Автор: Неда Дойчинова

Може ли всяка седмица да имам рожден ден? Добре де… поне всеки месец. Нищо че така ще остарявам по-бързо.

Не ми пука за бръчките – те само са отпечатали многото усмивки на лицето ми. Станали са по-дълбоки от многото пъти, в които съм се взирала в слънцето.

Не ме притесняват годините – те ми донесоха неповторими преживявания и опит. Дадоха ми невероятни уроци и ме срещнаха с толкова хора.

Харесва ми да остарявам. Да гледам как децата, за които мечатех толкова време, се превръщат в осъзнати човечета с характер и собствено мнение.

Да виждам как побеляват косите на човека, до когото се събуждам от около 20-ина години. Да наблюдавам родителите си в ролята на баба и дядо и да откривам разликата в поведението и реакциите им.

Искам по-често от веднъж годишно да се чувствам така.

Да ми подарят книгата, за която преди дни съм споменала, че искам да прочета.

Да осъзная колко добре ме познават, за да ми купят любимите цветя.

Да се разплаквам от най-ценния подарък за всяка майка – картичка, на която с разкривен почерк пише: “Честит рожден ден, мамо!”

Да получавам прегръдки и целувки, вместо стандартното “добро утро” от колегите, с които прекарвам всеки работен ден. От съседите, с които обикновено едва разменяме по едно “добър ден” в асансьора.

Да получавам прекрасни пожелания от съученици, някои от които не съм виждала от 25 години. От хора, които въртележката на живота е запратила на другия край на света.

Искам по-често приятели от невръстните години да си спомнят течния шоколад и черно-белите снимки от детските ми рождени дни преди повече от 30 години.

Искам по-често от веднъж годишно хора, които не съм срещала години да ми показват, че не са ме забравили.

Искам повече дни, в които телефонът ми да звъни толкова често и всяко позвъняване да предизвиква огромна усмивка на лицето и топла струя в душата ми.

Искам по-често кутията с личните ми съобщения да се препълва със страхотни и мили послания.

Искам да имам повече поводи да осъзнавам от колко много прекрасни хора съм заобиколена – роднини, приятели, близки или просто познати. И всеки един от тях да отделя по частичка от времето си лично за мен.

Искам по-често АЗ да намирам време и възможност да отделям по частичка от времето си, за да се сещам за всички тях!

Препоръчваме ви още:

Стигмата

На три

Този много кратък и много сладък живот...