Четвъртото дете

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Моето четвърто дете навършва годинка! То бе заченато изненадващо, раждането му все още ми е мъгляво и въобще не присъстваше в жизнените ми планове. Да, говоря за книгата и го правя с преднамерено лигав патос, но игнорирайки абсурдната и клиширана хипербола, по-нататък смятам да съм пределно искрен и прям.

"Дневникът на един (татко) звероукротител" е резултат от флирта на издателствата със социалната медия, която разглеждате в момента. Аз пишех постове, те събираха харесвания и накрая получих предложението да напиша книгата. Това явление е сравнително ново и резултатите му са противоречиви, но явно е част от бъдещето и се надявам да ражда все по-хубави плодове.

Татко Калоян го създаде Мария Пеевa, а и книгата нямаше да съществува без нея, така че справедливо споделям отговорността! Тя ме убеди да се срещна с издателството, да продължа да пиша и да предам ръкописа, така че се сърдете или благодарете на Мама Нинджа! На всички, които четат тези редове имам да кажа няколко думи, но ви обещах да съм честен и още в началото ще ви призная, че нямаше да чуете и дума от мен, ако книгата не се продаваше добре. Напротив, ако беше провал, изобщо нямаше да се занимавам с "Дневникът…", а щях да се правя, че не съществува, както правят "Guns n Roses" с тяхното спагетено недоразумение.

Не смятам лицемерно да ви благодаря, че сте я купили или чели, понеже не бихте го направили заради синьо-зелените ми очи и фигура на древноримски чревоугодник, а защото сте очаквали да получите нещо в замяна! Надявам се, че сте сключили добра сделка и да не се чувствате прекарани, когато сте си купили книгата, но ако все пак е така, пратете ми адреса си и ще получите мои записи на известни естрадни шлагери и ще се убедите, че в живота има много по-лоши неща. Стъпил върху хилядите продадени бройки (как да го премълча, след като и аз съм изумен?!), благородно, но вероятно и с доста зле прикрито снизхождение ще споделя някои мисли с вас.

Първо, позволете ми да предупредя всички пишещи, които мислят, че са блестящи творци и самородни таланти, а блестящата идея да издадат книга им е била втълпена от приятели, роднини и непознати хора от Фейсбук, че вероятно ги чака голямо разочарование. Ласкателството е безплатно и затова хората го сипят щедро, без да осъзнават, че можете да изгубите реална преценка за възможностите си и да си създадете фалшиви надежди. Ваша работа е дали ще се вслушате в "страхотно пишеш, трябва да издадеш книга" или ще запазите хладнокръвие и предпазливо ще се запитате дали наистина имате какво да кажете на света и разполагате с нужните средства да го направите. От друга страна, ако се разровите, ще намерите наистина жалки творби, така че летвата не е вдигната толкова високо, стига да не очаквате огромни купища пари, признание и слава!

Веднъж излязла книга с вашето име на корицата, вие попадате в центъра на една обширна и светла бикоборска арена, а върху ограждащите ви трибуни са наредени хора, които настървено ще ви замерват с мненията си. Оправяйте се както можете и без хленчене, защото сами сте се набутали там, когато сте изявили творчески претенции! Ако в книгата ви има биографични нотки, ще се чувствате особено разголени и незащитени, а високи нива вродена темерутщина ще са ви от полза. Разбира се, има го и варианта да не продадете достатъчен брой книги и съответно да ви липсват каквито и да са отзиви, което всъщност е много по-обезкуражаващо.

На някои ще им хареса какво сте написали, а на други не, и въпреки, че ще разправяте с кротък тон, че го приемате спокойно и сте надрастнали субективните оценки, всъщност (под)съзнателно ще искате да нараните вербално и физически всеки от вашите противници. При мен беше кратък импулс, който зряло преодолях с времето и днес дори леко съжалявам тези нещастни, самотни, скапани лайняри, които не харесаха моя шедьовър, а ако спрат да се крият зад тези фалшиви профилчета и си покажат мръсните мутри, може и друго да им се случи, ако ги засека някъде! ( звучи "Angel of Death", а аз крача застрашително с ръждясала верига в ръка, докато зад мен избухва бензиностанция и пламъците осветяват свирепата ми физиономия, която предвещава ужас, кръв и бахур!).

Тези, които харесаха книгата, могат да приемат това като доказателство за своята широкоскроеност и оригинално чувство за хумор. Щом сте харесали какво съм написал, значи сте забавни и открити хора, които са успели в живота и имат силата да му се наслаждават. Вероятно и аз ще харесам нещата, които правите и създавате, но не защотото вие харесвате книгата, а защото готините и красиви хора като нас се подкрепят( звучи новия албум на Ицо Хазарта, а с ехидни усмивчици, които демонстрират интелектуално-моралното ни преимущество, всички заедно уринираме върху плакати на Криско и Преслава).

Убеден съм, че приехте предните два абзаца със същата доза ирония, с която ги написах!

В крайна сметка винаги си спомням думите на Мария, когато обсъждах с нея идеята за книга: " Ох, извинявай, че закъснях, но трябваше да оправя кочината вкъщи! Аз съм с колата, нотрябваше да оправя кочината вкъщи! Аз съм с колата, но може да пия една малка бира, а? Да издадат твоя книга е забавно и интересно. Това е шанс за едно ново приключение и не се дава на всеки, така че няма какво да се чудиш!".

Сега не съжалявам за авантюрата си и може би благодарение на нея разбирам живота, хората и себе си една мъничка идея по-добре. Не се окъпах в пари и слава ( все пак се надявах да се запозная с Дженифър Лопес!), но пък получих незаменим урок за човешката природа, когато реших да ръся безценното си мнение за всеки нашумял казус. Трябва да си призная, че щедро предоставях възможности за конфронтации, пишейки от пожара в Нот'р Дам, та чак до Стратегията за децата. Съвсем в реда на нещата беше да ме обвинят във високомерие (ся, като издаде книга и много знаеш?), в измама (ама аз мислех, че само весели работи пишеш!) и в продуктово позициониране (ама ти пишеш тука, за да си правиш реклама и да си продаваш книжката!). Признавам си само един от тези грехове!

Обаче не си въобразявайте, че съм добронамерено и свръхтолерантно същество, което намира красивото във всичко около себе си! И аз не харесвам някои от днешните писания, но не изпитвам нужда да обиждам и ругая авторите и техните почитатели. Например, невинаги се забавлявам със северозападния постояннопсуващ пиянски хумор и диалектът им не ми е особено смешен, но аз съм от югоизтока и вероятно причината си е чисто географска. Въй, ни са впрягайти ся манячета, сички сме яки и забавни копилета!

След няколко месеца на пазара вашето безценно творение започва да събира рецензии и вие изчитате всичко, което намерите. Рядко и почти невъзможно е да попаднете на смислено и аргументирано ревю, но това е нормално и наистина не бива да ви ядосва. Хората, които са компетентни да ви обяснят къде и какво можете да подобрите, не са длъжни да се занимават с вас, но за сметка на това хората, които не са компетентни ще си умират да се занимават точно с вас. Нито една реакция към книгата няма да ви остави равнодушни, а доста често ще се изненадвате от впечатленията, които сте оставили у читателите. Понякога се чувствах, че все едно съм взел хапче Виагра, но ми се е втвърдил...носът! Очаквах нещо да се случи, но не точно това.

Негативните отзиви е най-добре е да ги подминете великодушно, въпреки че вие си решавате и имате право да си губите времето и нервите в безмислени кибербитки, които звучат приблизително така:
- Написали сте най-тъпата готварска книга, която съм чел/а! Аз чета само готварски книги, но във вашата "творба" не открих нито една свястна рецепта. Всяка книга, която не е готварска е боклук и не заслужава нито да се пише, нито да се чете!
- Никога не съм претендирал, че моята книга е готварска и съжалявам, че сте си загубили времето да я четете!
- Глупости, изобщо не съм ви чел/а книгата!
Пак си помислете дали изобщо да започвате този спор, но всъщност негативните коментари показват, че сте се справили добре. Ако липсват, означава че сте угодили на всички, което хвърля съмнения върху чистоплътността ви!
Да издадат твоя книга може да ти помага в доста ситуации и винаги можеш да се възползваш, за да споменеш този факт:
- Господине, глобявам ви 20 лв. за неправилно паркиране! Фишът…
- Ама чакайте малко, аз тука за малко само…
- Няма за малко господине! Фишът…
- За половин минута бе, чуек! Не може ли…
- Не може!
- Тц, тц, тц, що така ся?! Айде пишете, като сте решили! Бахти държавата!
- Ще може ли шофьорската ви книжка и талона на колата?!
- А! Като казахте книжка и се сетих. АЗ СЪМ НАПИСАЛ КНИГА!
- Браво, господине! Ще може ли сега…
- Да ви подаря една? С автограф?!
- Не, благодаря! Сега ми дайте…
- Абе весела е и ще се смеете! В началото започвам с описание на…
- Заповядайте фиша! Можете да го платите…

Не съм казал, че винаги помага!
76751412 272931900332087 1494669170426511360 oЧетвъртото ми дете (за "Дневникът…" говоря) се държи почти като другите три и понякога ми причинява малко главоболие, но осезаемо преобладават моментите на удовлетвореност. Приемам, че има своите достойнства и недостатъци, но не защото някой от вас ми го е казал, а защото аз сам ги виждам. Може би аплодисментите и освиркванията на публиката не са толкова важни, колкото аплодисментите и освиркванията в собствената ви глава, с които заспивате или събуждате!Боклук, подпалка, бестселър или бъдеща класика (пак е иронично, спокойно!), " Дневникът на един татко звероукротител" днес навърши година и с ръка на сърцето заявявам, че всъщност всичко написано дотук е претекст, за да си отворя бутилка от любимото уиски. В крайна сметка, ако си издал книга, хората не те съдят толкова строго заради пороците ти, а такива имаме всички - както добрите, така и лошите автори! Наздраве!

Бележка на Мария: Честита първа годинка на четвъртата рожба, Калояне. Да, това е първата ти книга, но знам, че няма да е последната и ти желая още много, много успехи! Ти ги заслужаваш, защото си талантлив и сам се създаде! Написа един куп весели истории, които направиха деня на много хора, а после написа и най-забавната книга за бащинството. Голям си, Калояне!

И още нещо - откакто предлагам книгата ти в сайта заедно с моите, имам няколко молби за твоя книга с посвещение. Човече, хората мислят, че живееш у нас! Представяш ли си, да съберем нашите четири и вашите три деца, и кучетата, котката и папагалите на едно място!

Боже опази! А ти пиши! Откъс от книгата можете да прочетете тук.

Още от Калоян: 

Животът ви е такъв, какъвто искате да бъде

Последно променена в Понеделник, 25 Ноември 2019 10:42
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Фреди

Фреди

20 Ное, 2019 Любимци

За братята, сестрите и кръвта

За братята, сестрите и кръвта

23 Ное, 2019 Отношения

Четвъртото дете

Четвъртото дете

21 Ное, 2019 Татко Калоян

Само да му дойде времето!

Само да му дойде времето!

17 Ное, 2019 Забавно

Депресията не е дупка, а връх

Депресията не е дупка, а връх

25 Ное, 2019 Добра форма

Стискайте ни палци!

Стискайте ни палци!

18 Ное, 2019 Здраве

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам