Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 4

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Когато напусках България преди 19 години, бях като бял лист, върху който светът щеше да изрисува поредната човешка история. Дори и най-красивите картини могат да започнат с няколко несполучливи мацвания на четката или с неволни грозни петна. Първите няколко месеца на Тенерифе не бяха никак леки и ми бе нужно време, за да проумея ползите от всичките изпитания. После нещата се обърнаха и аз прекарах няколко незабравими години там. Срещнах приятели, запознах се с много различни и интересни хора, а тръгвайки си от острова, оставих част от себе си. Знам, че това прозвуча клиширано и превзето, но това парче вулканична скала винаги ще си остане мой дом и място, на което не се чувствам чужд.

Пристигнахме по обяд и силното слънце вече болезнено се навираше в очите ни. С автобус стигнахме до Playa de las Americas, което е курорт в южния край на острова. През цялото време гледах през прозореца, със сподавена еуфория си припомнях гледките и ги сравнявах с това, което ми беше останало като спомен. Индустриалните зони, които преди бяха няколко паянтови склада, сега бяха избуяли до огромни сгради, които бяха наредени в прави и дълги редици. Безлюдните хълмове бяха налазени от нови жилищни квартали, които неумолимо напредваха. Островът се беше променил и ми предстоеше да разбера дали е за добро.

tenerife

Някои неща обаче няма да се променят и едно от тях е разнородната маса хора, която населява това парче земя. Освен местните канарци, тук има всякакви образи, които са привлечени от целогодишния топъл климат. По улиците ще видите странни пътешественици с раста, които си говорят сами и мъкнат огромни раници със спални чували на гърба си, възрастни хора, които се наслаждават на топлото слънце в разнообразни самоходни колички, сърфисти, които дебнат за вълни недалеч от брега или типичните белокожи туристи, които са изгорели на червени петна и несъмнено са поданици на английската империя. Точно такава 20-25-годишна девойка с тъмни коси, светлосиня рокля, която разкриваше доста плът (към 75-80 кг), се качи в автобуса и попита абсолютно всеки в нейния обсег дали рейсът пътува до някакъв град. След като шофьорът и още 17 човека отговорихме положително, тя явно надмогна природната си недоверчивост и реши да ни послуша. Естествено, слезе на съвсем друга спирка, но никой не обърна внимание и забравихме за нея. Тя отново се появи в живота ни на следващия светофар, където изскочи пред автобуса, хвана го за чистачките, запря левия си крак в асфалта и оплю предното стъкло на автобуса с мощен рев "MY SUITCASE!!!" ( КУФАРЪТ МИ!!!). Погледът ѝ издайнически ни подсказа, че при евентуален тест с дрегер вероятно ще видим на дисплея нещо подобно на баскетболен резултат, но това не беше странно за курорт, дори и по обяд.

54462514 204090833882861 5674360678073237504 n

Шофьорите на автобуси в Тенерифе вероятно с времето придобиват имунитет срещу подобни изяви и затова нашият просто разпери ръце и викна "Que?", което е сбита версия на българското "Да еВа твойта майка замаена, к'во искаш?!". Британката явно беше бягала след автобуса и беше използвала последния си въздух, за да извика репликата си. Сега стоеше запъхтяна, стискаше чистачките и изпитваше очевидни трудности да отговори на шофьора. Или нямаше въздух да обясни и чакаше да се съвземе малко, или беше забравила защо е спряла автобуса. Реши да ни обърка още повече, когато с див рев се опита да бута автобуса назад, а шофьорът гледаше все едно пред него жираф се опитваше да си навре пингвин със шнорхел в задника. В курортите има един език, който всеки владее и всъщност носи вътре в себе си. Ти можеш да го говориш безпроблемно, всеки те разбира и никога не оставаш без думи. Той звучи така: пак си говориш на собствения език, но крещиш колкото можеш и същевременно махаш с ръце и крака, за да подсилиш ефекта и да доуточняваш някои детайли. Шофьорът слезе от автобуса, англичанката спря да виси на чистачките и двамата заговориха на това курортно есперанто. Тя отчетливо твърдеше, че той спи с майка си, че всички испанци спят с майка си и като цяло е заобиколена от хора, които не пропускат да спят с майка си. Накратко ги наричаше "motherfuckers"!

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 3

7fd8400c27493954595647bddf7d3d9f XL

Шофьорът детайлно изслуша доводите на опонентката си и на свой ред ѝ обясни, че е луда, поиска да разбере какво я е прихванало (беше излишно, тъй като беше очевидно), постави морала на майка ѝ под въпрос, намеквайки, че упражнява много древна професия, и завърши с ваденето на забравения куфар от багажника. Последва кратко сбогуване, в което тя още веднъж му пожела да осъществи сексуален акт със себе си, а той ѝ пожела да я удари светкавица, да хване внушителен брой венерически болести плюс гангрена. Хубаво е човек да отиде на почивка и да се отпусне, no?!

Слязохме на нашата спирка и аз самодоволно огледах обстановката. Ех, Калояне, спомняш ли си тази гара, в която ходеше да се бръснеш и миеш зъбите? Помниш ли онзи душ на плажа, където се къпеше след работа и се мъчеше да махнеш буците бетон от дългата си коса? Помниш ли онова стълбище, под което спа три вечери, когато валеше и ти се чудеше дали някога ще се измъкнеш от живота на бездомник? Сега пристигаш тук като турист, ще си наемеш кола, имаш резервиран хотел и ще ядеш по ресторанти каквото си пожелаеш! Всичко беше точно така с изключение на хотела, който трябваше да резервирам аз. Бях объркал нещо в резервацията и се оказахме на улицата, без хотел, а стълбището зловещо ми се ухили. Може да се научиш да вадиш пари, може да се измъкнеш от улицата, но реши ли съдбата да ти даде урок, оставаш безсилен. С последното изречение се опитах да оправдая досадната си разсеяност и вбесяваща немарливост. Обадих се на приятели, настанихме се при тях и бях готов да покажа острова на Росито.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 2

9139277f75f0cb0

Ако някога решите да ме наемете за ваш гид, трябва да знаете, че познанията ми за дадено място са строго спецефични. Разбирам, и се интересувам, от барове, ресторанти, стадиони и други развлекателни комплекси и места. Не разбирам от галерии, музеи и опери (то си и личи, де!). В Playa de las Americas така или иначе нямаше музеи, а ако някога решат да отворят такъв, който да опише обстановката, то вероятно би бил Музей на брошурите и флайърите за проститутки, алкохол и дрога! Нещата се бяха променили и сега младежкият и разюздан курорт се бе превърнал в място, което се посещава от възрастни хора, което придаваше на комплекса една тиха и възпитана обстановка. Някои от местата и сградите бяха изчезнали, други бяха променени, а трети стояха непокътнати от времето и провокираха носталгични въздишки у мен. В техните прозорци преди 17 години се оглеждаше едно дългокос и пълен с ентусиазъм балканец. Той беше пристигнал тук без да знае какво да очаква, беше преодолял кошмарния старт и с натрупания опит беше започнал да гледа живота по друг начин. Дали можех да си спомня какво ми се въртеше в главата, когато бях на 22-24? Бях се научил да вадя пари, живеех на остров с вечно лято и имах предостатъчно свободно време. Безусловно и на първо място в списъка ми с приоритети беше сексът. Всъщност плътските наслади заемаха почетните първи 10 места в моя оскъден списък. Това означава, че не мислех особено усилено за други неща, освен за това да прекарвам повече време без гащи. Промеждутъците, в които нагонът ми беше задоволен, си мечтаех за джип с мек таван и немска овчарка. После започнах да мечтая за папагали, да дресирам папагали, да притежавам папагали и да изнасям шоу с папагали. Но винаги и през цялото време - секс! И алкохол, футбол, тенис, някой опит с леки наркотици и доста безпаметни нощи (ако трябва да съм честен и безпаметни дни). Гребях с пълни шепи от живота, но винаги с едно наум, защото не исках да се озова пак под онова стълбище. Сами разбирате, че обиколката с мен звучеше горе-долу така: " В този бар един път... ", " В този ресторант веднъж... ", " На този паркинг едни полицаи... ", " В тази градинка с една позната... ". Не всички бяха интересни за жена ми, а дори повечето беше добре да ги пропусна и да не навлизам в подробности. Обикаляхме, хапвахме и пиехме бира под яркото канарско слънце и аз се мъчех да си дам житейска равносметка.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 1

tenerife4

 

Може би има много неща, които бих направил по различен начин, но това е вече в миналото. Онези безгрижни и леки дни са само в моето съзнание и няма да се върнат. Исках да притежавам вещи, пари и семейство, а когато ги имаш започваш да се страхуваш да не загубиш нещо и се превръщаш в друг човек. На 24 нямах нищо, бях свободен като вятъра, не търсех смисъл в живота и смятах, че съм почти безсмъртен. Днес мисля за хиляди неща. От здравето на папагалите, през пукнатия маркуч в банята и накрая до планове за образованието на децата. Е, и за секс!

Тенерифе е особена част от мен, която винаги ще ми напомня, че животът е виенско колело. Преди време си тръгнах оттам пълен с мечти и зверска енергия да ги осъществя. Животът ми се побираше в един куфар, един испански документ, който ме правеше легален жител на Канарските острови и постоянния слънчев загар, с който се бях сдобил от целогодишното обикаляне по плажовете. Сега си тръгвах от острова с други жизнени приоритети, които (ако сме имали късмет) не са уморили бабите си и не са успели да разрушат апартамента. Беше време да се прибираме и да се върнем в действителността!


Препоръчваме ви още:

Пееви ще покоряват Европата

Виенски истории

Мюнхен - правете фалафел, а не война

Последно променена в Понеделник, 25 Март 2019 16:25
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Мамо, защо?

Мамо, защо?

23 Окт, 2019 Възпитание

Изборите вкратце

Изборите вкратце

29 Окт, 2019 Татко Калоян

Убиецът Хелоуин

Убиецът Хелоуин

31 Окт, 2019 Истории

Приказка за големи

Приказка за големи

25 Окт, 2019 Истории

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам