Автор: Мая Цанева

„Попитай майка си“ е вълшебният отговор на много въпроси – от това „Къде са ми чорапите?“ до „Къде са Андите?“. Извън шегата, „попитай майка си“ е съвет, който много от нас съжаляват, че са пренебрегнали, когато тя е била наблизо или са разполагали с времето да говорят.

Аз имам късмета да съм със жива и здрава майка, която преоткрих, когато самата аз станах родител. Бях трудно хлапе, което е огорчавало родителите с обичайната детска жестокост. Превърнах се в объркана млада жена, която стисна зъби, за да докаже, че може всичко сама и това не допринесе за подобряване на отношенията с майка ми. Едва когато станах родител, разбрах колко е важно да имаш майка до себе си. Синът ми е най-доброто, което ни се е случило във връзката „майка и дъщеря“, защото ни сближи по нов, неочакван начин. Всъщност получавам повече одобрение и подкрепа сега, в ролята на родител, отколкото когато бях само дъщеря. Но помежду ни останаха и се появяват нови въпроси без отговор - хем женски, хем човешки, чиито отговори могат да ни помогнат да пораснем, да остареем заедно без огорчение и с любов. Тъй като по-добре пиша, отколкото да говоря, а и времето не ни принадлежи, реших да ги напиша, за да събера малко по малко парчетата от пъзела, наречен „моята майка“.

38 въпроса, с които ще опознаеш майка си

Мамо, как преживя 40-те?

Това е най-актуалният въпрос, който ме вълнува. Наскоро навърших 40 години и преживях няколко месеца на внезапни промени, които ме оставиха почти без думи и възможност за адекватна реакция.

Аз напуснах родния си дом, когато бях на 19 години. Сестра ми беше на 13 години. От сегашната ми перспектива мога да си представя каква буря от хормони и емоции се е завихрила вкъщи – с жена в „онази“ възраст и тийнейджър. Малко по малко получавам отговори на този въпрос, но съветвам всички жени да говорят за това с майките си.

Мамо, как преживя разочарованията си от мен?

Както вече казах, бях трудно дете. Като се върна в спомените си, се сещам за куп дребни лъжи, за прояви на егоизъм или за пропуснати „благодаря“ за ценни неща или възможности, които съм получила даром.

Като родител на малко момче, вече получих няколко удара под кръста от него. Знам, че той вероятно не осъзнава, че ме е наранил, но горчилката се отмива бавно. Какво ли ще бъде, когато стане тийнейджър...“Всичко се връща“, както се казва, така че е добре да знам как майка ми е преживяла моите подли удари.

Мамо, обичаш ли (го)?

За нас, децата, понякога отношенията между родителите са константа, друг път - буря от емоции. Но в повечето случаи не знаем, а и не ни е работа да знаем, дали зад затворената врата на спалнята се чува хармония от похъркване и сумтене, или тежи опасна самота. Да, това е много личен въпрос, но е важно да знаем отговора, за да можем да помогнем на майка си да преживее по-лесно тежките моменти и неизбежните загуби, които съпътстват остаряването.

Не само когато майките са сами, децата, тоест ние, сме тези, които можем да им дадем свободата да търсят своето нещо, което ги прави щастливи, или да им помогнем да се отърсят от вината и болката, че са били „родител 1 и 2“. Може отговорът на този въпрос да се окаже труден, да отвори изцяло нова страница в живота на родителите ни. Затова е важно да говорим за любов.

Мамо, от какво имаш нужда?

Обичайният отговор на този въпрос е: „Нищо, да сме живи и здрави“. Истинският отговор е много по-дълъг и понякога среща много подводни камъни. Стигат ли парите? Отиде ли на лекар? Имаш ли нужда от почивка? Нова пералня?

Огледайте се в жилището на родителите си и вероятно, ако смените очилата на сантименталността, ще видите десетки малки нужди, които родителите ви не споменават, защото вие имате собствен живот и грижи. Понякога можем да помогнем, друг път – не, но вече сме възрастни хора и трябва да се ослушваме за сигнал за опасност.

Сънувах мама

Мамо, как си?

Няма нищо по-хубаво от здрави, по-точно относително здрави родители. Майките често крият или не говорят за обичайните си болежки или някоя нова, за да не ни тревожат. Наскоро лекарят ми ме попита за наследствени заболявания и аз казах, че не знам. Всъщност никога не бях питала майка си. Колкото повече знаем за здравословното състояние на родителите си, толкова повече ще знаем и какво ни чака в бъдеще. И най-важното - да не ни изненада обаждане с молба за спешно повикване на Бърза помощ например.

Мамо, какво ще правим после?

Моята баба е на 85 г. Майка ми е на 62 години, аз съм на 40 години. Ние сме три жени от три различни поколения, но едно нещо ни свързва – времето не ни принадлежи. Откакто баба ми живее при майка ми, ме мъчи един въпрос: Как аз и сестра ми ще се грижим за майка ни, когато тя влезе в „златната възраст“? Ние сме в София, тя – в Пловдив. Ние сме различни по характер и всяка има своите особености. Кое е правилното решение, което ще осигури на майка ни спокойствие, а на нас – възможност да продължим живота си, без да я пренебрегваме?

Много е трудно да започнеш този разговор, защото от мисълта, че времето не ни принадлежи, те присвива стомаха. Но този разговор предстои за всички ни.

„Мамо, обичам те!“

„Всеки казва „обичам те“, казва Уди Алън. Децата са най-естествени, когато споделят любовта към майка си. С порастването „Мамо, обичам те!“ се изпълва със смисъл, който прелива от нюанси на обич, гняв, мъка, възторг, възхищение... Обичам те, мамо, защото ти си ме превърнала в майката, която е готова да понесе целия товар и непосилно щастие на родителството; да се надмогна, за да бъда по-добър човек, отколкото дъщеря; и да бъда по-честна към себе си, отколкото преди.

Благодаря ти!

Препоръчваме ви още:

Уроците, които научих

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери