... Василева, родител на Николай Василев, 7г.
Яна Тонева, родител на Десислава Тонева - 18г
Иванка Иванова, родител на Раян Иванов на 15 г..
Ива Мангърова, родител на Дария Славова -7 г..
Калина Костадинова, родител на Мария Костадинова на 18 г
Елица Кръстева, родител на Константин Петков на - 3 г.
Силвия Колева, родител на Владислав Колев на 12г.
Мирена Бонапартова, родител на Живодар Бонапартов 7 г.
Гергана Иванова, родител на Свилен Иванов на 10 г
Надежда Михайлова, родител на Асен Михайлов на 13г.
Нели Кирякова, родител на Кристина Енчева, 12год
Михаела Неделчева, родител на Пресиян Неделчев на 5 г.
Десислава Славкова, родител на Леа Яшева на 2 год
Весела Георгиева, родител на Валентин Генев на 13г.
Мариана Ананиева, родител на Венцислав Динов на 17г
Гергана Димова, родител на Мартин Колев 12 год
Гергана Кюбашиева, родител на Микаела Кюбашиева на 17г.
. Йорданка Дюлгерова родител на Румен Дюлгеров на 15 г.
Николай Карагеоргиев, родител на Гергана Карагеоргиева ...
Автор: НелиСлавова/ Истории от Гардероба
Днес си говорихме за словесните крошета, които поемаме от общество, семейство и познати, що се отнася до създаването на едно дете или до неговата поява на бял свят. Идвам в тази връзка да ви кажа нещо, не да ме утешавате, не да ме разбирате, а да ви съобщя, че когато ме срещнете и подобни напъни се появят у вас, просто да ме подминавате. Разбира се, държа да го правите с усмивка, както подобава на едни добри нрави.
От както се сдобих с куче всеки уважаващ себе си кучкар нещо ми обяснява. Иска да ме учи. Иска да ме съветва. Да ме назидава. На всяка цена държи да ми каже мнението си и аз да го изслушам, въпреки моето нежелание и стърчащо встрани до нас осемгодишно, а някога и с чанти закичени на всяко едно от двете ми рамена.
Нека обогатим текста с няколко примери:
- Защо каишката ви е метална? Защо не е обърната по строгия начин? Тя не се носи така! Носите я грешно! Не го ли боли? Ох, сигурно страда!
Отговор: Преди тази феноменално устойчива ...
Автор: НелиСлавова - Истории от гардероба
Преди години написах текста за комуникацията и общуването като начин да стигнем един до друг. Говорейки да открием себе си и да се свържем с човека до нас. Това може да е наш родител, сестра ни, с която не си говорим вече втора година, приятел, който ни липсва или имаме нещо да изгладим с него, партньорът, с който живеем или пък това може да са нашите деца.
Тогава бях казала, че за да се осъществи комуникация, са необходими две страни. Трудно ще ми е да говоря с вас, без вие да искате и без да ме допуснете до себе си. Определено е желателно да се движим по гребена на една и съща вълна.
С мълчанието не е така. Достатъчно е само един да мълчи. Вече от вълна се ражда стена. И ако аз си реша, че това е моят начин, това е моят избор да оцелявам, мълчейки - нищо не може да я бутне тая стена.
Човек, който се оттегля да мълчи, може да го прави по няколко причини:
1. Страхува се, че връзката ще бъде изложена на караница. Той иска да поддържа ...
Автор: НелиСлавова/Истории от гардероба
Ах, как искам да кажа, че това е писано от мен, че е мое дело, моя вяра, моето изповядване, но авторът е друг - Владимир Леви е и книгата му "Нестандартното дете" е написана преди повече от тридесет години. Ще видите, че в голяма степен написаното има стойност и в наши дни.
Трудно е да се маркират и извадят някакви интересни моменти от нея, защото това би значело да пиша всяка страница. За това се опитах да подбера няколко, но много повече заслужават внимание.
Скуката, която разрушава духа, рано или късно стига и до тялото.
Не търсете във всяка болест или травма нечия вина, в това число и своята. Не за всяка беда има вина. Не всичко знае науката, не всичко може медицината. Има цяла бездна от тайни причини, случайности, дори и при правилен начин на живот. Има нелепости, които трудно могат да бъдат разбрани, нещастия, които е невъзможно да се предвидят, дефекти на природата, удари на съдбата. Лекарството е едно - мъжество. ...
... на годишното разпределение на материала и невъзможността физически да си причини четенето и оценяването на толкова много плява, за да се наслади наистина на едно-единствено съчинения, я възпираше.
Реши да постави капан, който щеше да щракне на родителската среща за отчитане на резултатите от първия учебен срок. Зачака датата на срещата с нетърпение, за да се запознае лично с истинския писател, който стоеше зад името в графата „Родител“.
Но остана разочарована. На родителската среща беше дошъл бащата. Пред нея стоеше уморен от работа, около четиридесет годишен мъж. Гъстата му тъмна (нуждаеща се от подстригване) коса загатваше за вече попреминала красота. Очите му бяха потъмнели и подути от недоспиване. Дрехите бяха чисти, но поизмачкани. Госпожата по философия реши да му даде шанс, въпреки запуснатия му, с нищо не издаващ интелигентност вид. След няколко провокативни въпроса, тя успя да разбере, че с детето се занимава майката, но той ще ѝ предаде всичко, което се каже и случи на родителската ...
Автор: НелиСлавова
Скорошен епизод на Мастършеф започна с това, че 45% от българските деца страдат от затлъстяване. И понеже безспорно вникваш повече в даден проблем едва когато ти дойде до главата, се замислих за храненето на нашите подрастващи деца. Миналата седмица писах подобен коментар, но като че ли коментарът ми остана незабелязан, а темата е важна, независимо дали е близо или далеч от главата ви.
Храната в стола струва 4.30 лв. и за тази сума никой не може да очаква качество. Да, ще му развеят пред лицето думички като стандарт, рецептурник, грамажи, но те няма да подобрят лошото качество на храната. Както и да наричаш едно лайно, то си остава лайно и няма да се превърне в еделвайс.
Синът ми сподели, че можеш да си купиш храна от лавката в училище.
Не мога да вляза вътре в училище и разчитам на неговите разкази, които са доста подробни, той всичко си споделя за сега.
Еди-кой си си купил Зайо Байо. Не попитах с играчка или без, просто чух Зайо Байо и се учудих, та забравих ...
Автор: НелиСлавова
Учим ги на самостоятелност, искаме от тях да се оправят сами.
Но коя самостоятелност?
- да си обуват обувките; - ако обувките имат връзки, а не лепки, да могат да си връзват връзките; - да ходят до тоалетна сами, да се избършат, да пуснат водата и да си измият ръцете; - да се хранят самостоятелно, с тази лъжица, която се подава към устата и тази вилица, която има същата функция; - да си мият зъбите, зъбите са много важни - нагоре, надолу, встрани и накрая да минат езика; - да си събират играчките, след като приключили игра, ех, Боже, че важно и спешно, ами сега...; - да влязат в банята и да се изкъпят сами, нали, нищо сложно няма, и аз така мисля; - голяма радост е като идват с теб и ти подават щипки за пране "Какво направи ти, щипка ли ми подаваш? И то право в ръцете ми! Ау, че пораснало дете, ау, ау!"; - ами радостта като ти помагат и висят в кухнята - на ти сега самостоятелност и операция Пустинна буря; - да се обличат сами, извинявайте, тази точка трябваше ...
Автор: НелиСлавова
- Мамо, искам да ти кажа нещо!
Вътрешното ми аз:
Оф, само слушай сега и мълчи, ще е някаква простотия.
Емоционалното ми аз:
Като иска да казва нещо, защо просто не го казва, колко време ще дремем така?
Истинският ми отговор:
- Да, слушам те, говори.
- Днес си говорихме с Весела и тя ми каза така - Коце, а пък едно момиче, което спи до теб адски много те харесва и иска да се ожени за теб, познай кое е то? И аз си стоя и не се сещам. И я питам, да не е Георги?
Вътрешното ми аз:
Смятай колко са блъска и са бъхти и колко тъп излезе.
Емоционалното ми аз:
На ударен ли се прави? Защо казва Георги? Ще стане гей.
Истинският ми отговор:
- В смисъл, майче, ти не разбра въпроса ли, как?
- А, бе, разбрах аз въпроса много добре, ама после викам - да не е Ваня, да не е Гергана, да не е Михаела? И Весела ми каза - абе, глупчо, аз съм момичето! Аз искам да се оженя за теб! И аз, мамо, много се зарадвах.
Вътрешното ми аз:
Странно как за четири години ...
Автор: НелиСлавова
Камен Донев имаше един скеч навремето, в който казваше: "Мен са ме канили на кафе, канили са ме и на рождени дни" - нещо такова беше в неговото превъплъщение на знаменития Тийчър от Улицата.
И аз по същия начин - къде ли не са ме канили. Първо самичка, после с мъжа ми, а от шест години и с невероятното ми дете. Сравнявам я, поканата за гости, като пътуването в различни държави. Някъде си останал с много добри впечетления и жадуваш да се върнеш, спомняш си, разглеждаш снимки, сещаш се какво сте си казали и какво си видял. Ала има и места, където не ти се стъпва отново.
За скромния си житейски опит, да съм жива и здрава, още да ме канят - съм била в много домове. Сега ще ви разкажа и ще стигнем до финала. Съжалявам, ще го направя бавно. Имайте търпение. Не знам дали си заслужава, но имайте.
Била съм в много луксозни домове, такива, в каквито изпитваш неудобство да пръднеш в тоалетната, да си протегнеш ръката през масата, за да стигнеш водата или ядките.
Или ...
Автор: НелиСлавова
Лутър дойде в семейството ни в един топъл септемврийски ден, някъде следобед. Пътувахме до град Девня близо до Варна, уж само да го видим.
Такава беше идеята - само виждаме и решаваме на място дали това е нашето момче.
Влязохме в големия двор, където той се намираше заедно с братята, сестрите и майка си, в едно заграждение, което вероятно бе тясно за всички. Това ми напомня да ви споделя нещо и да се отклоня от темата. Хората имат честия навик да казват "Голямо куче в апартамент, ама как така, ще го уморим, ако го гледаме в апартамент, трябва му място за бягане и скачане!" Един вид искат да кажат, че му трябва място, където да си бъде куче, да бъде себе си, обаче съдят спрямо своята перспектива и не допускат, че не всички хора живеят в 30 квадрата. Но ти не си длъжен да им даваш обяснения. Не допускат, че за много кучета, животът в двор означава едно нещо - синджир с дължина 5 метра около врата и цял ден обикаляш един периметър с бака дъждовна вода и попара с накиснат ...
Автор: НелиСлавова/Истории от гардероба
Хайде честно сега, какво си помислихте в първия момент, когато видяхте снимките на тези жени? Казахте ли си "браво" на ум? Похвалихте ли ги? За кое? За смелостта? Коя смелост? Смело е да си нормален, така ли се възприема? И аз в първия миг им дадох едно "браво", но после се осъзнах, че това, което тези жени правят, не е смело. Нормално е! Те са нормални! Те са Истинската Жена, real woman! Те не се съревновават с други жени с красиви тела, преси, бицепси, плочки, прасци, тен, мигли, зъби, коси, цици и нокти. Те нямат подобни цели. Те са просто нор-мал-ни! Ние сме нормални! На мен момичетата от снимките ми лъхат на здраве и увереност. Ако имах някаква компания, някоя скъпа марка - с удоволствие бих поканила тези жени да ми бъдат реклама и да я прославят. Дали бански, дали козметична серия или парфюм, да ги види друга нормална жена, която или няма гърди, или има криви зъби, или е пъпчива, или има рядка коса, или може би няма никаква коса, или има ...
... му на прибежки, надявайки се да не бъде забелязан зад компютърните бюра, току-що да идва на работа. На въпроса къде е колежката, двамата отговориха, че е бременна в последен месец и този факт обуславяше стоенето ѝ вкъщи, за да се подготви за идването на бебето. Бременна? Бременността не траеше ли 9 месеца? Той защо нищо не беше забелязал? Позвъни на вътрешния телефон, за да извика закъснелия колега на оперативката. Беше точният човек, който щеше да свърши работата на колежката и следващите двама да продължат. Когато той влезе в залата, шефът прекъсна предстоящите му обяснения само с поглед, накратко синтезира информацията, до която беше стигнал до момента, и нареди задачата да бъде приключена до края на седмицата. На въпроса дали за този допълнителен труд, колегата ще получи бонус, отговори, че по-скоро ще получи уволнение, ако не се справи в искания срок. Тишината, която настана в малката заседателна зала, само увеличи звука на тимпаните в главата му. Защо щорите бяха вдигнати, слънцето ...
Автор: НелиСлавова/Истории от гардероба
Не предполагах, но ето че се превърнах в онези жени, на които им казват: „Хайде, застанете в поза масичка, куче, котка и любимия ви орел.“ - и те чинно го изпълняват. Иначе казано - тръгнах на йога и медитация.
Първият ми опит с йога завърши с пръдлива свещ от моя страна и аз се отказах. Но! Йогата, както и червата, изисква постоянство, а и вече съм с приятелка в лицето на Ивелина. Ходенето с приятел е далеч по-вълнуващо и приятно.
На едно от посещенията ни отидохме на Fat Burn Yoga. Еми, йога, викам си, не мое изпръхна чак толкова, все пак съм човек, който с чиста съвет признава, че е танцувал на въртиджигададай, копал е почва, плевил е трева от сабалян, носил е дивани, тонколони и маси - както неведнъж съм се хвалила с хамалско-селските си умения.
Да, но, Fat Burn Yoga ми показа друго измерение на физическата умора.
Пльоскайки се като болен тюлен на постелката, разчеквайки десният си крак, така че да докосне носа ми, докато левият ми ...
Автор: НелиСлавова /Истории от гардероба
Начинът ми на изразяване сутрин:
- Добро утро!
Хайде, ставай, чуркай и мий зъбите. Малко по-живичко. Най-близо живеем, най-много закъсняваме.
Начинът ми на изразяване след епизод на "Мастър Шеф" (пораствам с 20 сантиметра и имам себе си за шеф Силвена Роу):
- Коце, страхотно УАУ дете, такова ти, чудесно и вълнуващо! Стани и отиди до невероятната ни баня и си измий разкошните зъби, да станат УАУ!
Извади своя прелестна пишка от неповторимите си гащи и пикай хармонично. Не пикай на вълшебната ни седалка, а я вдигни с чудесни, великолепни твои ръце, УАУ!
Направи всичко по-бързо, по-чудесно, по-страхотно, за да се вълнувам и да ми е УАУ! Искам да ми е приятно на окото, да имам удоволствие, да ми е супер! Разбираш ли, скъпоценен УАУ човеко?
След това аз, твоя неземна мама, ще пусне за теб УАУ детски.
И не ми отговаряй с "добре"! Използвай по-уникални и по-фантастични думи, УАУ думи, които да ме радват и вълнуват!
Айди, бисер мой, ...
Автор: НелиСлавова/Истории от гардероба
Каква е добрата свекърва?
Кое я определя като такава?
Как се става добра свекърва?
Добрата свекърва преди всичко е добър човек. Определя я не нейната възраст, потекло и манталитет, а нейният характер. Няма учебници и научни обосновки как да си добра свекърва, такава ставаш, защото искаш, защото трябва и защото можеш. Добрата свекърва умее да общува и не се страхува от разговори.
Петгодишният ми син знае, че говоренето е нещо, което събира хората и им помага да се разбират. В анимациите дори се появяват сцени, където се обяснява колко е важно да общуваме помежду си, като средство, което да ни сближи и събере, в детските книги също се споменава важността на говоренето.
Добрата свекърва изслушва, внимателна е, вниква в диалога и не го напуска, когато сметне за добре. Краят на един разговор идва тогава, когато се роди резултат от него. Когато всичко вече е казано, изчерпано и обобщено. Когато постигнем нещо, което да удовлетворява и двете ...
Автор: НелиСлавова/Истории от Гардероба
В курортното ни градче има два парка за деца. Съоръженията вътре са супер интересни, запазени, а ако има някаква повреда - другото лято е отстранена. Не половинчато, не скалъпено, а качествено оправена. Никъде няма драсканици и уличен арт с флумастер и имената на Стойчо, Василка и тяхната ВНЛ. Пързалките и съоръженията са според нуждите на всяко дете. Има за всяка възраст. Парковете са обградени от дървета с големи корони, широко е, има пейки и място за всеки. Единствено може би трябва да има повече люлки, но това се решава пък от толеранса на родителите и тяхната култура. Никой не люлее детето си двадесет минути и не се трупа опашка като в Била.
Обяснявам си търпеливостта, толерантността и спокойствието на родителите в тези паркове с това, че всички идват за малко, никой не е тукашен, идват хора от всички краища, всеки се опитва да пази и да бъде внимателен. Както и че когато си отишъл някъде, извън твоя познат хабитат, ти все ще си намериш ...
Автор: НелиСлавова/Истории от гардероба
Преди време приятелка, която работи като възпитател в детска градина, ми разказа следната история - баба на момиче от групата, искала да осъществи контакт с внучката си. Не била виждала детето в продължение на години. За това била виновна снахата, по думите на бабата. Бабата не търсела обаче друг вид контакт - като телефонно обаждане, писане на съобщения, ходене до техния апартамент. Инициативност проявила с това си действие - да отиде до градината, в която е записана внучката й; да потърси госпожата, в случая моята приятелка; да помоли госпожата да й изпраща снимки на детето и по този абсурден начин - да я "вижда". Бабата заставала на оградата и понякога наблюдавала детето през решетките с насълзени очи. Не го викала по име. Не смеела. Страхувала се от реакцията на детето, а и нямала необходимата смелост за истински жив контакт. За нещо смислено.
Моята приятелка, разбира се, приела молбата на бабата и се съгласила да изпрати няколко снимки на ...
Автор: НелиСлавова - Истории от гардероба
Майка ми вчера дойде за един ден. Вече си тръгна. Не я привлича селският живот. В Бургас имало концерт на Стефан Вълдобрев. Тя е по-социална от мен. Аз ще изляза веднъж на високосна година, майка ми обикаля кат бита мастия цял ден улици и концерти лятото.
Нека! Да е жива и здрава! Не е това темата, обаче, драги приятели.
Темата, е че детето прихвана за няколко часа нещо ужасно гнусно от нея! Ако беше бактерия - щях да се радвам и сега да не пиша тези редове, а да правя кълбета и да звъня на двама различни доктори. Друго прихвана, а именно сричката, възклицанието - ИИИИХХХ!
Това е страшна напаст, приятели жарки, това е безумие, което вече се впи и пропи в речника на детето. От друга страна и аз много се стряскам, защото той подвиква ИИИИХХХ на всяка крачка, и а-ха да заиграем и завием всички едно дунавско хоро и да разчупим стари снаги, ние се плашим и сме в тиха наближаваща истерия какво всъщност е станало този път! Детето е на двора ...
Автор: НелиСлавова - Истории от гардероба
Казвате ли следните изречения на детето си: „Внимавай да не се удариш!“; „Внимавай да не се нараниш!“; „Внимавай да не паднеш!“; „Внимавай, ще те заболи!“; „Пази се от това!“; „Пази се от онова!“; „Внимавай, ще настинеш!“; „Така ще те заболи!“; „Ще паднеш и ще ревеш.“
Време е това да приключи! Не правите добро. Някой трябва да ви хване и да ви разтърси.
Увреждате на повече нива, отколкото предполагате. Добре де, извинявайте, ако не вие, то майка ви или свекърва ви със сигурност го правят. Знаете, за някои хора, това означава добрина, значи загриженост. А какво е добрината и грижата - любов. Изразяват обичта си по този начин. Поне така казват, че правят всички тези неща за детето ви, защото го обичат. Хубаво, ама това не пречи да му вредят.
Сега ще ви кажа малко от моя опит с петгодишния ми син. Беше малък, когато се наведе и си пръсна веждата в ръба на масата. После падна и си сцепи устната. После пък си счупи ръката в китката, когато ...
Автор: НелиСлавова - Истории от гардероба
- Коце, ела да се облечем и да отидем заедно за милинка!
Коце казва не.
Четири пъти.
Гледа също и на панаир.
Трийсет кандърми по-късно пак го заставям да дойде с мен, да му купя закуска. Той пак казва не. Щял да остава тук. Сам. Сигурен бил.
- Добре - казвам - щом е така, отивам до закуските, връщам се по най-бързия начин, а ти ме чакаш тук. Знаеш къде са ножовете, можеш да си отвориш терасата, няма да ти включвам телевизора, за да не се разсейваш. Ок?
- Мамо, всичко ще бъде наред! Отивай. Чакам те тук.
Знам, че всичко ще бъде наред, та нали другия месец ставаш на пет години. На твоите години децата оттатък Вала правят маратонки и тениски.
Набивам крак и вземам разстоянието до закуските за три минути.
Черна котка ми сече пътя.
Братовчед ми ме видя и спря.
- Нели... Ако ти сега си тук... Кой гледа детето?
- Виж – казвам - нямам време за small talk точно сега. Излизам да му взема закуска! Милинка! Телевизорът гледа детето. ...