Предизвикателствата на работата от вкъщи

Автор: Иво Иванов

С развитието на технологиите редица работни позиции не изискват физическо присъствие на работното място. Работата от вкъщи или т. нар. ‚хоум офис‘ става все по-популярен и търсен модел и у нас, и вече доста работодатели предлагат тази ‚екстра‘ на служителите си. 

Предимствата са безспорни – не губиш часове в пътуване, не висиш в задръствания, можеш да вземеш детето от училище по-рано, да отскочиш до лекаря, зъболекаря, банката, да уговориш някакъв ремонт с техник, доставка от куриер и въобще, да отметнеш редица дребни, но важни ангажименти, така че това безспорно e ценна придобивка в днешно време, допринасяща за добрия work-life баланс. 

Компанията, за която работя, успешно прилага този модел от години и може да се каже, че съм врял и кипял в провеждането на работни срещи от вкъщи. 

Затова тук искам да споделя от първа ръка някои особености на онлайн коловете от дома и да сигнализирам за какво трябва да бъдем нащрек в подобни ситуации. 

Въпреки че думата е придобила гражданственост у нас, може би е добре все пак да изясним, че под ‚колове‘ ще имаме предвид разговори. Пояснявам, защото една позната ми разправяше за случка с нейна приятелка, която започнала нова работа в кол център и когато баба й се поинтересувала какво работи, девойчето й отговорило: 

„Ми бабо, кво да ти кажа – по сто кола ми влизат на ден!“ 

Можете да си представите какви очи опулила бабата при тоя отговор и как едва не получила инфаркт. Стават езикови недоразумения, нали...

Интернет, разбира се, предлага изобилие от съвети как да направим коловете си по-продуктивни и по-интерактивни. Когато започнем да адаптираме тези добри съвети към конкретната работна среда обаче, трябва да се съобразим с фактори като културни различия и да не забравяме, че в крайна сметка всички сме човеци, а не роботи и нищо човешко не ни е чуждо. 

Когато си в офиса, малко неща могат да се объркат, но когато работиш от вкъщи, си подложен на въздействието на редица непредвидими фактори и можеш да се изложиш по много и разнообразни начини.

Ето някои примери:

Дрескодът

Едно от най-хубавите неща на работата от вкъщи е свободата да обличаш дрехи, в които се чувстваш комфортно. Сега, някои се чувстват най-комфортно в развлечена пижама, други в стара избеляла тениска на дупки, трети само по боксерки, четвърти само по чорапи, затова трябва да се внимава, особено когато е включена камерата на лаптопа. Добре е за екипната работа да се опознаете по-отблизо и колегите ви да ви видят в непринудена домашна обстановка, ама не чак пък толкова непринудена. 

Същото важи и за прическата. Желателно е да сте горе-долу сресани, да не си личат следи от снощен алкохолизъм и да не сте с гурели на очите. Прическа в стил „гръмнал бойлер в тръстика“ може и да не се изтълкува като работохолизъм и изключително вълнение от работната задача. 

Трябва да се внимава също така да не сте се окапали и да нямате лютеница около устата и айрян по брадата, или децата да не са ви залепили някакъв етикет някъде, или да не са ви сложили нещо на главата без да разберете. 

За господата аз имам много добро стилистично решение: чиста делова риза за горната видима част от тялото и любимите стари удобни боксерки отдолу. 

Това работи отлично до момента, в който някой внезапно и настойчиво зазвъни на входната врата и рипнете да му отворите, но в бързината забравите да изключите камерата...

Обстановката

Когато работим от вкъщи, улисани в работата сме склонни да игнорираме обстановката около нас и да не я отчитаме. Обаче колегите ви отчитат всичко – и неоправеното легло зад вас, и камарата мръсни чинии отзад на шкафа (ако работите на кухненската маса), и многото празни бутилки от алкохол, и увисналото перде, което котката ви ползва за тренировки по катерене, и ред други подробности от личния ви живот, които не бихте искали да излагате на показ. 

Понякога човек трудно намира спокойно местенце вкъщи за провеждане на разговор и съм имал случай с една дама от чужбина, която се включи от седалката на тоалетната чиния. Разбирам я напълно! И жена ми там обича да се усамотява и да чете книги. Какво по-добро място за провеждането на конферентен разговор. И хем едно такова интимно усещане създава. А и по стената отзад няма неща, които да те разсейват. 

Един колега винаги се включва седнал пред шкаф с колекция от бутилки алкохол и аз се разсейвам, докато зяпам по етикетите. 

Страничните дейности

Трудно е да устоиш на изкушението да си похапнеш нещо по време на конферентен разговор, но все пак е добре да се въздържаме. Може най-неочаквано някой да ни зададе въпрос и тогава трябва суперекспресно да сдъвчем и преглътнем храната, освен ако не сме развили хамстерски умения да я задържаме в бузите си, но и да сме, би било добре камерата ни да не е включена в тоя момент. 

За препоръчване е също така да не се включваме на кол от пералното помещение, особено ако работи центрофугата, от гарата, докато потегля влака и т.н.

Някои хора са толкова ефективни, че даже спортуват по време на кол, което е похвално, но също крие рискове – пъшкането и ускореното дишане може да се изтълкува като друго занятие, а не като проява на силно вълнение и интензивен трудов ентусиазъм. 

Професията на филмовия преводач

133564621 s

Прекъсванията

Етикетът за онлайн митинги изисква да вземем предварително мерки и да не бъдем разсейвани и прекъсвани от домашни любимци, деца и възрастни членове на семейството. 

Да бе да! Лесно е да се каже! Какво да направим, да ги заключим в килера ли?

Една колежка от UK има стара боксерка, която хърка като дъскорезница. Кучето обича да стои до нея, докато тя си провежда коловете и всеки път на горката жена й се налага да обяснява, че хъркането не е от нея, а от кучето й. “Come on, Joan! На всички ни е ясно, че си задрямала от отегчение, не се прави!”. 

Моята балдъза има френски булдог – чаровният мосю Пиер. Той иначе е много мил и благовъзпитан, ама как само пръцка! Добре, че камерите не предават миризми...

Възрастните хора са много любопитни към новите технологии. Имахме случай с една баба, която шеташе нещо в кухнята и преминаваше напред-назад зад гърба на говорещия, като на всяко преминаване се опулваше в камерата да ги види кои са, аджеба, тия на екрана отсреща. По едно време започнахме да се обзалагаме с колегите по вътрешния чат, че пак ще се появи на екрана и тя наистина гастролира, и то няколко пъти до края на работната ни среща. Естествено, всички участници в кола ни напуши неистов смях, а горкият човечец не можеше да разбере какво ни е толкова смешно – все пак представяше финансови отчети. 

Все пак, колкото и да се старае, човек не може да предвиди всички комуникационни ‚шумове‘. Моите съседи например имат навика да започнат да пробиват стената с бормашината в момента, в който започна да говоря и спират, когато се сложа на Mute. Perfect timing! ‚Та какво казваше, Иво, може ли да повториш?‘ ‚Да, извинявайте, казвах, че според мен е много важно да брррррррр“

Разбира се, разсейващ фактор номер едно са децата. Нали помните онова световноизвестно видео с горкия американски професор, дето децата му нахлуха жизнерадостно едно по едно в стаята, докато даваше на живо интервю за BBC от дома си. И жена му се изстреля като балистична ракета с наземно базиране, за да ги извлече през вратата. Професорът остана завидно хладнокръвен – де да можех и аз така. Ето видеото:

 

Не е като да не се е случвало по средата на дълго обсъждане на клаузите по даден договор, когато всички сме зациклили в сухи юридически препирни, изведнъж да се чуе освежаващ детски крясък: „Мамооооо, готов съм. Ела да ме избършеш!“. Е, някой поне си е свършил работата и е готов. 

Оня ден имах подобна ситуация. Тегава работна среща с белгийски телеком оператор. Всички говорим един през друг, надвикваме се, обстановката е леко изнервена.
Бобо 12 пъти влиза в стаята, за да провери дали не съм приключил, което допълнително ме напряга. Не че не е инструктиран да не чувам ни дума, ни вопъл, ни стон от него, докато съм на кол. Трябвало веднага да дойда за малко – шепне ми настойчиво. 
Викам си, леле, кой знае какво е направил пък сега! Изчаквам момент, в който не трябва да говоря и отивам да видя какво, аджеба, е толкова спешно и не търпи никакво отлагане. Една от количките, с които играе, е паднала зад дивана и трябва НЕЗАБАВНО да я извадя.
Прекъсвам важните корпоративни дела, сгъвам се в йогийски пози (не подозирах, че съм толкова гъвкав) и протягам дъъъълга ръка като в „Том и Джери“ (все пак добре, че не се сецнах в такава поза). Вадя количката.
Радост. Аплодисменти.
Леко задъхан се включвам отново на кола: ‚Така, докъде бяхме стигнали?‘

Абе, аз количка от Hot Wheels мога да извадя иззад дивана ей с тия голи ръце бе ееей, та едни тегави преговори ли ще ми се Опрат!

Още истории от Иво:

Ода за госпожите от детската градина 

Следваща станция: взаимно уважение и толерантност

Последно променена в Вторник, 04 Февруари 2020 09:38
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Дайте ни избор

Дайте ни избор

28 Апр, 2020 Здраве

Панелна рапсодия

Панелна рапсодия

09 Май, 2020 Истории

Осъдени

Осъдени

30 Апр, 2020 Истории

Как работим у дома

Как работим у дома

30 Апр, 2020 Кариера

Моята желязна лейди

Моята желязна лейди

10 Май, 2020 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам