Автор: Деница Николова

Разказвам тази история с уговорката, че е автентична. Не е художествена измислица. Уникално преживяване, което няма как да не увековеча в личните си писания. И си обещавам, че когато ми е тъжно или ме обземе страх от нещо, ще си я препрочитам и пак, и пак, и пак…

Предполагам на всеки от нас му се е налагало да ходи на зъболекар, а на някои дори и да му вадят зъб. Ама не от ония млечните, а от тези дето много болят и имат яки корени, за да може да болят още повече. Такава интервенция се наложи по спешност и на моя съпруг. Седмица преди да се стигне дотук, обиколи къде що има докторя из нашите болници, защото страдаше от подути лимфни възли под брадата. Първо отдясно, а после и отляво – все едно си отглеждаше топки за тенис. И след всички изследвания и лекарства се стигна и до зъболекар. Тя, нашата докторка, е голям образ, не спира да говори докато работи, но така някак успява да ти отклони вниманието от ужаса, който те е обзел. Кефи ме. Обаче този път като видя снимката на ченето на мъжа ми, каза:

- Тоя зъб трябва да се вади, обаче е много сложна ситуацията. Утре рано-рано по росата отиваш при доктор Леонтиев, лицево-челюстен хирург. Само той може да те оправи!

И така на сутринта цъфваме пред кабинета му. Посреща ни мъж на около 60-70 години, висок, с бяла брада, голям корем и огромен златен медальон на врата. Кабинетът му е почти празен. Един зъболекарски стол, една маса с една кутия отгоре, бюро с два стола и компютър, от който се носеше тежък руски романс.

- А, добро утро! Ти ли си тоя дето ще го млатя сега? – хили се той. – Посочва му единия стол, а на мен другия.

- Аз да не ви преча тука? – плахо прошепвам.

- На мен само коремът ми пречи. Я да видя какво си ми донесъл?

Любими лекарски вицове

Прехвърля набързо всички изследвания, които носехме, и казва:

- Ти пък какво си донесъл, все едно за сърдечна операция си дошъл? Снимката да видя. Аз съм врачка, знаеш ли? Гледам на снимки, рентгенови. Нали си виждал ония гледачки край Общината. Питах ги на какво гледат, те викат - „на всичко”! А на рентгенови снимки можете ли? Те ме гледат тъпо. Никакви врачки не сте вие значи!

Позасмяхме се ние с мъжа ми. Но страха си остана, някак стиснал ни за гушите.

- И какво, лимфен възел подут, тъй ли? – поглежда въпросително. – Ти знаеш ли колко възела има в тая област? 150, пък ти за единия си се изпопритеснил. Я стига се излага! Искаш ли да седнеш на тоя, специалния стол, а ти девойко да се преместиш на другия, че да не те ритне, докато го къртя. Обаче внимавай като се облягаш, да не бутнеш ченето на баба ми.

Хвърлям бърз поглед през рамо и виждам истинска кост от долна челюст сложена между стената и компютъра. Докторът явно забеляза учудването ми и побърза да ме успокои:

- Абе, не бе! Сложил съм я тука, щото нямам време да ходя до Тополи да ѝ нося цветя. А така ми е под ръка. Младежо, сега ще ти поставя упойка, на три пъти, защото ако я сложа наведнъж, може да ти падне кръвното. То не че има полза от високото, обаче така се прави. Я виж стената отдясно. Писна ми да я боядисвам всяка седмица, за да крия кървищата. Абе ти знаеш ли какво става тука? Хвърчат кърви, сополи, зъби! И си сложих тази пластмасова плоскост. Забърсвам с парцала и драмите изчезват.

Чудя се, този човек млъква ли някога? Харесва ми, че говори без да има нужда от диалог с нас. То и да искаме да кажем нещо – никакъв шанс да ни обърне внимание. Затова само слушаме и се подхилкваме. Дори не забелязах кога е подготвил спринцовките и започва нов монолог:

- Я отвори устата да видя какво ще вадя. Оле, то няма нищо живо тука. На тоя зъб мястото му отдавна е там до баба ми. Сега почвам да те бода. Ще усетиш силна болка, все едно те хапе малък крокодил. Чакам 8 минути и почвам.

Не разбрахме кога минаха тези минути, но за това пък разбрахме, колко счупени ченета е наместил, че от години работи денонощно и почти никога не спи. Откъде идва името му, че не вярва на доктори и изследвания. Разбрахме също, че когато умре, не иска до го погребват, а да го завият в чаршаф, да го кремират и да го сложат до ченето на баба му. Така щял да спести пари на децата си за цветя и време да му ги носят на Тополи. Аз се заливам от смях, а мъжът ми само хрипти, защото упойката вече му пречи да се смее с глас. Докато си бърша сълзите, докторът вече се въоръжил с инструменти като за инквизиция. И се започва… монологът:

- Аз сега, този зъб ще го счупя на две. Е, ако ти трябва цял, за да си го носиш на врата против уроки, мога и да се постарая да го извадя цял. Няма да си го окачваш, нали? Аз преди ги събирах в една зелена кърпа и като ми идваха гости им гледах на зъб. Нали ви казах, че съм врачка? Я, кръвта ти е червена! Браво, бе! Готов си! Не те боля, нали? Ама след три часа ще видиш какво е да те хапе голям крокодил! Сега малко си почини.

Криворазбраното здравеопазване

Докторът безшумно се оттегля към мивката, аз поглеждам към мъжа си и изпадам в ужас – лицето му зачервено, подпухнало, а устните в кръв. Леонтиев явно ме наблюдава, защото моментално разцепи кратката тишина:

- Девойко, ти добре ли си? Облегни се назад, но внимавай да не бутнеш баба. Ще му купиш една течност – кислородна вода се казва. Да се жабури с нея по 20 пъти на ден, но ако някой позвъни в този момент на вратата – да не отваря! Ще си помислят хората, че е болен от бяс! Много се пени! И тая марля от мястото ще я махнеш след час. Няма да се плашиш, дупката е толкова голяма, че можеш да си вкараш палеца на крака. Ето ти една дрънкалка да си играеш с нея!

Бързо видях какво му подава – спринцовка, в която е натикал двете парчета от зъба! Стори ми се, че мъжът ми ще повърне!

- Я се поизправи вече! Добре си гледам! Сега е моментът, ако искаш, да ти изкарам и някой друг зъб! После ще е късно! Е, щом не искаш, няма! Въпреки че е жалко да заносваме упойката. И да ти кажа, че това, което ти се е подуло, не е лимфен възел, а баш си е слюнчеста жлеза. Нищо страшно, единственият проблем е, че и да искаш, не можеш да ме наплюеш. Имате ли приятелка Дорета?

Споглеждаме се, аз не помня такава и мъжът ми клати отрицателно глава. Нямам време да се чудя дълго, защото докторът вече подава рецепта:

- Дорета се казва обезболяващото, което ти изписвам! И да си слагаш лед на мястото! За жена ти е уискито, за теб е леда. А всъщност ще ти предпиша и нещо много ефикасно – три пъти по триста от любимото. Нито повече, нито по-малко! Всичко ще ти мине и туй дето не те боли!

Превивам се от смях за 76-ти път. То малко ми е неудобно от мъжа ми, все едно не уважавам страданието му, но не мога да се въздържа. Ако се опитам, рискувам да се напикая.

- Готов си вече да си ходиш. 80 лв., но ако нямаш, може да ми дадеш тия цели 100, които си приготвил, защото нямам да ти върна. Шегувам се! Айде тръгвайте! Може да излезете, откъдето ви е удобно. Питат ме защо кабинетът ми има два изхода. Просто е. Съдружник съм в три погребални агенции. Като умре някой тука не ни се налага да го въртим, за да го изкараме с краката напред! Внимавайте да не се спънете, тука има един праг. Аз съм го сложил нарочно, като излизат пациентите спъват се, падат, чупят си ченетата и хайде обратно на стола. Шегувам се, бе! Не мога да живея без да се шегувам, иначе трябва да полудея!

И аз съм на път да полудея – от смях!

Ако на някой от вас се налага да му се вади зъб, имам адреса и телефона на доктор Леонтиев!

Прочетохте ли

Докторе, благодаря