Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Когато напусках България преди 19 години, бях като бял лист, върху който светът щеше да изрисува поредната човешка история. Дори и най-красивите картини могат да започнат с няколко несполучливи мацвания на четката или с неволни грозни петна. Първите няколко месеца на Тенерифе не бяха никак леки и ми бе нужно време, за да проумея ползите от всичките изпитания. После нещата се обърнаха и аз прекарах няколко незабравими години там. Срещнах приятели, запознах се с много различни и интересни хора, а тръгвайки си от острова, оставих част от себе си. Знам, че това прозвуча клиширано и превзето, но това парче вулканична скала винаги ще си остане мой дом и място, на което не се чувствам чужд.

Пристигнахме по обяд и силното слънце вече болезнено се навираше в очите ни. С автобус стигнахме до Playa de las Americas, което е курорт в южния край на острова. През цялото време гледах през прозореца, със сподавена еуфория си припомнях гледките и ги сравнявах с това, което ми беше останало като спомен. Индустриалните зони, които преди бяха няколко паянтови склада, сега бяха избуяли до огромни сгради, които бяха наредени в прави и дълги редици. Безлюдните хълмове бяха налазени от нови жилищни квартали, които неумолимо напредваха. Островът се беше променил и ми предстоеше да разбера дали е за добро.

Някои неща обаче няма да се променят и едно от тях е разнородната маса хора, която населява това парче земя. Освен местните канарци, тук има всякакви образи, които са привлечени от целогодишния топъл климат. По улиците ще видите странни пътешественици с раста, които си говорят сами и мъкнат огромни раници със спални чували на гърба си, възрастни хора, които се наслаждават на топлото слънце в разнообразни самоходни колички, сърфисти, които дебнат за вълни недалеч от брега или типичните белокожи туристи, които са изгорели на червени петна и несъмнено са поданици на английската империя. Точно такава 20-25-годишна девойка с тъмни коси, светлосиня рокля, която разкриваше доста плът (към 75-80 кг), се качи в автобуса и попита абсолютно всеки в нейния обсег дали рейсът пътува до някакъв град. След като шофьорът и още 17 човека отговорихме положително, тя явно надмогна природната си недоверчивост и реши да ни послуша. Естествено, слезе на съвсем друга спирка, но никой не обърна внимание и забравихме за нея. Тя отново се появи в живота ни на следващия светофар, където изскочи пред автобуса, хвана го за чистачките, запря левия си крак в асфалта и оплю предното стъкло на автобуса с мощен рев "MY SUITCASE!!!" ( КУФАРЪТ МИ!!!). Погледът ѝ издайнически ни подсказа, че при евентуален тест с дрегер вероятно ще видим на дисплея нещо подобно на баскетболен резултат, но това не беше странно за курорт, дори и по обяд.

Шофьорите на автобуси в Тенерифе вероятно с времето придобиват имунитет срещу подобни изяви и затова нашият просто разпери ръце и викна "Que?", което е сбита версия на българското "Да еВа твойта майка замаена, к'во искаш?!". Британката явно беше бягала след автобуса и беше използвала последния си въздух, за да извика репликата си. Сега стоеше запъхтяна, стискаше чистачките и изпитваше очевидни трудности да отговори на шофьора. Или нямаше въздух да обясни и чакаше да се съвземе малко, или беше забравила защо е спряла автобуса. Реши да ни обърка още повече, когато с див рев се опита да бута автобуса назад, а шофьорът гледаше все едно пред него жираф се опитваше да си навре пингвин със шнорхел в задника. В курортите има един език, който всеки владее и всъщност носи вътре в себе си. Ти можеш да го говориш безпроблемно, всеки те разбира и никога не оставаш без думи. Той звучи така: пак си говориш на собствения език, но крещиш колкото можеш и същевременно махаш с ръце и крака, за да подсилиш ефекта и да доуточняваш някои детайли. Шофьорът слезе от автобуса, англичанката спря да виси на чистачките и двамата заговориха на това курортно есперанто. Тя отчетливо твърдеше, че той спи с майка си, че всички испанци спят с майка си и като цяло е заобиколена от хора, които не пропускат да спят с майка си. Накратко ги наричаше "motherfuckers"!

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 3

Шофьорът детайлно изслуша доводите на опонентката си и на свой ред ѝ обясни, че е луда, поиска да разбере какво я е прихванало (беше излишно, тъй като беше очевидно), постави морала на майка ѝ под въпрос, намеквайки, че упражнява много древна професия, и завърши с ваденето на забравения куфар от багажника. Последва кратко сбогуване, в което тя още веднъж му пожела да осъществи сексуален акт със себе си, а той ѝ пожела да я удари светкавица, да хване внушителен брой венерически болести плюс гангрена. Хубаво е човек да отиде на почивка и да се отпусне, no?!

Слязохме на нашата спирка и аз самодоволно огледах обстановката. Ех, Калояне, спомняш ли си тази гара, в която ходеше да се бръснеш и миеш зъбите? Помниш ли онзи душ на плажа, където се къпеше след работа и се мъчеше да махнеш буците бетон от дългата си коса? Помниш ли онова стълбище, под което спа три вечери, когато валеше и ти се чудеше дали някога ще се измъкнеш от живота на бездомник? Сега пристигаш тук като турист, ще си наемеш кола, имаш резервиран хотел и ще ядеш по ресторанти каквото си пожелаеш! Всичко беше точно така с изключение на хотела, който трябваше да резервирам аз. Бях объркал нещо в резервацията и се оказахме на улицата, без хотел, а стълбището зловещо ми се ухили. Може да се научиш да вадиш пари, може да се измъкнеш от улицата, но реши ли съдбата да ти даде урок, оставаш безсилен. С последното изречение се опитах да оправдая досадната си разсеяност и вбесяваща немарливост. Обадих се на приятели, настанихме се при тях и бях готов да покажа острова на Росито.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 2

Ако някога решите да ме наемете за ваш гид, трябва да знаете, че познанията ми за дадено място са строго спецефични. Разбирам, и се интересувам, от барове, ресторанти, стадиони и други развлекателни комплекси и места. Не разбирам от галерии, музеи и опери (то си и личи, де!). В Playa de las Americas така или иначе нямаше музеи, а ако някога решат да отворят такъв, който да опише обстановката, то вероятно би бил Музей на брошурите и флайърите за проститутки, алкохол и дрога! Нещата се бяха променили и сега младежкият и разюздан курорт се бе превърнал в място, което се посещава от възрастни хора, което придаваше на комплекса една тиха и възпитана обстановка. Някои от местата и сградите бяха изчезнали, други бяха променени, а трети стояха непокътнати от времето и провокираха носталгични въздишки у мен. В техните прозорци преди 17 години се оглеждаше едно дългокос и пълен с ентусиазъм балканец. Той беше пристигнал тук без да знае какво да очаква, беше преодолял кошмарния старт и с натрупания опит беше започнал да гледа живота по друг начин. Дали можех да си спомня какво ми се въртеше в главата, когато бях на 22-24? Бях се научил да вадя пари, живеех на остров с вечно лято и имах предостатъчно свободно време. Безусловно и на първо място в списъка ми с приоритети беше сексът. Всъщност плътските наслади заемаха почетните първи 10 места в моя оскъден списък. Това означава, че не мислех особено усилено за други неща, освен за това да прекарвам повече време без гащи. Промеждутъците, в които нагонът ми беше задоволен, си мечтаех за джип с мек таван и немска овчарка. После започнах да мечтая за папагали, да дресирам папагали, да притежавам папагали и да изнасям шоу с папагали. Но винаги и през цялото време - секс! И алкохол, футбол, тенис, някой опит с леки наркотици и доста безпаметни нощи (ако трябва да съм честен и безпаметни дни). Гребях с пълни шепи от живота, но винаги с едно наум, защото не исках да се озова пак под онова стълбище. Сами разбирате, че обиколката с мен звучеше горе-долу така: " В този бар един път... ", " В този ресторант веднъж... ", " На този паркинг едни полицаи... ", " В тази градинка с една позната... ". Не всички бяха интересни за жена ми, а дори повечето беше добре да ги пропусна и да не навлизам в подробности. Обикаляхме, хапвахме и пиехме бира под яркото канарско слънце и аз се мъчех да си дам житейска равносметка.

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 1

Може би има много неща, които бих направил по различен начин, но това е вече в миналото. Онези безгрижни и леки дни са само в моето съзнание и няма да се върнат. Исках да притежавам вещи, пари и семейство, а когато ги имаш започваш да се страхуваш да не загубиш нещо и се превръщаш в друг човек. На 24 нямах нищо, бях свободен като вятъра, не търсех смисъл в живота и смятах, че съм почти безсмъртен. Днес мисля за хиляди неща. От здравето на папагалите, през пукнатия маркуч в банята и накрая до планове за образованието на децата. Е, и за секс!

Тенерифе е особена част от мен, която винаги ще ми напомня, че животът е виенско колело. Преди време си тръгнах оттам пълен с мечти и зверска енергия да ги осъществя. Животът ми се побираше в един куфар, един испански документ, който ме правеше легален жител на Канарските острови и постоянния слънчев загар, с който се бях сдобил от целогодишното обикаляне по плажовете. Сега си тръгвах от острова с други жизнени приоритети, които (ако сме имали късмет) не са уморили бабите си и не са успели да разрушат апартамента. Беше време да се прибираме и да се върнем в действителността!

Препоръчваме ви още:

Пееви ще покоряват Европата

Виенски истории

Мюнхен - правете фалафел, а не война