Първа част

Автор: Траяна Кайракова

Разправих ви предния път за ремонтирания апартамент. Ама то всяко нещо си има предистория. Ей я и нея.

Като се закучих да правим ремонт, че няма спиране. От двайсет години рева, ама няма и няма. Ако знаех за кво иде реч, щях предварително да се самоубия. Честно ви казвам. Все мрънкотя, откакто съм се обрачила за цял живот, и няма, братче. Мъж ми няма време (най-вече не ще) и т.н. Децата реват, че нямат детска стая, аз рева ей тъй за разнообразие и общо взето ревем и ревем. Кът ревем, кой ли чува, ама се прочухме из града с наводнения от сълзи. И туй лято почна заветният ремонт! Добре, че в друг апартамент, иначе не знам. Там едва изтърпях, пък ако беше вкъщи, нямаше да съм жива! Само дето не прецених, че ми отидоха всичките запланувани 3 почивки на море, 2 на планина и 1 на село.

Ай ся, опразвай го тойзи ми ти апартамент. Мъкни чували с дрехи, боклуци, чаши, чинии, тенджери, гардероби, маси, столове, джамове и каквото ти душа сака. Ударих един бицепс и трицепс без фитнес билям. Чак аз взех да се харесвам, ама вечер бях в кома. Най-сетне дойде една бригада от италианци (да не река цигани, че ще вляза в етнически конфликт и ще ме дават по всички телевизии. То сега, а си пръднал, а си сниман!). Чукаха, къртиха, плюха, оригваха се, мазаха по пода, квот намерят, и развалиха асансьора. Нека им на гадовете. Няма само аз да се мъча. Мъкнат чували с бетон 5 етажа нагоре-надолу, пуфтят, теглят разни благословии, ама туй си е техен проблем. Мен ме благославят всички комшии, щото и те пуфтят, ама аз си местя китката и свиркам. Тъй се освирках, че няма да ви казвам де имах пясък – на много места. Ама не в апартамента, в лично мои.

Яви се един другар с перука и боядисани вежди и рече, че ще слага тръби, мазилки, дограми, квот си искаш. Бреееей, какъв интелигентен чиляк – от всичко разбира, всичко може и знай. Направо ме усъмни. Аз, освен себе си, такъв не познавам, ама ето на – яви се. Мъкне едни ламарини, прави едни изолации, ама сам със сина си. Ден дойдат, два ги няма. Отиде се не видя пусти ремонт една година, пък аз го смятах за месец-два. Ей, цял живот ще си остана непросветена и проста. Накрая тоз ми ти, боядисаният, рече, че отивал на море в Гърция за една седмица, имал резервация. Тъй го кълнах, че не се върна две недели. Счупила му се колата в чужбина и бая му смъкнали кожата. Господ си знае работата, няма да е от мойте клетви, тъй се успокоявам. Вараха, що вараха, бая изкривиха стените, уж гипсокартонът ги изправял, как стана тая магия и досега не знам. Сега ще се боядисва. Отиваме в магазин за латекс и едно бяло, дето не го знам. Избира той, избирам аз и великият майстор се изсулва с колата към къщи. Продавачката любезно ме поглежда и подава касова бележка:

- Дължите 586 лв. и 20 стотинки.

Моляяяяяяяяяяяяяя! Аз толкоз пари на куп не съм виждала и не мога ги преброи, камо ли да нося у мене си. Тоз ми ти тъпунгер трябваше да плати, щото са му дадени пари за материали. Тъй ли ще ме цакаш ти мене, бе? Ай обратно с колата до нас, взех му всички мангизи и пак в магазина. Що срам брах, не е истина.

Моят мъж се ядоса и го изгони барабар със сина му. За отмъщение той ми открадна директорския стол, дето бях забравила да прибера (щото все сънувам, че нейде ще ме извикат за директор) и шевната машина за чорапи. Аз не мога да шия, ама стои за интериор и гостите си мислят, че мога. Пък чорапи и гащи, като се скъсат, ги хвърлям без да види някой.

То всичкото хубаво, ама тоя като си събра багажиите, не каза де са тръбите под картона в банята. Мъжът ми се кръстеше при всяка дупка за душ, поставка за хавлии и сапунерка. Разгеле, не бастиса нищо и не проби, освен на мене, дупки в главата от шума. Ама то оттам кво да изтече – само красотата ми. И като казах баня, изправя ми се косата, като се сетя. Отиваме да избираме плочки, пана, красоти. Искам 3D проект аз, че нямам никакво мислене, камо ли пространствено, за логическо да не става реч хич билям. Едно младо моме хвърчи, обяснява, чертае едни графики, аз гледам кът прасе в блато и накрая светнах. Брои каквото брои, смята там и даде броя на плочките. Хукваме да ги вземаме. Малееееееееееее, те един тон. Пък как се качват по стълбите не е ясно, накрая ги стоварваме и установяваме, че са объркали цвета. Айде пак надолу, айде пак в магазина. После качвай, пуфти, поти се. Ако имах пушка, щях да се гръмна още първия път. Почва един гоооооолям майстор да ги лепи. Дадена муй голяма схема, подробна, как баш да лепи, щото обърка ли ми китките, ще го обеся на душа. Обажда се той по едно време да пита що има един тон бели плочки пък няколко сиви. Банята трябва да е сиво с малко бяло на паната с китки. Сега ще си речете що пък сива? Щото търпи мръсотия. Кухнята е сива, плочките и те, колата, гащите, сутиените и т.н. Само децата не докарах на цвят, затуй ги трепя да се къпят денонощно!

Хората пак объркали плочките. Добре че не беше ги налепил, че щях да се окажа с комунистическа баня с плочки кът на кухня от времето на бай Тошо. Сега, ако се чудите как сами жени да свалите тон плочки, фаянс, дърва или нещо друго, ще ви кажа. Детето е русо като майка си, но значително по-умно. Взема големия куфар за пътувания, пълним в него, качваме в колата и така до края на света. Е, куфарът отиде в контейнера, аз хванах дископатия, ама туй са бели кахъри. Оттам рошава, страшна, прашна и с пяна на уста се довлякох пак в склада. Сега, какво съм казала, много ли съм пищяла не знам, обаче се свестих у нас, с качени плочки и кафе в ръка. Единият склададжия ми вееше с вестник, другият държеше уиски и чинно чакаше да кажа искам ли в кафето. Искам! В голяма чаша половин литър! Оня лепи, пуши, плюе по пода и замазва, умрях. Жива да не бях. Бе то и аз съм върл пушач мръсен, ама чак такава свинщина не правя, особено в чужди къщи. Свърши, разгеле. И си рекох – край, банята е готова. Оня отгоре сигур е паднал от смях и кеф. Цялата тоалетна и баня налепени, голям кеф. Муха да бръмне, ще се разчекне от блясък и чистота. Мина една седмица, отиде си оня велик майстор и що да видя. Някой от другите е чукнал две плочки баш на паното ми с китки и ги пукнал. Пустосвах всички, дето бяха влизали в къщата ми, ама няма накъде, ще се сменят. Звъня пак на оня пушещоплюещия да иде немедленно да ги сменя. И сега няма да познаете и на леща, и на кафе да хвърляте! Да смени две плочки, счупил по погрешка!!!, забележете – по погрешка! още 32! Ми то половината баня. Колко пъти съм припадала не помня, обаче пак взех плочки, китки и го зачаках да ги налепи. Искал 200 лв. за да си оправи по погрешката и ги залепи. Абе ееееееееееееееей, знайш какъв ще ти залепя, че ще ти завъртя сополя три пъти около врата! Марш от къщата, банята и живота ми, гад мръсна! Викам ти, майсторе, щот не ти знам името. Ей нерви не ми останаха даже и в зъбите и сега лесно ми ги ровичкат. Наново мих, бърсах и повече майстор не припари в санитарните помещения! Ама де щели да пикаят и се мият? Туй не е моя работа! Аз да не съм обществена тоалетна! Ай ще му се не знай! Ако щат, дъждовна вода в кофи да си събират и да се спасяват! Турих по един катинар и се свърши. Следва продължение…

Препоръчваме ви още:

Ти да видиш ремонт и красота!

Хлебарки, будисти и бомби

Шпакли, такери и други маждрамуняци