Автор: Яна Пеева

На Априлци сме. С Теди седим и си говорим, кучетата ни лежат кротки, както никога, в краката, а мама обикаля близката поляна и се опитва да приспи Борис, който се хили като ряпа. Зелено е, реката шумка до нас, а в ромоленето й долавям и всякакви други, неразличими за градските ни уши, звуци. Идилично ми е, гледам и него и гората около нас с влюбени очи.

- Хайде да си построим село!

Теди ми се смее.

- Да, ще си съберем приятелите, ще си направим по една къща, едно магазинче, едно ресторантче и сме готови! Ще си отворим и един офис, където да работим. Кучетата ще тичат на двора и ще вият на воля, без да пречат на съседите, Борис ще си играе на тревата, аз ще се опитвам да гледам нещо в градината, а ти ще си имаш басейн за плацикане. Ще си намерим и други хора с малки деца, за да си има Бобчето приятели.

Теди продължава да ми се смее. Аз обаче съм запалила и няма спиране. Градско дете съм си и много обичам София. Цял живот мечтата ми е била “и на "Руски" започва денят”. Много ми беше трудно да приема, че никога няма да живеем в центъра - Теди хич не е по многото хора, оживените улици и забързаното градско ежедневие. Обаче сега не си ни представям да си хванем двете кучета и бебето и да отидем да живеем в центъра, а честно казано и не искам. За сметка на това една зелена полянка, едни малки улички, хубави къщички, горичка около нас - ей така си го представям живота. 

Защо искам да живея на село

Само Фройд много не хареса селския живот. Простено му е, той е аристократ по рождение.

Теди продължава да ми се смее, гледа си и телефона, а аз му се ядосвам, че не ми обръща достатъчно внимание на фантазиите. Загася си цигарата и все така с усмивка ми казва, обръщайки телефона си към мен, за да видя какво гледа:

- Доста изоставени села има из България, трябва само да намерим някое на около час от София, други луди като теб, които искат да си правят къща на село и сме готови! Като се приберем, може да се качим на колата и да обиколим, току-виж сме харесали нещо. Ама ще го кръстим Младосел.

Така че, мили млади хора, хайде да си намерим някое обезлюдено село до София и да си го населим. Аз ще правя сладко, вие правете каквото си искате. Ще ни е зеленко и хубаво, децата ще тичат до късно и ще ядат филии с лютеница (домашна) по бордюрите, ще правим градински партита и купони по улиците, и ще дишаме въздух, а не нечия мръсна газ. 

Кога е подходящият момент да започнеш нещо свое?

Дзак! Идвам и аз на село! Може ли, може ли, може ли?

А ти, мила моя любима София, няма да се сърдиш, защото заради теб и книжка ще изкарам и ще идвам да те виждам често-често (ще се наложи и да работя, нищо, че живеем на село)! 

П.С: Ако сте млади хора по дух, а не по ЕГН, пак няма да ви върнем! А ако някой знае как точно би могло да се случи това с изоставеното село, да свирка. Ясно ми е, че трябват и практични неща като клиника, градина и училище, даже и кмет, но те нещата се нареждат, понякога неусетно. Само интернета трябва да го измислим! 

Прочетохте ли Как от гражданка станах селянка - историята на Веселина, кореняк софиянка, която се отказа от столичния живот и се пресели в едно испанско селце?