"И теб ще счупя!"

Автор: Кристина Йовчева

Юлска съботна привечер. Жега. Напечени стени, балкони и междублокови пространства. Прозорците са отворени в опит да уловиш някой хладен повей откъм Витоша. В тишината момичешки приглушен глас: „Не ми говори така!“ Отговаря й неразбираемо боботене, което предизвиква нова реплика от момичето, вече преминаваща към фалцет: „Не ми говори така, бе!“ Следва нечовешки крясък на мутиращ глас, напълно истеричен крясък, който смразява  жилите ми и изскачам на балкона. Момче и момиче, 15-16-годишни, се гледат с неистова омраза, стиснали юмруци, край тях виждам още 3 чифта крака (изпод дърветата не виждам фигурите на седналите на пейката младежи). 

Замислям се как днес вече не съм сигурна дали краката са женски или мъжки – всички са епилирани и татуирани. И как не съм сигурна дали тези са някакви непознати или това е една от компаниите тийнейджъри, които се събират на тези пейки почти всеки ден и играят карти. Как пък веднъж не видях да играят карти без да е на пари. Един път не ги чух да се смеят – все се ругаят и крещят. Какви са тези озверели младежи!

„Млъкнииии! Млъкни, ти казваааам!“ – момчето е силно афектирано, не просто афектирано – то е в някаква истерия. Крещи като ненормален, цялото междублоково пространство ехти от ехото, това не е караница на висок глас, това е някакво особено състояние без контрол. „Ще те счупяяяя! Чуваааааш ли? Ще те счупя, парцааал!“

Колко време е необходимо на нормално разсъждаващ човек да се спаси при такава ситуация? Според мен би трябвало веднага да станеш и да бягаш далеч от това нещастно хлапе. Но момичето продължава да му говори нещо тихо, сякаш го успокоява, а неговите ругатни огласят всичко. Миг след това той я блъска гърбом, тя полита, а той я хваща за шията и започва да я стиска. Главата й се мята, той вика: „Ще те убия, кучка! Ще те убия, боклук! Чувааааш лиииии???“.

Как можеш да разбереш кога тийнейджърската закачка преминава в реална заплаха? Как можеш да усетиш къде е границата между празните закани и истинските лоши намерения? Кога започваш наистина да изпитваш съмнения, че тоя май не е съвсем с всичкия си?

Тук не издържах! Онези на пейката наблюдаваха кавгата (която според мен вече излизаше от контрол) и си отпийваха невъзмутимо от бирите. Креснах от балкона: „Ееей, мъжкарите там, няма ли да го спрете? Не виждате ли какво прави???“ Изумени погледи се вдигнаха към мен, а онзи пъпчив хулиган изкрещя и към мен: „И теб ще счупя, маааа!!!!“

Питам се кога стана така, че 16-годишните спряха да се смущават от забележка, направена от по-възрастен? Едно време, ако някой ми направеше забележка, най-малкото щях да се почувствам неудобно. Питам се още как стана така, че 16-годишните момчетии смятат, че е в реда на нещата  да стискат момичетата за гушите и да ги наричат с куп грозни имена? И още – кога момичетата приеха, че е нормално гаджето ти да се държи с теб по този начин? А тези на пейката? Наистина ли нямаше да се намесят? Ама че приятели!

Ядосах се, викнах отново, те заобиколиха блока, аз задавена от гняв и обида влязох вътре и разказах на мъжа ми и момчетата ми – на 12 и 14 г – какво се случва навън. Мъжът ми последва пред блока ругаещия младеж, който продължаваше истерията с нова сила: „Казвай, мааа! Казвай каквото те питам с шибания си език! Ще го отрежаааа….и теб ще нарежа! Ще те изкормяяяя!“. 

Как да разпознаем токсичните връзки и да се предпазим от тях

Гледах отгоре – терасите пълни с хора  - едни просто гледат сеир, докато пушат, други като мен кършат ръце, а един татко се показа и им извика да викат по-тихо, че не може да си приспи бебето. Съпругът ми с цялото си спокойствие и с цялото си възпитание пита смразяващо любезно младежа: „Вие ли крещите по терасите и заплашвате хората? Искам да съм сигурен, понеже смятам да се обадя на полицията.“ Какво последва ли? Опит за удар и вземане на телефона и нова канонада от ругатни. А после, когато съпругът ми все пак набра 112, изведнъж гласните струни на това ла*но се умориха (30 мин крещене не е шега работа), той си хвана девойката покровителствено с ръка за врата (да, да, за врата, не за раменете), останалите от групата се разбягаха, размахвайки ми заплашително юмрук към терасата и всички се изнесоха много бързо в различни посоки. 

Ще кажете „Какво толкова – тийнейджърски истории. Защо се намесвате, че и полиция викате!“ А дали наистина е безобидна кавга? Аз не бих искала дъщеря ми да е на мястото на това момиче, чийто врат извиваше този нещастник, не искам синът ми да извива ничий врат, не искам те да смятат, че ако приятелите им правят подобно нещо, то това е нормално. Искам ако някой ги види в такава ситуация, в която те очевидно не осъзнават какво вършат и до какво може да доведе това (а твърде възможно е да са и под влияние на вещества), искам някой трезвомислещ възрастен човек да се обади в полицията, а полицията да се обади на мен и аз да знам какви ги вършат децата ми навън! 

Няколко неща истински ме поразиха в тази случка.  Първо, че някой може да бъде толкова истеричен. При това момче, което очевидно претендираше, че е страшен мъжкар, защото имаше татуировки и гадже. Второ, че някое момиче може да търпи подобна „любов“- тя изглеждаше като да й харесва и да няма против той да й крещи и да я удря. Хич не изглеждаше като жертва. Трето, че нямаше и грам смущение, че някой им прави забележка, даже напротив – отправят заплахи и към другите. Четвърто – компанията, свидетелите, никак, ама никак не виждаха нужда да се намесят и да вразумят тоя келеш. И последно – реакцията на децата ми у дома. Те ме гледаха абсолютно неразбиращо и казаха: „А защо толкова те впечатлява това? Всеки ден в училище има подобни разправии, още никой никого не е удушил, те се майтапят!“ 

Сериозно ли? А тези случаи, за които четем през седмица – за наръгани, за пребити и убити заради спор за момиче? Аз как да бъда сигурна, че този ако имаше нож, нямаше да я накълца пред очите ми??? Днешните деца сякаш си мислят, че животът е като компютърна игра – новите животи се зареждат след известно време. Ами всички случаи за насилие над жени и деца – този може утре да пребие майка си или жена си. Ами ако този, който поема ударите, действително се нуждае от помощ, а от съседните тераси само те зяпат или ти казват „по-тихо викай“ ? Ако в ролята на жертвата е твоето дете, внуче, племенник или съседче? Можеш ли да не реагираш и липсата на реакция не поощрява ли, не подпомага ли тази злоба да се разрасне и да премине в истинско престъпление? Честно, аз вече не знам кое е нормално и кое е истински опасно в поведението на хората според днешните представи.

Юлска съботна нощ. Прозорците ми все още са отворени. Аз няма начин да спя, защото не ми излиза от главата днешната случка. Чудя се как ли завърши спорът между тези двамата – продължи ли необезпокоявано пред някой друг блок, уби ли я някъде, изнасили ли я…или се прибраха всеки вкъщи сдобрени и никой от родителите не подозира, че дъщеря му е била наречена с онези думи и душена, а синът му е способен да се държи по такъв начин. А най-лошото е, че не знам кое от всички тези възможни продължения е най-малко опасното.   

P.S. Имам снимка на младежа – чудесна фотография в анфас, напълно разпознаваем е, с всичките му характерни белези. (бел.ред - публикуваме снимката без лице съвсем умишлено, с надеждата да го разпознаят само родителите му, ако случайно тази история достигне до тях).

P.P.S. Полиция така и не дойде, въпреки сигнала ни за буйстващ младеж с опасно поведение. (Според юристи полицията не идва в такива случаи, защото дори и тя да стигне до насилника и “жертвата”, без самата жертва да потвърди, че е жертва, не могат да се намесят. В случая сигналът идва от страничен човек, а жертвата не се приема като жертва. Което е вратичка да се потулят множество случаи на домашно насилие, тъй като хората се страхуват и отричат пред властите да има проблем. Или подават жалбата, а впоследствие заради натиск и заплахи, я оттеглят. Въпреки това полицията можеше да се намеси - най-малкото, за да остане у тези деца впечатлението, че това, което правят, не е редно и не е нормално. Защото те са деца и ако ще се променят към добро, моментът е сега, не когато създадат семейство и свои собствени деца)

Отново бележка на редактора: Може би има хора, които смятат, че това са нормални отношения между "гаджета" тийнейджъри. Не, не са. Кажете го на дъщерите си и на синовете си. Хората, които се обичат, не се душат и не се наричат парцали. Това не е страстна и голяма любов, а токсична и потенциално опасна връзка. 

Препоръчваме ви още:

Феминичидио - италианската дума за женоубийство

Имаш ли нужда от помощ?

Последно променена в Вторник, 09 Юли 2019 09:35
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам