Автор: Мая Цанева

Декември е времето, в което всички говорят или спорят за традиции или по традиция. Колко броя традиционно трябва да са ястията на Бъдни вечер? Кой кого кани на вечеря на Коледа? Червен пуловер с еленче за децата, защото е... Коледа?

Аз съм земен човек и трудно променям навиците си. Ако го правя, е рязко. Аз и сестра ми дадохме първите момчета в рода ни от две поколения, което е пробив, нали?

През годините, в дома на родителите ми, и сега, като човек със собствено семейство, се отказах, създадох и приех традиции по мой избор.

Гладене в неделя вечер

Не знам какви са вашите детски спомени от късния соц период и ранната демокрация, но аз свързвам „Всяка неделя“ с купчина смачкани дрехи. Всяка неделна вечер, около 17 часа, майка ми вадеше масата за гладене, куп пране и започваше да глади. Когато пораснахме със сестра ми, се включихме и ние, но едва ли е имало неделя, в която вкъщи прозорците да не са били запотени от парата на ютията. Тогава майка ми гладеше и чаршафите, май вече не го прави, но остави този навик у мен.

Когато се изнесох от къщи, продължих да гладя и чаршафите, но НИКОГА в неделя.

Неделя следобед, за съжаление на съпруга ми, е времето, когато чистя. Като ерген той си чистил в събота сутрин, но аз не мога да си го причиня. Събирам сили цял уикенд и в неделя, 16,30 часа, прахосмукачката изгонва мързела от къщи! Този новопридобит навик не е любим на никого, но засега е неизбежен. За утеха, по същото време пека сладкиш, по традиция в почти всеки дом.

Следи от ябълки из цялата къща

Докато си живеех като свободна жена, можех да прекарам цял ден, хрупайки ябълка из цялата къща. Майка ми и сестра ми казваха, че могат да познаят в коя стая съм по семенцата от ябълка или парченца плод по пода. След това си ги чистех, разбира се, но всъщност смятах този си навик за романтичен.

Сега, като родител, който чисти след детето, сервирам плодовете в купа и на масата. Не съм първа чистница, но вкъщи няма ябълка по пода... Какво не прави родителството с хората...

Да си признаем греховете от старата година,
за да си трупане спокойно през новата

Злоядо, по-злоядо.... традицията продължава!

За мое голямо съжаление, и за сладко отмъщение на търпеливата ми майка, синът ми е злояд. Аз също бях такава. За мой срам, има свидетели как на преклонна тийнейджърска възраст майка ми се опитва да ме храни, защото аз не искам и хапка.

Когато ми се наложи сама да се грижа за прехраната и за вечерята си, а после завъдих и мъж, проядох повече. Все пак няма как да задържиш някого край себе си, ако в хладилника си имаш кисело мляко и ябълки.

Съдбата си знае работата и ме дари с прекрасно дете, което яде трудно, но е с гладни очи като мен. Това принуждава баща му и бабите му да го хранят, за да не е гладно. Аз не съм толкова впечатлена от отношението му към храната, но все някой трябва да поддържа традицията...да не яде… нали...

Сестрите са завинаги

Както вече споменах, моето дете и братовчед му са първите момчета в рода ни по майчина линия. Ние сме сестри, майка ми също има сестра, баба ми – също. Всички сестри сме родени през 7 години. Всеки с брат или сестра с такава или по-голяма разлика знае, че общото ви ежедневие понякога е тежко, друг път – сплотяващо, но не и лесно.

Майка ми и сестра й, любимата ми леля, са много близки, но мисля, че тяхната връзка се укрепи през последните 10-15 години, когато ние поотраснахме и те имаха време и възможност да се опознаят повече като хора и приятелки, а да не бъдат сестри, които делят дом, или майки с различен стил.

Сега всяка събота ходят на кафе, по магазини, на почивка, грижат се заедно за баба ни... Сестринството е може би едно най-хубавите неща, които са им се случвали... Надявам се и аз, и сестра ми да продължим по техния път, когато пораснем, заедно с децата си, и се преоткрием като хора и най-добри приятелки.

И накрая, тази година смятам да опитам да направя любимия си лучник. Преди баба ми да се откаже от готвенето, поради напредването на възрастта, всяка Бъдни вечер правеше вълшебна баница с лук. Не помня откога не съм я яла. Наскоро й поисках рецептата и ще се опитам да възстановя тази вкусна традиция. Дано не продължа навика да печем курабийки извънземни, но това ще го преглътна с повече кафе. Все пак трябва да обновявам списъка с отказани и новопридобити навици и през 2019 г.

Препоръчваме ви още:

Братовчедите

Тихата, тихата Коледа...

Дядо Коледа, подари ми...