Автор: Светла Чимчимова

Когато беше на около две години, Гого силно наподобяваше по релеф и визия на вкусна козуначена кифла. Заради извънредно примамливия си външен вид, беше обект на чести атаки от познати и непознати фенове, които го побутваха, бучкаха, поомачкваха, но най-вече го щипеха по бузите. Налагаше се да е под постоянна охрана и отбрана, осъществявана с всички сили и средства. На първо време аз се разделих с вродения си дружелюбен израз на лицето и го замених с по-известния сред народа "серт сурат". Леля му Роси направи табелчица, която висеше на количката и гласеше: ,, Моля не ме щипете, аз не съм играчка!". Но разчитахме най-вече на жива, висококвалифицирана охрана. Главен завеждащ на длъжността беше Яна. По това време тя беше към четиригодишна, руса като слънчев лъч и ефирна като елф. Зад тази приказна външност обаче се криеше смелост на шотландски боец, решителност да отстоява позиции и вроденото умение да отблъсква натрапници. Без да преувеличавам, умения, от които охраната на американския президент имаше какво да научи. Дребен на ръст, високо концентриран респект, опакован във външност с ангелски дизайн. Ей това беше Яна и беше най-добрата.

Веднъж съвсем сама се справи с цяло ято английски бабички. Подмамени от крайно апетитния външен вид на Гого, поданичките на Нейно величество, забравили за традиционната англосаксонска сдържаност и обноски, налетяха на орляци да ми пипат детето. Преди да сваря да кажа: ,,Сори!", Янчето застана пред количката, с ръце на кръста в поза „сурвачка“, и с поглед като кинжал и придружаващото го сърдито изражение, успя да внуши на клетите потомки на Уилям Завоевателя, че нейното не се пипа, и че ако тя беше командвала френската армия при Аженкур, Англия щеше да се ограничи до размерите на графство Есекс. Респектирани, бабетата се запряха и се задоволиха да замерят обекта на обожанието си с комплименти по-характерни за бонбонената промишленост.

И така един ден, ние тримата тръгнахме на шопинг, с ясно разпределени роли: аз пазарувам, Гого кротува, Яна отговаря за сигурността. Влизаме в магазин за дънки. Аз вземам няколко чифта, паркирам количката, така че да имам пряка видимост от пробната, казвам на Янчето: ,, Пази бебето." - и влизам да видя дали мога да се намъкна в размер отпреди раждането или ще трябва да си поставям по-реалистични цели, като да спечеля Нобелова награда за химия например. Яна заема поза швейцарски гвардеец, а Гого започва да пръска чар и дружелюбие. Собственикът на този рай от деним, стар познайник от дискотеките в края на осемдесетте, решава да установи контакт с невръстните - или от искрена любов към децата, или като добра търговска практика, с цел преминаване на определени парични потоци от мен към банковата му сметка. Приближава към децата и ги заговаря с неособено оригиналната реплика: "Я, какво сладко бебе!" - Яна се прави, че този опит за дипломация не я засяга. Гого обаче, оценил комплимента, показва целия наличен набор от зъби. Набрал смелост, момъкът продължава: "А как се казва?" - Гого се представя според възможностите си. Дънкарят обаче има по-високи цели, а именно да разтопи малолитражната ледена кралица. Прикляка до количката, посяга към бебето и прави нелеп опит да се пошегува: "Аз ще взема да го открадна, като не ми казваш нищо." - На Яна това нахалство й дойде до под бретона, леко се приведе напред, фиксира натрапника в очите, отвори устичка като майска роза и от нея излезе гласа на лорд Волдемор:

- ТОВА Е ГОГО! ТОЙЕНАШШШ!!! И НЕ СЕ ПИПА С МРЪСНИ РЪЦЕ!

От ударната вълна човекът залитна назад, без малко да падне, и изтегляйки се с подтичване, си плю три пъти в пазвата. Аз излязох от пробната, полузадушена от смях, платих един чифт дънки и си подбрах дружината. На изхода Гого помаха с ръчичка, а Янчето вежливо каза: "Приятен ден!"

Препоръчваме ви още:

Защо „ТО“ не може да се случи на нашите деца

Стокхолмски синдром

До дъщеря ми