Автор: Дана Стойнова

Скоро прочетох пост от позната, в който се питаше колко от приятелите й са правили рестарт на живота си. Замислих се, колко ли хора живеят без своя рестарт, познавам хора, които от 40 години работят една и съща работа, ден след ден... Без моите рестарти, щях да загубя жаждата си за живот, не за живуркане, не за оцеляване, а за дъх, за всяка глътка вдишване от новото, от непознатото.

Преди да скоча в света на големите, всяко лято от 11-годишна, работех по гръцкото крайбрежие, заедно със семейството си, различни неща - от продавач на обувки, помощник в сладкарница до сервитьор. Така до студентските си години! После беше още по-хубаво, защото свършваше ли лятната сесия, аз взимах един куфар, качвах се на автобус за Халкидики и си намирах сезонна работа край морето! Най-лудите ми и безгрижни години. И пораснах.

Осъзнавах, че е време за сериозната част от живота, за дисциплината, кариерата, за света на възрастните и някъде тук започнаха рестартите ми. От телевизионна водеща по кабеларки, скочих в национален ефир като режисьор на проекти, рестартирах се с нова фамилия и зарязах кариерата си от любов... лъвски скок в общински театър като зам. -директор. За разкош последва пиарска дейност, най-подир дойде и най-важната ми роля, тази на майка! Всичко това през две-три години максимум.

Та, майчинството свърши, и аз седнах, и се замислих, ей сега какво правя! Разглеждах джобс и подобни, нищо не предизвика емоция в мен, не искам да работя без тая пуста тръпка! Може би минаха месеци, когато един ден се събудих с идеята или с въпроса, който всички задават на децата: "Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?"

Ей, така и аз станах от леглото и само дето не извиках решението си, ама не посмях, викам ще премисля, вече съм зряла жена, семейна, с дете, тук вече трябва малко мисъл. Аз съм така, като ми влезе бръмбарчето в главата, вари го, печи го, ще го направя и нито плюсове гледам, нито минуси. Събрах близките на вечеря и казвам: "Реших какво искам да правя и кое ще ме прави щастлива!"

Заваляха предложения - един каза адвокат, друг учител, трети даже и лекар, а аз гордо вдигнала глава, леко се повдигам, театралнича (имам две години стаж сред актьори, я) правя многозначителна пауза и заявявам: "Гримьор!" Казвам ви, все едно казах, че кацам току-що с НЛО. Е, минаха две седмици от новото ми приключение, изкарах курс и работя върху приятелки още!

Усещам емоцията, тръпката от новото, желанието за работа. Мислех, че е изчезнало, а то просто се е крило и е чакало своята муза!

Препоръчваме ви още:

Ново начало

За начинаещи блогъри

Световете на Аглика