Всички знаят коя е Доника Ризова. Но освен че е топ журналист с множество престижни награди, сред които наистина има "Златно перо" и "Златно сърце", и любимо лице от екрана, тя е и майка на две прекрасни деца. Мама Нинджа я покани да разкаже как съчетава майчинството и кариерата, които при Доника вървят успоредно, все напред и нагоре, вече почти 20 години. И така - освен водеща на предаването „Медиите ON AIR” по национална телевизия Bulgaria ON AIR и CSR мениджър на Investor Media Group, коя е Доника извън телевизионното студио?

На 41 съм, семейна. Майка на Палома (18) и Грег (9). Добра дъщеря, сестра, приятелка. Зодия Рак. Имам куче Азар, голдън ретривър. Обичам да се грижа за орхидеите си, които упорито се съпротивляват, да се мотая в градината с ръкавици и ножица, да се грижа за обновяването на мебелите в селската си къща, да пътувам, да се срещам с други култури и с интересни хора. Слава Богу, професията ми позволява да не се застоявам дълго на едно място.

Кога журналистиката трябваше да отстъпи пред майчинството? В какъв момент се появиха децата ти?

Станах майка на 23 години, веднага след завършването на бакалавърската ми степен. Една година учих задочно и се грижих за дъщеря ми. Когато тя стана на годинка и девет месеца, започна да посещава детската градина пред блока ни, където бяха записани и всички съседски дечица. Аз започнах работа в Дарик радио и от време на време я взимах със себе си, ако изникваше извънредна работа. Така тя от малка се запозна с кухнята на медиите. Колегите я записваха за всякакви поводи, в които им трябваше детско гласче. Тя сричаше новините директно от листата на новинарите. На седем записа и първата си реклама. Няма да забравя колко се вълнуваше, че в рекламата Ники Кънчев беше неин татко, който и разказва за ползите от разделното събиране на отпадъци. Получи първия си хонорар и каза: „Мамо, да взема да се откажа от училището, да поработя, докато ме търсят… J))

Брат й се появи, когато Палома стана на 9. Заради него напуснах работа и четири дълги години се наслаждавах на майчинството. Водех кака му на английски и уроци по театрално майсторство, разхождахме се в парка, ходехме на кино и куклен театър, пътувахме много. Бяха чудесни години, в които изградихме много силна връзка между нас.

Как се промениха отношенията във вашата двойка и какво ново научи за себе си и партньора си след раждането?

Рядко подлагам на анализ връзката ни. Да кажем, че може би станахме по-организирани в ежедневните си задачи, когато станахме четрима.

Има ли право майката да бъде успяла жена? Гледа ли се неодобрително в медийните среди на жените, които правят кариера и въпреки това си позволяват да бъдат майки?

Ако някой изобщо си мисли да гледа неодобрително на работещата майка, да вземе да провери в кой век живее. А и ние не си „позволяваме“ да бъдем майки. Това са най-естествените процеси в живота ни. И разбира се, лично право е на всеки да реши дали да роди или не, както и на каква възраст, по какъв начин и от кого :)

Опитът с първото дете доколко беше полезен с второто? Какви разлики в подхода установи в отглеждането на момиче и момче?

Когато се роди Палома, нямах никаква идея дали ще се справя. Но майка се става веднага след като гушнеш детето си. Малко книги помагат (аз четях д-р Спок), бабините съвети по-често вредят (добре, че вече бяха измислили памперсите и не се налагаше да слушам съветите за повиване), а модните течения в отглеждането на деца по-добре да се обмислят хубаво преди да се прилагат (някои мои приятелки не даваха вода на децата си до 6 месечна възраст, запалени по американски метод). Когато се роди Грег, вече бях минала през всички страхове на високата температура, паданията и честите проверки дали „бебето диша, докато спи“ J)) Грег още от съвсем малък разполагаше със своя стая, заспиваше сам и се опитваше да се справя самостоятелно.

Не зная дали ги глезя по различен начин, защото са момче и момиче. Гушкам ги често, хваля ги за добре свършена задача, наказваме се някой път без компютър или без излизане. Опитвам се обаче да говоря повече с тях, да съм им приятел, опора. Мъжът ми често казва, че му е омръзнало все той да е „лошото ченге“ вкъщи. Явно аз съм по-меката във възпитанието им. Родителите ми много ми помагат. Без тях нямаше да мога да се дипломирам, да ходя в командировки или да съм на вечерни събития. Те са винаги насреща, за да гледат децата. Благодарна съм им за подкрепата.

Навиците на журналист помагат ли ти в „събирането на информация” за това, което се случва с децата ти? Как говориш с тях и как ги предизвикваш да се доверят?

Ха-ха :) Представих си се като някакъв шпионин, който обикаля около училището и разпитва тайно. Журналистите са любопитни хора, защото няма как да пишеш за нещо, ако не задаваш въпросите: как, къде, какво, кога, кой, защо…може и не в този ред. Доверието между родител и дете се гради според мен не с проверки, а с всекидневно доказване на лоялност. Веднъж хванах дъщеря ми, че е скрила оценка. Направих се, че не зная. Тя я поправи и дойде и си призна, че се е притеснявала да не ме разочарова. Казах и че съм разбрала по-рано, но не съм искала да я притеснявам. Беше много силен мотив за нея да знае, че няма смисъл да крие – повече, отколкото ако й се бях скарала веднага.

Когато обаче се появиха първите любовни драми. Е, тук се оказах неподготвена. Аз преживявам всяко скарване с гаджето и повече от самата нея :) Давам неадекватни съвети и тя само се шегува с мен: „Ти си виновна. Все ми повтаряше,че съм специална…“

А аз наистина вярвам, че всеки човек е специален, че заслужава да бъде специален за някого. За кого от двамата родителят е за споделяне на тайни?

Засега каката споделя по-често с мен.

Как поднасяш добрите и лошите новини у дома?

Направо. От вратата, пред всички. В това отношение нямам стратегия.

Успяваш ли да ограничиш негативното влияние на медиите върху децата си? В кои случаи си безкомпромисна?

Трябваше да огранича гледането на детски филмчета по специализираните детски канали, когато Грег беше на 2-3 години. Твърде многото телевизия му повлия негативно на способността да се концентрира, започна да казва само думи на английски и да отказва да си играе с деца за сметка на детските предавания.

Сега се боря и с таблета, смартфоните, компютъра. Новите технологии ни правят лениви. Съдя по-себе си. Аз също лесно се подхлъзавам да прекарвам твърде много време пред екрана.

Как да направим четенето конкурентно на технологиите и забавно за малчуганите? Какво четат твоите деца?

Аз ги стимулирам с личен пример. Всяка неделя сме в книжарница. Оставям ги да разглеждат, да си изберат. Всеки има в стаята си библиотечка. Все още четем вечер преди лягане с Грег. Той избира книгата, разбира се. Аз съм посланик на кампанията „Забавното четене“ на нашата медийна група, създадена по инициатива на детския ни сайт Az-deteto.bg, и лично се чувствам ангажирана с каузата за насърчаване на четенето сред децата.

Споделяш ли всеобщото неодобрение за случващото се в образователната ни система? Как вие като родители компенсирате несъвършенствата й?

Това е много широка тема. Образованието е ключово за развитието на всеки човек и на обществото като цяло. Силно вярвам, че един талантлив и мотивиран учител може сериозно да компенсира несъвършенствата на образователната система, която все повече се превръща в счетоводна книга. В известна степен и медиите могат да имат ползотворно влияние, затова образованието е кауза и на нашата медийна група. Но най-важна е ролята ни на родители - да осигурим на децата си възможност за допълнителни знания, да им помагаме в по-сложните проекти и да не изискваме на всяка цена висока оценка. За мен е по-важно да стимулирам любопитството на децата към света, да ги провокирам да приемат другостта, различията между хората. Искам да станат широко скроени хора, да са почтени и смислени. Не ги вкарвам в състезания и не ги сравнявам с другите деца. Вярвам, че всеки си има пътечка и че успехът може да се измери по много начини.

Кой, според теб, е въпросът, който най-често трябва да задаваме на децата си?

Задаването на въпроси е моята скрита сила. Най-често питам „защо“. Мисля, че ако по-често питаме децата си дали са щастливи, ще можем да разпознаем опасностите навреме.

Ти постоянно подкрепяш благотворителни каузи. Личният пример ли е единственият начин да научим децата си да бъдат добри хора? Кого им даваш за пример извън семейството, кои са съвременните икони на децата ни?

Личният пример е много важен, да. Децата виждат какво се случва в семейството и много бързо попиват и доброто, и лошото. Палома от малка участва в различни инициативи заедно с мен. И до ден днешен не изхвърля дрехи, играчки – старателно ги опакова и дарява. Наскоро разбрах, че тайно е помогнала на приятелка да си намери работа. Наскоро баба й си счупи ръката, а аз бях в чужбина. Палома се е грижила за баба си и брат си и бях много впечатлена, че дори не ни е казала, докато не се прибрахме. Преценила, че освен да се притесним и да си развалим почивката, едва ли ще можем да помогнем отдалеч. Мисля, че расте чувствително момиче. Не зная коя е нейната „икона“. Чете биографични книги. Като се замисля, най-често дава за пример постъпки на принцеса Даяна. Нормално е, може би. Момичетата се вдъхновяват от личности като Даяна. Принцесата с добро сърце остава в съзнанието ни още от детските приказки. За Грег е още рано да кажа дали Люк Скайуокър или Кайло Рен ще надделее. Борим се с разрушителната момчешка страна всеки ден. :) 

Снимките са от личния архив на Доника.