Автор: НияЙотова - Забавното семейство
Попадала съм на статии в списанията, в които питат някоя публична личност какво би казала на себе си като дете, ако имаше възможност. Отговорите обикновено са: „ продължавай да бъдеш себе си, ти си красива и отвътре, и отвън“, „ обичай себе си, прекрасно същество“, и тн.
Едно от хубавите неща на това да не съм публична личност е, че няма да ми се задават такъв тип въпроси. Защото, ако трябваше да предам някакво съобщение на себе си като дете, то нямаше да е окуражително. Щеше да е предупреждение и да гласи:
„Да си знаеш, и от теб няма да излезе амбициозна майка“.
Като бях малка, си мечтаех майка ми да е активен деец в живота на класа ни. Да пече сладки, да подарява букети и подаръци на другарката, като прави това с прочувствена реч от името на родителския комитет, на който разбира се, е председател. Обектът на тези мои страстни въжделения обаче, беше родител-пън. Родител-пън-Зодия-дебелокож-Носорог. Пардон, исках да кажа Зодия- дебелокож-Козирог. ...
Автор: НияЙотова
И двамата с мъжа ми Емо сме от поколението за което Корекома беше светиня – нещо като рай, в който не си достоен да пристъпиш. Много години са минали оттогава, но когато пътуваме в „богата западна“ държава, винаги успяваме да покажем, че още сме подвластни на „корекомския комплекс“
Избиваме комплекса по диаметрално различен начин, обаче.
Аз – като плащам всичко достойно и оставям зверски бакшиши с последните пари в картата ми. Нека видят американците, с които се разминаваме по улиците и никога повече няма да се видим, че и ние българите си имаме достойнство и стандарт на живот. Предизвиквам ги като ги гледам с нагъл блясък в очите, докато им оставям бакшишите – нищо, че после няма да има какво да ям. Но аз съм си наследник на Алеко Константинов и за мен е важно да не се излагам. Наскоро попаднах на фейлетона му „Честита Нова Година“ ( препоръчвам на всички да прочетете) – е, аз съм главният му герой. Като е описвал себе си, Алеко ме е описал мен.
Мъжът ми – обратното. ...
ОТВОРЕНО ПИСМО
От
Родителите на деца с диабет тип 1 във връзка с компенсирането на инсулинозависим диабет тип 1 и критериите на НЗОК за отпускане на медицински изделия и лекарства
Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаеми г-н Директор на НЗОК,
Уважаеми г-жо Министър на здравеопазването,
Уважаеми г-н Министър на финансите,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми членове на комисията за защитa от дискриминация,
Уважаема госпожо Омбудсман,
Поредна година правото на децата и възрастните с диабет тип 1 да получат модерно и адекватно лечение е имагинерно. Считаме, че пациентите в България са дискриминирани, а проблемите са много:
Критериите при предписване на сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата при лечение на захарен диабет тип 1.
Реимбурсиране на иглите за инсулинови писалки и инсулиновите писалки, с които се апликира инсулинът. В момента не се реимбурсират.
III. Връщане в позитивния лекарствен списък на глюкагона – единственото ...
Автор: НияЙотова
Всяко семейство си има няколко дни в годината, в които си знае, че трябва да подготви подарък за половинката. Рождени дни, годишнини и тн.
В допълнение към тях, аз съм се преборила вкъщида не пренебрегваме 8ми март и 14ти февр. Не беше лесно. Все пак двата празника са нагъсто, а мъжът ми е практичен човек.
Дълги години той се опитваше да ме прекърши с приказките как на 14-ти февруари само пълним джобовете на големите производители на картички, бонбони и други боклуци. Факт. Но го парирах с контра-аргумента, че всеки ден пълним джобовете на големите производители на всякакви боклуци, без дори да се почувствам специална. Защо пък един ден поне да не се почувствам специална, докато им ги пълня тези проклети джобове?
Изразът „всеки ден“ даде идея на мъжа ми за нова защитна тактика. Този път наблегна на духовното. Любовта е всеки ден, в малките ежедневни неща – присети се той. Той бил толкова щастлив с мен всеки един ден, че не изпитвал нужда да демонстрира това ...
Автор: НияЙотова
И преди съм споделяла за силната привързаност, която изпитвам към Окси, моята домашна помощница - рускиня. Освен че помага с къщната работа, Окси силно се интересува и от живота вкъщи. В добрите стари времена преди Ковид, когато пътувах много, Окси се вълнуваше повече от мен за всяко мое пътуване или липса на такова.
- Ниечка, вече цял месец не си пътувала… всьичко наред ли?
Ако ѝ кажа, че скоро ще ходя някъде, лицето ѝ се озарява. Оставя парцала и ме хваща заговорнически под ръка. С избила по страните руменина, ми споделя шепнешком история от рода на следната:
-Ти знаеш ли колко си щастльва, че си само на сорок один года. (Окси е на 75, но има желанието за живот на 18-годишна и външния вид на най-много 50 годишна). Ниечка, тьи знаеш ли колко хубаво можеш да си изкараш на ьедна командировка, например? Аз като бьла на сорок години и била командировка във Варна. И когато затваряхме конгресс, един висок, прьедставителен муж спря Волгата си на мен. Беше чул, че говоря ...
Автор: НияЙотова
Безупречният начин, по който работи дигиталният маркетинг, успя окончателно да убеди майка ми, че е екстрасенс. Тя отдавна подозираше, че може да контактува с отвъдното, но след случката, която ще разкажа тук, вече никой не може да разклати това ѝ убеждение.
Накратко за тези, които не знаят – ако потърсите нещо в Гугъл, или влезете в някой електронен магазин и не завършите покупката си там, платформата ще се погрижи да направи всичко възможно, за да ви продаде това, което сте търсели. На всички ни се е случвало. Търсим нещо в нета и след това седмици наред ни заливат с реклами за същото това нещо от всички възможни канали – Фейсбук, YouTube и тн. Това не е съвпадение, а е похват в дигиталния маркетинг. Нарича се ре-маркетинг.
А идеалната „жертва“ на този ре-маркетинг е майка ми, която във всичко вижда провидение свише. Моята майка е духовно същество.
Откакто се помня, тя винаги е избягвала ортодоксалната медицина и ни е лекувала с алтернативни методи. Основно ...
Автор: НияЙотова
Съзряването и след това възрастта идват първо при нас, жените. Това го забелязах още като бях на 12-13 и всички момчета на моята възраст ми изглеждаха като недоразвити амеби. От друга страна ние – аз и приятелките ми от 7“а“ клас- ние си изглеждахме точно както трябваше (според нас) да изглеждат млади дами на нашата възраст – с грим, прически и впити дрехи.
В днешно време, в качеството ми на майка на две момчета, вече имам нова гледна точка. Момчетата ми се виждат нормално развити дечица, а момичетата на същата възраст ми се струват нахакани акселерати, които със самото си присъствие заплашват моите невинни зайчета-байчета. Знам, знам - започнах да се превръщам в типична мъжка майка.
Валентин, големият ми син, е на 13. В съзнанието си обаче той е още дете и въобще не се интересува как изглежда. За пореден път се убедих в това на семейното ни посещение на морето, когато се понесе към плажа с бодра стъпка, издокаран с бански, бели хавлиени чорапи до коляното и гумени ...
Автор: НияЙотова
Всичко започна заради домашната ми помощница. Тя се казва Оксана, на 75 години е и е рускиня. Много симпатична и работлива жена, изключително поддържана, изглежда на не повече от 55. Щом дойде вкъщи и започне да чисти, тя си вади слушалките и започва да си слуша нещо на телефона. Веднъж я попитах какво толкова интересно слуша.
- Ниечка, слушам си онлайн льекции на двама велики проффесорах – Доктор Мермерски и Доктор Ко.
За Мермерски бях чувала, че лекува с билки, за Ко не знаех нищо.
- Ниечка, Доктор Ко е специалист по междуличностни взаимоотношения, и по-специално – по сексуалний. Женьи на наша възраст трябва да слушат сексуални лекции на Доктор Ко, за да не вземе някоя млада лисьица да открадне наши муже…. Защо с Емо (б.а.- Емо е мъжът ми) не отидете на примерно един басейн - да не ми се пречкате докато чистя?
Преглътнах термина „наша възраст“, който намерих за неточен - все пак съм 35 години по-млада от нея.
Иначе с Емо я послушахме и отидохме на басейн. ...
Автор: НияЙотова
Искам да споделя колко е важно да казваме нещата на децата си с истинските им имена. Особено когато става дума за секса. Ще си спестите много унизителни моменти. А на децата си ще спестите доста чудене и объркване. Казвам това, защото го научих по най-трудния начин - от личен опит.
Моите родители са били нудисти, тоест, по-правилно е да кажа бяха нудисти, тъй като отчетливо се сещам за първият си нуди плаж, когато бях на три. Още помня момента, в който аз тригодишна открих основата причина за това, защо баща ми е различен от нас с майка ми. То и с майка ми не бяхме много еднакви (тогава още възрастните не са си обезкосмявали интимните части), но въпреки че и двамата ми изглеждаха като рунтави чудовищни Йети-та, някак си тя ми се виждаше една идея по-приемлива от него. Странното е, че от всички хора на нуди плажа съм запомнила само родителите ми, никой друг не е оставил отпечатък в паметта ми.
Също така, няколко години след това се опитаха да ме убедят, че сексът ...
Автор: НияЙотова
В нормалните времена ние с мъжа ми имаме един основен проблем – той смята, че аз нямам нужда от него, защото съм можела да правя всичко сама. За мен това е положително качество, но той страда от него. На родителите ми пък, като че ли, в нормалните времена, не им казвам, че ги обичам, просто някак си съм смятала, че се подразбира.
Днес, ден ен-ти от карантината обаче, нещата драстично се променят.
Сутринта започва като всяка сутрин под карантина.
Бързам да поработя малко преди да се събудят децата и да започнат да учат дистанционно, преди да се активизират мамите в груповите чатове на родителите и на двата класа, както и преди най-важното – преди мъжът ми да се излюпи. Мъжът ми, също е като мен хоум офис, но за разлика от мен е държавен служител, и неговият хоум офис се свежда до това той, поради липса на по-неотложни служебни ангажименти, да се разхожда със скръстени на гърба ръце из къщата и да следи за мои нарушения. Като включа телевизора – Генерал Мутафчийски ...
На 7 октомври фондация „За Нашите Деца“ организира най-голямото си благотворително събитие за годината – „Вечер на добродетелите 2019“ и ще отбележи 10-ата годишнина от първото му издание. То ще се проведе в Sofia Event Center, Paradise Center, а началният час е 19.30. Вече 10 години Вечер на добродетелите събира над 400 социално отговорни лидери в нашето общество - представители на държавната и местни власти, на социално – отговорния бизнес, на неправителствения сектор и на културните среди, които знаят, че инвестирането в развитието на децата още от раждането е основа за постигането на развито и цивилизовано общество в България.
Патрон на десетото издание на Вечерта да бъде вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова.
Фондация “За Нашите Деца” вече 27 години успешно се справя със ситуации с висок риск за децата, които живеят в дом за деца, имат увреждане или с редица проблеми в семейната им среда – трайна бедност и социална изолация, насилие, безразличие и отчуждение. ...
Автор: Янка Петкова
Село Селановци няма нищо общо с ироничното „северозападнал край“. Напротив, в това село кипи културен живот, какъвто рядко се среща и в градовете. Там открай време четат Екзюпери и така добре са разбрали посланията му към „странните възрастни“, че вече 6-та поредна година организират литературен конкурс за ученици „Малкият принц“. Конкурсът е национален, но без никакъв проблем би могъл да бъде международен, защото местната общност има потенциал да посрещне събитие от такъв мащаб.
„За конкурса „Малкият принц“ се готвим като за Великден.“, казва директорката на ОУ „Н. Й. Вапцаров“ и организатор на събитието в с. Селановци Петя Русинова. Както се оказва той е само брънка в културния им календар. Междувременно там вече честваха и 8 април – Международния ден на ромите, с който всъщност се отбелязва освобождаването на ромите от концентрационния лагер в Аушвиц. Ако надникнете в страницата на местното читалище, ще установите, че в това село всяка седмица се случва нещо. ...
За миналото и вечността
(откъс)
За миналото се говори като за нещо, останало далече, далече назад в годините и вековете и безвъзвратно отлетяло. И няма как да е иначе. Нищо, случило се преди години – дали ще са хиляда, петстотин, преди година-две, или даже днес сутринта – не може да се повтори такова, каквото е било. Дори видяното и преживяното само преди минута вече е отминало. Беше, било е... Минало време.
Но миналото не може да бъде изличено. То живее в паметта ни и се връща при нас като спомени от детството, спомени за срещи и раздели, за успехи и разочарования, за тъжни и щастливи мигове, за места и хора, за приключения и премеждия...
Миналото не отминава безследно. То оставя следи – последствията от нещо, което вече се е случило, от разиграли се отдавна или наскоро събития – без значение дали сме били участници в тях, или просто наблюдатели, или изобщо не подозираме какво и как е станало. А най-важното е, че тези последствия сякаш предначертават пътя ни днес, в настоящето, ...
или Как станахме едни „кресливи“ родители
Автор: Моника Симеонова
Искам да ви разкажа моята история. Какво ме накара ли - статията на Татко Калоян, както и хилядите коментари срещу майките на деца с увреждания – историята на нашия Калоян...
През февруари 2016-а на мен и моя партньор (който ще нарека мой Мъж, а защо с главна буква ще пиша по-нататък в моята история) се роди първородният ни син.
Когато през лятото на 2017-а тестът за бременност показа две чертички с моя Мъж за кратко изпаднахме в смут – второ дете и то толкова скоро... но ние си искахме две деца, преценихме, че сме млади, здрави, имахме засега и финансовите възможности и знаехме, че ще се справим.
Втората ми бременност беше песен – нямах никакви проблеми и оплаквания – това, което ме смущаваше и споделях с наблюдаващите ме лекари, бяха слабите движения на бебето (все пак сравнявах го с първото си дете).
Направих 4 феталтни морфологии, всеки месец бях на консултации, минах и през консултация с шефа на Генетиката ...
Автор: НияЙотова
Глава 21
С втората бременност Лара беше твърдо решена да не се прави на герой и да ходи по планини, басейни и морета с големия корем, опитвайки се да доказва на света, че майчинството няма да я промени – грешка, която беше направила с първото си дете.
Майчинството те променя, по-добре приеми този факт конструктивно, беше новата ѝ мантра. И вярна на нея, докато беше бременна с малкото си детенце, Лара основно ядеше и спеше. Ядеше всичко, което ѝ се яде, в резултат на което, макар да запази фигурата си, разви огромен корем, в който се криеше огромно дете. През деня вятърът по улиците духаше корема ѝ като корабно платно, а Лара тичаше безпомощно след него. Вечер заставаше само по бельо пред огледалото и не можеше да повярва как може да носи такъв огромен корем, без да ѝ се счупят тънките крака.
Дойде време да ражда. Бебето си стоеше вътре и нямаше никакво намерение да излиза. Коремът ставаше все по-голям, бебето в него също и лекарката я предупреди:
– Ако не родиш ...
В Център за обществена подкрепа (ЦОП) „Св. София“ започна петото за тази година обучение за кандидат-осиновители. В рамките на 6 дни социалният работник Вяра Панайотова и психологът Катерина Ковачева ще коментират с бъдещите родители как да се справят по-успешно с осиновяването и адаптацията на детето в семейството; как да изградят връзка с него и да преодолеят последиците от институционализацията; какви са потребностите на детето в различните възрастови периоди и много други теми, чиято цел е да помогнат на родителите да се подготвят за този важен момент – осиновяването.
„От началото на годината 82-ма бъдещи родители се довериха на ЦОП „Св. София“ в подготовката си за осиновяване. Само в настоящия курс, участниците са 28, а вече има и записани кандидати за обучението през септември.“ - сподели Кирил Кирилов, ръководител на Центъра. – „Повишеният интерес към курса е признание и доказателство за качеството на нашата услуга. Щастливи сме, че чрез професионализма си и високото ниво на услугите, ...