, откъс от книгата й "Цветен анализ на по(о)бърканата домакиня"
Имало, моля ви се, някаква прИмоция някъде си, някога си. Ама много хубава била. Обаче, за да свариш, трябвало да се иде рано, та да се вземе туй термобельо, дето хасъл е на промоция. Аз спрях да слушам още на думата“рано“. Нямам такава дума аз в речника си.
- Майка ми, ти ще идеш с колата!
- Ко?
- Ти, ти! После на работа и си готова!
- Що аз?
- Щото си по-нахална.
- Моляяяяяяяяяяяяя?!
Ама как говорите на майката си вие бе?! Не се казва „нахална“, казва се „оправна“. Гледай как интелиджент звучи някак си, те ще ме изкарват нахална простакеса, моля ви се!
- Вие да сте ме виждали да ставам рано? Питам! Аз за разкрасяване не се надигам рано, за работа едва си надигам снагата, за сватбата си се успах, те - рано да съм идела! Аз бельо имам! И в колата имам загряваща седалка, не ща!
- Айде деееееееее. И без това после си на работа.
- Молим ти се!
- С молитви не става! Нещо друго дайте ...
Автор: Траяна Кайракова
Докато се нашматкам с писането, ще пропуснем празника, да му се не знае. Последно ви занимавам с разни Ица, щото после ще сте заринати с всякакви снимки на козЕнаци, Ягнета и кой каквото му е скимнало. Пак да напомня – бели яйца, бели, не други. Може да са от патка, от щъркел( ама не знам законно ли е), от щраус и какъвто добитък ви е под ръка. За първия вариант сварявате яйцата и се кръстите да не се пукнат. Оставяте ги да се охладят. В това време си намирате пяна за бръснене. Ама не крем, ами пяна, дето фъшти като дезодорант. Първо и най-основно си обръсвате мустака, сетне разни други части, каквито са ви на сърце. Това е нужно, за да няма никакви следи сетне върху творенията ви от вашето лично ДНК. После изцърквате малко пяна, да си оставите ей!, да не си ударите пълно бръснене, че не ми се мисли сетне!
Та, изцърквате в една плоска чиния, накапвате по малко боя и с нещо остро я разбърквате с пяната. Яйцата да са изстинали, щото моите деца, като се юрнаха ...
Автор: Траяна Кайракова
Надявам се, че през уикенда сте оскубали пернатия добитък, ако сте ходили на село или сте хванали някой гълъб на терасата. Значи… Дупредих ви оня ден, че ще ви занимая с Ицата за Великден. Ако не сте изпълнили заръките ми, това си е лично ваше извращение. И сега направо към обучението. Какво ме е прихванало да ви обучвам, хич хабер си нихт, но предполагам, че и мене ме цапна цялата тая лудост покрай онлайн даскалските истории, тъй че прости ми, Боже, и вий, драги зрителЕ! И тъй, да започваме.
Най-важни са, разбира се, Ицата. Бели, дами и гускода, бели! Не селски, не леко бежови, а дибидюс бели! Вече ги продават навсякъде в големите вериги, не се стискайте, не са по-скъпи от другите. Направете си кефа, моля ви се. Щото баш кефът цена няма! Знаете си, че от вечерта ги оставяте навън, а не да презимуват в хладилника. С една гъбка, по-скоро с обратното й на тая гъба, дето не знам как се казва, ама е едно рошаво, лекичко позатривате розовия печат на пустите яйца. ...
Автор: Траяна Кайракова
Понякога, ама само понякога се правя на домакиня. Не за друго, ами да не се разлигавят много домашните любимци. Не ща да си развалям репутацията на мързелива и пишман домакиня. Не съм от тях, как`Сийке! И преди да са ни залели със снимки на козунаци и курабии, агнешки трътки и плешки, ще ви кажа за моите. Няма аз пък да се блъскам с хората, нека съм първа.
В Добруджанския край курабии не се правят. Или поне у нас не се правеха. Като дойдох тука, да ги облагородявам в Тракия, как не ме мъчиха с едни курабии. Бе не ща, а чИ не ща. И децата не проядоха. В първите години правех рецептата на мама и баба. Нали знаете – прясно мляко, яйца, захар, али-бали. Че на стайна, че на омайна температура, че не знам още какво си. Сетне бухай 200 пъти тесто, ако нямаш друга работа, може и 300, пали печки, прави сауни, поти се като магаре на мост и те така. Сетне дойдоха на мода кулинарните блогове. Ако си въобразявате, че и оттам не съм минала, ама много жестоко се лъжитИ! Още ...
Автор: Траяна Кайракова
Казвала съм ви, че обичам да чета. Ама не просто обичам, направо обожавам. Около 45-50 книги на година ми се събират. Преди 10 години домашните ми подариха четец и оттогава не е мърдал от чантата, тоалетната или където се намирам. Забравих за нерви по опашки и разни разпродажби. Отворя си, чета си и чак някой път се моля опашката да е по-бавна, та да си дочета, както там съм подхванала. Знаете, че има книги и книги. Аз недолюбвам единствено прекалено големите фантасмагории.
Щерката чете някъде докъм 8-ми клас, сетне немският й разказа играта за 5 години и бях изгубила надежда, че ще чете. То и без това четенето е изчезващо явление, няма да бягаме от модата я! Малкият пък хич няма да го споменавам. Децата ги приспиват с приказки, той реве и се къса, сякаш му чета Библията и го чакам да се покръсти. Като ме видеше с детска книжка в ръцете, подпалваше с бясна скорост паяка, демек проходилката, и заставаше пред пералнята. Търпеливо изчакваше центрофугата да започне ...
Автор: Траяна Кайракова
О, да! Днешната баба не пуска един забравен грамофон, напротив, тя маже по нов, модерен телефон. Ако трябва да сме точни, днешните баби и дядовци се делят на две – едните не разбират нищо от новите технологии и носят телефон с копчета, чийто звън се чува и от умрелите, а другите имат нови телефони, на които мажат, учат се и се забавляват. Първите са ясни, на мен са ми изключително забавни вторите. И тъй като контактувам с доста възрастни хора, ще ви сведа до вниманието малко от тяхното ежедневие.
Баба Ванче, например, цял ден е опасана с перли на врата. Ударила е едно кармъзяно червило, сложила е капелата и всяка сутрин е на кафе с приятелки.
– Бабо Ванче, ти тия перли махаш ли ги някога?
– Махам ги ми, ама само, като спя, че нещо ме душат на врата. Инак, като стана, слагам ги и постоянно съм красива.
– Къде си тръгнала в тая жега?
– Офффф, какво да ти кажа. Отиде ми социалният живот. Оня ден една дружка ме пита коя ми е най-добрата приятелка. Коя да ...
Автор: Траяна Кайракова
От една игра спечелих робот! Ама последен модел, последна марка, сега съм по-маркова и от Пламен Марков. То, всичкото хубаво, ама съм само много маркова и още по-много руса. Три дни седя в кашона, щото мъжът ми беше в командировка. Гледам го, радвам му се, бърша праха на кутията, щото не смея да пипна. Айде, викам си, Траяно, уреди се до живот! Сега туй чудо ще чисти, готви, пере и простира! Кой като тебе?! На четвъртия ден роботът биде изваден и подготвен за работа. Разбира се, не от мен! Голяма работа, голямо нещо. Все едно голяма тава, дето имам за агнешко по Великден, ама в средата с нещо кръгло, дето сканирало. Викам си, дано не ми сканира килограмите, че на всички ще каже, щото туй чудо даже говори. Вярно, на английски, ама те хората да не са прости като мен, ще го разберат и отиде! Има си и поставка, седи си на нея и се кипри. Гледа мъжът ми, ръчка и натисна едно копче. Каза нещо туй чудо на английски и тръгна. Повя един вятър, вдигна прахоляка из къщи и ...
Автор: Траяна Кайракова
Да ви кажа честно, никак не ми е в природата да ходя из природата. Абе явно такава ми е породата. Тая година обаче половинът рече, че ще ходим на почивка семейно.
- Ама и ти ли ще идваш? – викам аз.
Не разбрах що се разсърди. То ние семейно на почивка ходим от десетилетка на десетилетка, та съм отвикнала. Както и да е, зарадвах се, че ще идем до морето. Блажени са глупците! Той цял ден се пече на къра и по улиците, ха познайте дали иска да се пече чилякът въобще някъде. Ще се ходи на планина. Обаче семейната ваканция винаги започва с трескаво търсене на място от днес за вчера. Хората от 6 месеца имат резервации, ама ние сме баровци бе, търсим за веднага. И то кой търси? Ама аз, разбира се. Ако не е хубаво, нали трябва да има виновен. На 67-ия разговор се оказа, че има места, че има и ваучери даже! Запазвам и няколко пъти повтарям, че искам гледка. Отговарят ми любезно, че вземаме последния апартамент с гледка и лягам да спя и да сънувам планински гледки. Хотелът ...
Автор: Траяна Кайракова
Драги зрители и уважаеми радиослушатели!
Ако си въобразявате, че след като минаха Великите изпити по Национално външно оценяване, одисеята приключи, много се лъжете! Нищо като подобно! Още на другия ден мен ме удари вертижен синдром. Нито мога да стана, нито да погледна, камо ли да халосам детето, ако ме ядоса, по простата причина, че не мога да го уцеля. В някакъв сън ми е изпращането му на лагер, щото направо се е преуморил, и се тръшнах за 5 дни на креват. Аз съм оптимист човек. Тъкмо след толкоз дни излязоха и точките от пустите му изпити. Поне не ги мислих толкоз. Работата стана „Ай да сме живи и здрави!“Пролежах ги тия дни сред лекарства и твърд алкохол и се изправих като феникс таман за подаването на заявления. Пече си скъпият наследник баджака на Слънчака, пък мен корем ме свива, не за друго, ами да не объркам нещо. Дали ми се обади за 10 дни? Точно веднъж, та да ми каже, че е зверски изгорял и шокирал лекарката. Тя искала да го намаже с нещо, а той я ...
Автор: Траяна Кайракова
19 юни 2019 година! Днес е велик празник за нашата семейна демокрация! Даже мисля да пиша до президента да го направи официален, национален, какъвто там му е по-лесно.
20:00 часа
Масата се огъва от кИфтета, Чибабчета, прЪжоли, половин мисирка, майонеза, мас, джумерки, суджуци, магарешки луканки, камилско месо и всичко, в което има месо. Сабахлям заклахме прасето и сме готови за празнуване, напиване, заря и каквото там сме приготвили. Съвсем по модата сме! Никакви въглехидрати, да не говорим за плодове! У дома караме по онази световноизвестна българска диета, при която първо се осираш, после се запичаш, безспорно отслабваш и накрая умираш с няколкостотин болести, озъбен или от щастие, или от слабост, тук въпросът е спорен. Но… да се върна в началото – 14 години преди това.
Още когато реших да имам второ дете, веднага се обадих на госпожа Делева – уважаван учител по БЕЛ.
- Тъй и тъй, дай да запишем, моля ти се едно дете на уроци за изпита в 7 клас.
- Как ...