Не съм толкова дебела, колкото се чувствам

Автор: Йоана Боянова

Наскоро ми попадна една снимка как деца се подиграват на дебело момче и в миг ме връхлетя емоцията от моето детство. Бях едро момиче, гледайки снимките, не съм била дебела, но думите „свиня майка“, „кит“, “Годзила“ ме преследваха години наред. В училище, и извън него, първото, с което бях определяна, е „тя е дебела“. Уви, да си пълен е клеймо за цял живот, нещо, което няма как да скриеш, а тъжното е, че те определят по него. Не дали си добър човек или пък сръчен, или умен - какъвто и да си, ти си дебел.

100429095 m

 

Не съм вярвала, че това ще ме преследва и след гимназията, не съм вярвала, че колега ще ме нарани на тема килограми. Когато се запознах със съпруга си, една позната ми заяви: „Как се запозна с този хубав мъж - не знам?!“ Като че ли дебелите жени не могат да бъдат обичани от красиви мъже. Това, че постоянно ми е натяквано, че съм дебела, е оставило толкова дълбок отпечатък в съзнанието ми, че  каквото и да направя, не се харесвам. Постоянно за това говоря, фиксирала съм се във външния ми вид и сякаш ако не постигна целта да съм слаба, нищо друго няма значение.

Трите килограма, които убиват

5104a1b2e1964d6decac501573adac6e XL

Не се харесвам, намразих храната, признавам си. За мен тя е враг, с който ежедневно трябва да се боря. Храня се с неща, които не обичам, а когато хапна нещо любимо, после чувствам вина за това. Наскоро видях една снимка на много щастливи и забавляващи се жени, които до една бяха пълни. Единственото, което си помислих, е: „Боже, защо така са се оставили да напълнят?!“ Да си призная, в този миг осъзнах, че нещо в мен не е наред. Та нима това е най-важното? Мисля си, че ако в годините не ми беше натяквано колко дебела съм, щях да бъда много по-вярващ в себе си и способностите си човек. Ако не бях фиксирала живота си около килограмите, може би щеше да е друго.

Много години се притеснявах, че не заслужавам съпруга си, защото съм дебела. Беше ме страх, че ще ме изостави. Това, че имам проблем с килограмите, прерасна в неувереност, срам, гастрит от непрекъснати диети. Когато съпругът ми каже, че изглеждам страхотно, аз отговарям: „Не е вярно, говориш глупости!“

Митът за идеалното

6d0a1ec133c85b4a83e49f0ce81c43f3 XL

Вероятно, ако назад във времето не съм се поддавала на тези думи, днес можеше да е различно. Аз дори и не съм толкова дебела, колкото се чувствам в душата си. Имах момент в живота, в който се мерех на кантара по 5-6 пъти на ден. Какво може да се промени за един ден? Защо е нужно?

Вчера изхвърлих кантара, днес си обещавам да изхвърля всички тези спомени от глава си и да кажа „благодаря“ следващия път, когато някой ми каже „изглеждаш добре“. Хората имат тяло, което е просто опаковка. Не всеки има хубава опаковка. Някои имат крив нос, други - рядка коса, но дали това е най-важното? Уча детето си да е толерантно, единият от начините е, че не му наблягам на това кой какъв е, дали е слаб, дебел, с очила или пък красив.


Препоръчваме ви още:

Храненето като насилие

Мамо, не казвай...

Нелюбов

Последно променена в Сряда, 27 Март 2019 09:14
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Жената, която направи дом

Жената, която направи дом

16 Юни, 2019 Отношения

Имало едно време...

Имало едно време...

15 Юни, 2019 Истории

Къде е мястото на децата?

Къде е мястото на децата?

14 Юни, 2019 Възпитание

Не убивайте Моцарт

Не убивайте Моцарт

14 Юни, 2019 Възпитание

Нашето доброволческо лято

Нашето доброволческо лято

13 Юни, 2019 Развлечения

Дневник на котарака-беглец

Дневник на котарака-беглец

12 Юни, 2019 Забавно

За правата и хората

За правата и хората

12 Юни, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на