Клара Цеткин, Роза Люксембург и Александра Колонтай са революционерките, заменили семейния живот с партийна работа. На тях дължим горещите ежегодни спорове – казионен празник ли е 8-и март. Освен тази слава те имат и една по-рядко споменавана обща страст - младите мъже.

1910-а е годината, в която по време на конгреса на Втория Интернационал, Клара Цеткин и сподвижничките й налагат 8-и март като Ден на жената. Така обвързват идеята за равноправие със стачката на работничките от текстилната и обувна промишленост в Ню Йорк. Историята е запомнила дамското трио Цеткин-Люксембург-Колонтай като вдъхновител на празника. Жените, които стоят зад него обаче, са твърде интересни, за да бъдат определени единствено като революционерки, които „произвеждат“ партийни празници.



Най-горещата привърженичка на равноправието Клара Цеткин има два брака. Вторият съпруг на „огнената Клара“ е художникът Георг Фридрих Цундел, по-млад от нея с 18 години. Георг изглежда по-скоро като по-голям брат на синовете й. Картините му се продават добре и семейството може да си позволи голяма къща и луксът за времето – автомобил.

Клара и съпругът й обичат да посрещат гости. У тях дълго време живее Роза Люксембург, приятелката, в която се влюбва един от синовете на Цеткин. Романът на юношата и 36-годишната съратничка на майка му е кратък. Разликата в годините обаче е причина не само за тяхната раздяла. Скоро се разпада и семейството на Клара, защото младият й художник се влюбва в богатата и невинна наследничка на империята Бош. Важна подробност е, че основателят на концерна Робърт Бош е спонсор на вестник „Равенство“, в който Клара Цеткин е главен редактор.



Последната от „революционното трио“ - Александра Колонтай има славата на фатална жена. Тя се прочува с отказа си да се омъжи за мастит генерал от кавалерията, който й прави предложение още на първата  им среща. Един от обожателите й Иван Драгомиров (син на друг известен генерал) не преживява пренебрежението й и се застрелва. По-късно той е последван от  и друг неин разочарован поклонник.

Александра се омъжва за бедния офицер Владимир Колонтай (неин трети братовчед), въпреки забраната на родителите си. Бракът им продължава пет години, след които и тя напуска мъжа си и сина си, за да се отдаде на революцията и сексуалната свобода.

Най-скандален е романът й с Павел Дибенко, по-млад от нея със 17 години. Тяхната връзка е узаконена с граждански брак, без църковна церемония, и е известна в историята като „първият граждански брак“ в някогашния Съветски съюз. Идилията не продължава дълго, защото младият съпруг твърде често „криви“ от правия път. Това е причина за разрив в отношенията им и Александра решава да се разделят. Неверният съпруг обаче прави опит за самоубийство и това го нарежда в списъка с жертвите на фаталната Колонтай.

Изобщо историите на тези три жени биха могли да послужат за сюжет на който и да било сериал с драматични обрати и любови. Те обичат и са обичани в много сложен исторически период – смяна на политическия режим, революции, войни. Не можем да ги съдим, защото историята е твърде пристрастен разказвач на събития. Но можем да запомним думите на Александра Колонтай - : „Ние сме млади, докато ни обичат.“

Материала подготви Янка Петкова.