Автор: Ина Зарева

Любовта не е суетна като влюбването, нетърпелива като привличането или безумна като страстта. Тя не идва с перли, Шанел и дантела. Не се облива в лукс, лазур и шампанско.

Любовта се ражда в шепи убождащи сълзи, смугъл джаз и облак от съмнения. После расте от думите, набъбва от жестовете, разцъфтява от спазените обещания.

Става твърда, силна и безкрайно издръжлива. Очите ѝ не търсят останалите, звездите ѝ отдавна са свалени, за да осветяват стъпките в непрогледното, а музиката ѝ е само навигатор.

Любовта не е капризна, обидчива и отегчена. Тя не живее в шумното, във видимото, в публичното. Не си облича новите рокли и не плува в парфюм. Не се хвали, не се гордее и не триумфира.

Любовта е онова, което свързва заради празнотата, мълчанието и липсата. Тя изгражда там, където е празно, запълва фугите, оцветява стените. Тя не се настанява в хотелска стая или замък, не пие коктейли и не пуши пури. Тя започва работа още в тъмното и не спира никога. Премерва, чертае, дълбае, кове, изглажда, запълва, шлифова, инкрустира, а когато се отдръпне да погледне и не й хареса, започва отначало.

Любовта е студена кърпа на челото ти, когато гориш от треска. Спокойни, топли ръце върху треперещите твои. Вяра, когато си разпънат от съмнения. Усмивка, която изпарява мъката. Бинт върху раната. Страст върху белега.

Любовта е будилникът преди твоя. Чашата с димящо кафе. Картичката с онова изречение. Оголването до обръщане на хастарите. Думи, които болят и лекуват.

Любовта е малък куфар, билет и юмруче в твоята шепа. Без въпроси, уговорки и уточнения.

Любовта е таванска стая с легло и два стола.

Любовта е безсънни нощи учене и безкрайни дни работа.

Любовта е нощен влак до морето през първата брачна нощ.

Любовта е лист хартия с три думи: „Вярвам в теб.“

Любовта е шепа стотинки, дълги сметки за плащане и препечен хляб.

Любовта е посято цвете и пуснато на свобода врабче.

Любовта е мечти, които сърбят от желание и цели, които са примамливо близки.

Любовта е да разбереш можеш ли все още да обичаш другите, а не себе си, в ролята на обичащ другите.

Любовта търпи чуждата болка, но не причинява нова. Разбира чуждото съмнение, но не се съмнява. Изслушва упреци, но не упреква.

Любовта може да понесе всичко, което не разрушава изграденото от самата нея. Тя не търпи страдание, грозота и унижение, договори и споразумения, подаяния и милостиня.

Любовта не си тръгва шармантно, саркастично и със замах. Не оставя сълзи, въпроси, самота и спомени.

Тя стои до последно и остарява бавно, трудно и болезнено. Върви тежко и клатейки се, си проправя път между страстта и сластта, които ѝ се подиграват, сочейки я с пръст и шепнейки си нещо с неприличен кикот.

Не забравя нищо, не обещава и не завещава.

Любовта остарява, само ако е сама.

Препоръчваме ви още:

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято 
Дивите цветя, оито осмислят живота ни 
Имаше един Иван