Първомайска цигара

Автор: Ина Зарева

Четиригодишната Ирина щастливо оглеждаше новата си копринена рокля и огромните панделки на главата си, без да подозира колко силно ще бележи живота й днешният ден. Не знаеше защо са толкова възторжени всички, но реши и тя да бъде, за всеки случай. Колкото и да се опитваше, не можеше да разбере защо точно на деня на труда никой не работи, а всички се събират и празнуват заедно. Множеството от хора я притисна и понесе нанякъде. Чуваше песни, викове, ръкопляскания, но не можеше да види нищо, освен гора от рокли и костюми. Спряха. Някакъв човек започна да говори силно на микрофона. Гласът му се извиваше твърде смешно на някои изречения. Повтаряше едни и същи имена непрекъснато. Доскуча й. Клекна до една каменна саксия и започна да изучава стъблото на цветята в нея. Съвсем до ръката й падна фас от цигара. Все още димеше и огънчето му блещукаше. Сигурно и на други хора им е скучно, помисли си Ирена. Майка й така казваше - че пуши от скука. Ами тогава и тя може да опита. Хвана внимателно остатъка от цигарата, постави я в устата си и пое дълбоко въздух, както бе виждала да правят големите. Залютя й, очите й се насълзиха и се закашля много силно, но в този момент всички викнаха оглушително „Ураааааа“ и майка й не можа да чуе нищо от първомайското преживяване на дъщеря си.

Години по-късно, Ирина вече беше студентка и вместо на манифестации, ходеше на протести, но дълбоко в нея неразривната връзка труд-цигара повлияваше на всеки неин избор. Щом иска да пуши или да си доставя други дребни удоволствия, трябва сама да си изкарва парите за тях. Изпълнена с пламенен идеализъм, тя бе решена да се справя с живота си и да не разчита на никого. Но дори и най-силната амбиция на света нямаше как да не изпита сериозни затруднения във времена, белязани с купони за хляб, инфлация 300% и организирана престъпност като в „Кръстника“ 1-ва, 2-ра и 3-та серия наведнъж.

Ирина не само не можеше да спести нито лев, но дори и не знаеше дали парите за цигарите ще й стигнат от сутринта до вечерта. През деня ходеше в университета, пушеше много пестеливо и упорито си търсеше работа. Колежката й, която непрекъснато отсъстваше и взимаше лекции от нея, в знак на благодарност й съобщи, че търсят временно продавачка в един магазин. Да спомене кой я праща и да не се притеснява от нищо.

Ирина се притесняваше най-много от „връзкарството“ й всичките му проявления. Омръзнало й бе да слуша кой с кого е свързан, както сред познатите й, така и в новините, докато поясняваха чие протеже е бил поредният убит гангстер. Имаше чувството, че живее в зле написан криминален роман. Всичко около нея беше страшно тъжно и страшно опасно – хората мизерстваха, редяха се с часове за един хляб, магазините бяха празни, а през това време мутри вилнееха из града в скъпите си коли. Колкото по-противно й ставаше от всичко това, толкова повече вярваше с цялото си сърце, че както тогава на Първи май - много хора с много хубави мисли правят празник. И изпълнена с оптимизъм отиваше на поредния протест за по-добро бъдеще.

Въпреки възгледите си, Ирина започна работа още на другия ден. Магазинът беше голям, много чист и много зареден. Имаше цял щанд със сладкиши и точно там беше нейното работно място. Но работа нямаше. Хората си търсиха хляба, а не пастите. На Ирина й направи впечатление, че само в техния магазин хлябът никога не свършва, месото и колбасите са в изобилие, а нейният щанд се зарежда всеки ден, независимо, че хората изобщо не го поглеждаха, а купуваха все по-малко и все по-еднообразни продукти.

Сладкишите се бракуваха най-бързо, защото трайността им беше най-кратка. Ирина гледаше с такава жалост как изхвърлят вкуснотиите от детството й, които днес не можеше да си позволи. Управителката няколко дни наблюдаваше тъжното преглъщане на момичето, пък накрая й каза:

- Взимай си вечер каквото искаш от подготвеното за бракуване на сутринта. През нощта няма как да ги купи някой, нали така. Аз съм диабетик и не са ми потрябвали. А и шефът го няма сега, никой няма да разбере.

Ирина потрепери – „Та това е кражба!“ – каза си. „Взема ли нещо, без да го платя, значи съм го откраднала. Но да се изхвърля храна също е много лошо“ – разпъваше се от дилеми гладната студентка.

Цял ден мисли и се лута между убежденията си и изкусителното предложение. Помисли и за съквартирантките си, които разчитаха само на няколкото буркана храна седмично, изпратена от родителите им. Реши, че ако не за себе си, може да се погрижи за тях. Едната учеше медицина, а другата право. Нямаха никакво свободно време, какво остана да работят някъде.

Ирина се прибра вкъщи и сложи пред момичетата голяма чиния, пълна с еклери. Двете се ококориха:

- Рожден ден ли имаш?

- Не, премия от работата.

И така вечер след вечер изяждаха с примижали от удоволствие очи „премията“, а Ирина се чувстваше все по-малко виновна.

Няколкото месеца в магазина изтекоха бързо. Ирина се готвеше за тежка сесия, а след нея се надяваше да замине на бригада в чужбина. Не знаеше изобщо какво да очаква, но самата мисъл да е далече от тази „мутренска държава“, както вече всички я наричаха, беше съвсем достатъчна мотивация. Изпитваше все по-голямо отвращение към тези мрачни, тъмни хора, които убиваха, рекетираха и се обогатяваха непрекъснато. „Какво ли ги правят всички тези пари“ – се питаше. „Как ли се чувстват на пищните си оргии, докато нормалните хора едва си купуват хляб. С какви ли хора са обградени? Знаят ли изобщо какво е и един ден труд?“

Ей така си мислеше Ирина, докато прибираше последната порция сладкиши и си взимаше довиждане с Управителката.

- Ти точно днес ли напускаш? – удиви се жената.

- Нали си пуснах молба още преди месец – притесни се момичето.

- О, да. Документите ти са готови . Мислих, че ще останеш да видиш шефа. Той точно днес излиза.

- Къде излиза?

- Ти вестници не четеш ли? – Управителката извади изпод тезгяха вчерашния вестник, с умиление поглади страницата и я тикна пред лицето на Ирина.

„Първомайски подарък за най-големия подземен бос“ – гласеше заглавието. В текста се поясняваше, че въпреки обвиненията за рекет и убийство, гангстерът ще бъде пуснат от затвора, поради липса на доказателства. От снимката гледаше добре познатият от новините престъпник, с неизменните си тъмни очила и ехидна усмивка.

Ирина остави бавно сладкишите на рафта, а заедно с тях - цигарите и последния си залък идеализъм. Залютя й, очите й се насълзиха и се закашля много силно.

Последно променена в Вторник, 01 Май 2018 09:56
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

7 разядки за празниците

7 разядки за празниците

23 Дек, 2019 Кулинарно

Да помогнем на една майка

Да помогнем на една майка

19 Дек, 2019 Истории

Писмо от Дядо Коледа

Писмо от Дядо Коледа

29 Дек, 2019 Истории

Вълшебните сладки на Яна

Вълшебните сладки на Яна

04 Ян, 2020 Кулинарно

Време за вас

Време за вас

31 Дек, 2019 Истории

Добри хора

Добри хора

18 Ян, 2020 Истории

Тя, моята дружинка...

Тя, моята дружинка...

15 Ян, 2020 Истории

Хората "втора категория"

Хората "втора категория"

14 Ян, 2020 Отношения

Всеки ден ме правиш по-добра

Всеки ден ме правиш по-добра

11 Ян, 2020 Отношения

Лутър, нашето второ дете

Лутър, нашето второ дете

10 Ян, 2020 Любимци

Дете на душата ми

Дете на душата ми

09 Ян, 2020 Блог

Рошави еклери

Рошави еклери

07 Ян, 2020 Кулинарно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам