Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 3

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

На другия ден отидохме до Бенидорм. Целогодишен курорт, който се радваше на чудесен климат, а аз бях работил в неговите хотели преди 16 години. През нощта имахме малко проблеми със съня и трябваше да го обсъдим по-подробно. След като Росито погълна дежурния си сандвич с хамон и започна да функционира в нормален режим, реших да й споделя притесненията си.

Към 3:00 ч. последната нощ пикочният ми мехур пожела да посетим тоалетната и аз се запромъквах с характерната безшумна стъпка на родител, който е свикнал да спи в една стая с бебе. Има деца, които си спят спокойно цяла вечер и никакъв шум не ги смущава, но нашето изобщо не е такова. Нашият Габриел притежава свръхчувствителни сензори за шум, за движение, за движение на въздуха, за промяна в налягането и температурата, инфрачервен датчик и лазерни лъчи, които опасват цялото помещение където спи. Това ме кара да се движа на големи и безшумни крачки нощем, напомняйки щъркел в гипсово корито. По навик преминах половината разстояние с грацията на параноичен взломаджия преди да се усетя, че сме на почивка, в стаята няма бебе и ако реша мога да ходя с духов оркестър из апартамента. Когато се върнах в леглото и легнах, бирата достигна критична точка и в тялото на Росито, така че тя на свой ред се запъти към тоалетната. Дотук всичко е нормално и рутинно! Е, Росито малко подтичваше, но аз реших, че зорът е голям и не обърнах внимание на припрения й галоп. Това, което ме озадачи, беше отварянето на външната врата и отдалечаващите се стъпки на жена ми. Напускаше ли ме, на дискотека ли отиваше, гонеше ли някого или просто излезе да се поразходи? По фланелка и прашки! Отворих си очите, отидох до антрето и предпазливо си подадох главата в коридора. Росито беше долепила ухо до съседната врата и съсредоточено слухтеше. Тихичко я попитах:

- К'во става?

- Микаела май реве - отвърна ми тя.

Не разбрах добре какво ми казва и попитах:

- К'во реве?

Жена ми се поизправи и ме погледна с много особен поглед. Така никотин би погледнал витамин:

- Микаела реве, не я ли чуваш?

Знаете, че мразя паранормалното, а тоя разговор взе да става бая странен и затова малко грубо я попитах:

- К'ва Микаела, ма?!

- Микаела, бе! Реве горката, трябва да й дам сироп. Сигурно има пристъп и не може да диша. Вратата е заключена и не мога да вляза.

Росица въртеше дръжката на чуждата врата и ако не беше заключена със сигурност някой от съседите щеше да пие сироп, макар че не носехме, но в състоянието, в което беше жена ми, и течен сапун щеше да й свърши работа. Много внимателно взех да обяснявам на сомнамбулната си съпруга:

- Никой не реве, причуло ти се е! Ако пак се чуе нещо, аз ще й дам сиропа. - Какъв сироп ще й дадеш? - дори и в зомби да се превърне Росица, пак няма да ми гласува пълно доверие.

- За кашлицата? За бронхите? За имунитета? Ъъъъъ, в кафявото шишенце, нали?! - почнах да налучквам.

- Да, една лъжичка.

После си легна обратно в леглото и продължи да спи блажено. Аз доста обмислях идеята за секс със сомнамбул (к'во и те са хора?!) и да подготвя една изненада, която да се появи след девет месеца, но започнах да се треса от ужас и стиснах очи. Заспах трудно, щото като нищо Росица можеше да реши да ми смени памперса и да ми омаже задника с крем. Белезници или въже да търсех на другия ден, за да я вържа за таблата на леглото?!

52699431 196018778023400 6294993498273742848 n

Всичко това го преразказах с укорителен тон на половинката си докато си поръчвахме закуска на крайбрежната алея на Бенидорм. Ококорена, Росито ме слушаше невярващо и шокирана преглеждаше менюто. Завърших разказа си, тя преглътна последната хапка хамон и с надежда попита сервитьора какво представлява "Agua de Valencia". Той й отвърна, че това е вид коктейл от рода на сангрията, който съдържа вино, портокалов сок и... Не можа да довърши, тъй като още като спомена вино, Росица категорично си поръча една кана и ме предупреди, че е само за нея.

40 минути по-късно каната беше празна, съпругата ми танцуваше зумба с някакви пенсионери на плажа, а аз проверих какво съдържа "Agua de Valencia". Бяло вино, портокалов сок, водка и джин. Не след дълго главата на Росито щеше да съжалява, макар че в момента подскачаше ентусиазирано по пясъка с широка, макар и леко пиянска усмивка.

Валенсия е страхотен град, който очарова със старовремските си улички, съчетани с модерни квартали и съоръжения. Метрото е удобно, плажната ивица е чиста и дълга, а шокиращо за нас - незастроена! Валенсианците се оказаха големи любители на кучетата и домашните любимци изобилстваха, като повечето не бяха с установена порода. Изглежда, че на испанците не им пукаше особено за марки и етикети. Навсякъде из града се лееше агитация от постери за предстояща веганска конференция, която ни убеждаваше да се откажем да ядем кучета, котки, прасета, агнета, риби, крави и други подобни. Вероятно сте се изненадали от включването на кучета и котки в менюто, но както казах Валенсия беше пълна с китайски емигранти, а в тяхно присъствие е добре да не подценяваш ничий вкус.

52522659 196018754690069 8665584762972274688 n

Въпреки че този испански крайбрежен град не може да бъде сочен като най-ярък пример за модерно развитие и някакъв връх на европейската и световна култура, ясно се забелязва къде сме ние. Инфраструктурата и сградите са ни в окаяно състояние, храната и другите стоки са с по-лошо вкус и качество, а доста често са и по-скъпи, стандартът на живот ни е по-нисък и като цяло разликата е осезаема. Ако Европа е на няколко скорости, и да кажем западняците летят на шеста по магистралата, ние стържем на задна предавка в аварийната лента и бавно и сигурно отстъпваме назад. Не знам кой е виновен и кой какво трябва да направи, но това е безспорен факт, без да подценявам труда на българите, които всеки ден се опитват да обърнат посоката на колата.

Беше време да напуснем този гостоприемен град и да отлетим към следващата ни спирка - остров Тенерифе, началото на моя емигрантски живот преди 17 години!

Тенерифе е най-големият от седемте канарски острова и беше мой дом за известно време. Връщах се на място, което бе маркирало живота ми и го бе променило из основи. Там се бях озовал при първото си пътуване зад граница и бях намерил приятели, житейски уроци и една пица на пътя (извинявайте, но за да не се отклоняваме, вие можете да проверите в „Дневникът на един (татко) звероукротител").


Препоръчваме ви още: 

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 1

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 2

Мисия "Лондон" - част 1

Холандия: ниската земя с висок дух

Комодо: Игри на страха

Последно променена в Сряда, 27 Февруари 2019 09:33
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам