Автор: Траяна Кайракова

О, да! Днешната баба не пуска един забравен грамофон, напротив, тя маже по нов, модерен телефон. Ако трябва да сме точни, днешните баби и дядовци се делят на две – едните не разбират нищо от новите технологии и носят телефон с копчета, чийто звън се чува и от умрелите, а другите имат нови телефони, на които мажат, учат се и се забавляват. Първите са ясни, на мен са ми изключително забавни вторите. И тъй като контактувам с доста възрастни хора, ще ви сведа до вниманието малко от тяхното ежедневие.

Баба Ванче, например, цял ден е опасана с перли на врата. Ударила е едно кармъзяно червило, сложила е капелата и всяка сутрин е на кафе с приятелки.

– Бабо Ванче, ти тия перли махаш ли ги някога?

– Махам ги ми, ама само, като спя, че нещо ме душат на врата. Инак, като стана, слагам ги и постоянно съм красива.

– Къде си тръгнала в тая жега?

– Офффф, какво да ти кажа. Отиде ми социалният живот. Оня ден една дружка ме пита коя ми е най-добрата приятелка. Коя да е? Направо се замислих. То, повечето измряха, пък другите изфирясаха.

– Че що така?

– Щи кажа! Отиваме оня ден с Марчето на кафето и й викам- я дай да обядваме у нас. Тя пък искала малко да се опъне на дивана, че я стягал кръстът. Ма викам, лягай, аз ей сегинка ще туря масата и ще хапнем. Ма колко да съм я слагала тая маса? Като погледнах, тя спи и хърка, кръст я болял! Като се наспа, тогаз обядвахме, да не река вечеряхме. Пак тя, моля ти се, водя я на село. Разхождам я по богаташките къщи, показвам едни китни дворчета, тя ахка, охка и накрая вика:“ Еееее, браво! Направо се почувствах като на екскурзия в чужбина!“Ама тъй се възгордях, че съм й показала такива красоти, направо кеф ми стана! Питам я що така се е почувствала, пък тя, моля ти се, ми вика:“Ей тъй каталясвам от ходене, като ме помъкнат децата по чужбините! Без кръст и крака оставам!“. Гледай я, моля ти се, туй, сега приятелка ли е , да те питам! Пък каква жена беше, тц,тц,тц!

А сутрин телефоните им на днешните баби дрънчат без откат от 5 сутринта, някъде докъм 8 часа. Да ви кажа честно, според мен това е тайна парола“Жива съм, станах!“. Няма лошо, стига да не ми ги пращат на мен. Картичките са красиви, с цветя, животни, чашки с кафе задължително, изгреви, слънца, детелини, усмихнати деца, сърчица, котенца, кученца, пеперуди,целувки и какво ли още не. Набарали са и анимираните картички и те хвърчат редовно. Пожеланията са еднакви и не съвсем – „Добро утро с чаша ароматно кафе, да ви е красив денят, бъдете благословени, здраве, щастие, късмет, ангел-пазител нека бди над вас, Богородица да ви закриля, усмихнат ден, обичам ви, обичайте се и вие, детелинка за усмихнат ден, с много поводи за усмивка ви пращам рози от Бангладеш, цветя и кадифе за вас, подкова за много късмет, гълъби на мира, слънце в душата, обич в сърцата, чудесна закуска – паниран лук, върви с видео и рецепта“ и т.н.

Вечер, демек към 16 и 30 най-късно, започва следващата серия. Тука обаче има безкрайни клипове и песни на поне 8 езика. Като почнеш от Клайдерман, минеш през Бах и Бетовен, та стигнеш до Фреди Меркюри, Елвис Пресли и Бобан Здравкович.

„Лека и спокойна вечер, мили приятели, наздраве, залези, сърца, прегръдки, капки в океана, ухания в мрака, нежна, красива и прекрасна вечер, Бог да ви закриля, вечерта е красива, когато вярваш в магията на утрото, чаши с вино и шампанско, да се помолим за здраве и сили, Амин, да се събудим сабахлям, пари при пари отиват, да сме живи и здрави и т.н.“. Една картичка се праща на 100 човека, като се проверява дали не е пращана вече, на „ти“ са със споделянето от едно съобщение в друго. Майка ми пък, без да знае даже, си е направила още един профил, в който си събира всички картинки, песни и пожелания, та оттам ги мята по цял ден. То клипове, то песни, то гифтчета, жив хакер, казвам ви. Пък не дай си, Боже, изтрие нещо по грешка, направо аритмия си докарва.

Докато бяхме на морето, баба ви Таня изби рибата. Довели я децата й на море, ама точно тогава нямаше интернет в къщата. Пък тя, завалийката, няма много мобилни данни и като й висна сополът, направо жива да я ожалиш. Дъщеря й дава телефона си, смее се и вика:

– Айде, вземи си играчката!

– Не така бе, майка, не се подигравай! Не съм зависима, какво говориш! Ама ще се притеснят хората, ако не им отговоря.

Ние падаме от смях, защото гледката е комична. Баба Таня сяда с изпънат гръб, вади калъфчето, вади очилата, изтрива ги, намества ги на носа си, слага крак връз крак и започва да се взира и маже с по-голяма бързина от днешните младежи. Таман остави телефона, свали единия крак, махне очилата, отпусне гърба и телефоннът дзънне. Процедурата почва отначало. Няма такъв смях! Че като пуснаха нета в къщата, баба ви Таня отказа следобедния плаж. Ама вие да не мислите, че е заради Фейсбук, амиииии! Няма такова нещо!

– Траянче, чедо, много стоим на тоя плаж, значи малко повече, отколкото е нужно за възрастта ми. Децата да отиват, аз ще поспя, нали тъй?

Спи ли, спи ли? Маже, братче, и очите й светят! Колко му трябва на човек да е щастлив! Изпраща децата на плажа и заляга в поза „хиена дебне плячка“. Слуша валсове, частушки, танго, серенади и най-вероятно си спомня младостта, защото онова усмихнато и влюбено момиче е още живо в сърцето й, въпреки белите коси и бръчките.

На баба ви Пенка пък й бъгясал телефонът, Казвам й да иде в някой офис да го видят. Опъва се тя в най-голямата жега, ходи 2 км. пеша, щото й е малка пенсията, и към 14 и 30, асфалт се топи, хора, ми звъни.

– Няма, чедо! Ни звук, ни картина!

– Те преинсталираха ли ти го?

– Да бе! Ама не ще!

– Я рестартирай!

– Иска код!- Направо й се реве.

Да вземат да забравят да й го пуснат наново младоците и й казвам, че трябва пак да отиде.

– Ааааа, в тая жега, ще умра бе, дете! Я ти ми обясни!

Казвам й, че посмъртно няма да се оправи, да изчака и на другия ден ще й го направя.

– Какво, утре чак?! Амииии!

Да подпали джапанките и до час беше отърчала и пак назад, върнала се с оплезен език и пред инфаркт, ама с работещ телефон. Не е зависима, да не си помислите нещо? J

Баба ви Ленче пък ме замоли да я присъединя към по-евтинки групи за пазаруване, хем да плакне окото, хем може да хареса нещо, хем и търси плетен кош от едно време. Дебна цял месец, няма и няма. Накрая една девойка пуска дънки за продажба, а те сложени до същия тоя кош, дето го дири безкрайно Ленчето. Не за друго, ами за интериор.

Баба ви Ленче веднага пише:“ Кошът продава ли се?“. Дамата отговаря:“Не, само дънките!“. Бабата наставя мъдро:“ Вижте какво да Ви кажа! Къща и мома се дават, когато ги искат!“. Жената изумено й праща въпросителна и удивителна, пък аз падам от смях.

– Гледай я, моля ти се! Аз искам да го купя, тя не ме разбира! За какво го е сложила тоя кош там?!

Ха, върви й обяснявай.

Баба ви Минка пък е спец по телефонното готвене.

– Петре, колко пъти да ти казвам! Първо леко запържваш брашното, сетне добавяш малко мляко с вода. А? Не до черно бе, до златисто! Кьорав ли си, а? Тя затуй умря жена ти! Щот не чуваш, що? Ох, лека й пръст горката! Какво стана? Изхвърли го туй веднага! Вземи нова тенджера! Бе няма да те чакам да я миеш! Ти знайш колко хора ме чакат мене у фейса! Бъркай сега! Бъркай, слагай вода, слагай мляко! Стана ли? Ще стане, де ще иде! Серсемин неден! Ай да ти е сладко!

Обаче баба ви Кина е хакерът на квартала! Внуците я обучават и тя кара на принципа“предай нататък“ с комшийките. Учи ги да свалят картинки, да пускат камера, да правят групи за общ чат и какво ли още не. Оня ден я слушам как компетентно се обяснява:

– Виж кво, Маро! Още един път, като ме ядосаш тъй яко, такъв ЪНБЛОК ще ти ударя, че свят ще ти се завие! Какво значи ли? Ей ся ще ти кажа какво значи! Значи, че тъй ще те блокирам, че ни ще ме видиш, ни ще ме чуеш! Ааааааа, ще ви се не знае, не се научихте кое как се прави!

– Бабо Кинче, ти знаеш ли какво е „ънблок“?

– Знам, ами! Ти за каква ме вземаш?!

– И какво е?

– Ма не ме изпитвай бе, дете! Какво е? Ще я блокирам, че свят ще й се завие на нея. Не й увря главата!

– Ама това значи, че ще я отблокираш.

– Ти пък?

– Да бе!

– Голям праз! Тя пък мислиш, че много знае ли! Ай не ми давай акъл! Телефонът си е мой! Ще я блокирам ли, ще я разблокирам ли, аз си знам.

Ма къде ще й се меся на жената! Само да й обърквам главата! Пожелавам ви лека вечер с рози от Китай, Господ да ви закриля, да се събудите с много пари, амин и алелуя, вечна и неразделна любов, спокойна нощ, една усмивка от сърце, мили приятели, романтични сънища, прохладна вечер, виетнамска седмица и каквото още си поискате! Наздраве!

Още от Траяна:

Само да му дойде времето