Автор: Нина Любенова

И сам войнът е войн! Често дори татковците минават във вражеския лагер редом с всички роднини и приятели. А най-учудващото е, че точно те са били свидетели на тежките алергични реакции на децата. И се започва една изтощителна ежедневна битка и спасяване на детето от всички опити в устата му да се напъха забранената храна, защото видиш ли тая лоша жена го лишавала. Майките биват издебвани да идат до тоалетна или дори само да се обърнат, за да се наруши забраната, но когато след това детето е в критично състояние, виновниците се укриват, омаловажават сторенето и майката сама поема цялата грижа по възстановяването и страда заедно с болката на детето дни наред. И именно тя лежи с него в болницата и поема всичките несгоди.
Понякога е изправена пред дилема, дали да не изритат таткото с кучето/канарчето на улицата, защото той вместо да се притесни от поредния астматичен пристъп на детето си, й лази по нервите, напомняйки как някога била казала, че като се роди бебето, животното ще продължи да живее с тях.

Непрофесионална медицинска квалификация се придобива много скоро след поставяне на диагнозата, че дори и преди това. В дешно време диагнозата алергия се раздава на конвейер от всевъзможни лекари ей така на око. Само, че майките бързо влизат в час, намират точния специалист (разбира се, алергии са учили алерголозите) и се установява, че или детето има друга диагноза, или има съвсем различни алергии от предполаганата, а понякога дори, че е напълно здраво и всички мъки са били напразни.
И понеже всички омаловажават алергията на детето, всяко изписвано лекарство бива щателно проверявано съставка по съставка съвместимо ли е с диагнозата, разбира се от чуждестранна медицинска литература и всеки даден съвет бива подлаган на съмнение и проучван с факти преди да бъде одобрен или отхвърлен. До това професионално поприще се стига след като няколко пъти сляпо си слушал лекуващите лекари, но вместо чаканото подобрение, детето попада в болница с усложнения без значение колко пъти навираш диагнозата в лицето им.

Кулинарен факир. Друга супер сила на майките на алергични деца. Всички етикети на цялата гама хранителни продукти по веригите са щателно изучени на всички отпечатани езици по опаковката (дори не предполагате колко разминавания има), а набелязаните марки са с проучено цялостно производство и дълга лична кореспонденция със завода за допълнителна информация. Малкото съвместими с диетата продукти (обикновено от неоправдано скъпите биомагазини или за по-евтино поръчани от чужбина) заемат челна позиция в списъка за пазаруване, а на хладилника са залепени всякакви магии и трикове като това как да направиш яйчен крем без яйца или крема сирене без сирене.
И понеже такова нещо като диетолог не съществува по нашите географски ширини, майката отлично знае в кой продукт колко калций или желязо се съдържа и балансира като цирков артист с малкото позволени храни от списъка.
Да не забравяме, че останалата част от домакинството не признава нейните кулинарни постижения и тропа с нож и вилица по масата докато не получи "истинска храна".

Обаче си пада малко асоциален типаж. Проучва кога няма деца по детските площадки да води своето там, защото обикновено майките ги ползват да хранят децата си, а не толкова за игра. Или пък ако случайно не е успяла да издебне такъв момент, крещи истерично по всеки, опитал се да почерпи детето, дръпва го встрани и му дава да яде разни странни неща претендирайки, че е същото каквото другите деца на площадката разнасят. Пуска го да играе обратно, чак след като педантично е обрала всички остатъци от чуждата храна.
Но понеже напълно безопасни места няма, всеки терен се инспектира преди детето да играе там. В един момент майката фиксира парченце баничка на земята. Стрелва поглед към отрочето си, което в същия момент пъха нещо с абсолютно същия цвят в устата си. Със скоростта на светлина тя вади с една ръка антихистаминовия сироп от раницата, а с другата вече е извадила съмнителното нещо от устата на детето си, обляна цялата в ледна пот. "Клечка!Слава Богу!"- отдъхва тя и я навира отново в устата на детето да се забавлява.
Ако въобще отиде на ресторант, тази жена засипва сервитьорите с въпроси със сложност на изпит по ядрена физика, и накрая й носят просто една празна чиния, която тя пълни с храна от раницата си. Ако случайно не е подготвена, забърсва скришом лигите си над чаша с минерална вода, в която се опитва да удави разочарованието си.
От детски рождени дни обикновено се прибират с детето дружно разревани. Тя от обида, че за пореден път никой не се е съобразил, а то - че всичко налично за ядене, особено голямата лъскава торта са му били забранени. Разбира се, с времето се обиграва и в подробности разучава какво ще е менюто на партито, носейки със себе си почти идентично изглеждаща алтернатива, а точно преди да разрежат тортата си тръгват, за да спести на всички предполагаемата драма.

Една от най-тежките битки остава тази с учебните заведения. Някои поне са искрени и безцеремонно тръшват врати пред лицата на горките родители отказвайки да поемат каквато и да е отговорност за детето. Други искат безброй бележки от лекарски комисии, ХЕИ.... следват разговори с общината и редица институции с цел да се намери работещ вариант. Най-сетне майката попада на градина, в която я успокояват, че ще отделят от мусаката преди заливката и от супата преди застройката за нейното дете. Ех, доживя и тая майка спокойствие! До момента, в който за шести път!!! детето е зле заради неспазената диета. И в този момент й идва да си купи пистолет, защото не се намира институция да я защити. Обаче себе си ли да гръмне и да сложи край на всичките си мъки или да отиде да разстреля персонала на учебното заведение, който се опитва за пореден път да убие детето й?!

Видяло се е, ще го обучи да се грижи само за себе си. Тренира го ежедневно как да се пази от алергена си като дявол от тяман до момента, в който алергията бива израстната. Тогава пред нея изниква ново предизвикателство - да го научи да обича  това, което до вчера го е учила да мрази и избягва.

П.П. Всички лица и събития са реални. Сигурна съм, че героите ще се припознаят в тях, както и много други родители на деца с алергии. Не се отчайвате, мили родители! И това ще има край. Продължавайте да се борите! Вашата сила и борбеност пази децата ви.

Препоръчваме ви още темата за Захранване на алергично дете и хранителните алергии.

Тук може да прочетете съветите на лекари за алергичния ринит и атопичния дерматит.

Ако детето ви не обича да ходи на лекар, препоръчваме ви тази статия.