... ще преминава само 1/20 от вирусите и концентрацията на вирус във въздуха ще падне двадесетократно. С маски с N95, ако се използват правилно ( а не под носа), имат потенциала да намалят броя заразени в магазина и автобуса четиристотин пъти. Така вдишванията до сериозен риск от заболяване ще отидат на 40 000 и ще трябва да прекарате цяло денонощие в магазина, за да се заразите.
Че мерките са създадени за хората показват и примерите от други държави по света:
НинаЛюбенова, Великобритания
Изискване за маски няма само в началните училище. Всички останали трябва да носят такава в общите помещения и докато седнат на чина си. Проблемът обаче с повишените случаи идва именно от горните класове и от студентите, които стриктно спазват всичко в сградата на учебното заведение, но след това са на тумби, без маски, купони... Масово по училищата тези паралелки са в изолация, а трите университета при нас минаха на дистанционно обучение заради няколкостотин случая в рамките на дни.
Ако имаш симптоми, ...
... Повече никога не е бягал. Не вярвам, че ако го бях пребила от бой, щеше да я запомни по-добре. Не, не ви казвам да плачете. Казвам ви, че детето помни много добре реакцията на родителя, чувствата на родителя. Не е нужно да бъде бито или удряно, за да запомни, че нещо е притеснило майка му. Освен ако не ви харесва да го биете, но ако случаят е такъв, жалко за детето ви и още повече жалко за вас.
Не пиша това, за да накарам всички, които са пляскали някога детето си, да изпитат чувство на вина. Правила съм го и аз. И аз съм се превръщала в чудовище. Чудовището дреме във всеки от нас. И всеки може да сгреши. Важното е да не превръщаме грешката си в норма и да поощряваме и другите да я правят, защото така ще се чувстваме по-малко зле. Важното е да признаем пред себе си, че сме сгрешили и да положим усилия да намерим други начини, по-добри, по-достойни.
Ще приключа с думите на НинаЛюбенова.
Представете си, че сте в гората. И изведнъж срещу вас се изправя огромна разярена мечка. Сърцето ...
Автор: НинаЛюбенова
В моето детство всяка лятна ваканция започваше със списък от книги за четене. Винаги гледах на него с досада, а така обичах да чета. Прекарвах летата на село при баба и за мое щастие в тамошната библиотека нямаше лимит за брой наети книги и се товарех с колкото можех да пренеса. Но така и не прочетох част от задължителните книги (макар други да са ми любими и до днес). Започвах ги, прескачах глави, минавах по диагонал - пълно изтезание. Завиждах на приятелка, чиято леля ги четеше вместо нея и после й ги разказваше подробно.
Радвам се, че днес живея в държава с различна образователна система и чакам с нетърпение следващото лято, когато и синът ми ще може да се включи в училищните летни предизвикателства по четене, та и аз с него. И без това, към днешна дата, чета тийнейджърските поредици. Запалих се миналото лято покрай същата тази училищна инициатива, макар форматът да беше различен – детективски - и се търсеха улики из книгите. Всъщност всяко лято е различно, ...
Автор: НинаЛюбенова
Много обичаме да пътуваме. Не се спираме. Приятелите ни чакат с нетърпение да кача снимки от следващата дестинация (което винаги правя с някой и друг сезон закъснение). Халата, дето си родихме, единствено ни спира от някои по-екстремни маршрути. Но докато порасне достатъчно, за да ни придружава, ще обиколим всичко останало и ще си оставим тези усещания за десерт.
Всъщност обичам да пътувам с детето. Това ни сплотява. По време на път излизаме извън ежедневния коловоз, попадаме в ситуации извън зоната ни на комфорт, споделяме нови емоции и впечатления. Загърбваме всички правила. Влизаме в супермаркета, пълним количката с лакомства, чипс и пуканки и си уреждаме семейна киновечер в хотелската стая. Разговорите се въртят покрай емоции, маршрути, поройния дъжд, от който едва избягахме, трудните за произнасяне имена, изписани по табелките, които задминаваме по пътя. И в такива моменти се опознаваме отново и заздравяваме връзката помежду ни.
Преди детето пътувахме от ...
Автор: НинаЛюбенова
Полицията е най-най-любимата ми институция във Великобритания. Невероятно човечни, невероятно близо до хората. Няма полицай, който да не ти се усмихне, да не си даде превозното средство или шапката на децата. Те са навсякъде - в квартала по двойки, разхождайки се, на всяко обществено празненство. Знаем за всеки техен проблем, за всеки нов колега, за всеки случай, по който работят и каква информация ще им е от помощ, за всяко ново кученце в екипа, за тренировките на конете. И винаги информират как е завършил даден случай и благодарят за търпението на всички, чакащи в задръстването след катастрофа. Постоянно информират къде има проблеми по пътя. За Коледа направиха календар с кадри на колеги от всичките им отдели. Чаках всеки ден с такова нетърпение.
Има клип, в който разказват за благотворителните си инициативи. В края ще видите едни плетени играчки. Доброволци се отзоваха на молбата на полицията с хиляди играчки за децата, които срещат ежедневно. Водят се терапевтични. ...
Автор: НинаЛюбенова
Всяка вечер, с влизането у дома, детето първо поглежда дали има поща. Ако е минавал пощальонът, грабва бързо писмата и проверява за кого са. И всеки път завършва с тъжна физиономия, защото писма за него няма. Какво ли не отговарях на неговото "защо", но от това не му олекваше. Докато един ден не му казах, че за да получи писмо, трябва да напише и да изпрати. Писмата не идват сами, а в отговор на нещо, било то и неплатена сметка.
Това ме върна близо 30 години назад, когато моята баба ми изпращаше писма с нарисувани от нея картинки на белия лист. Едно зайче трайно се е загнездило в съзнанието ми. Нямам спомен дали и как съм й отговаряла, но помня всички следващи години, преминали в хиляди изписани и получени писма. С напредването на технологиите писмата все по-често преминаваха в имейли, но писането и препрочитането на получените носи все същата наслада.
Обърнах се за помощ към неговата баба (като повторение на моето детство), която веднага впрегна родата и детето ...
НинаЛюбенова, която често ни разказва интересни истории за живота на едно българско семейство в Англия, днес ще сподели впечатленията си от храненето в детската градина на сина й и в училищата.
Часът е 8 без 15. Нахлуваме в детската градина със забързана крачка, когато невероятният аромат от кухнята завладява сетивата ни и неусетно почти спираме пред вратата и любопитно надничаме вътре. Готвачката, с гръб към нас, си тананика звучащата по радиото песен и усещайки погледи по гърба си, се обръща с широка усмивка: "Добро утро, Макси!".
Оставям детето и когато отново пресичам коридора, стомахът ми със завист изкъркорва. През главата ми минава мисъл да попитам учителките дали не може да ми слагат в кутия за вкъщи неизяденото от моя злояд наследник?! Поне ние с баща му да облажим... Ми то е престъпление такава хубава храна да се изхвърля!
В детските градини пасирана и пригодена за малки деца храна не се предлага.
Детето, след или по време на захранването, минава на храна за възрастни. ...
Автор: НинаЛюбенова
Петък вечер. Паркирам пред училището. Учителката от занималнята ме вижда и с широка усмивка на уста отваря вратата. Но вместо обичайният вик, с който ме посреща детето, днес се спуска към мен и започва да ме тегли към раницата си: "Трябва да ти покажа нещо!" Още не съм я разкопчала, а той припряно бърка и вади една чанта от нея. Реших, че са им давали книжки (разни организации и издателства им подаряват по някоя) и, отивайки към колата, го уговарям да ги гледаме в къщи.
Каква беше изненадата ми обаче, когато отворихме чантата. Освен малка книжка, в нея имаше плюшен бухал и лексикон.
- Това е Бил. Ще ми гостува този уикенд. Преди това беше в Джия и в Либи, а сега е мой ред - изстрелва думите със скоростта на светлината, чак въздух не може да си поеме от вълнение, и вече е отворил лексикона и ми сочи предните страници.
- Че откъде взе този Бил - още не мога да схвана какво става.
- Той живее в училище. Помага на г-жа Амброс да четем приказки, разсмива ни и играе ...
Автор: НинаЛюбенова
Случи се така, че лепнаха на детето грешна диагноза като бебе, заради която влезе в една програма, за да го следят специалисти-физиотерапевти, логопеди и психолози. Много съм благодарна на този лекар! Екипът им помогна много със съвети в процеса на израстването му. Напълно здраво, сръчно и умно дете е. Но както всички знаем, всяко дете се развива различно и няма унифицирани съвети в помощ на родителите. А в същото време родителите нямат лесен периодичен достъп до такива специалисти и то безплатно, освен ако друг лекар не прецени належащата им нужда.
Това, което правеха служителите по програмата, бяха ежемесечни посещения у дома, по време на които следяха физическото и емоционалното развитие на детето, обсъждахме новостите за последния месец, как расте и получавах винаги работещи съвети за проблемите, които срещах от всякакво естество както и идеи за занимания, отговарящи на етапа му на развитие.
Прочетете и Децата и околните
Когато се преместихме в Англия ...
Автор: НинаЛюбенова
Обичам традициите. Обичам да ги разучавам и тези, които ми допаднат, да приобщавам към семейните празненства. Последната, която осинових преди 3 години, се казва Elf on the shelf - Елф на полицата.
Дядо Коледа праща на 1-ви декември едно от джуджетата си да следи изкъсо дали децата слушат. А те го хващат в крачка всеки ден. Разбира се, има и правила. Елфът не бива да се пипа, защото коледната магия е много фина и той ще загуби магическите си способности и няма да може да се завърне на Северния Полюс. Елфът не може да мърда и говори, ако хората са будни. Неговата работа е да гледа и да слуша.
Но докато спим или не сме у дома, прави бели, носи подаръци, играе си с играчките на децата, има чувство за хумор и се забавлява. Понякога иска нещо в замяна за добра дума пред белобрадия старец. Но когато децата са непослушни, умее да се сърди. Родителското въображение граници няма в името на това коледния дух да се поддържа и малчуганите да осмислят поведението си.
Първия ...
НинаЛюбенова, която вече познавате от интересните й истории за живота във Великобритания, този път ни разказва как при тях се грижат за безопасността на децата на пътя.
Случайно ми попаднаха снимки на моята прогимназия във Враца, на които ученици са патрулирали пешeходните пътеки около училището, с цел осигуряване на безопасно преминаване на 21.09.2017г. - Ден без загинали на пътя.
И това ме подсети да ви разкажа за Lollipopper (Близалките - името идва от знака, който държат в ръце с формата на близалка) или иначе казано училищният патрул по пресичане, който се грижи за безопасността на пътя на децата от 1937-а година насам. Намерили са своето място в правилника за движение през 1960 г. и оттогава всички автомобили са задължени да спрат при подаден знак от тях. Любимци са на обществото и празнуват своя професионален празник на 29-и ноември.
Работят от 5 до 10 часа седмично, около училищата сутрин и следобед, в часовете, когато децата отиват или се връщат от училище, без значение ...
Автор: НинаЛюбенова
Преди няколко месеца приятелка ме помоли да я придружа на предстоящото й раждане. Разбира се, приех. Едно от най-важните неща на моето раждане беше присъствието на близък човек до мен.
Аз самата имах страхотно раждане в България. Бях си избрала болница и лекар с моите разбирания. Останах много доволна да видя колко много се доближава въпросната болница до английските стандарти, но и още колко много път има да извърви, за да достигне нивото й.
Очакваното обаждане беше получено и аз бързо се отправих към болницата. На регистратурата се представих като придружител на еди-коя си родилка. Помолиха ме да впиша името си в регистъра и часа на влизане, след което ми дадоха стикер „придружител" и ме упътиха в коя стая е. Позволени са до двама придружители, няма никакви изисквания към тях, не се налагат предварително направени изследвания, калцуни, маски, престилки, нито се заплаща за това право.
През цялото раждане екипът до родилката се състоеше от сестра и акушерка ...
Автор НинаЛюбенова
Когато тичаш по коридорите на спешното с умиращо дете в ръцете си, се питаш, защото всички се надпреварват да ти обясняват за известни и недотам известни методи и схеми за захранване, пюрета, каши и пелени... Но никой, абсолютно никой, не ти обяснява как да реагираш адекватно в спешна ситуация, за да спасиш живота на детето си. Шокът от изживяното е голям и въпреки че минаха години, мога и днес, в най-дребни детайли, да разкажа за всяка една алергична реакция на сина ми. За страха, за чувството на безпомощност и за пълната липса на информация (въпреки че говорих с много лекари) какво следва оттук насетне и какво да направя, ако се случи пак.
Никой не е застрахован от алергии. Проявяват се при захранване, при прием на лекарства, досег с животни, летливи съединения, прах, полени или ужилване от насекоми. Алергените преминават през кърмата, за това невръстните бебчета също са обект на алергични реакции от първите дни след раждането си.
Какво представлява алергията? ...
Автор: НинаЛюбенова
И сам войнът е войн! Често дори татковците минават във вражеския лагер редом с всички роднини и приятели. А най-учудващото е, че точно те са били свидетели на тежките алергични реакции на децата. И се започва една изтощителна ежедневна битка и спасяване на детето от всички опити в устата му да се напъха забранената храна, защото видиш ли тая лоша жена го лишавала. Майките биват издебвани да идат до тоалетна или дори само да се обърнат, за да се наруши забраната, но когато след това детето е в критично състояние, виновниците се укриват, омаловажават сторенето и майката сама поема цялата грижа по възстановяването и страда заедно с болката на детето дни наред. И именно тя лежи с него в болницата и поема всичките несгоди. Понякога е изправена пред дилема, дали да не изритат таткото с кучето/канарчето на улицата, защото той вместо да се притесни от поредния астматичен пристъп на детето си, й лази по нервите, напомняйки как някога била казала, че като се роди бебето, животното ...
Автор: НинаЛюбенова
Баба ми се пенсионира като чистачка в селското училище. Всички поизписани и счупени тебешири вместо на боклука се озоваваха у нас и цялата тайфа от съседски хлапета се забавлявахме с тях. Прашните пръсти и цветната улица са едни от най-ярките ми детски спомени. По-късно, като ученичка, ползвах бял тебешир да задрасквам по учебниците и книгите информацията, която смятах за маловажна, а в края на учебната година с влажна кърпа заличавах следите.
Днес все още съм почитател на тебешира и не спестявам на сина си цветните прашни ръце, бузи и дрехи. И понеже дъждът от последните дни изми старите рисунки, купих нова кофа с тебешири и започваме да творим отначало.
Разбира се, за къде без играта на дама?! Много му хареса скачането следвайки числата, а малко след това измисли и свои правила.
Ето и няколко модела на играта, ако сте забравили как се чертае:
Имам цяло лято на разположение, за да му покажа всичките си любими игри и няколко нови, заимствани от ...
Автор: НинаЛюбенова
Все се чудех кой пък има време да обръща внимание на детайлите, че и да изпадне в криза, заради някакъв рожден ден? Прелитайки сред безкрайния списък задачи в денонощие, в което 24 часа ми се струваха като два, тези разговори оставаха като спотаена сянка в ъгъла на осветена стая.
И в един момент колата, летяща с бясна скорост, спря насред пътя...някъде там, месеци преди заветния 30-ти рожден ден. Финансовата криза постави сектора, в който работех на колене и името, което бях изградила с много труд, заедно с натрупания опит, вече не значеха нищо и дори ми бяха в тежест в намирането на нова работа.
Е, нали съм оптимист! Извадих прашния списък задачи, отлагани все заради липса на време, запълних графика си от край до край (както обичам) и заредих срещи със стари приятели.
Техните истории за последните години ме омагьосваха и очароваха. Слушах в захлас до момента, в който не попитаха аз какво съм правила. Нямаше какво да отговоря. Май просто оцелявах някак сред ...
Автор: НинаЛюбенова
Имах много тежка бременност. Успях да се надигна от леглото някъде към края на 4-и месец, но дискомфортът не приключи. Като добавка малко след това ме връхлетяха и всички типични екстри на бременността, та тези 9 месеца не бих ги описала в розови краски. Съответно изкарах цялата си бременност в болничен (80% от заплатата си), който премина в 45-дневния болничен преди раждането и последва една година добре платено майчинство, изчислено на 90 % от дохода ми за последните две години, като така болничният не се отрази кой знае колко върху сумата, която получавах. Съответно разполагахме с досегашния си семеен бюджет и притесненията се въртяха само около здравословното ми състояние.
Ако бяхме пристигнали на острова преди да забременея, уви, картинката щеше да е коренно различна и не така сигурна, спокойна и платена.
За да може да взема майчинство в Англия, жената трябва да е работила поне 26 седмици за настоящия си работодател и то на договор - нещо, което не всяка ...
14 разлики между България и Великобритания
Автор: НинаЛюбенова
Неизбежно е да правя сравнения, защото има неща, които ярко контрастират в двете държави, като например отношението към децата. Ще се въздържа от подробни коментари и само ще изброя част от това, което ме е впечатлило: 1. За децата е помислено дори в институциите. В банката, например, има кош с играчки при всеки консултант.
2. Детското болнично отделение прилича повече на кът за игра отколкото на медицинско учреждение.
3. Здравеопазването и лекарствата за деца са безплатни.
4. Всяко дете има здравен работник, който следи развитието му от самото раждане и помага на родителите в отглеждането му.
5. Бабите не черпят децата с бонбони, а с монети (или поне в нашия край е така).
6. На никой не му пука как е облечено детето ти. Можеш едновременно да видиш дете по потник и до него да играе друго с дебело яке. И на никой няма да му хрумне да го коментира. Това важи за всичко спрямо вас и детето ви.
7. Ако във ...
НинаЛюбенова ни разказа как в детските градини в Англия учат децата да се предпазват от опасни хора и ситуации. Опитът й е много полезен и се надявам не само родителите, но и преподавателите в детските градини да го приложат на практика.
И преди съм споделяла колко добре англичаните от най-ранна детска възраст успяват да закърмят децата с много добри практики и знания. Днес ще ви разкажа за още една.
Оказа, че в детската градина тригодишните деца не само се подготвят с умения и знания за училище, но и с нещо много важно - как да се предпазват сами от опасни хора и ситуации.
Лично аз отлагах темата за след поне една година, когато ще можем да водим по-нормални разговори и Макси ще осъзнава повече неща. Но след две случки от ежедневието, в които той реагира неочаквано адекватно, осъзнах, че някой ме е изпреварил.
Вчера, когато отидох да го взема от градина, попитах учителката дали са коментирали безопасността. Оказа, че е силно застъпено в учебната им програма и се казва Stranger-Danger. ...