logomamaninjashop

Ръцете на жената

Автор: Виктория Бешлийска/ WordsDoWorlds

Днес една жена на летището във Франкфурт ме изуми. Беше слаба и фина азиатка на неопределима възраст, движеше се с двете си дъщери близначки, видимо на около 2 години и половина. Децата бяха вързани за нея с гумени розови въженца, които завършваха със закопчаващи се гривни от двете страни — по една за майката и за детето. В ръката, с която водеше децата, жената държеше няколко платнени чанти, от които се показваха възглавнички за път, плюшени играчки, бутилки с вода. С другата ръка теглеше два куфара, поставени един върху друг. Целокупно тя, децата и багажът приличаха на подвижна едноетажна къща. Вървяха бързо и целеустремено, момичетата подтичваха след нея и въпреки че се заглеждаха в минаващите край тях хора и в шарените магазини, следваха нишката на мама и не губеха пътя.

В първия момент си помислих, че бащата е наблизо, но после, когато отново ги видях при контролните ленти, разбрах, че е сама с децата и целия онзи багаж. В продължение на десет минути ги наблюдавах как се събличат, изваждат електрониката и козметиката от чантите, монетите от джобовете, слагат всичко в кошовете за проверка, децата минават биометричния контрол, а после и тя. Майката не ги изпусна от поглед дори за миг и стоеше нащрек, изпъната като струна, в готовност да хукне всеки момент след някое от децата. От разстоянието на петте метра, които ни деляха, усещах кълбовидното напрежение, събрало се в стомаха ѝ, изпълващо с електричество всяка нейна клетка, но в крайна сметка всичко мина нормално — след скенерите се облякоха, сложиха отново гривните с въженца, накамариха куфарите и чантите с плюшените кучета и се понесоха вкупом към изхода за самолета.

Благословията да бъда майка

62bc30990b2d77eab0f5b6b38df34e15 XL

Не е ли чудно колко много неща може да издържи и направи женското тяло? Доколко могат да се удължат и деформират ръцете на жената, за да хванат други ръце и да ги водят, без да ги (из)пускат? Как тялото ѝ може да е мотор, който задвижва всичко около себе си, но и люлка, която приспива и успокоява, когато е нужно? Как може навън да бъде опъната като стрела, а после у дома — да е мека като памук?

Гледах тази майка и хубавите ѝ деца, късичко подстригани, безупречно сресани и добре облечени, и се чудех какво ли още може да прави тя — да бродира? Да пее? Да вае порцеланови съдове? Да говори 3 езика и да превежда художествена литература? А може би умее да се грижи добре за семейството и да създава уют? Или да гледа орхидеи и да прави хартиени цветя?

Не знам, но в тази дребна на ръст азиатка с восъчно лице, която никога не бих познала, ако срещна отново — освен ако пак не води на розови въженца двете си деца и не носи същите светлосини провиснали на дупето дънки и невзрачен бежов пуловер — видях почти всяка друга моя близка жена. Видях онази „решетка, през която тече времето на другите”, както пише любимата ми авторка Елиф Шафак. И не, нека това не звучи лошо! Тъкмо обратното — радвам се, че в тази непозната разпознах не дупките на решетото, а протичащия през тях живот. Тя правеше така, че нещо да се случва — пътуваше с децата си, свързваше места по света, преливаше състояния, променяше нещата към по-добро, надявам се. Тя беше проводник във всеки смисъл — живораждаща сила, която с тялото си проправяше път, за да продължи този живот нататък.

До майката, която се крие в банята

c7f06923f7757ccddc9a4a0717631f6c XL

Ето на, трябваха ми години, за да стигна до хубавата страна на мисълта на Елиф (цитирам по спомен от биографичната ѝ книга „Черно мляко”). Като съпруга, майка на две деца и работеща жена съм имала моменти на свръхумора — и физическа, и психическа. Чувствала съм се като супергерой и като парцал; като най-добрата и като най-ужасната; знаела съм кога изглеждам красива, защото съм щастлива или просто защото съм се наспала, и кога тъна в блатото, защото имам тъмни сенки под очите или се чувствам смалена от тежестта, която нося на плещите си. Сигурна съм, че всяка от близките ми жени също е попадала в безумното перпетуум-мобиле между тези състояния. Но и неведнъж съм усещала, че летя с крилата, които хората около мен са ми давали, и ръцете ми неведнъж са били пълни с даровете от тях. Защото ръцете на жената могат не само да се удължават и проточват до скъсване като въжени люлки, те могат и да се заключват в кръг около най-близките като около стебла на дървета, от които черпят енергия и дишат живот.

За деня, обозначен като Деня на жената, пожелавам на всяка от вас близост с Източника на енергия и живот, бил той човек, изкуство или хоби. Или най-малкото — достатъчно светлина по пътя към него.

Честит празник!


Препоръчваме ви още:

Момичета, не бъдете просто майки!

Пътят към майчинството

Майчинството - еднопосочен билет към щастието

 

Последно променена в Петък, 08 Март 2019 14:01
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Една мъжка изневяра

Една мъжка изневяра

09 Юни, 2020 Истории

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Любовта не се опитомява

Любовта не се опитомява

07 Юни, 2020 Истории

За котките и сойките

За котките и сойките

09 Юни, 2020 Забавно

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Винени страсти през юли

Винени страсти през юли

04 Юни, 2020 Кулинарно

За истинския живот

За истинския живот

01 Юли, 2020 Истории

Feedback/Обратна връзка

Feedback/Обратна връзка

30 Юни, 2020 Истории

История с мухла

История с мухла

29 Юни, 2020 Забавно

Мили татко...

Мили татко...

27 Юни, 2020 Отношения

Ударник в раждаемостта

Ударник в раждаемостта

26 Юни, 2020 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам