Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Може би познавате Доротея като съавтор и редактор на сборника „Детство“, като блогър и автор на статии, но сега ви я представям в различна светлина – като майка, на която се е наложило да научи толкова много за храненето по трудния начин. В статията си тя ни разказва за комерсиалната страна на здравословното хранене и за истината, която е намерила за себе си в крайна сметка. Прочетете и помислете. Добре дошли сте да коментирате и споделите и своя опит, независимо дали подкрепя или противоречи на мнението й.

Автор Доротея Луканова

Тази статия не е писана от лекар-диетолог, нито има претенцията за това да дава решение или да чертае път, още по-малко изисква да бъде следвана. Това е една почти седемгодишна история, толкова дълга, колкото е голям един сладур и разбойник, като всички на неговата възраст.
Ще започна с началото: Родих сина си на 10 юли 2010 г. на 36 години (така звучи по-добре, нищо че два месеца по-късно навърших 37. Естествено бях прочела разни-разнообразни статии за храненето, за кърменето за всичко, което ме интересуваше, четох мнения, ходих на лекции като бременна. Един от най-ценните съвети, който ми даде една майка с няколко години по-голям опит от мен беше следният: „Избираш си една пътека: четеш книги или слушаш педиатъра на детето си”. Тук даже думата интернет не беше спомената.
Да, ама не. Винаги съм обичала да се запозная с дадена тема многостранно, но филтрирайки информацията през собственото си мислене и до голяма степен разчитайки на споделено от близки с опит в отглеждането и храненето на деца.
Първият сблъсък беше с кърменето – избрах пътя на не почасовото (хранене на новородено на всеки три часа), а на свободното предлагане при поискване. Разбира се, още на втората седмица бях привикана от педиатъра на детето, за да проверим колко мл приема той. Според медицинските лица не беше достатъчно и препоръката беше да дохранвам. И малките деца биха разбрали, че ако бях последвала тази пътека, в най-скоро време щяхме да приключим с кърменето. А всички майки знаят колко е голямо предимството храната на детето ти да е винаги топла и готова за даване.  В този период навлизаше с бодри крачки едно ново схващане за отложеното захранване с други храни, някъде около седмия месец на бебето. Аз избрах плана от педиатъра – започнах с даването на храна различна от кърма, някъде в средата на петия месец с една лъжичка прясно изцеден сок от ябълка. След което следвах схемата на захранване според лекарската програма. Забравих да отбележа, че синът ми се роди голям юнак, като едномесечно бебе: 4200 гр. и 53 см. Беше много гладен още в родилното, а моята доставка закъсня малко и нямаше как да не пробва допълнителна храна (адаптирано мляко), което продължи 2 дни. След това мама започна добро производство, което продължи почти до първия рожден ден на порасналото момче.
Тогава, освен всичко останало магазините за биологично чисти храни изникваха един след друг и ми хрумна, че специално за захранването няма да е лошо, поне в първите месеци, да подсигуря по-добра храна.
За цените в тези магазини няма смисъл да говоря, всички вече сме наясно за какво става въпрос. За маркетинг и реклама, но и за един планиран, много успешен и силно изразен, донякъде агресивен ПР. За да накараш една критична маса от хора да спре да мисли адекватно, да се понесе с мантрата на сектант по новата ти търговска линия, се изискват добри познания както в манипулативния ПР, така и в маркетинга и рекламата. От днешна гледна точка – пиша оценка 6.
Всички така неистово и упорито налагани нови доктрини: биологично чистите храни, отказа от ваксините (задължителните по здравен календар), хомеопатията, или както аз ги наричам: „еко-био-веган-хомео-булшит” са планирана, изцяло търговски ориентирана сектантска щуротия, която на всичкото отгоре си играе със страха на хората. Открива безпогрешно слабо място и щрак. В матрицата си, с двата крака и с двете ръце, за главата да не говорим. Една доста скъпа матрица, която съобщава само добрите новини, без обективност.
За да не останете с впечатлението, че говоря наизуст, бих искала да споделя, че през годините се запознах теоретично и частично практически с:
·         Хомеопатията (въздействието на тази доктрина е на подсъзнателно ниво в стил „плацебо ефект”)
·         Веганството/ Вегетарианство (всеки сам избира пътя си)
·         Суровоядството (достатъчно е да включите определен брой сурови продукти в храненето си и ще получите нужния ефект)
·         Производството на биологично чисти храни и най-вече търговската част сега.
(Като дете бях изхранвана почти изцяло с такава храна от градината на баба ми. Резултат: всяко прекарано лято довеждаше до приятен растеж, свежест, енергия и червени бузки.)
·         Ваксините – тук, аз не съм медик, не си позволявам да оспорвам или отричам труда на поколения вирусолози, лекари. Само едно ще кажа: Благодарение на ваксините, изчезнаха от света поредица страшни заболявания, който, повярвайте ми, никой не би искал да му се случат. Иначе енергията на противниците на ваксините удобно се канализира в една или друга посока, защо? Един Господ знае. Само се надявам един ден да не разберем страшната истина.
Вярвам в една дума, когато говорим за хранене и тя е БАЛАНС.
Както вече споменах по-горе, повтарям – това е лично мнение, което се е формирало от опита ми през последните 6 години. Можете да се съгласите или да не го направите. Всеки е свободен да живее живота си, без да засяга или наранява останалите, така, както го разбира.
А всъщност интелигентният и мислещ човек има своето изконно право дори да е „слънцеяд” стига, разбира се, по някакъв начин да не вреди на трети лица и като поема личната си отговорност за себе си, да не си позволява да налага с „кръв и меч” своите мъдрости.
Научих няколко истини от опит и пак четейки, с мисъл и филтриране, но те важат за мен и моето семейство, без да имам каквото и да било желание да ги налагам на когото и да било:
1.       Чувствам се чудесно със земята и храната на мястото, където съм родена и живея.  Обожавам джанки, ябълки, малини и орехи (мога да изям и един килограм, наведнъж, но няма да е добра идея). Харесвам мириса на току-що опечена пържола, прясно месо, с лека мазнина по края, сочна и питателна. Не смятам, че консумацията на годжи бери ще ме направи свръх човек, най-малко пък семената от чия ще ме превърнат в „Superwoman” и т.н.
2.       Обичам да консумирам всички достъпни плодове и зеленчуци, с акцент към тези, които познавам от дете, разбира се с разнообразяване, когато мога да си го позволя, с екзотични такива, ако ми харесат.
3.       Не смятам, че млечните продукти ми вредят, слава Богу нямам алергия към белтъка на кравето мляко. Нито смятам, че са вредни за моето дете. Когато съм била на 40 дни, майка ми ме е захранила с кисело мляко и още съм жива и здрава.
4.       Консумирам всичко с мярка, което, мисля, че е универсална система за всеки човек, но е важно да се отбележи, че моята мярка не е мярката на човека до мен – т.е тя е строго индивидуална. Преди 15 години имах наднормено тегло, пробвах един режим за 1 седмица, свалих 3 кг. А до края на месеца още 4 и възвърнах вида си, който и до днес е същия с леко прекъсване по време на бременността и кърменето по обясними, хормонални причини. Но оттогава не консумирам онези храни и напитки, които, забелязах, че на мен не се отразяват добре.
5.       Обичам да пия вино и ракия, по-рядко бира.
6.       Обожавам шоколад, като наблягам на по-скъпи и качествени марки. Тези, които са най-масово разпространени са пълни с мазнини и захар, даже са гадни на вкус, особено, когато си опитал истински шоколад.
7.       Стресът от това да се ограничиш до степен, в която душата и тялото ти страда, считам за по-силен от това да си позволяваш някои „забранени неща” в моментите, когато цялото ти същество крещи „Искам”.
Най-висшата лига в храненето за мен е да бъдеш достатъчно умен и гъвкав и да позволиш на собственото си дете да избира, след като си му показал и разказал за храната. Естествено, това е процес и не става от днес за утре. Възпитаването на вкус към храната не става със забрани и ограничения, а с пример и комуникация, в която малкото човече е достойна бойна единица.
Така както на мен ми се прияжда сладко или солено, така и малкият човек желае да опита от всичко. Ключът в тази ситуация е балансът. Баланс на видовете храни, подходящи като конфигурация за един растящ организъм.
Преди две години и половина внезапно се сдобихме с един неканен гост в семейството ни – диабетът. Уви, той посети детето ни и трайно зае своите позиции. Става въпрос за ювенилен диабет (тип 1), който е авто-имунно заболяване и нито може, засега, да се предвиди, нито веднъж изявен, може да се спре. Авто-имунният процес започва доста време преди изобщо някой да разбере, че тялото е припознал като враг собствени клетки и един ден ще се отключи неговия резултат – авто-имунното заболяване . Бавно и устойчиво антителата добиват тази концентрация, която вече ги довежда до реална заплаха за организма. В случая с диабета – унищожаване на произвеждащите инсулин бета клетки, което при клиничната изява на това състояние вече е на етап достатъчно голям процент не функциониращи производители на този хормон, така важен за цялостния метаболизъм на организма, а именно – усвояването на глюкозата, завеждането до клетките, доставка на енергия на цялото тяло.  Друг начин за възвръщане на баланса освен с външна доставка на инсулин – няма. Пак да уточня – става въпрос за диабет тип 1. Авто-имунният процес продължава до момента, в който и последната бета клетка е унищожена, което означава, че организмът вече разчита на прием на инсулин само отвън. А, уви, регенерацията точно на тези клетки е в най-ниска степен, в сравнение с всички останали. Теориите за това какво може да причини авто-имунния процес са много, но никой досега не може да даде точна информация защо имунната система на даден организъм започва да изгражда антитела срещу собствени клетки. Силно се надявам един ден медицината да намери и този отговор. Тогава една много голяма част от света ще си отдъхне.
Няма да навлизам в подробности относно управлението на този процес, защото, в случая, темата е друга. Но, ще предоставя малко светлина относно храненето на дете с диабет.
През последните 4 месеца променихме храненето на детето, съобразявайки няколко важни компоненти, а именно: равнопоставеност на въглехидратната и протеиновата храна или превес на втората в ежедневието с добавка: витамини и фибри от зеленчуци, плодове.
В началото на пътя ни с диабета допуснахме една грешка, съобразявахме храненето с една остаряла система: 50 % ВХ, 30 % витамини и фибри и само 20 % протеини.  Бавно и полека бяхме стигнали ориентировъчно до 70 % ВХ, 15 % протеини и 15 % фибри. Сега се стараем да имаме поне 50% протеини от общия калориен прием за едно ядене, а останалите 50 % да се делят между ВХ и фибри и витамини. В резултат на което детето блика от енергия, расте, става здраво и силно, способно да играе два часа баскетбол без да спира за дълго, освен за вода и малко подкрепа с храна (при дълготрайни физически натоварвания се хаби енергия, респективно глюкозата се усвоява по-бързо и е възможно да се получи спад под допустимите норми (т.нар. хипогликемия), което трябва да се възпрепятства при диабет тип 1.  В интерес на истината поне веднъж в живота си всеки не диабетик е усещал хипогликемия – рязко огладняване, спад в тонуса и виене на свят (увлечени в работа или натоварвания, когато забравяме да се храним пълноценно).
Изключително сме благодарни на ендокринолога на детето ни, който имаше търпението да ни обучи. И в крайна сметка, спазвайки простите правила на изчисляване на сходен калориен прием на всеки вид хранене (закуска, обяд или вечеря) спрямо това от предходния ден, постигнахме така търсения баланс. Разбира се, имаме още път, но минахме първо ниво, надявам се.
Този тип хранене е приложим за всеки човек. Традиционно българинът обича да прекалява с въглехидратни храни. Наложилите се напоследък тенденции на отричане на месото също дават своето отражение. Протеините са важна част от нашия организъм и липсата им не е вариант особено за растящ организъм. А и протеини има в млякото и млечните продукти, риба и бобови растения, ядки (сурови).



Това, с което искам да завърша, е един малък нагледен пример:
Вид храна/ 100 грама
Белтъчини
гр.
Мазнини
гр.
Въглехидрати
гр.
Ккал.
*GI
Варени картофи
3
5
17
129
73
Пържени картофи
3
17
40
334
63
Картофен чипс
6
30
50
494
70
·         GI - Гликемичен индекс,  (ГИ)  е стойност, показваща скоростта, с която богатите на въглехидрати храни повишават кръвната глюкоза в организма след консумация. В съвременните теории консумацията на храни с нисък гликемичен индекс е основен елемент от успешната диета. ГИ на храните се измерва в условно въведени единици, като се приема, че глюкозата  е с индекс 100.
Въпреки че суровината за трите вида храна е една и съща – картофи, виждате разликата: количеството ВХ расте, а гликемичният индекс варира. Второто донякъде е свързано с количеството мазнини в готовия продукт.
Смятам, че един човек, сравнително интелигентен, може да види разликата.
Вярвам, че когато детето ви твърди, че е гладно, то това е свързано с факта, че не е получило достатъчно градивни за тялото му елементи и последното нещо, от което има нужда е пакетиран боклук (храна, натъпкана с калории, сол, натриев глутамат, оцветители и подобрители и т.н.), защото в това има всичко друго, но не и храна. Когато едно дете в твърде ранна възраст привикне да консумира продукти с изкуствено подсилен вкус, прекалено много сол, изкуствени и ярки цветове, то отвиква да се храни с естествени храни, чийто натурален вкус и мирис е твърде семпъл, на фона на другата, „лъскава” храна.
Не давам рецепта, по-скоро поле за размисъл, какво всъщност даваме на детето си, когато лесно му подаваме поредния пакет.
И един съвет, макар да не е поискан – когато желаете да намалите теглото си, смятайки, че не сте във форма, тежат ви килограмите, задъхвате се, трудно изкачвате стълби и краката ви болят, обърнете се към себе си най-напред, вижте кои храни ви предизвикват неудобство, попитайте конкретно за себе си специалист диетолог, защото, повярвайте ми – няма универсална диета за всеки – всеки е различен и това, което помага на един не значи, че за друг няма да вреди.
Всичко е баланс, но всеки намира своя. И все пак има рамки, които е добре да се знаят.
 
В края добавяме и коментара на д-р Русков: Уважаема г-жо Луканова! Статията Ви е перфектна. Няма какво да се добави. Медицинските неграмотници (игноранти) може да се опитват да спорят. Това е тяхно право. Искам само да уточня нещо - автоимунните заболявания се развиват в развитите страни. Една от причините е стерилната среда, в която се стремим да живеем. Има паразитози (острици) и микробите, напр. от неизмитите ябълки и череши. Когато си ги откъсваш от дървото или береш боровинки в планината и не тичаш да ги миеш, това помага имунитетът да бъде активен. Така имаш сили СРЕЩУ автоимунните болести. Тези болести са непознати в Африка, където течаща вода има като вали дъжд.

 

Снимката е от личния архив на Доротея, фотограф Гергана Змийчарова.
Ето линк за блога на Доротея, а това е страничката на сборника й с разкази във фейсбук.

Публикувам със съгласието на г-н Саркисян
Това което няма да ви кажат: нито джи пи-то, нито училищния лекар, нито треньора.
1. Между 10-12 г. задължително заведете детето си на кардиолог. Нека прегледат с ехокардиограф сърцето.

Ето за какво да се следи при аутизъм, тревожност, депресия, биполярно разстройство, нетипична интелигентност, разстройство на вниманието и хиперактивност и проблеми с поведението.

По традиция не обръщаме същото внимание на психичното здраве, както на останалите здравни аспекти. Тихото страдание обаче води до ужасни последствия, не по-малко болезнени от други здравословни проблеми. Често симптоми се интерпретират като черти на характера. Ако баба ви ви повтаря шест пъти да си гледате в краката, като вървите, най-вероятно страда от безпокойство/тревожност.

Ако едно дете е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, вероятно има симптоми на социална тревожност. Ако някой се изолира от другите, той не е просто „особняк“, а вероятно се бори с депресия.
Когато детето е малко, около 2 години, следете за симптоми на аутизъм. Аутизмът е спектър, не се заключава в Да/Не. Децата с аутизъм живеят в собствена невидима черупка. Странични стимули, като шумове, опити за контакт и подобни, обикновено не привличат вниманието им. Те често правят движения, които на пръв поглед изглеждат „симпатични“ – размахват ръцете си като птици, които пърхат с криле, люлеят тялото си напред назад. Децата със симптоми на аутизъм избягват контакт с очи, и оставени сами, могат да си играят с една и съща играчка много дълго време. Обикновено вниманието им е привлечено от неща, които се въртят (например вентилатори). Една от трудните ситуации за деца със симптоми на аутизъм е тази с много източници на звук – увеселителен парк, мол, голям магазин, летище, защото не могат да преработват такава стимулация. Подобен ефект може да има силно осветление.
Когато детето е в предучилищна или първи клас, следете за симптоми на разстройство на вниманието и хиперактивност. Децата с такива симтоми не могат да съсредоточават вниманието си за дълго и се затрудняват да преминават от една задача на друга. Хиперактивността е по-видима обикновено при момчетата. Когато не могат да следят учебния процес, те не стоят на едно място, говорят, вдигат шум. Момичетата обикновено блуждаят в същото положение, затова и при тях проблемът не е толкова видим. Общият симптом за тези деца е импулсивност.
Също в първите училищни години следете за симптоми на интелектуална недостатъчност. Тя представлява коефициент на интелигентност под 70. Тук не става дума за интернет тестове, които претендират, че мерят интелигентност, а за сериозни научни тестове, които се администрират само от обучени специалисти. Мнозинството хора попадат между 90 и 110. Много ниската интелигентност се вижда лесно. Тази, която изисква повече внимание е между 60 и 70. Привидно тези деца не се отличават от връстниците си, освен ако нямат например синдром на Даун. Децата с ниска интелигентност имат затруднения в училище, не научават лесно. Децата с ниска интелигентност са наивни (и остават такива), лесни са за убеждаване, затова са уязвими откъм хора с недобри намерения. Другият важен симптом е, че те се затрудняват с абстрактно мислене, не разбират шеги или сарказъм. Когато са по-малки, тези симптоми са трудно забележими, но те продължават да присъстват у тези хора и като по-възрастни.
Много високата интелигентност също може да е проблемна. Децата с коефициент на интелигентност над 140-145 обикновено скучаят в училище и могат да се забъркат в проблемни ситуации по тази причина. Възможни са и проблеми в отношенията с другите, заради разликите в интелигентността и липсата на общи интереси.
Ако детето ви е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, следете за симптоми на тревожност/безпокойство. Тези деца имат натрапливи мисли за негативни събития, които биха могли да се случат. Безпокойството се разпознава лесно в телесните процеси на детето – потене (когато не е топло), потни длани, учестено и плитко дишане, барабанене с пръсти, и подобни. Това са децата, които се притесняват ужасно преди изпит или дори контролно например. Безпокойството е привидно безобидно, но оставено без намеса от специалист, може да се влоши. Други разстройства, като обсесивно-компулсивно и паник атаки, са подплатени с тревожност.
Поведението на децата е честа тема на тревоги, споделена от родителите. Понякога е трудно да се отличи кое поведение е просто проблемно, кое е патологично. В детска възраст има две основни разстройства, свързани с поведението, за които трябва да се следи. Едното е опозиционно предизвикателното разстройство, при което децата са лесно раздразнителни и гневни, и спорят с родители, учители, държат се предизвикателно и не следват инструкции лесно. Тези деца са отмъстителни и обвиняват други за собствените си грешки. Намесата на специалист е особено важна, защото това разстройство обикновено прераства в по-сериозни проблеми по-късно. Другото разстройство, свързано с поведение, е експлозивно разстройство. При него децата имат гневни изблици, агресивни са, нагрубяват с думи, или реагират интензивно при безобидни ситуации. Тези деца са описвани като „раздразнителни“.
Детската депресия е много сериозен проблем. Децата с депресия казват често „тъжен съм и не знам защо“. Те се събуждат сутрин уморени и нямат желание за нищо. Нещата, които са им носили удоволствие преди, вече нямат такъв ефект. Тези деца се изолират, приемат всичко лично и лесно генерализират негативни мисли. „Х ме обиди, никой не ме харесва“. Колкото по-сериозна е депресията, толкова по-ниско е самочувствието на детето.
Близко до депресията е биполярното разстройство. То рядко се вижда у децата, но по-често се среща при тийнейджърите. Най-лесният начин да се опише е като влакче на ужасите на настроението. Днес се чувствате на върха на света, говорите с патос, спите малко, започвате куп нови неща, имате много енергия. Изведнъж еуфорията се заменя с депресия. Колкото неприятно е изживяването за този, който страда от биполярно разстройство, толкова и за хората около него. Ако имате биполярно разстройство в семейството, вероятността следващото поколение да го наследи е значителна.
На 18-20 годишна възраст е много важно да се следи за шизофрения. Това е възрастта, в която тя се отключва. Ако родът ви има случаи на шизофрения, вероятността да се пренесе в следващото поколение е голяма. Има три големи групи на симптоми, за които да следите. Налудничавите вярвания/заблуди са типични. Често те са свързани с параноя или мания за величие. При параноята хората вярват, че са преследвани, има заговори срещу тях и често търсят доказателства, не могат да имат доверие на никого. Халюцинациите могат да бъдат под формата на видения и гласове. Гласовете, за съжаление, обикновено са негативни и целят да наранят или унижат, особено опасно е, когато са командни и директно изискват от пациента да се нарани или самоубие, или пък да нарани другиго. Виденията също са трудно и стресиращо преживяване.

 

Самодиагнозата не е добра идея! Ако имате подозрения, потърсете психолог или психиатър!

Автор: Мария Пеева

„Да забелваме или не“ е тема, която постоянно се дискутира в бебешките форуми. Наскоро в един от тях мама зададе следния въпрос:

Моля, препоръчайте ми лекар за забелване на пишле. Благодаря предварително.

Както обикновено, майките веднага се разделихме на два лагера. Едните твърдо "против", другите твърдо "за". Вторите са късметлийките, които са приложили забелване и не са имали проблеми. Първите, сред които бях и аз, споделихме статии и мнения на лекари. Копирам моя отговор.

Не е препоръчително да се забелва. Може да прочетете тази статия на професор Бранков, който е НАЙ-ДОБРИЯТ СПЕЦИАЛИСТ ПО ДЕТСКА ХИРУРГИЯ в България. Цитирам: Насилственото забелване в бебешка възраст води до травма на кожата, нарушение на нормалното клетъчно срастване, увреждане на сетивните нерви на гланса, гъбично или бактериално възпаление (баланит) и деформация на кожата (склерозит). При това възниква нарушаване на нормалната лигавица и настъпват склеротични деформации и хронично възпаление, което води до вторични рецидивиращи слепвания. Подобна процеси се наблюдават и при проходили деца, които все още стоят с памперси (амониев дерматит).

След няколко дни майката пусна следното съобщение в темата.

А сега да ви споделя какво се случи: Изплаших се, по-точно наплашиха ме, педита, роднини, близки, познати. Размахваха ми пръст заканително как може да го оставя така и аз склоних. Заведох го да го забелят. Първо мислих да е Миленков, но след коментарите за него се отказах и избрах Хирургии. Незнам как се казваше лекаря, блокирах просто в онзи момент. Направих го с идеята, че ще се случи нещо добро. Уви, както каза една мама по-горе настъпи Ада. В буквалния смисъл. Получихме възпаление. Въпреки лидокаина и крема с който мажех. Поду се страшно, детето отказваше да уринира, от това получи силни болки в корема. Члена му стана огромен, едва успявах да му направя промивка със смрадлика, ревеше неистово и сам не искаше да си го докосне. Наложи се една вечер да го заведа отново в Хирургии в спешното обаче. Казаха ми, че щом е забелван три-четири дни ще е така. Положението обаче се влошаваше. През това време, той съвсем престана да пишка, не осъзнато, а се изпускаше в гащите и после следваше истеричен рев. (Без памперс сме от август, миналата година, малко преди да навърши две, т.е. сега е немислимо да сложа.) Наложи се повторно да посетим спешното и там един много мил лекар, ни обясни, че ще извика колега от детска хирургия, защото не му харесва и е вероятно да се наложи обрязване. Миг преди да припадна от притеснение ми обясниха, че не сме единичен случай и понякога настъпват усложнения. Другият лекар погледна и назначи някакъв антибиотик, отделно и някаква инжекция му сложиха, стояхме там до малките часове, но слава богу избегнахме обрязването (поне за сега). Все още имаме проблем с пишкането и стискането. Може би отново ще се учим от начало. И естествено не ми дава да го забелвам и правя промивки. И тъй като въобще не мога да го убедя да го забелим, очаквам да залепне отново. Кожичката се цепва много отгоре и сега стои като клъцната. Ако трябва да обобщя всичко до момента адски неприятно нещо. Откровено казано съжалявам, че си причинихме всичко това. Не съм сигурна, че имаше смисъл този кошмар, които още реално не е свършил.

Ужасно съжалявам, че е преживяла всичко това и споделям историята й с вас, не за да злорадствам или да натяквам, че съветите ни са били основателни. Вярвам, че детето ще забрави, детската психика сякаш се възстановява по-бързо. Но тя няма да го забрави и съм убедена, че занапред твърдо ще е враг на забелването. Но въпреки горчивия опит на много майки като нея (самата аз съм била свидетел на тежките последици от забелване при познато дете), все пак много други майки ще продължават с тази практика, само и единствено защото са я правили нашите майки и баби. Радвам се, че аз устоях на натиска на роднините преди време и никой от момчетата ми не е минал през тази неприятна процедура. На майките, които все още се колебаят, ще кажа само едно. Ако детето ви беше момиченце, щяхте ли да му отстраните девствената ципа? Защото това, което смятате да направите с момченцето си е същото. Не бихте, нали? Въпросът ми ви изпълва с негодувание. А знаете ли, че има държави по света, където и това се практикува – обрязват и момиченца. Само защото така са правили техните баби и майки. Помислете дали е редно да се следват сляпо практики и ритуали, които освен че са болезнени за вашето съкровище, могат да са и опасни за здравето му. Погледнете тялото на вашето детенце. То е съвършено, защото природата го е създала такова. Няма нужда от хирургична намеса, човъркане, дърпане и бърникане, за да стане по-здраво и по-хубаво. Всичко, което искате да му причините сега, ще се случи съвсем нормално и безболезнено, когато му дойде времето. Ако пишлето трябваше да се забелва на тази възраст, то щеше да се роди без кожичка. Доверете се не на мен, не на препатилите майки, нито дори на лекарите-специалисти като доктор Бранков. Просто се доверете на природата. Вашето дете е прекрасно, здраво и всичко си му е на мястото. Нека си остане такова.

Прочетохте ли Закаляването през първата година?

Преведох за вас следният текст от блога Violent Metaphors на професор Дженифър Раф, изтъкнат учен в областта на антропологичната биология, генетиката, еволюционната антропология и молекулярната биология.

 В светлината на скорошните епидемии от варицела и други болести, предотвратими с ваксини, и отказът на антиваксърите да признаят този проблем, реших, че е крайно време за тази публикация.

 Скъпи родители,

Вас ви лъжат. Хората, които твърдят, че защитават интересите на вашите деца, всъщност излагат живота и здравето им на риск.

Казват, че морбили не е смъртоносно заболяване.

Но то е.

Казват, че варицелата не е кой знае какво. Но тя може да бъде.

Казват, че грипът не е опасен. Но той е.

Казват, че не е толкова страшно децата да се разболеят от коклюш. Но всъщност е.

Казват, че ваксините не са толкова ефективни в превенцията на болестите. Но животът на 3 милиона деца бива спасен всяка година чрез ваксинация, а 2 милиона умират от заболявания, предотвратими чрез ваксиниране ежегодно.

Казват, че „природната инфекция“ е по-добра от ваксината. Но грешат.

Казват, че ваксините не са стриктно проверени за безопасност. Но ваксините биват подложени на много повече тестове от всяко друго лекарство. Това проучване например показва безопасността и ефективността на пневмококовата ваксина при над 37 868 деца.

Казват, че лекарите не признават, че ваксините имат странични ефекти. Но страничните ефекти са добре известни и, освен в много редки случаи, – съвсем незначителни.

Казват, че ваксината за МПР (морбили, паротит, рубеола) причинява аутизъм. Но това не е вярно. (Въпросът дали ваксините причиняват аутизъм постоянно е обект на изследвания и всички те доказват, че ваксините нямат такъв ефект.)

 

Казват, че тимерозалът във ваксините причинява аутизъм. (Тимерозал е консервант, съдържащ живак, бел.пр.) Но това не е вярно и освен това след 2001 г. в повечето ваксини тимерозал не се използва.

Казват, че алуминият във ваксините (адювант, компонент на ваксината, който засилва имунната реакция на тялото) е вреден за децата. Но децата консумират повече алуминий с кърмата отколкото поемат от ваксините. За да навреди, нивото на алуминий трябва да е далеч по-голямо.

Казват, че Системата за Проследяване на Страничните Ефекти от Ваксините (Vaccine Adverse Events Reporting System) доказва, че те са опасни. Но не е така.

Казват, че имунизационният календар е прекалено натоварващ за детската имунна система. Но той не е.

Казват, че ако децата на другите хора са ваксинирани, няма нужда да ваксинират своето.

Това е най-възмутителният аргумент, който съм чувала. Първо, ваксините не винаги са сто процента ефективни, така че е възможно дори ваксинирано дете да се зарази, ако е в контакт с болестта. Нещо повече, има хора, които не могат да бъдат ваксинирани, защото имат имунен дефицит, или са алергични към определен компонент. Тези хора разчитат на тъй наречения стаден имунитет да ги предпази. Хората, които отказват да ваксинират децата си срещу заразните болести излагат на риск не само собствените си деца, но и чуждите.

Казват, че „природните“, „алтернативни“ лечения са по-добри от научно-обоснованите медикаменти. Но те не са.

Истината е, че ваксините са едно от най-големите постижения в интерес на общественото здраве и едно от най-важните неща, които можете да направите, за да предпазите детето си.

Знам каква реакция ще получа от страна на антиваксърите. Тъй като не могат да спорят със солидните научни факти в подкрепа на ваксините, те ще твърдят, че работя за Големите фармацевтични компании (което не е истина и никога не съм работила за тях.) Ще кажат, че не съм учен (а аз съм). И ще кажат, че съм „Агент 666“ (което не знам точно какво е, но съм убедена, че не съм).

Никое от тези обвинения не е истина, но така реагират антиваксърите, защото нямат реални факти, които да подкрепят каузата им. Някъде дълбоко в душата си те го осъзнават и се опасяват, че ще бъдат разкрити, затова нападат вестителя, а не вестта.

Защо ви лъжат? Някои го правят за лична изгода, за да продадат алтернативните си лекарства, след като ви наплашат с традиционната медицина. Убедена съм, че много антиваксъри имат искрени добри намерения и вярват, че ваксините са наистина вредни. Но както един астрофизик каза наскоро: „Хубавото на науката е, че казва истината, независимо дали вярвате в нея или не.“ В случая с антиваксърите, това не е успокоително. Добрите им намерения няма да спрат микробите да се развиват и да вредят на хората, а посланието им, че ваксините са вредни има фатални последици. В САЩ има вече няколко епидемии от заболявания, предотвратими с ваксини, заради неваксинираните деца.

Само в едно отношение ще отправя към вас същото послание като антиваксърите:

ОБРАЗОВАЙТЕ СЕ.

Но докато те имат предвид: „Четете уебсайтовете, които подкрепят нашата позиция“, аз ви предлагам да проучите какво твърди научната общност. Научете как работи имунната система. Прочетете историята на заболяванията преди ваксините, говорете с възрастни хора, които са израсли по времето, когато полиомиелитът, морбили и другите вируси не са могли да бъдат предотвратени. Прочетете как се разработват ваксините и как работят. Прочетете за Андрю Уейкфийлд и как докладът му за връзката между ваксината МПР и аутизмът бе оттеглен и той изгуби лекарските си права. Прочетете многобройните, мащабни проучвания на връзката между аутизма и ваксините… които не са открили нищо подобно. (А можете да прочетете и проучването на действителната причина или причини на аутизма, на което антиваксърите не помагат особено).

Може би ви се струва доста работа, а научните доклади са трудни за четене. Но прочитът на научни статии е умение, което можете да овладеете. Ето един чудесен източник как да оценяте медицинската информация по интернет, а освен това написах и инструкция за хора, което не са учени как да четат и разбират научна литература. Дължите на децата си, на себе си да проучите задълбочено този въпрос. Не разчитайте на някой непознат по интернет да ви каже какво да правите. (Дори и на мен!). Прочетете научните изследвания, за които съм дала линкове и говорете с педиатъра си. Въпреки всичко, което твърдят антиваксърите, няма защо да се страхувате от ваксините. По-скоро трябва да се страхувате от това, което ще се случи без тях.

 

 

Статията на професор Раф е от 2014 г., но наскоро отново беше пусната в IFLS със статус: „Най-важната статия, която някога сме публикували, моля прочетете“.

Автор: Мария Пеева

Вашето бебе навършва година и започва да открива света. И вие го откривате отново – през неговите очи. Вече е крайно време да обезопасите всички стаи, до които детето има достъп, защото ако му позволите, то ще се опита да „включи“ молив в контакта, да нахрани кучето с боя за обувки, да опита препарата за миене на под и да изпере котката в пералнята. Това е периодът на най-интензивно развитие на всички умения. С всеки ден детето ще ви изненадва с новите си способности. Както казах и в предишната публикация за развитието на детето до годинка – не сравнявайте детето с негови връстници, особено ако това ви напряга, и избягвайте общуването с „приятелки“, които не пропускат да изтъкнат колко повече неща може тяхното дете.

Някои малчугани прохождат по-рано, но проговарят по-късно и обратното. Моите лични наблюдения с четири поколения деца и техните приятелчета показват, че момиченцата сякаш се развиват по-бързо от момченцата, но това е само предположение, а не утвърден факт. Нека детето ви се развива със собствения си темп, с вашето насърчение, но без да упражнявате натиск върху него. Таблицата е ориентировъчна и целта й е най-вече да успокои тревогите на майките, на които често им се струва, че връстниците на детето го изпреварват. Някои деца още на две казват „Бича мама“, а други ще го направят чак на три. Мога да ви обещая само едно. Независимо дали хлапенцето ви е на две, или на три, когато го чуете за първи път, ще се разплачете от щастие. Затова вместо да се измъчвате от тревоги за развитието на детето си, просто му се радвайте. Ето и обещаната таблица.

Ако имате каквито и да е притеснения, обърнете се към педиатъра си да ви препоръча специалист. В случай че действително има проблем в развитието на детето, колкото по-рано се диагностицира, толкова по-големи са шансовете за подобрение. 

Ето и още няколко важни теми за малкото дете, които ви препоръчвам: 

Детето не яде? 7 съвета за родителите на злояди деца 

Активно или хиперактивно?

Препоръките на д-р Масларски

5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ

Ранна диагностика на психични проблеми 

Скъпи родители, лъжат ви - за ваксините

Помните, предполагам, историята на Живка, специалната майка на Ния. Когато ми разказа за заниманията на дъщеря й в ресурсния център, се поинтересувах каква е практиката в други страни. Приятелка, която гледа внуче със здравословен проблем в Швеция сподели, че детето има много сериозен напредък след заниманията си с ерготерапевт. Това е един от тримата специалисти, заедно с логопеда и рехабилитатора, които ежеседмично работят с момиченцето. Потърсих информация за ерготерапевти в България и открих, че в Русенския университет от 10 години тихо, всеотдайно и упорито работят по обучението на такива специалисти. Нещо повече, с резултатите си привличат лектори от чужбина и  печелят проекти, които дават възможност на студентите да обогатят академичните си знания с ценен практически опит. Един от тези изключително ценни специалисти, е Елица Великова.

Елица е магистър ерготерапевт и магистър ерготерапия в общността, член на Управителния съвет на Асоциация на българските ерготерапевти (АБЕТ) и на Изпълнителния комитет на Съвета на ерготерапевтите за европейските страни (Council of Occupational Therapists for the European Countries, COTEC). Работила е като ерготерапевт в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, координатор е на терапевти в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца и семейства към АБЕТ. Асистент по специалност Ерготерапия във Факултет Обществено здраве и здравни грижи на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

 

Какъв специалист е ерготерапевтът?

Ерготерапевтът изследва и повлиява целия спектър от дейности, които може да изпълнява едно дете – както самообслужване, достъп и учене, така и моментите на преход между дейностите, времето за почивка, игрите и комуникацията с връстниците и учителите. Работата на ерготерапевта започва от най-ранна възраст като част интервенцията на деца с увреждания. Можете да го потърсите, ако имате притеснения относно забавено общо развитие или нарушение на специфични функции.

Как се изгражда връзката с детето?

Това са взаимоотношения със сериозна продължителност, затова трябва да бъде изграден добър синхрон между терапевта, детето и родителите му. Те са партньори, заедно определят приоритетите и целите на терапията и заедно взимат решенията. Изграждането на терапевтичната връзка е индивидуален процес, в който основното правило е да се следва детето. То трябва да е сигурно, че е привлякло вниманието и е получило одобрение още в самото начало на заниманията. За да се справя добре с  дадена дейност, трябва да има срещу себе си търпелив и спокоен терапевт, да има възможност за избор, защото това го кара да се чувства значимо и по-мотивирано за работа.
В центъра към Асоциацията ни се стараем комуникацията помежду ни да бъде честна и открита. Родителите и останалите членове на семейството винаги са добре дошли по време на сесиите като наблюдатели и участници.


Как работи ерготерапевтът с деца с психосоциални отклонения?

  • Изследва нивото на развитие на умения в областта на самообслужването, игрите и развлеченията за съответната възраст, както и трудностите на детето в ежедневните дейности чрез специфични методи и средства за оценка.
  • Подбира значими за детето дейности, като ги развива или адаптира с цел да стимулира неговото самостоятелно функциониране.
  • Обучава детето в изпълнение на ежедневните дейности според неговите способности.
  • Провежда интервенция за насърчаване на ответна реакция на постъпващата от сетивата информация като развиващи дейности, сензорна интеграция и игрови занимания.
  • Работи с деца със сензорни нарушения или дефицит на вниманието с цел подобряване на техните умения за концентриране, както и на социалните умения.
  • Прави оценка и препоръчва оборудване и адаптиране на околната среда с цел обезпечаване на достъпност, независимост и безопасност.
  • Ангажира детето в игрови дейности, които стимулират и развиват взаимодействието и комуникацията с други лица.
  • Стимулира положителни модели за овладяване на гнева при деца с поведенчески разстройства (участие в активни игри или описание на чувствата в дневник вместо проява на насилие към другите деца).
  • Планира стратегии, подпомагащи прехода към ново място, друг човек или житейска фаза.
  • Съвместно с детето и неговото семейство идентифицира начини за безопасно придвижване в общността.

 

Ерготерапевтът се фокусира върху основните сфери на дейност за всяко дете:

  • Самообслужване: стимулира детето да участва в дейностите от самообслужването; използва игри, подготвителни и терапевтични дейности за подобряване на уменията за самообслужване.
  • Обучение: подпомага детето да изпълнява поставените задачи в часовете, стимулира изграждането на увереност у децата с увреждания за участие в извънкласни дейности.
  • Игри: насърчава участието на децата в игри чрез развиване на техните умения да изчакват реда си и да споделят играчките си. Подбира подходящи сензорни играчки за улесняване на играта на деца със сензорни увреждания.

Важна предпоставка за доброто функциониране на децата с аутизъм е изграждането на дружелюбна, предсказуема и съобразена с потребностите на детето среда.

Добри резултати се постигат само при наличието на системност и последователност в изискванията и подкрепата, които детето получава във всички посещавани и обитавани места

Изисква ли се предварителна подготовка за детето, което ще бъде обект на ерготерапия?
Всичко, което е добре да бъде направено предварително, е на детето да му бъде казано какво предстои, за да се настрои за промяната. Хубаво е да му бъде обяснено по достъпен начин къде и защо ще ходи, колко често, какво ще прави там. Добре е подготовката на детето за промяната да започне достатъчно рано и за това да се говори без напрежение и стрес. Така то ще има време да се настрои към новото, което му предстои.

Как родителите могат да работят с децата вкъщи, за да подпомогнат резултатите на специалиста?

Терапевтът, който работи с детето, може да даде конкретни идеи и съвети, да покаже определени дейности, които могат да се извършат вкъщи. Би могъл дори да  осигури писмени инструкции.

Понякога, по своя инициатива,  детето продължава с терапевтичните дейности вкъщи. В такъв случай е добре това да бъде споделено с терапевта, за да се провери дали изпълнението е правилно.

Някои родители предпочитат да не присъстват и да не участват в терапевтичните сесии, за да не се разсейва детето или по друга причина. Все пак е добре поне в началото, или от време на време, да се включват в рамките на сесиите, за да видят сами как протича терапията. Това определено ги прави по-търпеливи и разбиращи детето, което полага усилия и работи усърдно. От друга страна, им дава възможност да разберат смисъла на дейностите, които избира терапевтът и какви цели се крият зад една на пръв поглед просто забавна игра. Много често родителят установява, че детето се справя с дейности, които са изглеждали непостижими.

Въвличането на детето в занимания, свързани с дома и домакинството, също е много важно и ползотворно. То се научава на отговорност и едновременно с това развива своята сръчност и съобразителност. Вкъщи детето може да участва в готвенето – да сипва и да бърка съставките, да меси тесто, да подрежда и почиства масата, да помага с прането като сортира и сгъва дрешките си и като подава и слага щипки и, разбира се, като подрежда личните си вещи. Всяка възможност за активно участие на детето в живота у дома трябва да бъде използвана и превърната едновременно в игра, полезен навик и ново умение.

Десет основни съвета към родителите:

  1. Вашето дете овладява значимите за него дейности постепенно. Кога да започнете с една или друга дейност? С какво темпо ще я овладее? Това зависи от неговите лични качества и способности, от културата и традициите на семейството, от материалната и социалната среда, от вашето отношение и участие в този процес.
  2. Най-важно е да почувствате баланса между вашите очаквания към детето и това, с което то може да се справи в момента. Не си казвайте, че то никога няма да се научи на едно или друго, защото така сами поставяте бариера пред това умение. Не се фокусирайте и върху твърде големите постижения, да се научи да чете, например, а забелязвайте всяка стъпка, която развива четенето. Ако помагате на детето си да се справя с важните за него дейности с усмивка и спокойствие, ще му дадете добър личен пример за това как да подхожда към предизвикателствата.
  3. Предлагайте новите дейности, когато детето ви се чувства добре и когато самите вие имате времето и енергията да подходите към новата дейност с нужното внимание. Избягвайте периоди, в които то е болно или стресирано.
  4. Направете дейността смислена и приятна за детето – похвалете го за това, че опитва, макар и да не се справя перфектно в началото.
  5. Давайте му често възможност да избира – двете неща, между които избира, може да са равностойни за вас, но за него изборът означава пълноправие и отговорност.
  6. Довършвайте дейностите, които предлагате — по този начин ще покажете на детето си, че са важни и че с повече усилие и търпение се стига до успех. Ако то категорично отказва да участва, довършете ги вие, като покажете огромна радост от постигнатия резултат. Така детето ви ще свързва дейността с позитивна емоция от завършването ѝ.
  7. Разделяйте дейностите на малки части и преценявайте според дейността на кой етап да включите детето. При някои дейности е по-добре да оставите детето да направи по-лесната първа част, например да си вдигне панталоните, а вие довършете като закопчаете ципа и копчетата. Постепенно то ще овладее цялата последователност от действия. При други дейности е по-добре вие да започнете с първото действие и да оставите детето си да направи следващото. Например, когато го учите да се храни самостоятелно с лъжица – напълнете лъжицата (изберете храна с подходяща консистенция – крем или кисело мляко), подайте я на детето и го оставете то да я поднесе към устата си. Постепенно преминавайте и към загребването. В някои случаи ще улесните детето, ако му покажете с ръка върху неговата как да изпълнява едно или друго действие, ако правите същото действие едновременно до него или срещу него или използвате огледало, за да може то по-добре да контролира движенията си.
  8. Докато детето тръгне на училище, основната му дейност е играта. По този начин то се развива и учи. Не подценявайте игрите – всяка игра е свързана с изследване на света и собствените способности, практикуване на социални модели и роли, които е видяло или преживяло, развиване на личните умения и качества. Предлагайте на детето си разнообразни игри и играчки, които развиват всички сетива, въображението, творческото мислене, способността му да решава проблеми и да разбира причинно-следствените връзки, помагат му да придобива полезни навици и да развива търпението, вниманието и паметта си.
  9. Не забравяйте, че играта е преди всичко забавление – смейте се и се забавлявайте заедно с детето си, без да мислите какво точно учи в момента и кой аспект от личността му се развива.
  10. Винаги се опитвайте да давате на детето си ясна инструкция какво очаквате да направи, а не какво да не прави – напр., вместо “не минавай през локвата”, можете да кажете “качи се на тротоара”, “заобиколи” и др. Не обсъждайте детето си с други хора пред него, ако ще го представите в негативна светлина. Ако друг човек го заговори, не отговаряйте вместо него, давайте му повече време да структурира и поднесе отговора си. Когато искате да го похвалите, прибавете към “браво” и информация за това с какво точно се е справило добре, хвалете го за старанието му.

 

Как да се организира ефективна среда на живот за деца с такива проблеми?

Времето и пространството у дома трябва да бъдат организирани така, че семейството да се чувства спокойно и ежедневието да е предвидимо. Когато детето овладява някаква дейност, свързана с грижата за себе си, най-важното е средата да бъде безопасна за него (подът в банята да не е хлъзгав, да не може да пусне твърде гореща вода, да няма малки играчки, копчета или парчета храна, с които може да се задави, да няма достъп до лекарства и почистващи препарати или до твърде чупливи и остри предмети).

Средата трябва да бъде достъпна и удобна за детето – може да се постави столче, за да стига мивката в банята, а също и до външната врата, за да може да си обува и събува обувките. Когато се храни, играе или пише на масата, лактите му трябва да са на нивото на масата, а краката — на пода.

Децата с аутизъм се нуждаят от предсказуемост и подкрепяща среда. За целта могат да се изготвят визуални разписания и символни картинки, изобразяващи ежедневните дейности на детето. По този начин се подобрява комуникацията, детето по-добре разбира последователността в действията и събитията, а това е начин да постигне по-висока степен на самостоятелност.

Какво трябва да имат предвид родителите, когато избират на център и специалист, който да работи с детето им?

Съветът към всички, които са решили да потърсят съдействие от ерготерапевт, е да се провери квалификацията на този специалист. Към момента Русенският университет е единственият в България, който обучава студенти по ерготерапия в чистия вид на специалността. Тя е разработена съвместно с Европейската мрежа по ерготерапия във висшето образование и международно призната от Световната федерация на ерготерапевтите. Информация за практикуващи ерготерапевти, членуващи в Асоциацията на българските ерготерапевти, може да бъде открита в интернет на този адрес в раздел „Работещи ерготерапевти“.
Имайте предвид, че добрият ерготерапевт много често може да бъде забелязан да работи на пода и не се страхува да се изцапа с различни текстури – пяна, брашно, желе и др.

 

Интервюто взе Янка Петкова.

 

Целта на тази статия е да отговори на някои от въпросите ви, може би да облекчи страховете ви или да ви насочи към правилните следващи стъпки.

Аутизмът е едно от тези разстройства, които влачат след себе си много въпросителни, обвити са в мистерия и често се приемат като присъда.

Преди всичко, тази статия не е инструмент за диагностика. Аутизъм не се диагностицира с помощта на интернет и съветите на съседката. Това е сериозно и комплексно разстройство и изисква намесата на експерт, за да бъде диагностицирано. Дори и ако някой притежава нужното образование, за да може да диагностицира, уверете се, че има и нужния опит. Аутизмът често не се различава лесно. А и експертите не са склонни да го диагностицират, понеже се счита за сериозно, за етикет и стигмата около него е огромна. Затова често децата с аутизъм минават през няколко други диагнози или психиатрите/психолозите изчакват с надеждата, че детето ще го „израсте“.

Ако имате подозрения, че детето ви има аутизъм, четете колкото можете, но в източници, които са достоверни. Може да ви прозвучи осъдително, но преди да получите диагноза, избягвайте да търсите информация от други родители на деца с аутизъм, защото там е намесен и емоционален фактор, а на вас са ви нужни факти, обективна информация. Освен това има и механизми на мисленето, които ви правят склонни да виждате това, което търсите, т.е. знаете за аутизъм, търсите аутизъм, намирате аутизъм. След това потърсете специалист, който има опит с диагностика на аутизъм. Изискайте диференциална диагноза, при която да бъдат разгледани и отхвърлени разстройство на вниманието/хиперактивност, опозиционно разстройство, биполярно разстройство, тревожност (безпокойство), депресия.

Първо, и много важно, аутизмът е спектрово разстройство, затова двама души с аутизъм могат да изглеждат много различно. Аутистичният спектър включва деца с коефициент на интелигентност 50, но и деца с коефициент 140. Детето с КИ 50 вероятно има ограничен набор от думи, способността му да научава нова информация е ниска, има затруднения в ежедневието си и постоянно ще се нуждае от помощ. Детето с КИ 140 често е наричано от околните „гений“ или „много умно“. То има впечатляващи способности в определени области – техника, наука, музика… Това дете изглежда раздразнително и иска да бъде оставено на мира. То може да прекара часове в определено занимание, видимо не се интересува от останалите, няма приятели, или ако ги има, връзката е много повърхностна, често на базата на общ интерес, например определена игра.

Да сме наясно – няма научно доказана хипотеза какво причинява аутизъм. Аутизмът засяга едно на 68 деца. Статистически повече момчета отколкото момичета страдат от аутизъм, съотношението е 4 към 1. Наблюдава се и още една тенденция – възрастта на бащата е по-голяма у диагностицираните деца. Това, разбира се, не означава, че всички момчета имат аутизъм или че ако бащата е на по-зряла възраст, детето му непременно ще има аутизъм.

Аутизмът е био-неврологично разстройство на развитието, което обикновено се разпознава преди детето да стане на 3 годинки. Около 40% от децата с аутизъм не говорят. Останалите 60 процента често проговарят по-късно от връстниците си. Децата с аутизъм нерядко страдат и от други заболявания – синдром на чупливата Х хромозома (генетично разстройство, при което Х хромозомата е уязвима), алергии, астма, епилепсия, храносмилателни разстройства и други. Подобрение може да се постигне в много случаи, но с ранна интервенция – медикаменти, ако се налага, и различни видове терапия. Нужни са психотерапия, речева терапия, трудова терапия, социална и емоционална терапия. Много е важно всички близки да се ангажират в терапиите, защото семействата се променят драстично, когато в тях има дете с аутизъм.

Как да разпознаете потенциалните знаци, че детето се нуждае от диагностика:

  • Детето избягва контакт с очи.
  • Детето не търси ласки или когато получава ласки, не отвръща по същия начин.
  • Детето се заиграва с определена играчка за дълго време. Често това са играчки, в които нещо се върти или люлее, или пък има повтарящи се модели. В по-драстичните случаи това може да продължи часове.
  • Детето не реагира, когато някой влиза или излиза от стаята.
  • Детето има епизоди на дистрес без видима причина – плач, крясъци, тръшкане, агресия.
  • Когато бъде прекъснато по време на любимото му занимание, детето изпада в дистрес и му отнема време, за да се успокои. Децата с аутизъм обикновено имат ясни занимания, които са предпочитани, което автоматично прави останалите – непредпочитани, т.е. потенциално проблемни.
  • В училище или детска градина, детето не показва желание да играе с други деца.
  • Когато е изложено на повече звукови стимули едновременно, детето изпада в дистрес – например на гара, летище, или на място, на което няколко души говорят едновременно, работи телевизор или има музика. Може да реагира с ръце на ушите си, с плач или да избяга. Същото може да важи за силна светлина.
  • Детето може да реагира негативно при допир.
  • Някои деца с аутизъм развиват специфични интереси – например динозаври, влакове или нещо подобно и събират огромно количество информация по темата. Децата с Аспъргър (високо функционалната част на спектъра на аутизъм) често имат такива интереси и впечатляват околните с познанията си. Някои от тях имат изключителна памет или пък започват да четат необичайно рано.
  • Като малки, често децата с аутизъм правят специфични движения, които всъщност ги успокояват – например люлеене напред назад, „пърхане“ с ръце.

Децата с аутизъм обикновено не толерират неяснота, а мислят в точни и крайни термини, т.е. черно-бяло мислене, затова се затрудняват да разбират гледната точка на другите. Това на пръв поглед често изглежда като неуважение. Приятелствата са трудно нещо за хората с аутизъм. В много отношения те са си самодостатъчни и живеят в собствен свят, който не предполага други хора. Терапията с хора на спектъра обикновено включва изграждане на социални умения.

Емоциите у деца с аутизъм понякога изглеждат драматично и крайно. Причината е, че те имат затруднения с регулацията на емоциите си. Това е другата област, в която обикновено се работи по време на терапия.

Агресията не е нетипична проява у хора с аутизъм. Понякога тя не е насочена към другите, а е израз на разочарование, безсилие и гняв, защото са изгубили контрол върху нещо или пък е настъпила нежелана или неочаквана промяна.

Децата с аутизъм обичат предсказуемостта в дните и околната си среда. Тя им носи сигурност и комфорт, затова и не толерират лесно промените. Някои от тях носят същите дрехи или всеки ден ядат една и съща храна.

Надявам се, че горните редове са ви сближили поне малко със сложния свят на хората с аутизъм или са ви насочили да потърсите отговори на подозренията си. Моля ви, не се опитвайте да диагностицирате сами. Също, моля, не вкарвайте децата с аутизъм в обидни категории от сорта на „бавноразвиващи“, „непълноценни“ или „изоставащи“. Те са просто деца, които изискват различни и по-специални грижи, аутизмът не определя личността им. Ако видите родители с дете с аутизъм, което неистово крещи в магазина без видима причина, не ги съдете, дори не можете да си представите какво изпитват в този момент.

Автор: Люси Рикспуун, психотерапевт, специално за Мама Нинджа.

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Летни тела

Летни тела

10 Юли, 2019 Общество

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Една Неда

Една Неда

21 Юли, 2019 Истории

Как уча децата да взимат решения

Как уча децата да взимат решения

19 Юли, 2019 Образование

Обречени

Обречени

18 Юли, 2019 Здраве

Курбан чорба и двойна дъга

Курбан чорба и двойна дъга

18 Юли, 2019 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам