Търсене - Мама Нинджа

logomamaninjashop

1. Пациенти умират от глад!: (Здраве); ... мрежа за децата - National Network for Children Bulgaria Мостове Асоциация "Муковисцидоза" - България / CF Bulgaria Национален Алианс на хора с редки болести Maria Milkova, благодарим за отразяването на темата и вложените желание, труд, време и съпричастност! Mila Baycheva, Boryana Draganova, Krasimira Obretenova, Аделина Банакиева, Валентина Ташкова, Весела Одажиева, Maia Stoitseva, Павлина Григорова, Моника Маринова, Antoaneta Ivanova, Maria Brestnichka, Георги Богданов, Lena Stoicheva, Anna Yoncheva, Nadejda Vasileva, Svetla Vladimirova Надежда за Деян Още по темата: "В България детето ми тежеше 24 кг, в Нидерландия е 52 кг" Това е една история за битката на две български майки, които се борят за живота на болните си деца. Красимира вече е намерила спасение за дъщеря си - в Нидерландия. Там им осигуряват всичко онова, което в родината им все още го няма. Боряна е останала в България и от години се бори за достъп ...; Добавен на 09 Юли 2023
2. Три истории за велики майки на велики българи: (Ревюта); ... става един от учредителите на родовия комитет, както и организатор на всенародна подписка за събиране на пари, с които да се издигне паметник на Апостола в София, на мястото, където е обесен. Гина умира на 27 януари 1878 г. от сърдечен удар. Близките ѝ споделят, че последните думи на тази невероятна жена били: Децата, децата!, но били отправени към внучките ѝ, а не към синовете. ********** Тези три истории са откъси с малки съкращения от книгата на Валентина Вълчева "И будителките били жени". Тя е продължение на "И будителите били хора", но този път ни разказва интересни истории за 50 велики български жени. Някои от тях са забавни, други - тъжни, но общото за всички е, че представят образите им живи и увличащи, приближавайки ги до нас. Откъс от първата книга може да прочетете тук: Писатели на дуел. Валентина Вълчева е автор и на "Седмият ангел", както и на много статии по различни злободневни теми. Нищо чудно, когато след някой век някой друг пише книга за велики български жени, ...; Добавен на 06 Март 2022
3. Дискриминират се пациентите с диабет: (Здраве); ... Велева, родител на Никол Хаджисюлейманова - 10 г. Лазарина Станева, родител на Йолина Станева-14г. Мартина Георгиева, родител на Мартин Георгиев на 8 г. Румен Димитров, родител на Сиана Димитрова на 9 г. Севинч Обретенова, родител на Алтай Алиев на 17 г. Добринка Димитрова, родител на Василена Тодорова Николаева- 4 г. Валентина Иванова, родител на Ванеса Банчева на 8 г. Милена Любомирова, родител на Емил Иванов 14 г. Христина Василева, родител на Виктор Василев 9 г. Севда Андреева, родител на Никол Попова на 11 г. Цветелина Овчарова, родител на Пламен Овчаров на 14 г. Иванка Кисимова, родител на Димитър Кисимов на 6 г. Светлана Тодорова-Костова, родител на Николай Костов на 8 г. Радослава Пенева Драганова, родител на Елисавета Драганова 11 г. Десислава Стайкова, родител на Анабел Петкова на 12 г. Пенка Михайлова, родител на Иво Вълев, на 13 г. Силвия Гидионова, родител на дете с диабет тип 1- Александра на 12 г. Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов ...; Добавен на 16 Февруари 2022
4. Живот: (Истории); Автор: Валентина Толина Имаше време, когато мислех, че щастието е даденост. Може да расте, да, но само в някои конкретни моменти. Да намалява, надали. Мислех, че имам всичко и това е достатъчно. Живеех си на свой собствен облак и никога не си давах сметка, че може всичко да се преобърне в един единствен момент. Момент, който няма да остави небелязан нито един аспект от бъдещето ми. Може някога да забравя денят на сватбата ни, раждането на детето ни, но смъртта ѝ, никога! Катя беше моята сродна душа. Нали, често сте го чували и надали някога сте вярвали наистина в тези думи. Аз също не бях, докато не я срещнах. Беше много студена януарска вечер, на рождения ми ден. Бях се родил преди двадесет и шест години и в тази вечер отново. Тя дойде като компания на своя приятелка. Беше с поруменели от студа бузи, рошава и мокра от снега коса, трепереше, но от очите ѝ излизаха пламъци. Големи, буйни пламъци, които изгориха из основи цялата ми самоувереност и самочувствие. Чак малко преди да се разотидат ...; Добавен на 12 Ноември 2021
5. Инициатива „НИЕ СМЕ БУДИТЕЛИ“: (Образование); ... общуване и разделението. Да пробудим интерес в децата към личностите, които всички гордо сочим за пример! Да дадем възможност на децата на свой ред да бъдат творци и будители! Появи се и идеята в последствие тези енциклопедии да бъдат продадени благотворително, като събраните средства ще дарим за лечението на детенце от града – Лъчезара Недкова Ангелова, която се нуждае от средства за лечение в чужбина. За всички деца, които ще се включат, сме предвидили грамоти, а за отборите – книги от български автори, сред избраните автори е и Валентина Вълчева и нейната прекрасна тематична книга “И будителите били хора“. Искреното ни желание е да можем да осигурим книжка за всяко дете и тук оставяме една отворена „вратичка“, ако някой желае да се включи в тази част, ще сме благодарни! Споделяме нашата идея, всеки е свободен да я вземе и да я приложи в своя град, село, общност, надяваме се тази година наистина да успеем да отпразнуваме Деня на Будителите по един по-различен и интересен ...; Добавен на 13 Октомври 2021
6. Седмият ангел: (Истории); „Седмият ангел“ от Валентина Вълчева (изд. „Потайниче“) е новото фентъзи заглавие в поредицата творби на млади български автори, които издателството подкрепя. Първата книга на Валя "И будителите били хора" издадохме ние, а скоро й предстои и втори тираж. С нея тя участва и в конкурса "Бисерче вълшебно". В "Седмият ангел" след инцидент по време на буря млада жена се събужда в болница, но вече безсмъртна и с необикновена дарба – с едно докосване да вижда спомените на всеки. Така започва нейната кариера на Свръхсетивна. Ето откъс от романа. Изругах почти безгласно. – Чух това! – засмя се Сириус. – Изобщо не ми дреме! В гадно настроение съм и имам право да ругая. – И защо си в гадно настроение? Защото разбра, че бившето ти гадже е имало някои тайни от теб? Всеки има тайни. – Ставаш гаден, Сириус! – изгледах го накриво. – Я стига! Няма ли да ми кажеш каква е тая история с Габриел? – Че защо? Ти го познаваш по-отдавна. – Но не си спомням някога чак пък да ми се е искало да спя ...; Добавен на 23 Май 2021
7. Изгубени в местоименията - II част: (Отношения); Автор: Валентина Мизийска - автор на "Трети шанс" Бях чела някъде преди време, че успеваемостта на семейната терапия в САЩ била около 70-80% - това, разбира се, много зависело от компетентността и опита на терапевта и желанието на всеки от двойката да търси проблеми във връзката си, а след това и да желае да работи върху тях. В България проучване не е правено, все още и малко се пише за това, поради което лично на мен ми става адски мъчно, когато разбера, че поредни близки и познати са се разделили, превърнали са се във врагове и че дори не са опитали да си дадат шанс да останат заедно. „Семейна терапия“ звучи като страшно неромантично и трудно нещо, изискващо търпение и здрава работа – някакви сериозни, често неудобни разговори пред непознат човек на непознато място. В крайна сметка, цял живот сме вярвали в шестото си чувство, гледали сме да прикриваме емоциите си, за да не бъдем наранени, а сега ни се налага да излагаме на показ всичко, да игнорираме първоначалните импулси и да ги ...; Добавен на 17 Май 2021
8. Изгубени в местоименията: (Отношения); Автор: Валентина Мизийска Първата криза в брака идвала след третата година, втората – след седмата, а после – след дванайсетата, имало и след 20-25 години брак. Първите две съм ги проспала, или въобще не ги е имало. Може и да съм била твърде уверена в този брак, щом мисълта за криза ми беше чужда. Затова и когато заехме мястото си в статистиката, бях абсолютно неподготвена. Не бяхме отчуждени, конфликти нямахме – живеехме в хармония за пример! И все пак ни се случи. Идеята за посещения при терапевт дойде изненадващо, една приятелка ми го предложи. Бях станала толкова емоционално нестабилна, че явно е изглеждало почти като въпрос на живот и смърт. Да, нямаше болест или смърт в семейството, никой не бе зависим, никой не упражняваше насилие над другия. Дори сексът беше стигнал върховото си ниво във всяко отношение, а за изневяра в класическия вид не ставаше и дума. Но криза на доверието имаше. Семейната терапия ми се стори различна от това, с което бях облъчвана по филми – обстановката, ...; Добавен на 22 Април 2021
9. Защо плаче мама?: (Ревюта); Обещах ви откъс от книгата "Трети шанс" на Валентина Мизийска. Догато го изгълтвах, страница след страница, си мислех за семейната жена - като мен, като вас - която, улисана в битките да изхрани и обгрижи семейството, понякога губи войната за любовта. И не само я губи, но и се самообвинява за това. Мислех си още за неизговорената болка и изговорените празни обещания, за вечното ни бързане от кухнята през градината към офиса, за нещата, които можем да видим, но не искаме, докато не ни избодат очите. Хубава книга е. Прочетете я. Докато децата са край нас по време на вечерята, говорим за работата ми. Когато се разпръсват из апартамента, разговорът ни изчезва с тях и телевизорът запълва тишината. Плаче ми се. Ако ме попита за какво, не знам какво ще кажа. Плаче ми се, че не се държи като виновен. Че в момента седи чак от другата страна на масата и мълчи. Че днес е петък вечерта, а още не обсъждаме какво ще правим утре. – Аз… – Спирам. Той не реагира. После продължавам: – Аз ще напусна ...; Добавен на 27 Март 2021
10. За компромисите в брака: (Здравей, Мария); ... Това писмо ме натъжи и дълго се чудих как да му отговоря. Обърнах се за помощ към Валентина Димитрова, фамилен терапевт от Центъра за семейно щастие "Нюанси". Ето какво написа тя. Здравейте! Първо искам да Ви поздравя за смелостта да питате, когато имате съмнения! Виждам, че самата Вие си давате сметка, че не би трябвало да се чувствате по този начин в една връзка, което е първата и основна крачка, за да си обясните в какви отношения се намирате! Дали е период и дали ще отмине? Когато се изграждат едни отношения е нормално да има и конфликти и трудни периоди, но те са важни и полезни, когато след тях двойката има усещане за израстване, за сближаване и по-добро разбиране за другия. Когато конфликтите обаче карат един (или и двамата) да се чувства по-зле и по-потиснати от преди, то значи те са деструктивни и трябва нещо да се промени. Има, разбира се, различни периоди във връзките - когато двойките са много близо един до друг, често това е началото на връзката, когато се опознават ...; Добавен на 20 Януари 2021
11. Писатели на дуел: (Истории); Автор: Валентина Вълчева - откъс от книгата "И будителите били хора" Ако си мислите, че враждата между Вазов и Дядо Славейков е някакъв прецедент в литературния живот на младата все още Нова България... ами не е. Неслучайно българските писатели от онова време били наричани „крехки честолюбци“. Бохемските среди в родината ни тъкмо се формирали, търсели поле за изява и въобще се опитвали да преминат от ориенталското към западното. Особено силно това важи за писателите и поетите, които по една или друга причина първи влезли в светлината на прожекторите и грабнали народното внимание и любопитство след Освобождението. А творците са хора страстни и емоционални, те горят в огъня на таланта и вдъхновението си и често пъти страстите помежду им стигали до плашещи или комични размери. Та освен дуела, който Вазов и Петко Р. Славейков си спретнали уж заради творческа ревност, а всъщност май по-скоро заради прелестните очи на хубавата Пелагия, всъщност още цяла плеяда познати ни от учебниците имена ...; Добавен на 01 Ноември 2020
12. Шофьорски неволи: (Забавно); Автор: Валентина Вълчева В живота на една тираджийска съпруга неизменно идва моментът, в който трябва да „отскочи” до някой съседен или не много съседен град, откъдето да прибере главата на семейството след поредния успешно завършен курс. В моя живот – тоже. Случва се в зората на корона-кризата, т.е. ранна пролет. - Мило, можеш ли да дойдеш до Лом да ме прибереш? Пътувам натам с един колега, ама той чак утре ще товари и няма да може да ме хвърли до Видин. Видин – Лом са петдесетина километра, ама аз пък не съм точно пример за талантлив шофьор. Компенсирам обаче с амбиция, така че… - Няма проблем. Къде точно да те търся? - Като стигнеш до града, звънни да те ориентирам! Имаш ли достатъчно нафта? - Ми… на една чертичка е. Не ми се смейте, де! Аз съм библиотекарка, не професионален шофьор. Като ме питат каква кола карам, обикновено първосигнално отговарям „Сива!”. - Значи ще ти стигне дотук. Ще заредим като ме вземеш. - Абе няма да ми стигне. Трябва ми достатъчно нафта ...; Добавен на 29 Октомври 2020
13. Научили ли сте ги?: (Възпитание); Автор: Валентина Вълчева Преди две седмици едва не разплаках големия си син. Бях седнала с двамата в Градската градина, на по една кóла на караванката при „Телеграфа”, когато покрай нас мина един просяк. Познава го целия град, не проси от вчера и днес. Понякога му давам по някоя монета, друг път не – зависи в кой ден от месеца ме е хванал най-вече. Този път отказах. Човекът си тръгна. В следващия половин час бях „най-лошата мама”, „безчувствен човек” и какво ли още не. Опитах се да обясня, че ако не аз, някой друг в парка най-вероятно ще му даде, но… „А ако никой не му даде? Той няма да има какво да яде днес…” „Ще му даде.” „Ама може и да не му даде, ако всички са като тебе.” И така. Това – от устата на 7-годишно. Цял следобед ми беше криво. На другия ден го видях пак, докато тичах към една банка, но дори не се замислих дали искам или не – спрях и му дадох единствената монета, която изрових от джоба си – 2 лева, само и само да не съм поне пред себе си „най-лошата ...; Добавен на 27 Август 2020
14. Из живота на една разсеяна жена: (Забавно); ... че в ЦУМ били пуснали някакви много сладки дамски костюмчета. Зарадвана, го „поканих“ в ЦУМ да ми купи някоя дрешка. Там, пред каквото и да спирах, той веднага питаше: - Купуваме ли го? - Чакай, още не съм решила. На последния етаж се озовахме пред щанд на новопоявилата се модна къща „Валентина“. Каквото и да пипнех, мъжът ми бързаше: - Иди да го пробваш! В пробната обикновено бяхме няколко жени. Бих искала да се поогледам отвсякъде в огледалото, но трудно заемах позиция. Отвън се дочуваше: - Роси? - Тамън ли ти е? - Роси, какво става? Накрая се подавах облечена и следваше: - Взимаме го! - Виж, в раменете ми е малко тясно, а в ханша – широко. - Ще понапълнееш. А и може да стесниш полата. Много ти отива! Тръгнахме си разочаровани. Точно тогава сякаш нещо блесна срещу мен: Върху едно кубче-преградка седеше манекенка, почти с моите пропорции, облечена в костюмче, което ми спря дъха. Сякаш бе дошло от небето или от моите мечти. Затичах се и застанах пред нея, готова да ...; Добавен на 13 Август 2020
15. Еньовден е: (Истории); ... вероятно голяма част от обредността му е забравена и изчезнала, но дори и само заради традицията пак го отбелязваме с вода, огън и билки. Тези три магически елемента още от древността давали на човека усещането, че донякъде е по силите му да си осигури благодeнствие, добра реколта, здраве и късмет. И може би все пак тази вяра не е чак толкова далеч от нас днес. Автор: Валентина Вълчева *Откъсът е от народната песен "Радка и змей" ...; Добавен на 24 Юни 2020
16. Новото нормално - живот след карантина: (Отношения); Автор: Валентина Димитрова Основните въпроси, които си задават повечето хора в този толкова несигурен период, какъвто е изолацията, са „Какво ще стане, след като това отмине?“ и „Кога ще се върнем към нормалния си начин на живот?“. Истината е, че никой не може да даде отговор на тези въпроси, защото повечето от нас преминават през това за пръв път. Тревогата, която всеки преживява посвоему, обаче се усеща и тя завладява общото споделено пространство. Много хора казват „Имам усещането, че животът ми е спрял и чакам това да отмине, за да го продължа“, но той не е спрял – той се трансформира. Не смятам, че връщане към нормалното като към нещо старо и познато е съвсем възможно. Ще се върнем към живота и дейностите, които сме правили преди, само че променени. И това е нормалното. Да сме подготвени, че това, което сме оставили в офиса или в дома на родителите си вече ще е различно, защото през това време са настъпили промени на много нива. На хоризонтално – хората около нас преминават през ...; Добавен на 21 Май 2020
17. Не е "все тая": (Образование); Автор: Валентина Мизийска Стоя си тука в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам оценката на поредното контролно по математика на Йоана и се чудя да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая... На извънредна родителска среща преди два месеца родителите се оплакваха, че много домашни се давали на децата: какво било това писане на думи по английски по 10 пъти (ми те ако имали 7 нови думи, щели да ги пишат 70 пъти!), какви били тези 20 задачи по математика (чакайте, казва госпожата, две задачи са, с по 10 примера. Е, да де, 20 са, броихме ги с детето!). Стоях, мълчах, мълчах – наредила беше Йоана тройки и четворки. Госпожата всеки път й казвала, че пише глупости в тетрадката и на дъската, вече няколко двойки й била спестила, щяла да викне баща й в час да я види колко е разсеяна! (По този въпрос си имах лична среща с госпожата по-рано – кротичко и с усмивка да й обясня, че баща й е още по-зле по математика, с Йоана се занимавам аз, и би трябвало да се въздържа да я плаши. Те децата ...; Добавен на 23 Февруари 2020
18. Добри хора: (Истории); ... - всичко: документи, снимки, спомени. Мъжът е способен и се надява сам да вдигне къщичката им отново, а съседите (включително моите родители) помагат и са всеки ден там да разчистват, но там никой няма възможности, а само с труд, без материали, не става. Вчера се свързах със семейството на Валя и Кирил, които ми разказаха следното: Аз се казвам Валентина Пенева -на 59г. /от Нова Загора/, а съпругът ми - Кирил Мускичев- на 64г /от Ново село/. По професия сме инженери. Семейство сме вече 39 години, а между другото утре имаме годишнина от сватбата. Имаме две големи, вече семейни дъщери. Живеем постоянно в Ново село от 5-6 години,а работим във Видин. Имаме микро фирма за вътрешни щори и окачени тавани. Казвам микро, защото работим само двамата в нея. Пътуваме всеки ден до Видин, защото ни харесва да живеем на село. Спокойствието и тишината не заменяме и за най-луксозния апартамент в града. Още повече, че приятелите ни също живеят на село и имаме много активен социален живот. Обичаме ...; Добавен на 18 Януари 2020
19. Билет към гнева: (Отношения); Автор: Валентина Димитрова Живеем във време, в което се говори основно за позитивното мислене, как трябва да сме изпълнени с любов и смирение, как не трябва да мислим негативно, да прощаваме, за да сме в хармония със себе си и да се гневим по-малко. До голяма степен съм съгласна, защото хората имат нужда да намерят своя позитивен смисъл в живота. Наблюдавам как те се променят след като успеят да направят крачна назад и да „видят“ с какви ресурси разполагат освен трудностите и проблемите. От друга страна обаче, като че ли това да изпитваме гняв, завист или тъга е в противоречие с вярването, че трябва да сме позитивни и затова не си позволяваме да сме ядосани или тъжни. Понякога животът ни подлага на изпитания и ни поставя в ситуации, които не зависят изцяло от нас. Родителите ни, децата ни, приятелите ни, дори самите ние допускаме грешки и това е нормално, също както е нормално да сме ядосани за това. Въпросът е имаме ли позволение? Сигурно ще се зачудите какво означава това някой ...; Добавен на 26 Ноември 2019
20. "Я да видя аз кой плаче!": (Възпитание); Автор: Валентина Димитрова/Нюанси Действието се развива в София на бул. Витоша, около 13 ч. Времето е слънчево и една от многото майки с деца е излязла на разходка, но докато бута количката, изведнъж се чува мощен, добре изнесен момчешки крясък, който преминава в силен плач, примесен с викове. Ако сте родител, сега поклащате глава, казвайки „О, много добре знам за какво говориш. Ела да чуеш моето“. Майката спира, взима детето си на ръце и започва да го гушка и да му говори в опит да го успокои, но очевидно това още повече започва да го дразни и то се опитва да се измъкне от ръцете ѝ, използвайки така добре известната ни техника „гънене на червей“. След успеха, който е постигнал, юнакът гордо се тръшва на земята. В този момент, като по команда, до майката и детето мирно и строго застава една жена над средната възраст. Почти съм сигурна, че това беше леля Гичка, онази, която обича да цъка с уста и да размахва пръст, сещате ли се? Та, спира тя, поглежда детето със сключени вежди, но все ...; Добавен на 08 Юли 2019

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам