Автор: Мария Пеева

Бяхме поканени вчера в едно малко селце близо до Драма – там живее свекървата на нашите гръцки приятели Антоанета и Димитрис. Ходили сме им на гости много пъти, но никога на този празник, така че за първи път видях и бях част от истински гръцки Великден.

Преди това си направихме традиционната Великденска закуска както всяка година, където и да сме на този ден - чукахме се с яйчица, ядохме козунак (съвсем български) и децата търсиха шоколадовите яйца, които бях скрила преди това - това всяка година го правим, не знам откъде е обичаят, но е забавен. Алекс, разбира се, намери пръв всички яйца, след което му дожаля за Бобче и се върна, и скри половината отново по местата им, та накрая финишираха с равен брой яйца и без сърдити физиономии.

Но да се върнем на темата - как празнуват гърците Великден. На този празник те обичат да се върнат към корените си, събират се цели роди и семейства, не само братята и сестрите, но братовчеди, лели и чичовци. Градовете се изпразват и почти всички са някъде на "хорьо" - на село. По дворовете на къщите се въртят агнешки чевермета – сувла (агнешко на шиш) и кукуреци (това е деликатес от дреболии и черва, който също се приготвя на шиш), по скарите цвърчат пържоли и шишчета от свинско и пилешко, трапезите са отрупани със зелени салати и дзадзики, яйца (тук най-вече се боядисват в червено), козунаци (цуреки). Тъй като тук се пости масово, на Великден е същинска вакханалия от месни ястия и тежки гозби. Но това не е най-важното, макар че всичко беше много вкусно. Хареса ми духа на тези трапези, които събират толкова хора по дворовете. Всяко голямо семейство си разпъва масата, мъжете са на скарата и чевермето, жените готвят дроб-сармата, правят салатите, нареждат трапезата, децата подскачат наоколо и кога помагат, кога пречат, но са всички заедно – братовчеди, племенници, много от тях с едни и същи имена, защото всички са кръстени на един и същи дядо/баба. Весела музика гърми навсякъде, гръцка, разбира се. А в ранния следобед, още преди „гликото“ – десерта – започва една размяна на гости. Някой по-далечен роднина, приятел, съсед, пристига на нашата трапеза да поседне, да опита, да поздрави за празника с „Христос Анести“. По едно време нашата домакиня Йордана (тази жена трябва да направи кулинарен блог с традиционни гръцки ястия, много вкусно готви) стана и каза – да слагам ли кафе и глико или да отидем до Марина (сестрата на домакина). Станахме и ей така непоканени официално отидохме у Марина, фина, интелигентна жена, която иначе е лекарка от Драма, седнахме на нейната трапеза и я уважихме. Пихме кафе, ядохме и там „глико“ – тя беше модерна, беше приготвила и чийзкейк освен традиционния кадаиф с пълнеж от млечен крем (не запомних как се казва, но ще взема рецептата).

Когато се върнахме, някой беше раздигал нашата трапеза (кой? Някоя снаха, сестра, племенница, която на свой ред после е отишла да види друг роднина?). Мъжете излязоха на двора да играят мач, а междувременно ние жените се опънахме на диваните да си поклюкарим, този път на винце, че времето напредна. По едно време не знам как стана, пак се озовахме на пълна трапеза, пак надойдоха роднини. Изобщо до късно вечерта беше едно такова много приятно обикаляне напред-назад, от маса на маса, от съсед на съсед, от приказка на приказка – кой на гръцки, кой на английски, а за наша изненада – особено по-възрастните хора и на един чудесен, стар български диалект. Селцето е много близко до българската граница и се оказа, че много от тях имат рода и по българско, а и в селото има наши хора. Балканска му работа – гостоприемство и филоксения.Ще ви напиша и една рецепта за традиционно гръцко ястие на този празник, което е много лесно за приготвяне и със сигурност ще допадне на всеки любител на нашенската шкембе чорба. Тъй като в Гърция се пости много сериозно, а в събота през деня се яде само ориз и картофи дори без зехтин, вечерта след църквата изгладнелите хора си похапват една вкусна супа, която се казва „магерица“. Приготвих я в четвъртък аз, не по канон, но пък от нас никой не пости (макар че ако се замисли човек, има смисъл и полза от това постене, то си е истинско пречистване на тялото и душата). Правих я по рецепта на Акис Петретзикис, известен гръцки кулинарен блогър.

Магерица

Продукти:

Агнешки комплект вътрешности (използвах пресен, от селското ни месарско магазинче)

Лук – три стръка зелен и една глава стар (в оригиналната рецепта го правят с червен)

Чесън (използвах пресен, в рецептата беше стар)

Зехтин

Подправки – риган, копър, черен пипер, сол, няколко листа дафинов лист

Ориз – 50 грама

Лапад (сложих съвсем малко, защото момчетата не обичат)

Два лимона и два жълтъка за застройката

Приготвяне:

Измих хубаво агнешките дреболии със студена вода и сварих във вряща подсолена вода с част от подправките за петнайсет минути, като с решетъчна лъжица махах пяната. Извадих ги от водата и я изхвърлих. Нарязах на парчета дреболиите (Тони ми каза, че трябва да е по-ситно, но това беше първи опит все пак). Задуших стария лук и чесъна в зехтин, и добавих парчетата, като разбърках хубаво, после залях с гореща вода да покрие хубаво (в оригината рецепта слагат и зеленчуков бульон, но нямах), добавих ориза и подправките и оставих да ври около 30 минути. Сложих измитите и нарязани ситно листа лапад (татко му казваше лападец и много обичаше. аз също го обожавам и се опитвам да го прокарам във всякакви гозби у дома, уви безуспешно) и оставих още десетина минути.

Междувременно приготвих застройката – разбих двата жълтъка с двата изцедени лимона. Добавих я накрая, разбърках хубаво, изключих котлона и готово.

Изключително вкусно се получи. Малките деца, разбира се, само опитаха и набърчиха нослета, но големите я уважихме много сериозно.

Иначе изцепките ми с гръцкия език, който уча колкото ентусиазирано, толкова и неефективно, продължават. След като тази седмица обясних на съседката, че „пикая“ вместо, че „чистя“ (катОризо – катАризо, как може разликата да е само една буква!) и тя много се смя, вчера пък казах на домакина, че го обичам и ще се грижа за него, вместо да му кажа, че жена му много го обича, след като така хубаво се грижи за него (пусти спрежения). Добре че сме приятели и всички се смеят и ме поправят, а не ме оставят да тъна в заблуда и да обикалям да обяснявам всякакви щуротии на хората.

Ето - да се види, че съм правила "катаризо", а не "каторизо". Приятелката ми Антоанета дойде да помага в чистенето - това също било гръцки обичай преди Великден, сестри, роднини, приятелки се събират и мият заедно прозорци, (а също и пият кафедаки, много ясно)

Направихме и един великденски плаж тези дни. Казахме на децата само крачетата да натопят, а се прибрахме чисто мокри. На плажа срещнахме още три семейства - познайте, и трите български :) Колко широко и щастливо се усмихват българите в чужбина, забелязали ли сте? У нас сякаш по-малко.

Кало Пасха от нас! Спокойни празници, здраве и светлина!