logomamaninjashop

Истории

Автор: Мия от Witty Mermaid Нарече ме корпоративна кучка. Вече бях почти на тридесет години. Имах самочувствието на успешен мениджър продажби, бях набрала дълга клиентела от топ компании, развивах се бързо и харесвах работата си. Мисля, че почти бях влюбена в нея. Носех я с мен вкъщи, в заведението с приятели,…
Автор: Ина Зарева Срещу къщата на баба и дядо се намираше тази на най-голямата циганска фамилия в града. Можех с часове да наблюдавам двора им тайно през прозореца. В детското ми съзнание той се отпечатваше като голям, топъл мравуняк – големите непрекъснато работеха и правеха нещо по къщата или градината,…
Автор: Надя Колева Макар детето ми да е вече почти на 2 годинки, все още в съзнанието ми са ясни спомените от времето, когато бях бременна. Познати и непознати се надпреварваха да ми дават най-различни съвети, някои от които – съвсем доброжелателни, а други граничеха с абсурда. Но почти всеки срещнат…
1. Приятел сте с педиатъра, но не се сещате кой беше личният ви лекар. 2. Говорите неща, които по-рано изобщо не сте мислили, че ще произнесете: „Не дъвчи одеялото!“, „Не хвърляй бишкоти на котката!“. 3. Последният филм, който сте гледали на голям екран, вече го показаха по телевизията. 4. Най-добре…
Автор: Ина Зарева  Първа фаза – начални признаци Гледа се филм/клип/сериал с възлюбения ни по седемдесет пъти на ден. Преброяват се бенките му, научава се и майчиното му мляко, посредством Гугъл (обаче за училищния проект не може да открием нищо в този тъп интернет); отбелязва се рождения му ден до…
Автор: Мая Цанева Всяка сутрин водим следния разговор: - Не искам на градина! Искам при баба! - Не може сега. Мама и татко трябва да работят, за да можем да ти купуваме сладолед и играчки. Баба ти - също. - Няма я ли пускат да си тръгне от работата? Лоши…
Автор: Янка Петкова Вчера влязох в профила ти във Фейсбук, да ти разгледам приятелите. Не съм го правила досега, но напоследък се наплаших. Да ти кажа, някои твои „приятели“ ме безпокоят. Може да се разсърдиш, да не ми говориш, да ме блокираш. Може да ми простиш. Ако не, ще хвърля…
Автор: Тамара Чакърова На слизане от самолета ме обгърна хладината на нощта. Почувствах я като благословия след притискащата жега във Варна. Джузепе ме чакаше в хотел до летището, където щяхме да пренощуваме, преди да се отправим към селцата, разположени между Кьолн и Аахен, където живееха близките му. Целта ни беше…
Автор: Ина Зарева Мястото, на което срещнах най-много обич, концентрирана на квадратен сантиметър, се наричаше „Дом за деца, лишени от родителски грижи“. Никой не е подготвен какво го очаква, преди да влезе за първи път на подобно място. И аз не бях. Не подозирах каква грамада от мъка, любов, непримиримост…
Автор: Валентина Вълчева Трябва да съм била на около двайсет и пет години. Стриктна съм дори на тази възраст, по отношение на здравето си, та съм си записала час за рутинен преглед при гинеколог. Не я познавам. Попадам там по волята на случайността и на една достолепна дама от регистратурата…

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам