Автор: Мая Цанева

Здравей, о, моя есен дългоочаквана! Толкова се радвам, че те виждам! Щом първият кестен ме удари по главата или под краката ми зашуми на листа, вече се чувствам по-добре, отколкото през август.

Сбогом, удоволствия на екс! Сбогом и „ухание на лято и още нещо… “ Време е за дълги страсти, топли прегръдки, аромат на печени чушки, чай с ром и ябълков сладкиш…

Обичам те, есен, защото с теб се връщам към обичайния си гардероб. Сбогом, къси панталони, които са или твърде къси, или твърде тесни. Добре дошли, рокли и поли, които скриват целулита и пухкавите бедра, които се правя, че не забелязвам. Извинете, ако дискриминирам стройните красавици, но… и на моделите, и на сервитьорките на плажа им писва да ходят „по крака“, нали… И те искат да сложат закачливи поли в шотландско каре, малки черни и цветни рокли, които показват повече качествена плът, отколкото дупе. Цяло лято гледах новите кралски дрехи на Мегън Маркъл и си мислех колко са есенни, извинете, елегантни… Поли до коляното, елегантни деколтета, от които няма как да изпадне нещо непредвидено, наметки, които подчертават раменете… Това е да си принцеса! Вярно, тази година британците видяха повече слънце от нас, но американската снаха смени безотказно калифорнийските скъсани дънки и джапанки с есенен европейски шик. Това се случва, „когато Мегън срещна Хари“.

Обичам те, есен, защото си естествена. Не си като фукливото лято, в което показваме с нужда и без нужда прегорялата си и оскубана кожа. Панталоните са дълги, ръкавите – също и познайте какво… ежедневното бръснене или редовна епилация не са задължителни! Някой сигурно ще каже: „Тази жена не се поддържа.“ Не точно. Всеки обича идеално гладки крака и подмишници, но реално това не е задължително, за да се чувствам красива. Есента ми позволява да дам почивка на кожата си, и да спестя някой лев от козметични процедури за сметка на други. Изгорялата коса и цъфтящите краища лекувам с нова прическа и боя, а белезите от слънчево изгаряне лекувам с много крем. Есента е сияние, което се оглежда в локвите, слънцето флиртува, а не те изгаря яростно, и вятърът те кара да се чувстваш като героиня от старомоден любовен роман – танцува с полите, вплита се в косите в страстна прегръдка.

Обичам те, защото си вкусна. Хрупам ябълки и круши, обожавам лучена супа, а тиквата, пащърнакът и морковът са ми първи приятели. Казвам „сбогом“ на последните домати, расли на слънце, и с удоволствие ги правя на сос или лютеничка. Откривам есенния кулинарен сезон с т.нар. „супа на Йода“. Това е супа от всички налични кореноплодни зеленчуци, които намеря на пазара. Кухнята ухае невероятно, а мъжът ми яде с апетит, само защото знае, че следват и мусака, джолан на фурна, свинско със зеле и всички познати есенно-зимни ястия. За негово съжаление идва сезонът и на праза, който не слагам единствено в кекса. Не разбирам как можеш да устоиш на баничка с праз например… Или салата с праз и ябълки, сиренце…

Голямата любов на съпруга ми са печените чушки… Той ги готви така, все едно извършва свещен ритуал. Пуска скарата на терасата, сипва си ракийка, пуска си скандинавски джаз, и започва да ги обръща на точно време, с прецизност на хирург. После ги чисти внимателно и си ги гарнира с чесън,оцет и магданоз. Аз не обичам печени чушки и само му се радвам, но ароматът е заразителен.

Моята трудна кулинарна любов през есента е с лучената супа. Готвя я с усилие и сълзи, но я хапвам с голямо удоволствие. Знам триковете да беля лук, без да плача, но досега никой от тях не е спрял мъката ми. Затова се мъча и режа лук, съща като във филма за Джулия Чайлд, в който тя ревеше над килограми лук в кухнята си. И двете носим перли, и ревем на лук… Класика! Но после е толкова хубаво и вкусно! И върви с вино.

Така стигаме до моите любими есенни десерти – печена тиква и ябълков сладкиш. Тиквата обаче не е лесна… Преди две години баща ми донесе вкъщи огромна оранжева тиква. Аз започнах да преглъщам с удоволствие, но преди това хванах горкия си мъж да я разсече като един истински Голиат. Сече той и ме гледа лошо… Реже, развива мускули, и пак ме гледа лошо… А аз искам само да сготвя нещо вкусно. Оттогава тиквата идва вкъщи само нарязана и обелена. И бързо влиза във фурната.

Обичам те, есен, защото ме обичаш такава, каквото съм – с коремчето, което не мога да прибера напълно, с пухкавите бедра и кестеняви коси, които не блестят непременно в злато. Косата ми се крие в шапка, когато не й е ден. После я пускам да се завърти  в любовен танц с острия вятър. Краката ми изглеждат по-дълги и слаби с панталон и на ток. Роклите с жакет или сако ме карат да се чувстват женствена. Коремчето смила вкусните манджи, удобно скрито в пуловер. И пак съм аз, и пак съм щастлива. Есента е времето да съм себе си, без да се оглеждам в стройните мацки от плажа, и да помъдрея, докато изпитвам удоволствията от живота – хубава компания, вкусна храна, пивко вино.

Обичам те, есен, защото ти ми даваш време за мислене. Преди години сестра ми казваше, че изглеждам като стара мома, щом почти се завия с любимата си жилетка, когато си налея ароматен чай и се настаня мързеливо на дивана с книга в ръка. И тогава, и сега, това ми носи удоволствие, което не се описва.

Време за спокойни вечери вкъщи, за книги, на които не подразбираш края от втората страница, за любов, която те насища бавно – със семейството и приятелите. Скоро ще извадя пухкавите одеяла, които цяла есен и зима ни топлят на дивана. И ще стопля детето си, докато двамата четем история или гледаме филм. Мъжът ми ще заспи на дивана и ще го завия. После ще ме прегърне, за да се стоплим. Ще се обичаме. Също както обичам теб, есен моя. Добре дошла!

Препоръчваме ви още: 

Какво ще четем у дома тази есен

Облачно с думички