logomamaninjashop

Животът е просто смяна на гледната точка

Автор: Кристина Йовчева

Брашното се поръсва леко по масата и върху него се затъркулва тестото. Меко, ароматно тесто, мирише на мая, на мляко, на брашно, на нещо, което после ще се топи в устата, защото е приготвено с любов.

Меката топка се премята между ръцете, обира прашинките брашно и става още по-гладка и пухкава, сякаш диша в ръцете. Наблюдавам с усмивка и в захлас танца на тестото, поглеждам през прозореца навън, където майски студен дъжд се сипе по листата на смокинята, и по листата, и по плодовете ѝ, които толкова обичам, а някъде под нея е бялата роза и всички онези червени красиви рози, опасали оградата на къщата.

И тогава усмивката ми угасва, защото осъзнавам, че съм сменила гледната точка. Буквално и преносно. Ароматното тесто, ръцете и спокойствието, което носи умелото месене, не са на баба ми, а аз не седя срещу нея, наблюдавайки я с детско любопитство и прозорецът не е зад гърба ми.

Вече аз съм на мястото на баба. И тестото е в моите ръце, защото съм го научила от баба, меся го на масата на баба, ще го завия с бабиния месал и като нея ще го повдигам от крайчето, за да го погледна втасало ли е, накрая ще го поднеса приготвено в някоя от нейните чинии.

И гледам през същия прозорец, през който тя гледаше, когато бях малка и седях срещу нея, гледаше мен, но и вероятно и над мен, навън, и е виждала пак смокинята, и розите, и ябълката, и кайсията - дървета, които изчезнаха през годините.

Срещу мен сега обаче седят не моите внуци, а...ах колко ми е трудно! - стои дъщеря ми, но също майка ми - остаряла и уморена, баща ми - отслабнал и прегърбен, вуйчо ми - побелял и притихнал. Наредени като деца, като изгубени във времето същества, които дори не зная какво мислят, докато слушат ромона на дъжда отвън и наблюдават омагьосани ръцете ми и тестото, и брашното, и целия този танц със същото любопитство и обзети от същото спокойствие, с което вероятно навремето са гледали майка си, моята баба.

Гледната точка съм сменила, казвам. За първи път в бабината ми къща, която после стана на родителите ми, се чувствам аз стопанката. Обаче не ми харесва. Не искам аз да съм стопанката, която тупа чергите и китениците, милва розите, прави сладко от смокините, готви за цялата фамилия, реди дома и създава уюта. Това го правя у дома, за моите деца.

Тук в бабината къща искам все още да съм с гръб към прозореца, а с лице към баба или към майка ми, а баща ми, вуйчо ми и дядо ми да се смеят на двора и да майсторят нещо, да се гълчат и да сме заедно всички, а всичко тепърва да предстои.

rose 1687683 640

Може да харесате също:

Да имаш баба е да имаш армия

За билките и още нещо

Последно променена в Понеделник, 01 Юни 2020 17:08
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Една мъжка изневяра

Една мъжка изневяра

09 Юни, 2020 Истории

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

Мъж на диета

Мъж на диета

16 Юни, 2020 Забавно

За котките и сойките

За котките и сойките

09 Юни, 2020 Забавно

Писмото на една майка

Писмото на една майка

21 Юни, 2020 Отношения

От къде си?

От къде си?

17 Юни, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам