Автор: Ваня Драголова

И така, село в Балкана, сняг до кръста, затрупани къщи, пушещи комини. Коледа, като празник, тъкмо набира популярност, но в местен план по традиция се свързва с клането на прасето. Всяко уважаващо себе си семейство отглежда по един-два екземпляра от въпросния биологичен вид. От ранни зори се палят огньове, бълбукат опушени казани с вода, пристигат едни брадати и мустакати апапи с ножове на кръста и гумени ботуши, псуват прегракнало на местен диалект и пият греяна ракия от сутринта. То си е цял ритуал.

Децата - на две и девет години, облечени в шушлякови гащеризони, с шапки и ръкавици, се мотаят в краката им, навират се из ръцете им и общо взето пречат на всички. Всеки знае какво да прави, къде да пипне, кога да се намеси и мероприятието върви по отдавна установен алгоритъм.

Първият знак, че нещо се обърква е, когато прасето дава неочаквано силен отпор и отказва да излезе. Апапите нахлуват в кочината, в последвалата битка една греда пада и сцепва главата на най-напористия. Взрив от нецензурни думи, неподлежащи на цитиране. Ясно се отличава само култовата фраза „Мамка му и прасе” в различни вариации. Двегодишният ми син наблюдава от безопасно разстояние схватката и е силно впечатлен от специфичната лексика. Сестра му отдавна е влязла на топло. Раненият криво-ляво е превързан. Така или иначе, след час и половина на двора, на специален тезгях има грамада от месо, което трябва да се транжира, измие, прибере. Важна роля имат помагачите, които поливат на касапите. За целта от врящия казан се налива вода в кофа, която се охлажда от маркуча. Деветгодишната ми дъщеря вече е на двора и се муши да полива. Гребва от кофата и в усърдието си излива канчето не където трябва, а в ботуша на най-близкия касапин. Отново взрив, рев... водата е вряла, не е охладена. Давам първа помощ на пострадалия, другите се черпят с греяна ракия, малкият, огладнял, сочи купището месо и повтаря: ”Пижола, пижола.”

Коледа на село или как заклахме прасето

След още един час всички участници са на масата - тави с пържоли, червено вино, туршии и люти чушки - както традицията повелява. Децата са в детската стая, изморени, хапват и гледат видео (тогава се гледаше видео). Улисана покрай гостите - кой пребит, кой попарен, не им обръщам особено внимание и само периферно отбелязвам, че малкият се върти все покрай масата. В късния следобед той се свива на леглото си, започва да плаче и вика: ”Боли, боли!” Още не говори и не мога да разбера какво го боли, сочи си корема, вдигам му дрехите и получавам минишок - коремчето му е с размера на топка. ТОЙ Е ПОГЪЛНАЛ ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО МЕСО! Но не е само това - дъхът от малката му уста мирише на бъчва! Естествено, потегляме за болницата през преспите. Двамата пострадали идват с нас. Все пак е Коледната вечер и в Спешното ни посрещат отегчена санитарка и пенсиониран фелдшер. При вида на процесията - майка с ревящо дете, двама окървавени мъже, единият куцащ, другия с превръзка на главата, фелдшерът се слисва, а санитарката изстрелва: ”Бе вий да не идвате от ромска сватба?!”

Нашата луда българска Коледа

Повиканият по спешност хирург констатира преяло дете с леко алкохолно опиянение (допил е оставена чаша с вино), оставаме в болницата под наблюдение. Двамата възрастни получават нови превръзки и за всеки случай инжекции против тетанус. Пада Коледната нощ, в отделението сме само аз и детето, то се успокоява, унася се и в просъница произнася отдавна чаканото първо просто изречение, а именно: „Баа мам и плясе.” 

Препоръчваме ви още:

Бай Ганьо ряпа да яде

Късметът на Явашеви

Традициите не са това, което бяха