Аз и Мара

Автор: Кристина Йовчева

Мара е пералнята ми. По-точно Мара е старата ми пералня. Първата ми пералня изобщо! Моята най-добра приятелка за известно време - има-няма 12-13 години.

Получих я като сватбен подарък и едва изчаках да мине меденият месец (5 дена) и започнах да пера де що има из вкъщи, само килимите дето не набутах вътре. След годините пране на ръка, не можех да ѝ се нарадвам. Перях и пеех, пеех и перях, простирах и пеех, перях и простирах. Така до 5 пъти на ден. После се появи бебето - дрешки, чаршафи безкрай. Аз перях все по-често. След това дойде второто бебе. Перях повече и повече, но пеех по-малко. Мара въртеше ли, въртеше, денем, нощем, пухтеше и се мореше, вярната ми тя дружка.

После се преместихме и тя дойде с нас. Настанихме я на по-широко място, все пак важен член на семейството. Добавихме и два коша за дрехи в съседство. Дадохме ѝ още работа - дрешките на третото дете. Горкана Мара...нямаше почивка... Колко нещо изпра, колко работа свърши. Всеки ден ѝ говорех, като я пълнех с дрехи, ѝ приказвах, като ги вадех отвътре топли и уханни, я похвалвах... на никого не давах да припари до нея, бяхме си само аз, тя и прането, Св. Троица.

Аз ѝ говоря кротко, тя ми отговаря с плискане, аз ѝ напомня да свършва (щото тя не е модерна, кога свършват програмите си беше загадка), тя ми трака възмутено и боботи гръмовно, после ѝ се поскарам и аз, пък тя запищи пронизително и накрая завършим спора с нейното кресчендо, дето хич не ѝ го харесвах, ама хайде... Обаче Мара взе да остарява, все по-често да мърмори, взе да се изпуска. Аз ѝ говорех ласкаво “Потърпи, Марче, потърпи още малко”...

Майсторът дойде и аз му казвам: “Тече отдолу”, пък той ми вика: “Аз досега пералня дето да тече отгоре, не съм виждал!”. Рече още: “Госпожа, пералнята ти е свършила!” Как е свършила! Не може да е свършила, тя ми е най-добрата приятелка, Маро, Маро, защо ме изоставяш??? 13 години почти сме заедно, около 10 000 пранета (не се шегувам!), само една авария, няколко изядени чорапа, няколко погълнати монети, 1 счупен банел и хиляди изпрани петна, тонове дрехи! Това е Мара!!!

Като ѝ изтръгнаха маркуча от стената, сърцето ме заболя; като я изнесохме от апартамента, плаках за нея като за човек. Смешно е, ама истински я обичах! Няколко дни я мислих къде ли стои затикана в дъното на някой склад, изоставена, захвърлена, забравена... недостоен край на един отруден работник.

Тази новата, дето се настани тук, не я харесвам. Кокори се с голямото си лъскаво око, дето всичко иска да види и да удави в себе си. Наредила е едни копчета, картинки и джаджи, има си фасон. Кипра. Даже кикимора недна. Тегли прането, моля ви се, пък тогава решава. Марчето переше, без да пита. После е една тиха водаааа, много ми е съмнителна. Черна дупка за чорапи и кърпички е тя. Ламя ненаситна. Даже нямам желание да седя при нея. Натискам копчето и хлопвам вратата на помещението, оставям я в тъмното да си пере в самота. Не я наричам по име, в краен случай я назовавам с “оная пущина”. Приятелка не ми е със сигурност. Не съм ѝ пяла. Само ѝ говоря тихичко разни неща, дето се надявам децата да не ги чуят. Хич няма химия помежду ни.

Оставила съм обаче часовой. От стената зорко я наблюдава тя, Мара! Стои и гледа каква ще я свърши, сложих я там да всява респект. Но тая новата, от висотата на съвършенството, младостта и инженерните си постижения, хич и не се смущава от строгия поглед - като приключи с тегленето, плацикането, пененето и безкрайните пируети, на всичкото отгоре вземе та ѝ зачурулика и примига с няколко светлинки предизвикателно и фриволно “Ти така можеше ли, а, антика такава?!? Ей ме на, вижте ме, чуйте ме - готова съм, готова съм!!!”

Не, изобщо не я харесвам...
P.S. Това е снимка на Мара, която стои закачена на стената над оная... новата.

Снимка на Кристина Йовчева.

Още от Кристина:
Последно променена в Неделя, 22 Септември 2019 10:29
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам