Автор: Надя Колева

Дами и господа, имаме проблем! Проблемът съвсем не е от днес, просто напоследък ескалира. За причините можем да говорим много, можем и да си задаваме въпроса как въобще стигнахме до тук и можеше ли нещо да направим, преди да се случи немислимото? За съжаление, има едно нещо, което е необратимо и понякога връщане назад няма. За едно семейство немислимото се случи и каквото и да направим от тук нататък, това не може да се промени. Но можем да работим, за да не се случи отново! За да не се налага друго семейство да минава през това. Тук искам да кажа „никога повече“, но с времето се научих да не съм чак такъв оптимист. За това ще кажа – надявам се! Надявам се, че още можем да завъртим колелото в другата посока и да спрем тази лавина, която заплашва рано или късно да затрупа всички ни!

В случаи като този, обществото иска отговори. Но ги иска бързо, сега и веднага! Някой трябва да е виновен,трябва да има „възмездие“. За съжаление, сме се нагледали на „възмездия“, а проблемът все така си остава. Дами и господа, имаме огромен проблем! Проблемът се нарича тотална липса на обществено съзнание, липса на емпатия и човещина, липса на мисъл в полза на обществото.

Когато преди 2 години обявиха началото на Пандемията, аз, а може би и доста хора като мен, си мислехме, че няма начин сега да не се обединим. Дори в началото имаше изгледи, че това е съвсем възможно. През годините съм била свидетел на силата на думичката „заедно“ и много исках да видя как отново заедно ще се справим и с това голямо предизвикателсто. Но времето минаваше и това тъй чакано заедно така и не дойде. Дори напротив. Сякаш Пандемията просто даде тласък на процес, който си е тлеел в обществото ни от доста време, малка бомба със закъснител, която ние, съзнателно или не, сме подхранвали сами. Да,  точно така - сами! В никакъв случай не мога да отрека и моментите, в които понякога успяваме да се обединим, но през повечето времето просто не го правим. Всеки гледа себе си. Затворихме се, но се затворихме по най-лошия възможен начин. И последствията не закъсняха...

За изминалите 2 години имаме ръст на домашното насилие, ръст на убийствата, също така, а бих казала и ръст на безсилието ни. Обществото ни е изгризано отвътре, него просто го няма! Мнозинан така и не разбраха какво означава да мислим и действаме като общество, а в същото време не спряхме да се удивляваме и чудим на нещастията, които ... сами си причиняваме!

В крайна сметка, пандемията не ни обедини. Не успяхме да изградим мостове, вместо това доста успешно разрушихме и това, което вече бяхме създали, с много усилия. И в момента ситуацията е всеки срещу всеки. И вече не знам, наистина не знам какво трябва да се случи, за да разберем, че така не може да продължава!

Има две системи, за които си заслужава наистина да намерим начин и да се обединим, защото ножът вече е опрял до кокала! Да, става въпрос за здравеопазването и образованието! Това са жизненоважни системи, с които всеки малко или много е имал неблагоприятен сблъсък. И, макар, че все още (по някакво чудо) имаме много свестни лекари и учители, за всички ни вече е очевАдно, че имаме сериозни проблеми с тези системи. Нужна е реформа из основи, иначе не ни чака нищо добро. Дори в конкретния случай, мнозина са готови да „разпънат на кръст“ мед.сестрата от Враца, без да осъзнават, че тя е просто „продукт“ на тази НЕработеща система! Тя ще се махне, ще дойде друга след нея. Ако продължаваме да отблъскваме нашите лекари и сестри и да ги тласкаме да заминават в чужбина, просто, защото тук няма добри условия за работа за тях, не ни очаква нищо добро! Болниците, особено в малките населени места, изпитват вече остър недостиг на персонал. Стига се вече до затваряне на цели отделения, което е директна предпоставка за затруднен достъп дори до спешна медицинска помощ. Лекарите и сестрите работят до изнемога, на 2 и повече места, просто, защото няма персонал, а и заплатите не са това, което трябва да бъдат! Подобен е и проблемът в образованието, а отлагането на решаването на тези проблеми всъщносто ще задълбочава кризите, а тези кризи вече засягат всички ни!

Ето защо ще кажа за трети път – дами и господа, имаме огромен проблем! Това, което можем да направим и за което трябва да сме непримирими е да не приемаме нищо по-малко от най-доброто! Това което можем и сами да направим е да започнем да мислим като единно общество, просто вече е наложително! Нямаме повече време за губене, нито можем да си позволим повече жертви! И тези, които дадохме, са прекалено, прекалено много! Време е да научим най-важния урок – урокът по човещина! Време е и сами да станем „учители“ по човещина -  друг начин просто няма! Една известна синтенция казва „Be the change you want to see in the world” - в превод: Бъди промяната, която искаш да видиш в Света!  Много се надявам, че все още можем да завъртим колелото в другата посока и да създадем стабилно и Добро Бъдеще както за нас, така и за нашите деца! Време е!