Автор: Ърма Бомбек

Едно от любимите ми занимания е да играя на „Двайсет въпроса“ с моя тийнейджър в един през нощта. Цялата работа прилича на разговор с развален компютър.

- Ти ли си, Роджър? – крещя аз от спалнята.

- А ти кой мислиш, че е?

- Колко е часът?

- А ти колко мислиш, че е? – отвръща той.

- Часовникът не удари ли един?

- Кой часовник?

- Онзи в коридора. Добре ли прекара в дискотеката?

- Каква дискотека?

- Онази, в която отиде! Имаше ли навалица?

- Кой ти каза, че е имало навалица?

- Никой не ми е казвал. – изкрещявам аз. – Питам те. И сигурно си ял пица?

- Откъде знаеш?

- Нюх. Миризмата се просмуква в порите ти. Долавям я до следващия ти душ.

- Искаш да взема душ по това време?

- Не. Казах, че като ядеш пица, миризмата се просмуква в порите ти и я долавям до следващия душ.

- Какво общо има това с навалицата в дискотеката?

- Нищо – въздъхвам аз. – Ще вечеряш ли?

- След пицата?

- Значи си ял пица. Видя ли Марша?

- Коя Марша?

- Сестра ти Марша?

- Трябваше ли да я видя?

- Искаш да кажеш, че сте били в една и съща дискотека и изобщо не сте си говорили?

- За какво да си говорим? – пита той.

- Пак ли бие часовникът?

- Кой часовник?

- Онзи в коридора. Ти ли пусна навън кучето?

- Защо?

- Стори ми се, че чух някакво драскане.

- Искаш да проверя ли?

- Би ли погледнал дали не е Марша?

- Тя защо ще драска по вратата?

- Кучето ли си пуснал? – пак питам аз.

- Така ли викаш на дъщеря си?

- Какви ги говориш? - изненадвам се аз.

- А ти какви ги говориш? – откликва веднага той.

- Закачи ли си дрехите?

- Не може ли утре?

- Знаеш ли колко пари отиват за химическо чистене, само защото не си закачаш дрехите?

- Колко?

- Недей да остроумничиш! Колко стана?

- Кое колко стана?

- Часът. Май се опитваш да го скриеш от мен, а?

- Защо да го правя?

- Защото е късно – отсичам аз.

- Кой казва, че е късно? – пита той.

- Нали чух часовника, като биеше?

- Кой часовник?

- Роджър! Колко точно е часът?

Изгубени в превода

Заспива. Пак ме преметна. Зададох своите „Двайсет въпроса“ и ми отговори с неговите „Двайсет въпроса“, но аз съм окончателно разсънена.

Мъжът ми се размърдва до мен.

- Ти ли викаш? – пита той.

- А ти кой мислиш? – сопвам му се аз.

- Колко е часът? – прозява се той.

- А ти колко мислиш че е? – връщам му топката аз.

- Пет пари не давам – казва той и пак заспива.

Аз го стисвам за гърлото и го разтърсвам:

- Събуди се! Имаш да зададеш още осемнайсет въпроса или отпадаш от играта!

Превод: Вихра Манова

За този текст благодарим на Кристина Йовчева. Нейната майка го изрязала и й го пратила в тийнейджърските години, а тя си го пази и до ден-днешен. Сподели го в нашата група мами нинджи, а ние веднага решихме, че непременно трябва и вие да се посмеете с нас.

Препоръчваме ви още:

Пубер вкъщи

"`се тая!" - отговорът на всички вселенски въпроси

Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе