На пейката с Дядо Пънч

Автор: Янка Петкова
Разказвачите на приказки не остаряват. Помислих си го, когато се срещнах с писателя Панчо Панчев. Оказва се обаче, че и редакторките не остаряват, защото след здрависването, бързо си споделихме възрастовите впечатления и си свалихме по едно 20 години взаимно. Установихме и че сме от една зодия. Поговорихме за самоиронията на скорпионите, а в хода на разговора се убедих, че г-н Панчев е един от най-ярките собственици на това завидно качество.

„Питай ме повече!“ – казва още в началото на срещата ни, аз започвам и след малко чувам: „Засипа ме с въпроси.“ Разговорът често прекъсва, когато покрай нас мине дете: „Виж го това малкото!“ - но вероятно е нормално, ако си седнал на пейка с човек, който пише приказки, пиеси, гатанки и стихотворения за малчугани.

А всъщност Панчо Панчев е завършил „Театрознание“ и първите му пиеси са за възрастни. „Всичко, което съм написал, е играно. Каквото съм написал, е играно.“ – повтаря, и аз разбирам, че това е специален повод за гордост.

- Откога сте Дядо Пънч?
- Един мой приятел, Владко Башев, много добър поет…той почина отдавна…той ми викаше Пънч. Като станах дядо, станах Дядо Пънч.

- Как се пише за деца? - питам в пристъп на "оригиналност".
- Аз си пиша, както съм си писал. Приказката трябва да завършва щастливо и всички да са весели и доволни. Не мисля, че има голяма промяна в децата днес. Винаги съм бил заобиколен от деца. Много внуци имам. Това ме кара да мисля, че по-лесно пиша за деца. В последните неща, които пиша или поправям, вмъквам по нещо съвременно.

Вярно е, Кукла Букла например, от последната му книга, праща имейли на приятелите си Чайката, Симо и Димо, за да ги покани на премиера. Тази кукла е една интересна героиня, за която ще стане дума малко по-нататък.

Интересно ми е какво мисли за мненията напоследък, че някои класически приказки съдържат елементи на жестокост, които плашат и потискат децата. Вълкът например изяжда бабата на Червената шапчица…: „Че нали я изваждат“ - контрира събеседникът ми. "Ами Малечко Палечко, той пък изоставен от родителите си в гората?", продължавам да излагам „аргументи“. Сега вече ми отговаря драматургът: „Не е нормално наистина, но за да стане приказката, трябва да го изоставят. Така тръгва историята.“ Да, завръзка трябва да има, дори да не е приемлива за повечето родители.

- Разказвате ли приказки на внуците си?
- Те малко са били при мене. Но съм им разказвал да, и свои приказки също.

Научавам, че внуците му са в чужбина и постигаме съгласие, че една следваща книга би могла да се нарича „Приказки по скайп“. 
Разговорът поема към „кухнята“ на творческия процес. Интересувам се как протича при него и се сещам за едно много сочно соц клише за мъките пред „белия лист“.

- О, това клише не е соц, то е отпреди соца! - възкликва писателят.

- Как става тогава, едно време четях по интервюта, че творецът сяда сутрин пред пишещата машина, пие кафе, потъва във вдъхновение и започва да твори.

- Лъжат! – отсича усмихнато Дядо Пънч – Аз кафе не пия, сядам и пиша. Понякога ми хрумва нещо на улицата и бързам да се прибера, за да го запиша.

PanchevПосоката на разговора ме подтиква да попитам дали се е променило отношението към творците в днешно време. Реакцията е мигновена:
- Променено е, разбира се! Едно време бяхме нависоко! Срещите с публиката бяха добра практика, участвал съм в такива мероприятия („каква хубава дума“ иронично констатира). Правех и рецитали, посещавах училища. Отивам някъде, където мисля, че изобщо не ме познават и се оказва, че те вадят мои книжки и рецитират. Много ми е било приятно. Много общувах с деца. Общуването е проверка на това, което си написал.

- Усещате ли, като напишете нещо, че станало много хубаво?
- А, много хубаво никога не съм си мислил, че е станало, по-скоро че е станало добре.
- Кой пръв чете нещата, които пишете?
- Аз си ги чета, поправям нещо, но аз пиша хубаво. Знам български добре. Та нямам да поправям много.“ – отговаря скорпиона.

Питам за Кукла Букла – героиня от новата му книга. Казва ми, че приказката е писана отдавна, но никога не е била издавана. Първо е била пиеса. Това дори се усещало, защото диалогът е повече от прозата. „Всички герои са добрички, само Малка Лалка е по-опърничава, но иначе няма да има драматизъм.“

В тази приказка всъщност има реплики, които не отстъпват на невръстните сентенции в „Малкия принц“. Мечтата на Кукла Букла е да бъде жива, дори упорито настоява да бъде ухапана, защото, ако усети болка, значи е човек:

Да виждам небето със живи очи.

Да дишам омайния мирис на здравец.

Да вкусвам кое ми сладни и горчи…

И всичко човешко човешки да правя.

Разлистваме книгата, оценявам оригиналния подпис на твореца.
- Питай ме още нещо!
- Тъжни приказки пишете ли? – кой знае защо питам аз и си дърпам мислено ухото, защото това няма да е добър край за разговора ни. Обаче Дядо Пънч ми спасява финала:

- И да е тъжно, трябва да има нещо весело в нея. Да има хубав край. А, ти защо плачеш?“ – пита писателят детето, което минава с тротинетката си покрай нас. Изпраща го с поглед и констатира:

- Много ме радват децата напоследък. Много ме радват.

На раздяла, го моля да се подпише в книжки, които ще бъдат подарък за малките му читатели. Без много да му мисли написва:

На непознатото дете – което и да е. Дядо Пънч.

 


Diado Punch web 316x„Приказки на Дядо Пънч“  ни пренася през разстоянията и времето, за да ни срещне с чудати герои, вълшебни предмети и реални ценности. В книгата са събрани 27 от най-обичаните приказки на усмихнатия разказвач. В „Приказки на Дядо Пънч“ нов живот заживява „Кукла Букла“ – многократно играна постановка, която се превръща в забавна приказка с важно послание за силата на мечтите, добрината и обичта.
Книгата е част от поредицата „Приказна съкровищница“ на издателство СофтПрес.

          

Последно променена в Петък, 12 Май 2017 13:53
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Добри хора

Добри хора

18 Ян, 2020 Истории

Тя, моята дружинка...

Тя, моята дружинка...

15 Ян, 2020 Истории

Хората "втора категория"

Хората "втора категория"

14 Ян, 2020 Отношения

Всеки ден ме правиш по-добра

Всеки ден ме правиш по-добра

11 Ян, 2020 Отношения

Лутър, нашето второ дете

Лутър, нашето второ дете

10 Ян, 2020 Любимци

Дете на душата ми

Дете на душата ми

09 Ян, 2020 Блог

Рошави еклери

Рошави еклери

07 Ян, 2020 Кулинарно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам