Това ще убие и нас

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Онзи ден се прибирах от ГКПП Лесово и наближавайки гр.Средец, около хижа Божура след един завой щях да направя беля! Въпреки че карах спокойно, две момчета на видима възраст около 15-16 години, прегърнати и доста пияни, пееха песни и жестикулираха в средата на платното. Спускаха се агресивно към колите и махаха с ръце и крака. Подминах ги с усмивка, защото си спомних моите изпълнения, когато отивахме с приятели на хижа и продължих към Бургас. В този момент се сепнах и посегнах за телефона. Обадих се на 112 и ги помолих да изпратят патрулна кола, тъй като момчетата вървяха в район с много остри и опасни завои. Защо се обадих ли? Преди 4 години съм почти сигурен, че нямаше да го направя. Сега имам две момчета и силно се надявам и моля, ако някой ги види в подобна ситуация също да се обади (дъщеря ми ще учи в строг, тъмничен девически пансион, докато не навърши 21г.). Да имаш деца не променя всичко, но е достатъчно, за да погледнеш на света по друг начин. Не искам ничие дете да страда, но родителите са различни и няма как да го избегнем. Има немарливи родители, има родители, които ползват децата си за отдушник, инструмент или извинение, има родители, които не заслужават и не осъзнават какво им се е случило. Светът е голям и всички си даваме сметка, че не може да сме еднакви.

В "Кръстникът" самият премъдър Дон Вито казва, че едно време дори италианският крал не се е месил в брачните отношения, когато разбира, че дъщерята, която обожава, е малтретирана от съпруга си и въпреки свирепия си нрав, не посмява да се намеси. Семейството е крепост и каквото става вътре е работа на родителите. Е, ясно е, че крепостните селяни са децата и освен да се надяват, че са попаднали на свестни владетели (родители), не са имали друг избор. Дали обаче днес е правилно да продължаваме живота си по тези правила?!

"Детето си е мое и щом съм го направил, храня го и го обличам, значи мога да го бия/убия!"

Не си мислете, че моите отрочета не са опитвали от шамарите ми и ви чета лекция с вдигнат пръст! Вярвам, че децата трябва да изпитват респект и уважение към родителите си и по-възрастните, а в крайни и много редки случаи ги възпитавам с по-резки и категорични методи. Внимавам да не прекаля и да не прекрачвам граници, а докато децата ми всеки път бягат към мен щастливи, че ме виждат и с вбесяващо постоянство търсят моето внимание, съм спокоен, че правя разлика между дисциплина и терор. 

Обаче има едни родители, чиито шамари и обиди обстрелват децата ежедневно и без никакъв възпитателен смисъл. Проблеми с пари, с алкохол, с дрога, с работа и с каквото се сетите стават причина за агресия и превръщат семейството в ад. Трябва ли да мълчим и да ги оставим да се избият, защото това си е "тяхна работа"?! Как да сме сигурни къде е истината в един семеен скандал, понеже там няма лимит на злобата и противниците използват всеки и всичко за да постигнат целта си?! Да допуснем ли държавата да влезе у дома и да ни казва как да се държим?

Много нечистоплътни хора яхнаха някоя вълна и започнаха да ни рисуват ужасни картини.

В бъдеще всичко е възможно и не изключвам нито един вариант, но понеже отговорността за нашето семейство е моя и на съпругата ми, си позволявам да имам мнение. В моите очи българските институции и служби са достатъчно компрометирани, за да изпитвам големи подозрения в работата им и искрено съжалявам белите лястовици, които работят там и се стараят от дъното на душата си. Обаче бих подал сигнал, защото утре може да бият моята дъщеря и да убият моите внуци! Навсякъде се раждат изверги и честно казано, не вярвам, че има система, която да ги спре да убиват. Какво трябва да има вътре в теб, за да поведеш детето си за ръчичка към моста и да го бутнеш?!!!!!! Не мисля, че този "баща" е мислил за последствията и е бил на себе си. Мисля си, че ако институциите работеха ефективно с хубави и ясни закони, то хората щяха да се обръщат по-често към тях и може би този "човек" нямаше да е на свобода и да има тази възможност! А може би щеше да излезе и пак да го направи?! Създаването на семейство е преди всичко личен избор и е хубаво да си отваряме очите, но ако с времето разберем, че сме сгрешили и поискаме нов опит?! Обществото е длъжно да осигури на всеки това право и никоя жена не трябва да се примирява и да губи надежда! Това чудовище не успяхме да спрем, но не се знае за следващото, така че се оглеждайте, подайте сигнал и не позволявайте да сте равнодушни, защото това ще убие нещо и у вас!

Бел.ред. Случилото се с малкия Дариел потресе всички ни. С моето семейство решихме, че ако някой ден пътуваме до Габрово, ще посетим моста, от който полетя Дариел и ще оставим една играчка там - в памет на петгодишното момченце, което завинаги ще остане дете.

Прочетете още:

Имаш ли нужда от помощ

Спаси я

Последно променена в Петък, 05 Юли 2019 10:35
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

За братята, сестрите и кръвта

За братята, сестрите и кръвта

23 Ное, 2019 Отношения

Фреди

Фреди

20 Ное, 2019 Любимци

Четвъртото дете

Четвъртото дете

21 Ное, 2019 Татко Калоян

Само да му дойде времето!

Само да му дойде времето!

17 Ное, 2019 Забавно

Депресията не е дупка, а връх

Депресията не е дупка, а връх

25 Ное, 2019 Добра форма

Имиджът ми сред жените

Имиджът ми сред жените

25 Ное, 2019 Забавно

Стискайте ни палци!

Стискайте ни палци!

18 Ное, 2019 Здраве

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам