Да станеш известен актьор на 10 години е яко. Но това не значи, че ще те освободят от училище. Джуди Филипс е обучавала децата-актьори, участвали в снимките на „Хари Потър“ в продължение на десет години. Тя разказва пред Guardian какво е да бъдеш учител на малките звезди.

Преподавах вече от 20 години, когато признах на една своя колежка, че ми омръзна да работя в училище. Долу-горе по това време ми позвъниха от снимачната площадка и попитаха дали не бих искала да обучавам децата, които се снимат в „Хари Потър и Орденът на Феникса“. Така започна моята кариера - преподавах на децата по време на снимките и на останалите части от поредицата, и от „Речта на краля“, „Орденът на асасините“, „Джурасик свят“ и др.

Трябваше да се простя с нормирания работен ден, случваше се да ме извикат в осем сутринта, а учениците ми да се появят в три следобед. Занимавахме се по пет часа дневно, възможно беше някое дете да бъде извикано на снимки всеки момент.

Снимачните костюми бяха скъпи, не за ежедневно носене. Забраняваха ни да ползваме лепила, флумастери и всичко друго, което би могло да ги изцапа, не дай Боже, да повредим тъканите. „Опасните“ за костюмите уроци ги планирах за по-ранните часове, до началото на снимките.

Учехме основно в каравана - нашето училище на колела. Всичко беше много неформално. Децата се обръщаха към мен по име, а когато бяха много уморени, просто ги прегръщах и им четях на глас. Разбира се, в такива условия е много трудно да обхванеш учебната програма. Акцентът беше върху математиката, езика и естествените науки. Целта ми беше да направя така, че децата да не се чувстват като извънземни, когато се върнат в училище. Колегите ми мислят, че да преподаваш на снимки е лесно. Честно казано, стресът е много по-голям. Непрекъснато ни прекъсваха и беше много трудно да следвам някакъв график. Млад учител според мен не би се справил, защото трябва едновременно да си директор на самия себе си, да отговаряш за учебната част, да преподаваш и винаги да си наясно какво ще правиш.

Това е много нестабилна работа. Освен ако за година не снимат няколко дузини филми с участието на деца, при това с продължителен снимачен режим. Затова много учители, които работят като мен, дават и частни уроци. Не сме много. Тази работа не може да се намери с търсене в интернет. Информацията се получава от познати.

Работният ми ден беше по-кратък от този на останалите членове на снимачния екип. Те работеха по 15 часа. Но са много, а аз съм една. Макар че имаше и изключения. Спомням си, че в масовите сцени в Голямата зала или на площадката за куидич във филмите за Хари Потър, се снимаха едновременно 400 деца. Максималната вместимост на един клас по време на снимки е 12 деца. Така се събрахме всички колеги, които обучаваме деца-актьори. Беше добра възможност да се опознаем.

Учила съм деца в петзвездния The Goring Hotel, който прилича на Бъкингамския дворец. Има ли сме и уроци в палатка сред скалите на Корнуел. Работата ми ме отведе дори в Катманду и Непал, където се снимаше „Доктор Стрейндж“.

Когато станах учител, никога не съм предполагала, че някога ще преподавам на снимачна площадка. Всеки ден се случва нещо ново. Освен това имам възможност да надниква в кухнята на продукцията и да разбера как се създава един филм.

Снимки: The Guardian

Препоръчваме ви още: 

Малките звезди

Те четат

Книгите, които децата ни ще обикнат

Нощ на книгите за Хари Потър