Политологът Екатерина Шулман споделя възгледите си за това „изпуснато“ ли е поколението Z, става ли асексуално, може ли отсъствието на мотивация да бъде преимущество и как публичността се превърна в новата форма на насилие. Според нея схващането, че младите хора са инвестиция в бъдещето се нуждае от някои корекции.

В традиционното общество, с ниска продължителност на живота, поколенията се сменят бързо, но сега ситуацията е различна. Увеличава се срокът на активен живот, удължава се срокът на детството. Затова е важно да изследваме поколенческите ценности, семейните отношения, стиловете родителство, отношението към половата принадлежност и промените, които настъпват в последните години.

Сега всички проучвания за междупоколенческите и семейните отношения показват един интересен факт. Ние сме свикнали да смятаме, че конфликтът между поколенията е заложен от природата – децата винаги се бунтуват срещу родителите си, такъв е животът. Но не си даваме сметка до каква степен конкретните условия, в които живеем, са способни да изгладят този конфликт или да го изострят.

Повечето поколенчески изследвания имат маркетингов характер: компаниите искат да разберат на кого на продават стоките и услугите си. Според проучване, една от малкото претенции на децата към родителите е, че не ги подготвят за това как да живеят, не им дават инструкции. Културата на съвременното общество се основава на факта, че предишното поколение е предало опита си на следващото.

Те са толкова различни

Почти невротичният стремеж бързо-бързо да натрупаме умения и навици у детето, за да е подготвено за живота, се смени с усещането, че не е нужно нищо да „инсталираме“, защото не знаем как ще се промени светът утре. У хората все по-често се проявява убедеността, че най-важното все пак са отношенията, любовта.

Когато някой твърди, че сме изпуснали днешното поколение, той не говори за всички пораснали деца, а за своите собствени. Тази формулировка е справедлива за мнозина, но не за всички. Човешката природа взема своето.

Вълненията по повод ниския морален облик на днешните млади хора всъщност са традиционен социален механизъм за предаване на опит. Изследвания сочат, че в напредналите общества все по-далеч във времето се отлагат практики, които по-рано са се смятали за маркери на порастването: хората по-късно опитват алкохол, да пушат (или не започват въобще) и по-късно започват полов живот.

Поколението Z по-малко се интересува от сексуалните теми в сравнение с предишните поколения. Асексуалността е новият тренд и той ще се развива. Не се е подобрила статистиката само по два вида престъпления – киберпрестъпленията и кражбите на мобилни телефони.

Отсъствието на мотивация у днешните младежи, за което често говорим, всъщност е изключително ценно качество за хората, на които им предстои да живеят в общество, в което работата им не се цени. От човека ще се изисква да комуникира с останалите, да създава и поддържа отношения, да организира другите.

Ценността на семейството обаче ще продължава да расте, защото хората ще прекарват все по-голяма част от времето си у дома. Дистанционната работа и възможността да си осигуриш всичко необходимо онлайн ни връщат в домовете.

Как работи поколението Y

Хората, на които тези тенденции не допадат, наричат новата култура на отношенията слабост. Твърдят, че тя превръща във фетиш жертвите, чиято цел е да получат привилегии.

Когато се снижава общото ниво на насилието, особено на физическото, тази култура изработва нови форми на агресия, първата сред които е принудителната публичност. Както в традиционното общество, и в новото всичко се базира на репутацията. Никой няма нужда от професионализма ти. Продаваш някакъв продукт, чийто централен елемент е личността ти.

Друг интересен извод е, че днешните педагози не вярват особено във възпитанието, но пък силно вярват в наследствеността. „Възпитание? – Това е супер, но детето все пак ще заприлича на родителите си. Ние живеем заедно и тъй като това са моите деца, от моя мъж, не смятам, че са по-глупави от мен. Те сами ще натрупат необходимите навици.“

Както показва практиката, главното препятствие по пътя към успеха и щастието не са недостигът на знания и навици (те се придобиват), а собствените ни страхове, тревожността, различните психични разстройства, които стремително се увеличават. Ако всичко това го няма, ако човек е психически здрав, може да постигне всичко, което пожелае.

Препоръчваме ви още:

Днешните деца - какво ги чака утре

Gap Year или какво е "празна година"?

Как се чувстват децата в нестандартните семейства