Една много мила история, която ни прати Йонка Маринова, щастлива майка на Митко.

Той е на 8 години, казва се Митко. Аз не го крия и постоянно говоря за него. За проблемите и радостите покрай отглеждането на неговото сърце.

Казвам "сърце" понеже той е сърце, той е душа. Всички деца са специални, мили и добри. Но още от детската градина госпожата забеляза нещо за Митко - той не лъже. Следва правдата, дори когато той е сгрешил и винаги си признава.

С течение на времето аз свикнах детето ми да ме учи на честност и на силата да си признаеш. Дойде времето да започне училище, вече е втори клас. Госпожата всяка седмица ми докладва. Митко си раздава храната, Митко си дава химикалите, Митко пише домашните на Георги по математика, Митко прегръща плачещите деца.

А в неговият клас има две постоянно плачещи деца. Не те не плачат за поредния каприз. Те плачат, понеже са без родители. Веднъж осиновени, после разсиновени, попаднали в чужд град.

Сега аз имам да кажа нещо на неговата класна и на вас.

Един ден моят син забеляза, че вече не му слагам голяма вафла ХХL, а малка. И идва при мен и ме пита - защо. Обяснявам, че тези вафли, които баща му е купил, са с много калории и не може да се продължава така. А той, милият, казва само това и то разби и събра едновременно сърцето ми на хиляди парчета.

- Но мамо, тази малката вафла не може да се раздели на 3.

На следващия ден сложих в чантата му 3 вафли за 3 сърца. За трима приятели и с три надежди, че светът ще стане по-добър чрез нашите деца. 

Прочетете още:

Никога не ме оставяй без целувка!