...
Елена Паткина - баба на Ивелин Жилов на 24г.
Димитринка Камбурова, родител на Симеон Камбуров на 3г.
Здравка Иванова, родител на Ивана Георгиева Ценева на 12 г.
Петя Христова, родител на Йоан Христов 12 г.
Теодора Вълчева, родител на Даниела Иванова 17г.
Таня Делегатов, родител на Джъстин Делегатов на 7г.
Венета Ганчева родител на Симона Ганчева 7г.
Мария Недялкова, родител на Александър Керемедчиев на 9 год
Петя Димитрова, родител на Калоян Димитров на 7год.
Йордан Коприваров,баща на Елена Коприварова, 5 г.
Кристияна Жишева, родител на Теодор Жишев на 4 г.
Наталия Георгиева, родител на Даниел Димитров, 9г
Зорница Асенова, родител на Борислав Делийски на 15г.
Силвия Христова, родител на Алек Бориславов на 3г.
Живка Димитрова, родител на Валентин Димитров на 11г.
Пламена Маджунова, родител на Дарина Иванова 18 г.
Венета Велинова, родител на Антон Велинов на 10г.
Христина Димитрова родител на Никол Йорданова 9год.
Гинка Рангелова, родител на Мария Рангелова-15 ...
Автор: ДаринаДимитрова
Почивният ми ден беше натоварен с изпълнението на най-различни задачи, които чакаха своя ред. Отмятах ги една по една, а последно трябваше да мина през хранителния магазин. Обадих се на баба ми да я питам дали има нужда от нещо от магазина, ако е необходимо и през аптеката ще мина, ако каже и на северния полюс ще ида, ако има нужда и до Луната ще отскоча. Отговорът беше:
- Дарино, престани! Не съм инвалид. Престани да ме третираш като малко дете. Като искам нещо сама ще ида да си взема. Ееее, аамааа!
И затвори телефона, а малко по-късно батерията на телефона ми приключи и бях загубила представа за времето. Влизайки в магазина забелязах, че наоколо са ме обградили само хора на възраст 65+. Смутих се.
- Извинявайте, колко е часа? – попитах продавачката от кварталния магазин.
- Пет без пет – каза тя. Чудесно, помислих, тогава какво правят всички тези възрастни хора наоколо в този час, след като времето им за пазар отдавна е изтекло, м?
Лутах се известно ...
Една статия в Ню Йорк Таймс ме впечатли и ми се прииска да споделя с вас част от нея. Автор е Давид Бенатар, философ-антинаталист. Ако си спомняте преди време бях публикувала един текст за движението на антиналистите, написан от ДаринаДимитрова. Тогава четох доста за движението и попаднах на този автор. Колкото и да не ми допадат възгледите му, не мога да отрека, че в статията има смисъл и човечеството тепърва ще трябва да преосмисля отношението си към природата, ако иска поне донякъде да се радва на нормален живот.
Очевидно е, че пандемията от коронавирус блокира почти целия свят, причини рецесии в много държави и постави на изпитание благосъстоянието на хората. Но случилото се не бива да ни изненадва. Пандемията беше напълно предсказуема.
Коронавирусът възниква първо при животни, а след това прескача видовата бариера и започва да се разпространява с предаване от човек на човек. Това е често срещано явление. Повечето инфекциозни заболявания са от този тип (зоонозни) и това само ...
Автор: ДаринаДимитрова
"Най-добре – да не се родиш.
Втора участ – щом си роден –
там, откъдето си дошъл,
час по-скоро да се върнеш."
Софокъл
В съзнателния живот на всеки човек идва момент, когато той поставя под съмнение някои общоприети норми и схващания за това как трябва да изживее живота си. Това го подтиква да търси съмишленици и да разглежда различни виждания и схващания, които биха били най-близко до неговите разбирания.
Антинатализмът е последният "писък на модата" в човешката еволюция, казват критиците му с широка иронична усмивка. Новото движение набира все по-голяма сила и популярност в света, въпреки че у нас все още не е чак толкова нашумяло.
Последователите на идеята се множат, а разпространението на философията на антинаталистите измества фокуса от различни теми, които разделят обществеността от години на два враждуващи лагера като например хомосексуалността или пък вегетарианството, или веганството, които доскоро бяха обект ...
Автор: ДаринаДимитрова
Една отдавна забравена певица пееше, че баба ѝ била фаталната жена, която слушала своите мечти на грамофона. Била и тра-ла-ла. Я бе, я! Елате да видите моята баба, която си пуска „Антилопа“ в Ютюб, и пак ще говорим кой е тра-ла-ла. Казва, че тази песен подобрявала чудесно настроението ѝ, въпреки че изобщо не я харесвала. Или с други думи баба ми е в плен на новото време и новите технологии, затова без капка срам и никаква носталгия по отминалото време е заместила грамофона със смартфон. Тази радикална промяна ѝ помага да поназнайва туй-онуй за живота извън сериалите, а именно за боравенето със сложните устройства и техните приложения, за които изрично съм я инструктирала да не актуализира. Това е така, защото преди известно време ми се обади по телефона силно обезпокоена:
- Даре, пак нещо стана с телефона ми. Инсталирах си някакви емотикони и сега цялото ми меню е разбъркано и не знам как да го оправя, а и не мога да деинсталирам приложението, което инсталирах. ...
Автор: ДаринаДимитрова
Преди време една приятелка ми сподели, че неин колега ѝ разказал за някаква ясновидка, която „много познавала“ и ми предложи да отидем да се позабавляваме, хвърляйки един небрежен поглед към утрешния ден. Как да откаже човек на такова апетитно предложение, даже не се и замислих. И докато го кажа, вече пътувахме с автобус към селото на бъдещето. Потрепервах от екстаз при мисълта за срещата с баба ни Айшеко от село Врачково. Тя нямала тарифа. Вземала колкото ѝ оставиш, но впоследствие разбрахме, че десет лева не ги харесвала, защото две кутии цигари ги пушела за половин ден. Тъй че настоявала минимум за двайсетачка, "за да остане все пак и за хляб" ни каза тя.
Баба ни изглежда типично за жена-гледачка на нейната възраст. Косата ѝ е дълга до кръста и боядисана в оранжев цвят, която прилежно прибрана в две дълги плитки, подаващи се под забрадката ѝ. Изражението ѝ е приветливо, а устните ѝ оформят усмивка, която показва беззъбието в устата ѝ. Облечена е с тигров шалвар ...
Автор: ДаринаДимитрова
„Хората, които често закъсняват, са по-креативни“, прочетох някъде из социалните мрежи наскоро. Днес имам важна среща и се налага да използвам градския транспорт. Вмъквам се в последния момент в полупразния автобус и се настанявам на първата седалка до вратата. До мен мястото вдясно е заето от млада дама. Приблизително на моята възраст, млада и чаровна, но с леко зачервени и подпухнали очи. Изражението ѝ излъчва разочарование и апатия. Погледът ѝ е празен. Или е имала тежка вечер, или гаджето я е зарязало. Изглежда сякаш животът й е свършил.
Спирам с размислите за дясностоящата и започвам да преглеждам информационния поток в интернет. Попадам на поредната лигня за Коледа и с досада изпухтявам, извъртайки очи. Точно сега в реално-виртуалния свят започва да настава суматоха и излишна помпозност, заради предстоящите светли празници. Защо са светли не знам, но пространството около нас е запълнено с привидно празнична украса, с фиктивни обвивки и усмивки, както и ...
Автор: ДаринаДимитрова
Лятото свърши, с него и войната вкъщи. Така се чувствам, като генерал, връщащ се от бойното поле, ранен, но не и победен.
Училището е свещена институция за всяка майка, откъдето ѝ да го погледнеш. Вече са минали първите седем години, които не само са най-важни (за възпитанието на детето), но и най-тежки (за търпението и нервната система на всяка майка), с други думи може да се каже, че малко сме се калили. Днес ми става ясно защо около първия учебен ден социалните мрежи блокират от наплива на снимки, които майките качват от съдбовния ден. Ами радват се жениците, сега ги разбирам какво им е. Да си призная след 29 години живот разбрах колко много обичам училището и осъзнах, че лятото вече не ми е любимият сезон.
През дългата ваканция се наложи малкият Безнадежден случай да посещава частно детско заведение, демек – занималня. В последния ден, когато се явих да прибера звяра в клетката, т.е. да си взема детето у дома, го заварих в неприемлив, дори леко плашещ вид. ...
Автор: ДаринаДимитрова
Новите технологии са истинско предизвикателство за старата генерация и истинско удоволствие за младите, които имат възможността да наблюдават своите родители или по-възрастни роднини как боравят с тази извънземна и сложна техника. Когато баба за пръв път се сблъскваше с тях, изглеждаше като тийнейджър със случайно попаднал в ръцете му телефон Nokia 3310.
- Пръстите са ми много дебели – ядосано възкликва тя – не мога да уцеля буквите.
Често ми звъни с въпроса: „Даре, нещо стана с лаптопа ми, как да го оправя?“
След половинчасово обяснение, че на лаптопа няма как да му стане „нещо“, без тя да е заподозряна, и че трябва да го видя, за да разбера какво му има, въздъхва тежко в знак на безсилие и казва: „Добре, сега ще ти дам кода.“ Това е IP на устройството и парола, които се въвеждат чрез програма, с която аз влизам в нейния лаптоп и оправям бъркотията, която е настанала там. Но често се случва, докато аз се освободя от задължения и намеря време за това, тя ...
Автор: ДаринаДимитрова
Като създател на материалния свят и властващ над своите изобретения, човекът несъмнено се превръща в техен роб и става зависим от тях, докато се превърне в слуга на самия себе си. Разработени с цел да бъдат в улеснение на човечеството, новите технологии като проводник на знания, комуникация и информираност неизбежно имат и своето отрицателно влияние върху интелекта и социалния живот на всяка личност. С навлизането им се въвежда и една нова актуализация на познатия ни досега живот. Пряката комуникация се измества от косвена, развлеченията са в онлайн режим, реалността се преобразява във виртуалност, а близостта се превръща в чуждост. Към всички познати пороци, към които спадат наркотиците, тютюневите изделия, алкохолът, кофеинът и дори захарите, вече съвсем основателно можем да добавим една нова и модерна пристрастеност - към технологиите.
Някои учени дори сравняват привързаността на хората към новите технологии, като равносилно състояние на деменцията.
Думата ...